Еманюел Макрон
Еманюел Макрон Emmanuel Macron | |
френски политик и финансист | |
2024 г. | |
Роден |
21 декември 1977 г.
|
---|---|
Религия | агностицизъм[1] |
Учил в | Национално училище за администрация Институт за политически изследвания Лицей Анри IV Университет „Париж-Нантер“ |
Политика | |
Професия | финансист, политик |
Партия | Социалистическа партия (2006 – 2009) независим политик (2009 – 2016) Възраждане (2016 – понастоящем) |
25-и президент на Франция Съкняз на Андора | |
14 май 2017 – | |
Семейство | |
Съпруга | Брижит Макрон (20 октомври 2007)[2] |
Подпис | |
Уебсайт | www.elysee.fr |
Еманюел Макрон в Общомедия |
Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон, по-известен като Еманюел Макрон (на френски: Emmanuel Macron) е френски политик, президент на Франция и копринц (съуправител) на Андора от 14 май 2017 г. Той е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след изключително кратка кариера във финансовия сектор и политиката.
Дипломиран от Националния институт по администрация (на френски: École nationale d'administration) през 2004 г.[3] След завършването си Макрон встъпва на държавна длъжност като финансов инспектор, преди да започне през 2008 г. кариера като банкер във френската търговска банка Rothschild & Cie.[4] Между 2006 и 2009 г. е член на Социалистическата партия. Назначен като заместник главен секретар в кабинета на президента от Франсоа Оланд през 2012 г.;[5] две години по-късно става министър на икономиката, индустрията и цифровизацията във второто правителство на Манюел Валс.[6]
През април 2016 г. създава свое политическо движение, наречено „Напред!“ (на френски: En marche!) и четири месеца по-късно напуска министерския си пост.[7] На президентските избори проведени една година по-късно, Макрон печели и двата тура, като е окончателно избран с 66,06% от подадените гласове срещу 33,94% за Марин Льо Пен.[8] През март 2022 г. той се кандидатира за втори президентски мандат и подобно на 2017 г. печели изборите на проведения на 24 април 2022 г. втори тур с 58,5%, като и този път се изправя срещу льо Пен.[9][10]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Семейство и образование
[редактиране | редактиране на кода]Макрон е син на Франсоаз Ногес-Макрон, съветващ лекар в системата за социално осигуряване, и Жан-Мишел Макрон, професор по неврология. На шестнайсет години печели награда по френски език, а по-късно трета награда от конкурс по пиано на консерваторията в Амиен.[11]
Средното си образование получава в йезуитския колеж Lycée la Providence в Амиен, но завършва последната година с матура в парижката елитна гимназия (лицей) „Анри IV“ (на френски: Lycée Henri-IV) в Париж.[12] Макрон записва да следва философия в Университета в Нантер, където пише дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел. По това време, в годините 1999 до 2001, работи и като асистент на френския философ Пол Рикьор.[13]
След като завършва университета (Diplôme d'études approfondies, вид магистратура), се записва за допълнително обучение във Висшето училище по администрация (на френски: École nationale d’administration), където е сред отличниците в класа си.[14]
Учи също в Института за политически науки в Париж.
От 2007 г. Макрон е женен за бившата си учителка по френски Брижит Троньо, която е почти 25 години по-възрастна от него и в която той се влюбва по времето, когато е бил ученик.[15] Брижит има три деца от предишен брак.
Професионално развитие
[редактиране | редактиране на кода]След като завършва Висшето училище по администрация с много висок успех, през 2005 г. започва работа в публичната администрация като финансов директор в Инспекцията по финансите към Министерството на икономиката и финансите. В работата си често представлява инспекцията пред президентската администрация. Така се запознава с Жак Атали, професор по икономика, публицист и дългогодишен съветник на президента Франсоа Митеран. Жак Атали по-късно го препоръчва за съветник на президента Франсоа Оланд.[16][17]
След работата си в Министерството на икономиката и финансите работи за парижкия „Институт Монтен“ (на френски: Institut Montaigne), мозъчен тръст с либерална икономическа насока. След препоръки от Серж Вайнберг (по това време един от председателите на Sanofi) и Жак Атали през 2008 г. започва работа като инвестиционен банкер в парижката банка Rothschild & Cie.[18] Една година след избирането му за президент, общественото мнение се обединява около твърдението, че Макрон е „президент на богатите“. Цитират се данни от представителни за Франция прочувания от лятото на 2018, а в края на годината (след движението на жълтите жилетки) то се споделя от около 75%.[19][20]
През 2014 г. Еманюел Макрон участва в среща на Билдърбергската група, също както и посоченият от него през 2016 г. министър-председател Едуар Филип.[21]
Избор за президент
[редактиране | редактиране на кода]На 23 април 2017 г., когато се провежда първия тур от изборите за президент на Франция, Макрон поучава 24,01% от гласовете и е пръв, следван от Марин Льо Пен (21,30%), Франсоа Фийон и Жан-Люк Меланшон. Вторият тур се провежда на 7 май 2017 г. Спечелен е отново от Макрон с 66,06%, като за него са гласували 20 703 694 души, представляващи 43,63% от електората.[8] Двата тура на изборите за президент на Франция пет години по-късно, спечелени от Макрон, се провеждат, съответно, на 10 април и на 24 април 2022 г. На тези избори се явяват общо 12 кандидати – 8 мъже и 4 жени. Проучванията на нагласите на френските гласоподаватели между октомври 2021 г. и 8 април 2022 г. неизменно показват като най-вероятно оставането на 25-тия президент на Франция в Елисейския дворец за втори мандат.[22]
Президентски мандат
[редактиране | редактиране на кода]Еманюел Макрон встъпва в длъжност на 14 май 2017. На следващия ден номинира Едуар Филип за министър-председател, с което го упълномощава да състави правителство. След проведените парламентарни избори, около един месец по-късно, на 21 юни е сформиран нов кабинет от 19 министри и 10 държавни секретари. След втория кръг на местни избори, състоял се в края на м. юни 2020 г., Филип подава оставка и Макрон номинира на поста Жан Кастекс.
