19.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 41/24

—

като взе предвид член 6, параграф 2 от Договора за Европейски съюз,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от Брюксел, проведен на 21 и 22 юни 2007 г. относно процеса на реформа на договорите,

—

като взе предвид текста на новия член 2 от Договора за Европейски съюз, въведен от член 1, параграф 4 на Договора от Лисабон, в който се посочва, че „Съюзът се бори (…) срещу дискриминациите и насърчава (…) защитата на правата на детето“, като се уточнява също, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът (…) допринася (…) за защитата на правата на човека и, в частност, на тези на детето“,

—

като взе предвид решението на държавните и правителствени ръководители при закриването на междуправителствената конференция на 19 октомври 2007 г. относно превръщането в правно обвързващ документ на Хартата на основните права (1), член 24 от която изрично се отнася до „правата на детето“, и наред с другото, постановява, че „във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали те се предприемат от публични или частни институции, висшият интерес на детето следва да бъде първостепенно съображение“,

—

като взе предвид решението на Европейския съюз да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (ЕКПЧ), която предвижда санкции, в случай на неспазването ѝ,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г. от Общото събрание на Обединените нации, и факултативните протоколи към нея,

—

като взе предвид програмата за действие на ООН, приета от Международната конференция за населението и развитието в Кайро през септември 1994 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г.„Към стратегия на ЕС за правата на детето“(COM(2006)0367),

—

като има предвид доклад за напредъка на медиатора на Европейския парламент по проблемите на международното отвличане на деца от единия родител от 1 март 2007 г., който даде сигнал на Комисията, Парламента и на други институции за драматичното увеличение на случаите на отвличане на деца от единия родител,

—

като взе предвид резултатите от допитването, проведено от организациите „Спасете децата“ и „Международен план“ във връзка с гореспоменатото съобщение на Комисията, озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ (3),

—

като взе предвид Европейския форум по правата на детето, създаден от Комисията след публикуването на това нейно съобщение, който бе организиран за пръв път в Берлин на 4 юни 2007 г.,

—

като взе предвид политическата декларация, приета в Берлин на 4 юни 2007 г., по време на първия форум, в която отново се заявява волята за системно отчитане на правата на детето при разработването на вътрешните и външните политики на Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2006 г. относно рамковата стратегия за недискриминация и равни възможности за всички (4),

—

като взе предвид тематичното наблюдение № 4 от 25 май 2006 г.„Прилагането на правата на детето в Европейския съюз“ на мрежата от независими експерти по основните права в ЕС (5),

—

като взе предвид проучването на генералния секретар на ООН на проблема с насилието над деца, представено пред Общото събрание на ООН на 11 октомври 2006 г.,

—

като взе предвид ръководните насоки на УНИЦЕФ относно закрилата на правата на децата — жертви на трафик от септември 2006 г.

—

като взе предвид Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. относно борбата срещу сексуалната експлоатация на децата и детската порнография (6),

—

като взе предвид членове 34 и 35 от Конвенцията на ООН за правата на детето, които се отнасят до защитата на децата от всякакъв вид сексуална експлоатация и злоупотреба и имат за цел да предотвратят отвличането, продажбата или трафика на деца,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2007 г., озаглавено „Към основна политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство“(COM(2007)0267),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи и становищата на Комисията по правата на жените и равенството между половете, Комисията по външни работи, Комисията по развитие, Комисията по заетост и социалните въпроси, Комисията по култура и образование и Комисията по правни въпроси (A6-0520/2007),

A.

като има предвид, че основната цел на горепосоченото съобщение на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ е насърчаването на положителното утвърждаване на правата на детето, по-конкретно — правото на собствена идентичност, правото да расте в условия на сигурност/правото на грижи, правото да има семейство, да бъде обичано, да играе, правото на медицински грижи, образование, социално приобщаване, равни възможности, правото да спортува и да живее в чиста и защитена околна среда, както и правото да получава информация за тези права, като по този начин се положат основите за изграждане на общество с добро отношение към децата, в което децата ще се чувстват защитени и същевременно — като основни участници в обществения живот;

Б.

като взе предвид член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Харта на основните права“), който гласи, че „всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес“;

В.

като има предвид, че съгласно член 24 от Хартата на основните права и член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето е важно на всички деца да се гарантира правото на „участие“, с цел винаги да се отчитат опитът и възгледите им по всички въпроси, които ги засягат, като им се придава значение, съответстващо на възрастта, зрелостта и интелектуалното развитие на детето; като има предвид, че това е безусловно право и над него не могат да се поставят ограничения, както и че следва да се намерят начини за общуване с всички деца, дори с деца, които се изразяват по трудноразбираем за възрастните начин, например съвсем малките деца, деца с увреждания и деца, които говорят различен език;

Г.

като има предвид, че е от голямо значение правата на детето да се включват и защитават (интегрират) във всички политики на ЕС, които ги засягат пряко или косвено;

Д.

като има предвид, че бедността и социалното изключване на родителите са сериозни пречки за упражняването на правата на техните деца и като има предвид, че съществуват също много други фактори, които пречат на децата да упражняват правата си, като например родители, които изпълняват родителските си задължения незадоволително, необходимостта децата да бъдат представлявани по правни въпроси от възрастни или фактът, че правото на здравни грижи може да бъде упражнено само със съгласието на лицето, на което са поверени родителските права;

Е.

