Сергей Шойгу
| Сергей Шойгу Сергей Шойгу | |
| руски политик и генерал | |
 7 юни 2014 г. | |
| Роден |
Чадан, Русия |
|---|---|
| Етнос | Тувинци[1] |
| Религия | православие |
| Учил в | Красноярски политехнически институт |
| Политика | |
| Професия | строителен инженер |
| Партия | КПСС (1977 – 1991) Независим (1991 – 1995) Наш дом – Русия (1995 – 1999) Единство (1999 – 2001) Единна Русия (2001 – наши дни) |
| Лидер на Единна Русия | |
| 1 декември 2001 – 27 ноември 2004 | |
| Губернатор на Московска област | |
| 11 май 2012 – 6 ноември 2012 | |
| Министър на отбраната | |
| 6 ноември 2012 – 12 май 2024 | |
| Секретар на Съвета по безопасност | |
| 12 май 2024 – | |
| Военна служба | |
| Звание | генерал на армията |
| Години | 1991 – |
| Служил на | СССР, Русия |
| Отличия | герой на Руската Федерация |
| Семейство | |
| Съпруга | Ирина Шойгу |
| Деца | Юлия (р.1977) Ксения (р.1991) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Сергей Шойгу в Общомедия | |
Сергей Кужугетович Шойгу (на руски: Серге́й Кужуге́тович Шойгу́; на тувински: Сергей Күжүгет оглу Шойгу) е руски политик и генерал на армията във въоръжените сили на Русия, който служи като министър на отбраната на Русия и като директор на Съвета на министрите на отбраната на ОНД от 2012 г до 2024 година. Преди това Шойгу е министър на извънредните ситуации от 1991 до 2012 г. и за кратко служи като губернатор на Московска област през 2012 г.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Сергей Шойгу е роден на 21 май 1955 г. в град Чадан, тогава в Тувинска автономна област в границите на РСФСР и съответно СССР. Баща му Кужугет Шойгу е тувинец, който работи като редактор на местния вестник. Майка му Александра Кудрявцева е рускиня, а по професия е зоотехник.[2] Завършва първо училище в Кизил.[3] Пропуска военната си служба.[4]
През 1977 г. Шойгу завършва Красноярския политехнически институт със специалност строително инженерство. След това работи по строителни проекти из страната в продължение на около десетилетие, израствайки в кариерата си. През 1988 г. Шойгу става функционер на клона на КПСС в Абакан, а след това и на Комсомола за няколко години. През 1990 г. се премества в Москва, където е назначен за заместник-директор на Държавния комитет по архитектура и строителство на Руската федерация.[5]
Министър на извънредните ситуации
[редактиране | редактиране на кода]През 1991 г. Шойгу е назначен за ръководител на Спасителния корпус, на който по-късно са възложени допълнителни отговорности и е преименуван на Министерство на извънредните ситуации, което на практика превръща Шойгу в министър. През 1999 г. става един от лидерите на проправителствената пария Единство.
Губернатор на Московска област
[редактиране | редактиране на кода]През март 2012 г. той е обявен за един от потенциалните кандидати за губернатор на Московска област.[6][7] На 5 април 2012 г. е избран от Московската областна дума за 3-ти губернатор на Московска област. Заема тази длъжност от 11 май до 6 ноември 2012 г.[8]
Министър на отбраната
[редактиране | редактиране на кода]
На 6 ноември 2012 г. Шойгу е назначен за министър на отбраната,[9] когато Путин премахва своя дългогодишен съюзник Анатолий Сердюков. Според някои експерти, така наречената „Петербургска група“ силовики, съставена от Сергей Иванов, Сергей Чемезов и Виктор Иванов, пожелава някой от сътрудниците ѝ да заеме мястото на Сердюков в министерството на отбраната. Путин не желае да ги подсилва, затова избира неутралната фигура Шойгу.[10]
На 7 декември 2012 г. министърът решава да възроди традицията на Деветомайския парад да участват кадети в училищна възраст. През юли 2013 г. нарежда на командирите да започват всяка сутрин в казармата с изпълнение на руския химн и да съставят задължителен военно-патриотичен списък за четене на книги.[11] През август същата година той нарежда обличането на всички цивилни служители в министерството на отбраната с „офис костюми“.[12]
На 26 февруари 2014 г. Шойгу заявява, че Русия планира да подпише споразумения с Виетнам, Куба, Венецуела, Никарагуа, Сейшелите, Сингапур и още няколко държави, по силата на които те да приемат руски постоянни военни бази или станции за зареждане на самолети на териториите си.[13]
През юли 2014 г. Украйна открива наказателно дело срещу Шойгу по обвинение в подпомагане за съставяне на „незаконни военни групировки“ в източната част на Украйна, които по това време се сражават срещу украинската армия.[14]
По инициатива на Шойгу са създадени арктически войски, които да гарантират сигурността на руския арктически регион. На 2 октомври 2015 г. в Сочи, на фона на Руската военна интервенция в Сирия, президентът Владимир Путин изказва големи благодарности към работата на министерството на отбрана.[15][16][17]
На 24 април 2017 г. с тайна заповед министърът на отбраната Шойгу забранява на лицата от женски пол да заемат военни длъжности. Когато въпросът е повдигнат в съда от 5 момичета от Толиати през 2018 г., защитата в съда определя техните действия като „агресивен феминизъм“.[18][19]
На 19 юни 2021 г. е предложен от В. В. Путин във федералната част на избирателния списък от партията „Единна Русия“; впоследствие предложението е прието от партийния конгрес.
