30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/67

1.1

Ясно е, че въпросът, свързан с недостига на вода и сушите, трябва да бъде разглеждан не само като екологичен проблем, но и като съществен фактор за устойчивия икономически растеж в Европа и в крайна сметка като въпрос от стратегическо значение.

1.2

Хората и семействата се нуждаят от вода, за да живеят, но този ресурс е жизненоважен и за много икономически сектори, като се започне от земеделието и хранително-вкусовата промишленост, в които се работи с живи организми.

1.3

Заслугата на съобщението на Комисията е, че подчертава важността на проблема и определя редица насоки за борба с недостига на вода и със сушите, от една страна, а от друга — разглежда възможностите за адаптиране към новата ситуация.

1.4

Изменението на климата, констатирано както от учените, така и от гражданите, би могло да влоши положението и би било целесъобразно бързо да се въведат препоръчваните от Комисията мерки.

1.5

Несъмнено, положението не е еднакво във всички държави-членки и обстановката в Северна и Южна, както и в Източна и Западна Европа е различна. Въпреки това всички държави-членки са засегнати от това явление и беше установено, че започват да се появяват периоди на летни суши, включително в северните страни.

1.6

Ето защо тези различни ситуации не трябва да бъдат пречка за приемането на съгласувана политика в Европа и предприемането на практически мерки, адаптирани към конкретната обстановка в държавите-членки, тъй като не съществува универсално решение за целия Европейски съюз.

1.7

Следователно, ЕИСК настоява за засилено и систематично наблюдение на действията, които ще бъдат предприети във връзка с настоящото съобщение.

1.8

Що се отнася до цената на водата, ЕИСК подчертава, че политиките на ценообразуване може да се окажат неефективни, ако голяма част от водочерпенето не се измерва, нито регистрира. Ето защо Комитетът препоръчва на Комисията да предложи на държавите-членки подходяща дефиниция на периметъра на водоползване.

1.9

ЕИСК препоръчва създаването на европейски уебсайт с планове за управление на речните басейни, където местните власти да могат да намират примери, които да следват при разработването на тези планове и да подобрят предоставяната от тях информация.

1.10

Що се отнася до разпределението на финансирането, свързано с водите, ЕИСК предлага Комисията да може да променя степента на предоставяното подпомагане въз основа на критерии за рационалното използване на водата и съхранение на водните ресурси, за да накара местните власти, които не демонстрират отговорно поведение, да променят практиките си, без да се поставят в неблагоприятно положение регионите, които вече полагат усилия в тази насока.

1.11

За да се подобри управлението на риска от суша, ЕИСК призовава ЕС да насърчава оперативната съвместимост на средствата за превенция и борба с пожарите в рамките на европейския механизъм за гражданска защита.

1.12

Относно инфраструктурите за водоснабдяване, ЕИСК препоръчва да се проучи възможността за подземно съхраняване и връщане на водата в подпочвените водни пластове. Комитетът счита, че не е целесъобразно да се изключва a priori идеята за трансфер на води в една и съща държава-членка, но че този трансфер трябва да бъде регулиран, за да се избягва поведение, което води до пилеене на водни ресурси, които трябва да бъдат управлявани като непрекъснато се проявява загриженост за тяхното пестене и се внедряват най-напредналите техники за контрол на ползването (1).

1.13

За да се улесни ефективното водоползване, ЕИСК препоръчва въвеждането на техники за интелигентно измерване и адаптирано таксуване. Комитетът подчертава също така значението на добрите практики в областта на селското стопанство и настойчиво препоръчва повторното залесяване, засаждането на растителни полезащитни пояси в регионите, в които това би било полезно и възможно, и насърчаването на техниките за устойчив дренаж и напояване с подкрепата на фондовете на политиката за развитие на селските райони. Ефективното водоползване в селското стопанство непрекъснато се подобрява, но тази възходяща тенденция трябва да продължи чрез инструменти като модернизация и пестеливо поливане и напояване. В този смисъл, трябва да се подчертае необходимостта от задълбочаване и развитие на научноизследователската дейност и новите технологии в селското стопанство. Комитетът отчита интереса към индивидуалните системи за пестене, рециклиране и пречистване на вода, и по-специално в случаите на жилища, намиращи се далеч едно от друго.