като има предвид, че възрастните следва да предоставят на децата благоприятни условия да могат да се изразяват, така че те да изказват своето мнение и да бъдат изслушвани; като има предвид също така, че възрастните следва да оценяват жестовете на мир и приятелство при децата и да ги насърчават да общуват с други деца; като има предвид, че времето е важен фактор за създаването на условия, благоприятстващи изслушването на децата и възможността те да се изразяват, която не трябва да се ограничава единствено до определени събития, и като има предвид, че това трябва да се отчита при финансирането на обществените програми;

Ж.

като има предвид, че злоупотребите с правата на детето, насилието над деца и трафикът на деца с цел незаконно осиновяване, проституция, незаконен труд, принудителен брак, улична просия, или всяка друга цел, продължават да бъдат проблем в рамките на ЕС;

З.

като има предвид, че все повече деца страдат от хронични заболявания като невродермити и алергии, както и заболявания на дихателните пътища и шумово натоварване;

И.

като има предвид, че екологичните права на детето са залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето;

Й.

като има предвид, че семейната среда осигурява благоприятна рамка за защита на правата на децата, за гарантиране на здравословното развитие на тяхната личност, за развиване на техните умения и за предоставяне на възможност да придобият необходимите знания, за да упражняват своите права и да осъзнаят своите задължения и че впоследствие трябва да се положат всички усилия за подкрепа на семействата чрез подходящи публични политики, но като има предвид, че, при липса на такава рамка, всички деца, включително сираци, бездомни и бежанци, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето, следва да имат достъп до закрила чрез заместваща рамка, която им позволява да израснат, без да бъдат дискриминирани по какъвто и да е начин;

К.

като има предвид, че стратегията на ЕС за правата на детето следва да се основава на ценностите и принципите, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето;

Л.

като има предвид, че правата на децата като автономни правни субекти следва да бъдат признати и че въпреки разпоредбите на националното и международното право, момичета и жени често стават жертва на правно, социално и икономическо неравенство, което оказва въздействие върху упражняването на техните позитивни и основни права, като например равен достъп до образование, обучение и здравеопазване, безопасна храна и чиста вода, както и репродуктивни права на подрастващите;

М.

като има предвид, че основните права и ценности, включително равенството между половете, следва да бъдат съществен компонент на образованието по време на детството и следва да формират основата на всички други етапи в живота;

Н.

като има предвид, че интегрираният подход за равно третиране на жените и мъжете трябва да бъде прилаган по отношение на всички политики, засягащи деца, тъй като равенството на половете започва с признаването на равните права на деца от двата пола, което започва от първите години на живота им;

О.

като има предвид, че нарушенията на правата на човека по отношение на жени и момичета имигранти под формата на т. нар. престъпления на честта, принудителни бракове, генитално осакатяване или други нарушения не могат да бъдат оправдани на никаква културна или религиозна основа и не следва да бъдат толерирани при никакви обстоятелства;

П.

като има предвид, че децата в Европа са изложени от ранна възраст на сцени на ужас, порнография и насилие в медиите, и това може да има опустошителни психологически и социални последици върху децата, като например потиснатост, депресия, засилена агресивност и проблеми в училище;

1.

Приветства инициативата на Комисията, която ясно утвърждава, че всички конвенции за основните права на човека се прилагат еднакво за децата и за възрастните, така както и редица други допълнителни права, включително тези, които са залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето, която беше изготвена с особено внимание върху специфичното положение на децата и младите хора;

2.

Приветства решението на МПК от 19 октомври 2007 г. за включване на правата на детето в Договора от Лисабон като една от целите на ЕС, което осигурява нова правна рамка за правата на детето;

3.

Приветства разработването на план за действие на Комисията по въпросите на детето във външните отношения, който да бъде в съответствие с одобрената рамка и поетите ангажименти по стратегията на ЕС за правата на детето;

4.

Констатира, че все по-голям брой области на компетентност на ЕС пряко или непряко засягат правата на детето, и призовава Комисията да включи в своята оценка на въздействието, планирана в съобщението ѝ от 27 април 2005 г., озаглавено „Спазване на Хартата на основните права при изготвянето на законодателните предложения на Комисията – Методология за упражняване на системен и строг контрол“(COM(2005)0172), раздел, посветен на отчитането в правен аспект на правата на детето;

5.

Призовава Комисията да подготви предложение за създаването на специален бюджетен ред за правата на детето, който да позволи финансирането на работата по прилагането на горепосоченото съобщение на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ и на свързани с децата проекти, като например проекта за създаване на европейска система за бързо предупреждение за отвличането на деца, както и на координационен орган, съставен от представители на централните органи на държавите-членки, с пълномощия за намаляване на случаите на отвличания на деца; бюджетният ред следва да включва и субсидии за мрежи от НПО, извършващи дейност в тази област, и да гарантира участието на деца в работата по прилагането на гореспоменатото съобщение и въпросните проекти;

6.

Призовава към ефективна система за наблюдение, подкрепена с финансови средства, и годишни доклади за гарантиране на изпълнението на ангажиментите съгласно горепосоченото съобщение на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ и бъдещата стратегия за правата на детето;

7.

Припомня, че успехът на бъдещата стратегия изисква дългосрочна ангажираност и действия, засилен и ефективен мониторинг на прилагането на правата на децата чрез разработване на индикатори и участието на неправителствени организации и родителски и образователни асоциации и координация с национални и международни инициативи и политики за правата на децата.

8.