На 21 януари 2020 г. след оставката на правителството на Дмитрий Медведев е преназначен на поста министър на отбраната в кабинета на Михаил Мишустин.
Звания
[редактиране | редактиране на кода]- 1977 г. – лейтенант от резерва (след завършване на Красноярския политехнически институт, учи във военния отдел при него)
- 1993 г. – генерал-майор (26 април)
- 1995 г. – генерал-лейтенант (5 май)
- 1998 г. – генерал-полковник (8 декември)
- 2003 г. – армейски генерал (7 май)
Собственост и доходи
[редактиране | редактиране на кода] | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Според отчета за доходите през 2019 г. Сергей Шойгу е спечелил 12,6 милиона рубли (през 2016-2018 г. приходите му са варирали около 10-11 милиона рубли). Доходите на съпругата му Ирина Шойгу през 2018 г. възлизат на 10,9 милиона рубли (през 2017 г. - 6,3 милиона).
Сергей Шойгу притежава два парцела с площ 2807 m² и 17 193 m², жилищна сграда (1240,4 m²), апартамент (56,8 m²), гараж (133,7 m²) и работилница (153,4 m²).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шойгу: Мужчина должен уметь зарезать и освежевать барана // 18 август 2021 г. Тогда я понял, что такой навык в жизни может пригодиться. И не потому, что я тувинец, а потому, что мужчина должен уметь это делать.
- ↑ Шойгу Сергей. Эхо Москвы :: Без дураков: Сергей Шойгу // Эхо Москвы. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Первой школе Кызыла – 95 лет // Посетен на 25 декември 2016.
- ↑ Валерий Ширяев. Генерал нашей армии // Новая газета, 10 август 2015. Посетен на 24 октомври 2017.
- ↑ 0divider. Сергей Шойгу · Биография // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Shoigu Tipped as Next Moscow Region Governor, The Moscow Times.
- ↑ Emergencies Minister shortlisted for Moscow region governance, Russia Today.
- ↑ Murmansk Governor Out, New Moscow Region Governor In – News // The Moscow Times. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Putin sacks Defense Minister amid embezzlement probe, replaces with ex-Emergencies Minister Shoigu // RT English. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Министр обороны Сергей Шойгу на новом посту рискует растерять свой высокий рейтинг // Газета.Ru. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Ъ-Огонек – Новая летопись военного строительства // Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Golts on Shoigu's Tenure (Part II), September 2014, Russian Defense Policy Blog.
- ↑ Sputnik. Russia Seeks Several Military Bases Abroad – Defense Minister // 26 февруари 2014. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Ukraine calls businessman and Russian defense minister ‘accomplices of terrorists’ // WQAD.com. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Встреча с главой Минобороны Сергеем Шойгу // // Официальный сайт Президента России, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015.
- ↑ Крылатый „Калибр“ против терроризма – ракетные удары кораблей Каспийской флотилии по объектам ИГИЛ // // Официальный сайт „Первого канала“, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
- ↑ Зеленодольские корабли нанесли удары по ИГИЛ из Каспийского моря // // БИЗНЕС Online. Деловая электронная газета Республики Татарстан, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
- ↑ В Тольятти девушки судятся с Минобороны из-за отказа служить в армии//Видео: 5 канал 30.08.2018
- ↑ Жительницы Тольятти в суде добиваются права служить в армии снайперами//Видео: НТВ 29.08.2018
|
