метро

метро (български)

метро ±

ед.ч.		мет·ро
	членувано	мет·ро·то
мн.ч.		мет·ра
	членувано	мет·ра·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен.

Превод

английски: underground (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: U-Bahn (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: metro (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• метрополитен