Призовава Комисията да изготвя широкообхватен доклад за децата и младежите в Европейския съюз на всеки две години, считано от 2008 г.;

9.

Одобрява плана на Комисията да въведе телефонна линия за помощ на децата в целия ЕС и подчертава необходимостта тази услуга да бъде безплатна и на разположение 24 часа в денонощието; призовава държавите-членки да информират децата чрез информационни мерки за възможността да се използва тази услуга;

10.

Очаква с интерес доклада на Комисията относно изпълнението от страна на държавите-членки на гореспоменатото рамково решение от 2003 г. за борба със сексуалната експлоатация на деца и с детската порнография;

11.

Призовава защитата на правата на детето, установена в Конвенцията на ООН за правата на детето, да бъде записана сред приоритетите на многогодишната рамкова програма на Агенцията на Европейския съюз за основните права („Агенцията“), а последната да създаде в най-кратки срокове мрежа за сътрудничество с международните институции, в частност лицата, изпълняващи функцията на омбудсман за децата и работещите в тази област НПО, за да се извлече максимална полза от техния опит и информацията, с която те разполагат;

12.

Призовава Комисията, Агенцията и държавите-членки да си сътрудничат със съответните агенции на ООН, международни организации и центрове за изследвания с цел подобряване на събирането на сравними статистически данни относно положението на децата в ЕС, ако е необходимо, като се разширят правомощията на Евростат, с цел разработване и включване на по-голям брой показатели, отнасящи се конкретно до децата, например детската бедност и социалното изключване; следва да се осигури участието на децата в събирането на данни;

13.

Отправя искане към Комисията да осигури диференцирани по пол и възраст данни за всички видове дискриминация и насилие срещу деца, да интегрира равенството между жените и мъжете във всички политики и инструменти на своята бъдеща стратегия, включително дейностите на Форума за правата на детето, и да следва и оценява тези политики, наред с другото чрез „разпределяне на бюджета от гледна точка на половете“.

14.

Призовава към интегриране на правата на детето във външните политики и действия на ЕС, включително Европейската политика на съседство и Стратегическото партньорство с Русия, съобразно предстоящия работен документ на службите на Комисията относно „План за действие на Европейския съюз относно правата на детето в рамките на външните отношения“, и в процеса на разширяване, като отчита, че тези политики са силни средства, които дават възможности за насърчаване на правата на детето; призовава Комисията да превърне тези възможности в конкретни цели за дейностите на ЕС и държавите-членки в областта на външната политика;

15.

Приканва Комисията да представи доклад относно възможността за въвеждане във всички международни договори, сключвани между ЕО и трети страни, на специфична клауза, със задължителна юридическа сила, относно спазването на правата на детето, така както те са определени на международно равнище.

16.

Призовава Комисията да удвои усилията си в помощ на развиващите се страни при изпълнението на клаузите на Конвенцията на ООН за правата на детето и на факултативните протоколи към нея в техните национални законодателства;

17.

Призовава да се разгледа възможността за присъединяване на ЕС към Конвенцията на Обединените нации за правата на детето, както и към двата факултативни протокола към нея, а също и към конвенциите на Съвета на Европа относно правата на детето, включително ЕКПЧ, и конвенциите за упражняване на правата на децата, за осиновяването, за експлоатацията и сексуалната злоупотреба, и приканва Съвета да приеме принципна позиция, за да може ЕС да участва в преговорите за изработването на бъдещи конвенции, чиято конкретна цел са правата на децата;

18.

Посочва, че всяка стратегия за правата на децата трябва да се основава на ценностите и четирите основни принципа, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето: закрила срещу всички форми на дискриминация, висшите интереси на детето като първостепенно съображение; правото на живот и развитие, както и правото на изразяване на мнение и вземането на това мнение предвид при всеки въпрос или процедура, които засягат детето;

19.

Изразява съжаление, че все още не всички държави-членки са определили лице, изпълняващо функцията на омбудсман за правата на децата, както призова Комитетът на ООН по правата на детето, с цел насърчаване на защитата на правата на детето и по-нататъшното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето, като призовава тези държави-членки, които все още не са направили това, да предприемат тази стъпка в най-скоро време; отбелязва, че ЕС следва да предостави финансова подкрепа на Европейската мрежа от омбудсмани за деца (ENOC), така че тя да може да работи по-усилено по въпросите, свързани с правата на детето, в целия ЕС;

20.

Изтъква, че прилагането от националните органи на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (7), дава основание за различни тълкувания; приканва настоятелно Комисията да разработи насоки и набор от най-добри практики с оглед разясняване и улесняване на прилагането на този регламент;

21.

Подчертава значението на цялостното изпълнение от страна на държавите-членки и от страните кандидатки на съществуващите международни ангажименти, и по-специално на Конвенцията на ООН за правата на детето, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която съдържа специфични разпоредби за децата с увреждания и на конвенциите на МОТ по въпросите на детския труд;

22.

Приканва настоятелно всички държави-членки, които все още не са ратифицирали Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. относно компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението на решения и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, да я ратифицират; настоява пред различните институции на ЕС да насърчат ратификацията от трети страни на основните международни инструменти за защита на правата на децата, по-специално тези, които предоставят възможности за подобряване на положението на имигрантите-деца;

23.

Настойчиво приканва ЕС да вземе активно участие в насърчаването на осведомеността и разпространяването на Конвенцията на ООН за правата на детето в и извън ЕС чрез разяснения и препоръки;

24.

