Свети Спасител (Екс ан Прованс)

Катедралата „Св. Спасител“
Cathédrale Saint-Sauveur
	Катедралата „Св. Спасител“ Cathédrale Saint-Sauveur
	27 декември 2006 г.
	Местоположение в Екс ан Прованс
Вид на храма	катедрала
Страна	Франция
Населено място	Екс ан Прованс
Религия	католицизъм
Вероизповедание	католицизъм
Епархия	Архиепархия Екс ан Прованс
Тип на сградата	катедрала
Архитектурен стил	Романски стил и Готика
	Катедралата „Св. Спасител“ в Общомедия

Катедралата „Св. Спасител“ (на френски: Cathédrale Saint-Sauveur) е катедрала на Архиепархия Екс ан Прованс, намираща се в град Екс ан Прованс, Франция. Тп е един от трите храмове на архиепархията, отличена с почетен статут на „малка базилика“.

Построена на мястото на бивш римски форум, според легендата на мястото на някогашен езически храм, посветен на Аполон. В архитектурно отношение е свързана с чертите на романския и готическия стил. Храмът е построен през XII век, по-късно е реконструиран няколко пъти. От по-древните постройки, разположени на мястото на днешната катедрала, са запазени само фрагменти на баптистерия. Катедралата е единен комплекс от сгради за канониците и клоатър (XII-XIII век). Кулата е построена през XV век.

Според християнското предание първият параклис е посветен на Спасителя, построен е на мястото на езически храм от Максимин от Прованс, съпровождащ в Галия Мария Магдалина. През VI век при епископ Базил на мястото на този параклис е построена първата катедрала. Тя е разрушена по време на мюсюлманската инвазия в Галия през VIII век. От нея е частично запазен само баптистерият от VI век, по-късно възстановен и включен в новата катедрала.

Строителство

В началото на XII век започва строителството на новата катедрала. Централния неф, посветен на Дева Мария, и нефът на Свети Максимин, разполагащ се между нефа и баптистерия, е изпълнен в типичен романски стил и е завършен през XII век. В началото на XIII век Екс става столица на Прованс. Нарастващото значение на града е съпроводено с разширяване и пристройки на катедралата. В края на XIII - нач. на XIV век е създаден готическият трансепт. Корекцията през този период дава на катедралата изцяло готически облик. През 1383 г. в нея са пренесени мощите на свети Митрий.

Работите в катедралата са прекъснати за дълго време поради чумна епидемия и Стогодишната война. Те са възобновени през 1472 г. Конструкцията на фасадата отнема целия край на XV век, а последните статуи са положени на своето място през 1513 г., която се счита за годината на завършване на строителството.

Катедралата е висока 70 метра, широка 46 метра, а височинаат на нефа е 20 метра.

Интериор

В интериора на катедралата се откроява триптихът „Горящия храст“ от XV век, чийто автор е художникът Никола Фроман. Той е преместен в катедралата от Кармелитския манастир, унищожен по време на революцията. В централната част на триптиха е изобразена Богородица с Младенеца в пламъците на един горящ храст, а долу са изобразени Мойсей и ангел. Страничните врати на триптиха изобразяват херцог Рене (владетел на Прованс и дарител на произведението) и жена му Жана дьо Лавал. Освен триптиха на Фроман в катедралата се намират и други старинни картини от XVII-XVIII век. Още един обект от XV век е пренесен в катедралата от кармелитския манастир – олтарът „Егоси“ (Aygosi). Олтарът съдържа надпис за дарилия го аристократ Урбан Егоси за манастирския параклис „Света Ана“ през 1470 г.

Саркофагът с мощите на св. Митрий се намира в параклиса на Козма и Дамян, който е в нартекса, преди да се влезе в баптистерия.

Фасада

Римската фасада от XII век преди нефа на Дева Мария е разрушен през XV век. Изграждането на нова готическата фасада започва през 1472 г. и продължава около 30 години. През същия период е построена и камбанарията. Над фасадата е поставена скулптура на архангел Михаил, побеждаващ дракона (1507 г., дело на Жан Помие). Първоначално фасадата е украсена със статуите на 12 апостоли и шест други статуи в тимпана, но те са унищожени в периода на френската революция.

Баптистерият е построен в началото на VI век, приблизително по същото време. Първоначално баптистерият е запазен само на пода и долната част, останалото е по-късна реконструкция. Колоните в римски стил вероятно са взети от руините на римския храм.

Клоатърът на катедралата и сградите за живеене на канониците са изградени в началото на XII век. Общността на канониците, съставляваща катедралния капитул, помага на епископа да води делата на епархията и през XII век води живот, близък до монашеския. Клоатърът се намира на мястото на стария площад от римската епоха. В четири колони в ъглите на клоатъра са украсени с дърворезба с изображения на символите на четиримата евангелисти – ангел, лъв, телец и орел.

Капителите на колоните на запад и на север в клоатъра са украсени с изображения на сцени от Новия и Стария Завет, а на една от колоните има барелеф на Свети Петър. На мраморна плоча в западната галерия може да се намира над гроба на епископ на Екс - Базил (500 г.), строител на първата катедралата.

Източници

Coste, Pierre, et al., 1982, 1988: La Cathédrale Saint-Sauveur d’Aix-en-Provence. Édisud: Aix-en-Provence

Външни препратки

Сайт на катедралата

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Собор Экса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.