Икономическа и социална политика
[редактиране | редактиране на кода]Вътрешната политика на Макрон и правителството буди недоволство сред френските избиратели, като популярността на президента осезаемо намалява и година и половина след встъпването в длъжност според представителни допитвания той е одобряван от около 24% респонденти. От октомври 2018 недоволството добива форма на социален протест изявяващ в движение на жълтите жилетки. Едно от повтарящите се искания е за оставката на Макрон. На 10 декември 2018 г. Макрон произнася реч и обявява мерки, което само временно снижава социалното напрежение.[23] Един месец по-късно Макрон обявява, че ще направи ново обръщение към нацията.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Макрон Еманюел, Революция: битката ни за Франция, прев. от фр. В. Митев София, „Слънце“, 2017, ISBN 978-954-742-242-1
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Adam Plowright. Meeting with Pope puts Macron's religious views in spotlight
- ↑ www.elysee.fr // Посетен на 8 юни 2024 г.
- ↑ Биографични данни за Еманюел Макрон на сайта Challenges.fr, отворен на 25.04.2017
- ↑ „Какво всъщност правеше Макрон в Ротшилд?“, статия в списание Nouvel Observateur, отворена на 25.04.2017
- ↑ „Банкер става заместник главен секретар“, статия във вестник Le Monde, отворена на 25.04.2017
- ↑ „Еманюел Макрон замества Арно Монтебур като Министър на икономиката“, статия във вестник Le Figaro, отворена на 25.04.2017
- ↑ „Еманюел Макрон напуска, за да започне нов етап“, статия във вестник Le Monde, отворена на 25.04.2017. (Инициалите Е.М. съвпадат с акронима на избраното име за партията.)
- ↑ а б Официален сайт на френското „Министерство на Вътрешните работи“ (фр) Резултати от първи и втори тур
- ↑ France presidential election 2022 // Politico. 2022-04-25. Посетен на 2022-04-25.
- ↑ Faye, Olivier. Emmanuel Macron wins but far-right hits a high water mark // Le Monde. 2022-04-24. Посетен на 2022-04-25.
- ↑ Jean-Pierre Thiollet „88 notes pour piano solo“, Neva Editions, 2015, стр. 193
- ↑ Списък на завършилите в гимназия Анри IV в Париж, статия на страницата на Die Zeit, източник отворен на 2.05.2017
- ↑ Биографични данни за Макрон, статия на страницата на Le Monde, източник отворен на 1.05.2017
- ↑ Профил на Еманюел Макрон, статия на страницата на Le Monde, източник отворен на 1.05.2017
- ↑ Emmanuel Macron „exilé“ à Paris par ses parents... à cause de Brigitte Trogneux, статия на страницата closermag.fr, източник отворен на 2.05.2017
- ↑ Inspection générale des finances: M. Macron (Emmanuel), legifrance.fr източник отворен на 1 май 2017
- ↑ Статия за назначаването на Макрон като съветник в кабинета Оланд, страницата на Le Monde, източник отворен на 16 май 2017
- ↑ Martine Orange: Rothschild, une banque au pouvoir, 2012, стр. 181]
- ↑ www.corsematin.com // Архивиран от оригинала на 2019-01-01. Посетен на 2018-12-31.
- ↑ Nouvel Obs. 18 Dec.2018
- ↑ Списък на участниците в срещите на Билдърбергската група: 2014, 2016 Архив на оригинала от 2016-12-02 в Wayback Machine.
- ↑ Kirby, Paul. French election: Who's challenging Emmanuel Macron for the presidency? // BBC. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-25.
- ↑ „Жълтите жилетки“ са недоволни от обещанията на МакронМедиапул 11 дек 2018
Франсоа Оланд | → | президент на Франция (14 май 2017 – действащ) | → | ... |
|
|
|