Припомня на държавите-членки необходимостта незабавно да се съобразят с европейските и международните инициативи относно закрилата на правата на децата.

25.

Настойчиво приканва държавите-членки да създадат програми за обмен на учители и ученици със страни извън ЕС, по-специално в Близкия изток и в развиващите се страни, и да разпространяват и насърчават правата на детето, като се обръща внимание на правото на образование и равнопоставеност на половете;

26.

Подчертава наложителната необходимост от диференцирано зачитане и обхващане на потребностите на децата; добър пример за такава диференцирана скала е Докладна записка 7 на изследователския център UNICEF INNOCENTI, с шест основни категории за благосъстоянието на децата, включващи материално благосъстояние, здраве и безопасност, образователно благосъстояние, семейни отношения и отношения с връстници, поведение и рискове и субективно благосъстояние;

27.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да предприемат мерки с цел да се гарантира спазването на правата на децата с умствени увреждания, като се придава особено значение на правото им на свобода, образование и достъп до съдилища, както и на защитата им от изтезания и нечовешко или унизително отношение;

28.

Призовава всички държави-членки да гарантират, че децата са ефективно и независимо представени във всякакви съдебни или квази-съдебни процедури, които ги засягат; да гарантират, че децата разполагат със законово определен настойник в случаите, когато липсва отговорен, компетентен и подходящ възрастен член на семейството, който може да изпълнява такива отговорности;

29.

Подчертава, че тъй като преобладаващото мнозинство деца, особено малките деца, получават грижи в семейството, стратегията за правата на детето трябва да включва разпоредби за насърчаване на благосъстоянието на семействата;

30.

Призовава Комисията да разработи политики и осъществи цялостни мерки, обхващащи повече от един сектор, в областта на защитата на правата на децата с цел да се постигне справедливост в рамките на територията и равни възможности за децата;

31.

Предлага ЕС да определи като „деца в опасност“ всички деца, жертви на социално положение, което поставя под заплаха тяхното психическо и физическо здраве и/или ги излага на риска от престъпност, като извършители или като жертви;

32.

Приканва Комисията и държавите-членки да поемат инициативи (информационни кампании, размяна на най-добри практики и други), за да се избегне поставянето на деца „в опасност“, включително за превенция на младежката престъпност;

33.

Напомня, че правото на образование и обучение е основно социално право и призовава всички държави-членки и страни-кандидатки да го гарантират, независимо от социалния и етнически произход на детето и неговото физическо или юридическо положение, или това на родителите му;

34.

Изисква бъдещата стратегия на ЕС за правата на детето да включва мерки за превенцията на насилие, основаващо се на пола, насочени, наред с другото, към кампании за осведоменост относно равенството между мъжете и жените, които са насочени към момичета и момчета, родители, възпитатели и уязвими общности и имат за цел еманципирането на момичетата, гарантиране на равни възможности за тях и подобряването на защитата на техните права; призовава за насърчаване на активното участие на момчета и мъже в горепосочените превантивни мерки; призовава Комисията да обвърже своята политика в областта на помощта за развитие и търговски споразумения с въвеждането на законодателство, което да гарантира равенството между мъжете и жените и премахването на всички видове насилие спрямо жени и деца.

35.

Призовава Комисията, в нейните връзки с трети страни, да насърчи ратифицирането на международните договори за прекратяване на дискриминацията на жени и да поощри участието на жени в икономическия, социалния и политическия живот, като по този начин укрепи благополучието на техните деца.

36.

Приветства организирания от Комисията форум, включващ представители на държавите-членки, Парламента и Комисията, на неправителствени организации, национални и международни организации, работещи в областта на правата на детето, както и деца; вярва, че участието на децата следва да се разглежда като една от основните цели на форума; призовава Комисията да осигури участието на деца, както и на лица, изпълняващи функцията на омбудсман по правата на детето в държавите-членки, а също и на родителски и семейни асоциации;

37.

Приветства създадената от Комисията междуведомствена група, както и назначаването на координатор по правата на децата, и приканва да се създаде координационно звено в Парламента, в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон, което да работи съгласувано с междуведомствената група на Комисията, за осъществяване на връзка и оптимизиране на всички парламентарни инициативи и дейности, свързани с правата на детето; поддържа становището, че такива органи следва да създадат и мрежи за обмен на информация и добри практики, свързани с националните стратегически планове по въпросите на детето, осъществявани в някои държави-членки; призовава тези органи да установят пряк контакт с ръководени от деца и младежи организации, за да се развие, осъществи, наблюдава и гарантира пълноценното и ефективно участие на децата във вземането на всички решения, които ги засягат;

38.

Припомня, че децата и младите хора, независимо от възрастта, имат право да изразяват своите възгледи; счита, че както момичетата, така и момчетата имат право да изразяват мнение и че това право следва да бъде гарантирано при изработването на стратегия на ЕС за правата на децата и че следва да се гарантира еднакво участие на момичетата и момчетата;

39.

Признава тясната връзка между активното участие и информираността; приветства създаването на комуникационна и информационна стратегия за публикуване на приетите мерки на ЕС в достъпен за всички и благоприятен за децата вид;

40.