1.14

По отношение на повишаването на познанията и по-доброто събиране на данни, ЕИСК предлага да се създаде уебсайт, от който да могат да бъдат изтегляни и предоставяни на разположение на местните и регионални заинтересовани лица климатичните параметри, получени от глобалните модели на Междуправителствената комисия по изменение на климата.

2.1

Проблемът с недостига на вода и зачестилата поява на суши вече се проявява в Европа не само в някои традиционно засегнати региони, но и на континента като цяло. Делът на речните басейни, засегнати от сериозен недостиг на вода в Европейския съюз може да се покачи от сегашните 19 % до 39 % през 2070 г. Особено силно ще бъдат засегнати Южна Европа и Централна и Източна Европа.

2.2

За тридесет години броят на регионите и хората, засегнати от суши, е нараснал с 20 %. Освен човешката цена, тези периоди на суши имат и икономическа цена. Сушите от 2003 г. са нанесли щети за най-малко 8,7 милиарда евро на европейската икономика. Проучването на водоползването в световен мащаб показва, че съществува голямо разнообразие от ситуации. Средното потребление на един американец се равнява на 600 литра вода дневно, на един европеец — от 250 до 300, на един йорданец — на 40, а на един африканец — на 30! Пред заплахата от недостиг на вода, всеки човек трябва да се постарае да промени навиците си, но действия са необходими там, където усилията могат да имат най-осезаем ефект. Селското стопанство използва най-много вода (71 % от водочерпенето), следвано от индустрията (20 %) и потреблението за домашни нужди (9 %) (2).

2.3

В отговор на искане на Съвета по околна среда от юни 2006 г. Комисията предлага редица стратегически възможности на европейско равнище:

2.4

По този начин Комисията възнамерява да изгради основите на една ефективна стратегия, която насърчава ефективното използване на водата и се вписва в усилията за противодействие на изменението на климата и е израз на волята й да даде нов тласък на европейската икономика.

2.5

Европейският съвет (3) подчерта, че въпросът с недостига на вода и сушите трябва да бъде разглеждан самостоятелно не само на европейско, но и на международно равнище, и наблегна на необходимостта от цялостното прилагане на Рамковата директива за водите.

2.6

Съветът поиска от Комисията да наблюдава прилагането на съобщението и до 2012 г. да преразгледа и обогати стратегията на ЕС в тези области.

2.7

ЕИСК не възнамерява да повтаря вече казаното като прави свой собствен анализ на положението, а предпочита да коментира посочените решения, да ги допълни и най-вече да вземе участие с конкретни предложения и стимули.

2.8

Проблемите с недостига на вода и сушите в ЕС оказват въздействие едновременно върху няколко политики. Така например, според случая, в Комисията могат да бъдат компетентни ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Околна среда“ или ГД „Регионална политика“, тъй като тези въпроси засягат земеделието, изменението на климата, управлението на кризите и организирането на европейска гражданска защита. Би било желателно Комисията да следи внимателно във всички нейни политики цялостно да се отчитат проблемите, свързани с водата.

3.1.1

Анализът на Комисията се вписва в духа на Рамковата директива за водите (РДВ). Комисията изразява съжаление от недостатъчното използване на икономическите инструменти и подчертава, че политиките на ценообразуване могат да се окажат неефективни, ако голяма част от водочерпенето не се измерва или регистрира от компетентните органи.

3.1.2

Освен това, много държави-членки приеха ограничителни дефиниции на водоползването и потребителите на вода. Като ограничават дефиницията на потребителите на вода до снабдяването с питейна вода и пречистването, и не вземат предвид напояването, корабоплаването, водноелектрическите системи, защитата от наводнения и др., някои държави-членки са ограничили периметъра на възстановяване на пълните разходи („full cost recovery“) и ефективното ценообразуване на различните видове потребление на вода.