Очаква с интерес публикуването през 2008 г. на проучването на Комисията, оценяващо въздействието на съществуващи действия на ЕС, които засягат правата на детето, и на консултативен документ, насочен към определяне на основните приоритети на бъдещите действия на ЕС в областта на правата на детето, с цел приемане на бяла книга; призовава Комисията да вземе предвид резултатите от горепосоченото допитване до около хиляда деца, проведено от организациите „Спасете децата“ и „Международен план“ в началото на 2007 г., което разкри, че приоритетните за тях въпроси са упражняваното спрямо тях насилие, дискриминацията, социалното изключване и расизмът, на които те са жертви, както и последиците от наркотиците, алкохола и тютюнопушенето, проституцията и трафика на деца, както и опазването на околната среда; вярва, че наред с тези специфични приоритетни въпроси, правата на детето на участие и влияние трябва да представляват широкообхватната цел на стратегията; следователно призовава Комисията да развие процес, в който всички заинтересовани страни, включително децата, ще имат възможност да участват в консултиране, което ще залегне в основата на Стратегията на ЕС за правата на детето;

41.

Счита за извънредно важно разпространението на информация относно правата на детето сред децата под достъпна за тях форма и посредством подходящи средства; призовава Комисията да:

42.

Твърди, че насилието срещу деца е неоправдано, под каквато и да е форма и при каквито и да било условия, включително у дома, и че насилието трябва да се заклейми; поради това призовава за законодателство на Общността, което забранява всички форми на насилие, сексуална злоупотреба, унизителни наказания и вредни традиционни практики; осъжда всички форми на насилие спрямо деца, включително физическо, психологическо и сексуално насилие, като например изтезание, злоупотреба с деца и тяхната експлоатация, отвличане на деца, трафик или продажба на деца и техните органи, домашно насилие, детска порнография, детска проституция, педофилия, както и вредни традиционни практики като генитално осакатяване на жени, принудителни бракове и престъпления на честта;

43.

Припомня препоръките, формулирани в гореспоменатото проучване на генералния секретар на ООН относно насилието над деца, по отношение на предотвратяването и ответната реакция спрямо всички форми на насилие над деца — в частност признава необходимостта от превръщане на превантивните политики в приоритет и укрепване на социалните услуги, с особено внимание по отношение на семейните консултации, от засилване на реакцията в подкрепа на жертвите на насилие, търсене на отговорност от извършителите и засилване на събирането и анализа на данни относно този скрит проблем; призовава за насърчаване, в рамките на политиките, насочени към предотвратяване на насилието срещу деца, на повишаването на осведомеността, на информационни и образователни кампании, както и на дейности за изграждане на капацитет за екипи от професионалисти, които работят с деца или за деца;

44.

Призовава държавите-членки или да въведат специфични законови разпоредби относно гениталното осакатяване на жени, или да приемат закони, съгласно които всяко лице, което извършва генитално осакатяване, може да бъде преследвано по съдебен ред;

45.

Призовава държавите-членки да действат срещу престъпленията на честта, независимо от причината за тях: хомосексуалност, религиозна или полова идентичност, бракове по споразумение и бракове с непълнолетни;

46.

Призовава държавите-членки да повишат осведомеността на лекарите относно вредните традиционни практики и да гарантират, че престъпленията се преследват последователно съгласно действащото законодателство, като се обръща особено внимание на уязвимите групи, включващи момичета и жени имигранти, такива от етнически малцинства и момичета с увреждания;

47.

Призовава държавите-членки да въведат задължително регистриране от страна на здравните работници на всички случаи на генитално осакатяване на жени, също както и да водят регистър на случаи, за които има съмнение, че може да бъде извършено генитално осакатяване;

48.

Призовава държавите-членки да се обявят срещу насилието срещу жени, основаващо се на традицията, да заклеймят нарушенията на правата на човека по отношение на момичета имигранти, извършвани от семейството, както и да проверят кои закони могат да се прилагат с оглед подвеждане под отговорност на членовете на семейството, особено в случаите на т. нар. престъпления на честта;

49.

Изразява становището, че за да е възможно ранно разкриване и противопоставяне на насилието срещу деца и злоупотребата с тях, трябва да бъде въведена специфична процедура за регистрирането и действието по отношение на такива случаи, заедно с образователни мерки за медицинския и здравния персонал, който отговаря за физическото и умственото здраве на децата;

50.

Подкрепя назначаването на специален представител на генералния секретар на ООН за премахване на насилието над деца, с мандат и ресурси, необходими за налагането на глобални ангажименти за премахване на насилието над децата;

51.

Подчертава, че е необходимо да се разработи подходяща правна рамка в областта на сексуалната експлоатация и на злоупотребата с деца, както и да се засили съдебното и полицейското сътрудничество между държавите-членки, Еuropol, Eurojust и всички компетентни международни органи;

52.

Призовава държавите-членки да предвидят средства за образователни и медийни кампании, предназначени за родители и специалисти, с цел да се гарантира осигуряването на адаптирани към потребностите на децата правни, медицински и психо-социални услуги;

53.

Призовава всички институции и държави-членки да се ангажират активно в борбата срещу сексуалната експлоатация на деца, трафика на деца, педофилията, сексуалното насилие срещу деца чрез интернет, детската проституция и детския секстуризъм, като вземат всички необходими мерки за завършване на сближаването на националното законодателство, основано на минимални общи принципи, приети в горепосоченото Рамково решение 2004/68/ПВР, но също и с помощта на други законодателни инструменти, предвиждащи участието на всички заинтересовани страни, независимо дали те са обществени или частни организации, както се посочва и в съобщението на Комисията „Към основна политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство“;

54.

Счита, че сексуалната експлоатация на деца следва да се разглежда като равносилна на престъплението изнасилване по отношение на предвидените наказания; счита, че когато дете е жертва на сексуална експлоатация или насилие, това трябва да се разглежда като утежняващо обстоятелство;

55.

Призовава всички държави-членки да считат платения секс с дете (тоест с непълнолетен) за престъпление в съответствие с член 1 от Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, приет на 25 май 2000 г. от Общото събрание на ООН; подчертава, че осведомеността на обществото е от решаващо значение при борбата и намаляването на търсенето в областта на детската проституция и детската порнография;

56.

Припомня препоръката си от 16 ноември 2006 г.с препоръка до Съвета относно борбата срещу трафика на хора – интегриран подход и предложения за план за действие (8), съображение Д на която призовава за намаляване наполовина на броя на жертвите на трафика на хора през следващите десет години, като, разбира се, основната цел е да се премахне възможно най-бързо и цялостно тази форма на престъпление;

57.

Призовава държавите-членки да вземат ефективни законодателни и други мерки, включително събирането на данни, разделени по възраст и пол, с цел предотвратяване и елиминиране на всички видове насилие, извършвано на тяхна територия, както в личната, така и в обществената сфера;

58.

Призовава също така Комисията да подкрепи бързото ратифициране на гореспоменатия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, както и факултативния протокол към тази конвенция относно участието на деца във въоръжени конфликти;

59.

Призовава всички институции на ЕС и държавите-членки да осигурят пълна закрила и помощ за жертвите на трафик, като обърнат особено внимание на намирането на подходящи трайни решения за децата, жертви на трафик;

60.

Призовава всички институции и държави-членки да вземат активно участие в борбата срещу трафика на деца с цел всякакъв вид експлоатация, включително труд (напр. детски труд (9), принудителен труд, принудително подчинение в домашни условия, робство, труд за изплащане на дългове и просия), принудителен брак, незаконно осиновяване и незаконни дейности (напр. търговия с наркотици, джебчийство), сексуална експлоатация и проституция и т. н.;

61.

Призовава Комисията незабавно да извърши оценка на националните мерки по прилагането на Рамково решение 2004/68/ПВР с оглед да се изработи предложение за незабавното изменение на национални разпоредби, които са в разрез с това решение, като подкрепя ангажимента на Комисията, която съвместно с най-големите компании, издаващи кредитни карти, извършва оценка на техническите възможности за изключване от системата за електронно разплащане на сайтовете, които продават материали с детска порнография по електронен път, или за въвеждане на други ограничения; призовава също останалите икономически участници като банки, обменни бюра, доставчици на интернет услуги и оператори на интернет търсачки да вземат активно участие в борбата срещу детската порнография и другите форми на търговска експлоатация на децата; призовава Съвета и Комисията, с оглед на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (10); да забранят детската порнография и насилието срещу деца във всички аудиовизуални медийни услуги; счита, че един от основните приоритети на Комисията следва да бъде засилването на презграничните операции срещу интернет сайтове с детска порнография и подобряването на сътрудничеството между обществените органи и частния сектор с оглед поемане на ангажимент за закриване на незаконни уебсайтове;

62.

Обръща внимание на експлоатацията на деца и непълнолетни в областта на модата, музиката, киното и спорта;

63.

Призовава, в интерес на защитата на правата на детето, да се създаде подходяща, ефективна и пропорционална регулативна система в диалог с доставчиците, средствата за масово осведомяване (обществени и частни телевизии, рекламодатели, пресата, видео игри, оператори на мобилни телефони и интернет) и производителите, насочена, наред с другото, към забраняване на излъчването на вредни по своето съдържание картини и послания (включително и явлението „кибернетичен тормоз“), и продажбата на видео игри, показващи насилие, които могат да навредят на психическото и физическото развитие на децата, тъй като насърчават насилието и сексизма; подчертава с безпокойство разпространението на явлението на размяна на съобщения чрез MMS, съдържащи порнографски изображения или изображения, свързани със сексуална злоупотреба с деца; изразява подкрепата си за програмата Safer Internet plus чрез прилагането на оперативни и технически мерки, най-вече за защита на децата; във връзка с това призовава също така държавите-членки и доставчиците на интернет услуги, в сътрудничество с компании, които поддържат интернет търсачки, и полицията, да приложат технологии за блокиране, за да не позволяват на потребителите на интернет достъп до нелегални сайтове, свързани със сексуалната злоупотреба с деца, и да предотвратят достъпа на обществеността до материали, представящи сексуална злоупотреба с деца;

64.

Приветства началото на прилагането на европейската рамка за безопасно използване на мобилни телефони от страна на младежи и деца, която беше приета като кодекс за собствено регулиране между водещите предприятия в този сектор в ЕС и която ще бъде последвана от съответния национален кодекс за собствено регулиране; подчертава, че тази рамка представлява първа важна стъпка към гарантиране на защитата на непълнолетните от специфичните опасности, произхождащи от използването на мобилни телефони, но и че е от първостепенно значение Комисията постоянно да наблюдава и оценява прилагането ѝ на национално равнище с цел оценяване на резултатите и изследване на необходимостта да се приеме общностна законодателна инициатива;

65.

Подкрепя създаването на еднообразна класификация и система за етикетиране в ЕС за продажбата и разпространението на аудио-визуално съдържание и видеоигри, предназначени за непълнолетни, така че европейският стандарт да служи за образец на страни извън ЕС;

66.