3.1.3

В тази връзка, ЕИСК препоръчва Комисията да прикани твърде „ограничителните“ по отношение на дефинирането на потреблението и потребителите на вода държави-членки да преразгледат подхода си, например въз основа на списък на видовете потребление на вода, в зависимост от който ще трябва да оправдаят изключването на определен вид потребление от списъка. Би било интересно да се дефинират критериите за йерархично подреждане на потреблението на вода, което би било от помощ при въвеждането на интелигентно ценообразуване.

3.1.4

ЕИСК настойчиво препоръчва също така установяването на научноизследователска програма в областта на приложната икономика, за да се създаде модел на финансовите потоци и на потоците от социални ползи при различните видове потребление на вода и водоснабдителни и канализационни системи на ниво воден басейн.

3.1.5

В действителност, дискусиите относно правилната цена на водата трябва да бъдат изяснени чрез икономически анализ на разходите и ползите за всички сектори на дейност за потребителите, ползвателите или данъкоплатците като цяло във връзка с потреблението на вода.

3.1.6

Освен това, Комитетът предупреждава Комисията за тенденцията, породена от прекалено стеснената дефиниция на обхвата на водоползването, която се наблюдава в някои държави-членки, да прехвърлят на потребителите от градските райони разходите за опазване на водните ресурси в полза на потребителите в селското стопанство или индустрията. В случай, че се повиши цената за потребителите в селското стопанство, би трябвало да се определи справедлива тарифа.

3.1.7

ЕИСК изтъква, че ценовите стимули за пестенето на вода трябва да бъдат достатъчно ефективни, за да не бъде намален ефектът им от разходите, произтичащи от тяхната сложност. Комитетът припомня, че първият източник на икономии се крие в добрата поддръжка на мрежите и борбата с течовете, които понякога водят до недопустимо разхищение на водни ресурси. Накрая, Комитетът отбелязва, че ценообразуването не би могло да реши всички проблеми и че е необходимо регламентиране в ситуации, при които е нужно да се намери баланс между различните видове ползване на вода.

3.1.8

Когато търсенето на вода за неземеделски цели е сезонно, което е често срещано явление в курортните зони, желателно е да се въведе двойно ценообразуване. По този начин то би представлявало уравновесяващ елемент между местните потребители и летовниците по отношение на разпределението на фиксираните цени на системата.

3.2.1

Комисията отчита, че икономическото развитие на някои речни басейни може да има отрицателно влияние върху наличността на водни ресурси и подчертава, че би следвало да се обърне специално внимание на речните басейни, които са застрашени от особено интензивна употреба или недостиг на вода.

3.2.2

ЕИСК настойчиво препоръчва установяването под контрола на Европейската агенция по околна среда и/или на Европейската комисия на европейски уебсайт с примерни планове за управление на водните басейни, на който да бъдат общодостъпни конкретни примери на подобни планове за управление на водни басейни, предназначени по-специално за заинтересованите местни общности или компетентни власти.

3.2.3

На този уебсайт местните заинтересовани лица ще могат да намерят методологии, цели, идеи за решения, икономически данни и да спестят много време при изготвянето на тези планове.

3.2.4

Известно е въздействието на селското стопанство върху водните ресурси. Необходимо е да се насърчава по-ефективно водоползване, като се подкрепя по-специално устойчивото напояване и дренаж (например техниката на капковото напояване). Прегледът на състоянието на ОСП през 2008 г. трябва да се използва като възможност за по-цялостно включване на въпросите, свързани с количественото водоползване в инструментите на ОСП. По този начин целта да се постигне пълно отделяне на помощите би могла да се съпътства от повишаване на подпомагането за управление на водите в рамките на програмите за развитие на селските райони. По същия начин следва да се въведат специализирани инструменти за управление на риска от суши в селскостопанския сектор.

3.2.5

По принцип Комисията би могла да променя степента на предоставеното подпомагане въз основа на критерия за рационално използване на водата и съхранение на водните ресурси (например, от 5 до 10 пункта в рамките на максималната ставка на подпомагане), по-специално що се отнася до Кохезиония фонд. Този критерий, уточнен при проучвателния етап на проекта или при обявяването на търг в случаите на строителство, следва да бъде проверен по инициатива на органа, получаващ европейската помощ след реализацията на проекта или в петгодишен срок. Добавката към помощта се предвижда да бъде получена от приспадане на разходите за възстановяване на инвестициите, като награда за констатираните постижения.