Припомня, че наскоро беше прибавена специална класификация за онлайн игрите към съществуващата европейска система за възрастова класификация на компютърни и видео игри (PEGI); отбелязва, че Комисията и държавите-членки следва да насърчават и да оказват по-голяма помощ на саморегулирането от този вид в областта на класификацията на игри, за да се осигури по-добра защита на непълнолетните от неподходящо съдържание и да се информират родителите за възможните рискове, свързани с игрите, както и да се поднесат подходящи примери на вниманието им;

67.

Призовава държавите-членки да засилят контрола над съдържанието на телевизионните програми, излъчвани във времето с най-голяма детска аудитория, както и родителския контрол, чрез предоставянето на подходяща и хомогенна информация относно телевизионните програми; подчертава, че информационните технологии дават допълнителни възможности за достъп на децата до телевизионни програми по всяко време, от всеки компютър или интернет връзка; посочва, че е необходимо да се отдели повече внимание за преразглеждане на неограниченото право на средствата за масово осведомяване за достъп до децата и правото на децата за пълен достъп до средствата за масово осведомяване;

68.

Изтъква, че в държавите-членки имаше обезпокоително нарастване на явлението младежка престъпност, включваща младежи извършители и в повечето случаи — жертви, което представлява ситуация, налагаща интегрирана политика не само на национално, но и на общностно равнище; следователно препоръчва като необходима мярка да бъде незабавно извършено авторитетно изследване на проблема и да бъде разработена рамкова програма, интегрирана на общностно равнище и обединяваща тези мерки в три насоки: превантивни мерки, мерки за социална интеграция на младежите-извършители и съдебни и извънсъдебни мерки за интервенция;

69.

Подчертава, че насърчаването на „детската култура“ в рамките на европейски програми в областта на медиите и културата трябва да бъде засилено и призовава Съвета и Комисията да използват иновативни проекти в достъпна за деца форма за насърчаване на възхищението от европейската култура и европейските езици и стимулиране на желанието на децата да учат от ранна възраст; подчертава също значението на медийната грамотностза насърчаване на по-информирано използване на различни медии с въвеждането на съдържание с образователен характер;

70.

Призовава държавите-членки и Комисията в бъдещата си стратегия да изготвят подробен план за превенция на младежката престъпност, явлението „тормоз в училище“ и друг вид вредно поведение, както и специфичния проблем с младежките банди, като се включат най-вече семействата, училищата, социалните служби, които работят в помощ на семействата, спортни и младежки центрове и самите млади хора, като се отдели специално внимание на осигуряването на възможности и насърчаването на активното им участие в обществото; препоръчва държавите-членки да обменят добри практики помежду си;

71.

Призовава за създаване на сигурни, широко разгласени, поверителни и достъпни механизми за деца, техните представители и други, които могат да докладват за насилието, упражнявано върху деца; всички деца, включително и децата, настанени в домове и изправителни домове, следва да знаят, че съществуват механизми за подаване на жалби;

72.

Призовава държавите-членки да планират създаването на система за достъп до информацията относно присъдите за злоупотреби с деца, за да се предотврати, най-сетне в целия Съюз, достъпът до определени професии на лица, за които се счита, че са неспособни да работят в контакт с деца, поради това, че са били осъдени за сексуална злоупотреба, в съответствие с позицията на парламента от 1 юни 2006 г. относно инициативата на Кралство Белгия с оглед приемането от Съвета на рамково решение за признаването и изпълнението в Европейския съюз на забраните, произтичащи от присъди за сексуални престъпления, извършени срещу деца (11); счита, че е необходимо да се въведат мерки за предотвратяване на извършване на повторни престъпления, например когато лице, осъдено за сексуални престъпления срещу деца, пътува в чужбина; във връзка с това приветства постигнатия от Съвета напредък в областта на обмена на информация между държавите-членки относно произнесените от националните съдилища наказателни присъди и призовава Съвета бързо да създаде европейска мрежа за връзка между службите „Съдимост“ в отделните държави;

73.

Настоява да се води борба срещу продажбата и използването на наркотици и алкохол в учебните заведения и в близост до тях, както и да се осигури на децата лесно достъпна информация относно вредите от тях;

74.

Призовава държавите-членки да определят обща представа за това в какво се състои злоупотребата с деца, като се има предвид, че законодателствата им се различават, например по отношение на възрастта на валидно дадено съгласие;

75.

Призовава за ефективна защита на децата срещу сексуална експлоатация, включително като детският секстуризъм се разглежда като престъпление във всички държави-членки и чрез подчиняването му на екстериториално наказателно право; призовава, в случай, когато гражданин на Съюза извърши престъпление в трета страна, това да се урежда от екстериториално наказателно право, приложимо в целия ЕС, в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография;

76.

Призовава Europol да получи правомощия за сътрудничество с полицейските сили на държавите-членки и на страните, засегнати от този вид туризъм и да провежда разследвания, с цел разкриване на извършителите на подобни престъпления, и във връзка с това призовава за разкриването на длъжности „европейски служител за връзка“; призовава за приемането на подходящи мерки за реабилитиране и интегриране в обществото на жертвите на сексуална експлоатация, които са били освободени от техните експлоататори; също така призовава за предоставяне на по-подробна информация за детския секстуризъм в държавите-членки;

77.