3.2.6

Комитетът е на мнение, че управлението на общите разходи за проектите, свързани със снабдяването с питейна вода и пречистването, е правилният подход от икономическа гледна точка и по отношение на устойчивото развитие. Под „общи разходи“ ЕИСК разбира актуализираната нетна стойност на дългосрочните инвестиции и на разходите за функциониране, поддръжка и обновяване.

3.2.7

Следователно, би било уместно, по-специално за Комисията, да насърчава проекти, предлагащи критерии за подбор и гаранции на тази основа, за да се разпространяват добрите практики за рационално използване на водата и съхранение на водните ресурси.

3.2.8

Този подход съответства на желанието на Комисията да поддържа на първо място мерките, целящи пестенето на вода и гарантирането на рационалното й използване. Тази политика следва да се съгласува с политиката за биогоривата, които се отличават с голямо потребление на вода.

3.3.1

Комисията желае да насърчи обмена на добри практики.

3.3.2

ЕИСК желае всяка пролет, с помощта на сателитни връзки и на местните метеорологични анализи, да се картографират зоните, изложени на рискове от суши, от недостиг на земеделска продукция и пожари. Данните от вече изготвените планове на речните басейни също следва да се използват в тази връзка. Тези данни ще бъдат достъпни за земеделските производители или техните сдружения във връзка с тяхното управление на риска.

3.3.3

Комитетът счита, че е целесъобразно да се премине от управление на кризи към управление на рисковете от суши. По отношение на първото, може да се постигнат допълнителни подобрения, както бе констатирано по време на опустошителните пожари в Гърция от лятото на 2007 г. ЕС би могъл да улесни и насърчи оперативната съвместимост на средствата за превенция и борба с пожарите, стандартизирането на оборудването, контейнеризацията на дизеловите помпи, провеждането на съвместни учения. В случая се касае за конкретно прилагане на Европейския механизъм на гражданска защита.

3.3.4

Естествено, трябва да бъде възприета посочената от Комисията възможност да се търси подкрепа от Фонда за солидарност на ЕС, изменен и адаптиран, за справяне с последиците от сериозни суши. Също така би било целесъобразно да се въведат застраховки за смекчаване на последиците от суши, по-специално за земеделските производители, които са първите им жертви.

3.4.1

Комисията предвижда осъществяването на колективни дейности. Също така, в някои случаи биха могли да бъдат предвидени индивидуални инициативи, които да извеждат на преден план идеята за йерархия на водоползването.

3.4.2

При всички положения съобщението предвижда не само трансфер на води от един речен басейн към друг, изграждане на язовири и микроязовири при много стриктно регламентирани условия, но и повторна употреба на отпадъчните води и обезсоляване. Що се отнася до повторна употреба на отпадъчните води, проблемът е в акумулирането на замърсители при последователни цикли на повторна употреба. Ето защо, би било полезно да се даде ход или да се подкрепи изследователска програма във връзка със създаването на модел на концентрациите след поредица от цикли, за да се изведат критерии за стабилизиране, с цел да се определи кога концентрациите достигат пределни стойности, съвместими с капацитета за самопречистване на системата.

3.4.3

Що се отнася до обезсоляването, при него възникват два вида проблеми: от една страна енергийни, а от друга — екологични, свързани с вторичните продукти и сместа от солен концентрат.

3.4.4

Би могла да се предвиди програма за развитие на соларното обезсоляване със серия от микроинсталации, които биха представлявали технологичен принос на Европа към развиващите се страни, изправени пред суши.

3.4.5

По принцип, би било целесъобразно да се насърчава научноизследователската дейност и разработването на техники, пестящи водата или насърчаващи захранването на подпочвени води (например пътната настилка в градските зони), както и биотехнологии, които позволяват да се разработват видове с по-ниско потребление на вода в областта на селскостопанските култури.

3.4.6

И накрая, също така би следвало да се проучи възможността за подземно съхранение и за връщане на водата в подпочвените водни пластове. В това отношение би било уместно да се подберат пилотни проекти и да се определят стандарти по отношение на съхраняваните води, които да бъдат едновременно реалистични и да предпазват подпочвените пластове. Въпросът за подпочвените води засяга както количеството, така и качеството на тези води, тъй като подпочвените водни слоеве също са подложени на замърсяване. В тази връзка следва да се обръща специално внимание на индустриалните дейности с особено голямо потребление на вода, които, от една страна, изчерпват тези слоеве, а от друга — биха могли да ги замърсят.

3.4.7

Освен това, ЕИСК приканва Комисията да разгледа възможностите за междурегионален трансфер на води. Трансфер между басейн с излишък и басейн с недостиг на вода може да бъде желателна операция, включително от европейска гледна точка, например с оглед на селскостопанското самозадоволяване, ако потреблението на вода в басейна–приемник е ефективно и пести вода. Евентуални разхищения в бъдеще трябва да бъдат предотвратени чрез технически, тарифни и регулаторни мерки, тоест, колективната помощ за даден „заслужаващ“ сектор на стопанска дейност не бива да води до повишаване на потреблението на вода в неприоритетни сектори.

3.4.8

ЕИСК е на мнение, че трябва да бъдат координирани възможните мерки за регулиране на дебита на реките между трети страни и държави-членки на ЕС, през които протича обща река, която излиза извън външните граници на ЕС.

3.5.1

Комисията счита, че би могло да се постигне съществено подобрение в използването на водни технологии, които дават възможност за рационално използване на водата. Освен борбата с разхищението и с течовете, които в някои мрежи са значителни, модернизирането на практиките на управление на водата разкрива интересни перспективи.

3.5.2

Действията, препоръчвани настоятелно от Комисията, естествено са желателни (стандарти във връзка със съоръженията за потребление на вода, подобрения на ефективността на сградите по отношение на потреблението на вода, показател за постигнати резултати, адаптиране на икономическите дейности към недостига на вода и др.).

3.5.3

Също така, би следвало да бъде предвидено използването на сивата вода, като се има предвид, че това изисква инвестиции, и по-специално що се отнася до изграждане на отделни канализации и приемане на предпазни мерки. Трябва да се разгледа и възможността за по-системно събиране на дъждовната вода.

3.5.4

Техниката за интелигентното измерване („smart metering“) и адаптираното таксуване изглежда обещаваща. Всъщност, технологията за отчитане и предаване от разстояние на данните за потреблението позволява в наши дни да се предвиди възможността за въвеждане на няколко вида ценообразуване, както това се прави при електричеството. По този начин абонатът би могъл да се включи към абонамент, отговарящ на неговото положение, който при все това да предполага поведение на пестене: сезонна тарифа, постоянна тарифа, тарифа извън натоварените дни или часове и т.н.

3.5.5

С цел опазване на водните ресурси, борба с наводненията, ерозията и свързаното с нея замърсяване, политиката за опазване на околната среда в селските райони би следвало да насърчава решително повторното залесяване и засаждането на полезащитни пояси в регионите, в които това би било полезно и възможно, както и поддръжката на селскостопанските култури. Нуждите и контролът биха могли да бъдат установявани чрез най-съвременните системи за определяне на географското положение. Би било желателно Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие да насърчава основна научноизследователска дейност в сферата на селското стопанство с цел създаването на редица растения, които са по-устойчиви на суши.

3.5.6

Отново в областта на земеделските практики, би било уместно да се насърчава устойчивият дренаж и напояване, както и като цяло използването на най-добрите налични техники. Би трябвало дренажните канали, и по-специално в местата на съединяване, да са снабдени със стеснени участъци, които да служат за водосборни резервоари, за да се спре концентрацията на вода, ерозията и свързаното с нея замърсяване и да се улесни обратното просмукване в почвата. Тези водосборни резервоари по места естествено ще породят задължения за почистване, които би трябвало да бъдат проучени заедно със специалисти.

3.6.1

Съображенията на Комисията могат само да бъдат приветствани: правилният подход е сертифицирането и етикетирането, с цел улесняване на рационалното използване и пестенето на водата. Що се отнася до етикетирането обаче, трябва да се обърне внимание на факта, че то трябва да е екологично и че съществува риск от претрупаност на етикета, което ще направи информацията неразбираема.

3.6.2

Цялото организирано гражданско общество, социалните партньори и нестопанският сектор следва да бъдат мобилизирани, за да допринесат за появата на тази култура на икономии на вода, както и сферите на образованието и обучението. В професионалния сектор, обучението на техници и разпространението на нови технологии не бива да се повтарят грешките от миналото, по специално във водоснабдяването в градските зони.

3.6.3

Може да бъде подчертано, че понастоящем се наблюдава развитие на предлагането на съоръжения за събиране на дъждовна вода или за рециклиране на сивата вода за индивидуални жилища. Това отразява появата на култура на пестене на водата, за която апелира Комисията. Въпреки това, не би трябвало оправданата загриженост относно пестенето на водата да се проявява под формата на индивидуалистично търсене на затворено стопанство, което би подронило в технически и икономически план общественото водоснабдяване и пречистване, което беше и продължава да бъде в основата на сериозния напредък по отношение на хигиената и продължителността на живот. В действителност, в нашите развити общества сме забравили, че макар и жизненоважна, водата може да бъде и смъртоносна.

3.6.4

Следователно, индивидуалните системи за пестене на вода, рециклиране и пречистване изглеждат интересни и подходящи за жилищата, които се намират далеч едно от друго. В градска среда, ползата от тях в икономически и социален план не е толкова очевидна, освен ако системите за събиране на дъждовна вода и пречистване, дори и да каптират отточни води в частна собственост, не се обработват и използват от обществените служби.

3.7.1

Комисията отбелязва, че е изключително важно наличието на надеждна информация относно мащаба и въздействието на недостига на вода и сушите. Комитетът може само да подкрепи идеята за изготвяне на годишна европейска оценка и за по-добро използване на услугите на инициативата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) за предоставяне на сателитни данни и инструменти за мониторинг в подкрепа на политиките за водата. Университетите и научноизследователските центрове следва да бъдат насърчавани да провеждат изследвания, свързани с водата, опазването на водните ресурси, както и с начините за тяхното увеличаване чрез разработване на нови технологии.

3.7.2

Би било необходимо да се уеднаквят предвидените в описа на Рамковата директива за водите критерии за статуса на водните обекти. На практика докладите на държавите-членки се различават както по мащаба на разглежданите водни басейни, така и по отчетите за качеството на водите и на биоразнообразието.

3.7.3

Следователно, ЕИСК насърчава Комисията да ускори дейността на специализираните комитети по наблюдението на прилагането на Рамковата директива за водите и да публикува под формата на таблици резултатите за постигнатия напредък от държавите-членки, с цел да се стимулират усилията в тази област и да се насърчи сближаването им.

3.7.4

Действително, без да се очаква еднородност и качество от всички отчети и планове за действие, би следвало усилията да се насочат към най-чувствителните зони. Подборът на тези зони би могъл да бъде направен по инициатива на държавите-членки, но въз основа на общи критерии (недостиг на валежи и определяне на географската област).

3.7.5

Повишаването на информираността на местно и регионално ниво относно риска от недостиг на вода и, в по-общ план, относно въздействието на изменението на климата, би било улеснено, ако информацията за климатичните тенденции е по-широко достъпна.

3.7.6

В тази връзка ЕИСК предлага по-специално създаването на уебсайт, включен евентуално в Европейската информационна система за водите (WISE), от който да може да бъде изтеглена информация за климатични показатели като количество валежи, изпарение от земята, температура, скорост на вятъра, инсолация, получена от глобалните модели на Междуправителствената комисия по изменение на климата (МКИК) (в духа на проектите PRUDENCE или ENSEMBLES, но с по-систематично покритие от тяхното, и предоставящ не само графични, но и цифрови данни).

3.7.7

Научният характер на предоставяните онлайн данни и ежегодното им актуализиране биха могли да бъдат възложени на европейска група от лаборатории, членки на МКИК.

3.7.8

ЕС би могъл да финансира първоначалното създаване на този сайт, а определянето на достъпна цена за теглене на информация би подпомогнало научноизследователската дейност на лабораториите, участващи в създаването на моделите.