Насърчава държавите-членки да въведат законова рамка за наказателно преследване на детски сексуален туризъм, и призовава държавите-членки и Комисията да разгледат възможността за приемане на единна стратегия на ЕС срещу сексуалния туризъм с деца, да подпишат и подкрепят кодекси за поведение в хотелиерската и туристическата индустрия, като например кодекса за поведение ECPAT (12) за защита на децата от сексуална експлоатация при пътуване и туризъм от 21 април 2004 г.;

78.

Подчертава факта, че голямо мнозинство от децата, жертви на трафик поради причини, свързани със сексуална експлоатация за търговски цели, като например проституция и производство на детска порнография, както и в случая на принудителни бракове, са подрастващи момичета, което впоследствие превръща трафика на хора в основен въпрос, свързан с половете; освен това подчертава, че дори в рамките на групи, ангажирани в опити за контрол и преустановяване на трафика на хора, все още битуват общоприети възгледи относно връзката между половете и традиционни възприятия за ролите на жените и момичетата;

79.

Призовава всички държави-членки да считат дете, станало свидетел на домашно насилие, за жертва на престъпление;

80.

Призовава всички държави-членки, които все още не са ратифицирали Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приет от ООН в Палермо през 2000 г., да го направят и да вземат всички необходими мерки за осигуряване на закрила на деца, жертва на трафик на хора, наред с другото — чрез разрешаване на жертви на трафик да останат на тяхна територия временно или постоянно;

81.

Препоръчва бъдещата стратегия на ЕС да отдаде специално внимание на медицинските, психологическите и социалните грижи за деца, които са жертви на небрежност, злоупотреба, лошо отношение, експлоатация и пряко и/или косвено насилие, като се вземат предвид висшите интереси на детето и социалното измерение на пола; припомня, че въздействието на косвеното насилие върху благополучието на децата и предотвратяването на такова насилие трябва да бъдат включени в работата на Комисията; подчертава, че тези въпроси често са свързани с бедност и социално изключване на семействата и че съществува необходимост от нови социални политики с по-голямо ударение върху солидарността за решаване на тези проблеми;

82.

Призовава Комисията и държавите-членки да проучат каква роля играе търсенето по както по отношение на сексуалната експлоатация на деца, така и на други форми на експлоатация на деца; призовава, след като това е установено, да се въведат мерки за намаляване на това търсене, наред с другото, чрез насочени към обществеността кампании; разглежда трафика на деца като проява на организираната престъпност и, поради това, изисква от държавите-членки съвместни усилия за борба срещу такива престъпления; призовава държавите-членки да дадат предимство на правото на децата на закрила;

83.

Призовава всички държави-членки да признаят, че децата от женски пол имат по-силно изразено присъствие сред сексуално експлоатираните деца и следователно усилията за прекратяване на сексуалната експлоатация трябва да включват и измерението пол;

84.

Счита, че отношенията на основа различен пол между момичета и момчета в ранните етапи на живота са предвестник на равенство между половете на други етапи от жизнения цикъл;

85.

Призовава за непълнолетните да бъдат предвидени наказания, заместващи лишаването от свобода, които съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и да се гарантира вземането на мерки за превъзпитание, като например полагане на общественополезен труд, които да позволят бъдещата им социална и професионална интеграция, като се отчита необходимостта от разясняване на децата, че притежават както права, така и задължения, като същевременно отбелязва, че до задържане на непълнолетни престъпници трябва да се прибягва в краен случай и за възможно най-кратък период от време; също така призовава за прилагането на образователни мерки, които да гарантират социалната и професионалната им реинтеграция; счита, че мерките за превъзпитание, наред с другото, следва да бъдат насочени към предоставяне на младите хора на необходимите знания и средства, за да се справят в действителността, в която трябва да живеят, което означава да им бъде разяснена тяхната отговорност за зачитането на правата на другите хора, както и отговорността им за спазването на установените от обществото закони и правила; счита за важно, с оглед развитието на младите хора като отговорни индивиди, те да бъдат включвани и да им се дава правото да вземат решения относно собственото им положение и въпросите, които ги засягат;

86.

Отбелязва, че възрастта, от която се носи наказателна отговорност, не е уеднаквена понастоящем във всички държави-членки на ЕС и отправя искане към Комисията да се заеме с проучване относно различаващите се виждания сред държавите-членки по въпроса за възрастта за носене на наказателна отговорност; отношението им към младите престъпници и ефективните им стратегии относно превенцията в областта на престъпността сред непълнолетните;

87.

Подчертава необходимостта от осигуряването на специфично обучение на юристите, практикуващи в областта на правосъдието по отношение на младежи (съдии, адвокати, социални работници и полицейски служители);

88.

Изразява желание, в рамките на Европейския съд по правата на човека да бъде създадена специализирана секция по правата на детето;

89.

Призовава държавите-членки да прилагат сериозни мерки с цел недопускане на всички възможни форми на детска експлоатация, включително експлоатацията с цел проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или практики, близки до робство или принудително подчинение, използването на деца за просия, нелегални дейности, спорт и други подобни занимания, незаконно осиновяване, принудителни бракове и всякакви други форми на експлоатация;

90.

Призовава за намиране на решение на проблема с международните отвличания на деца, които често се оказват обект на конфликт между родителите вследствие на раздяла или развод, като винаги на първо място се отчитат висшите интереси на детето;

91.

Подчертава, че член 3 от Конвенцията за правата на детето гласи, че „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“. Съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. (Хагска конвенция) интересите на детето се разглеждат в посока на бързото връщане след отвличането; интересите на детето обаче обхващат нещо повече от обикновеното връщане, като например пряка безопасна физическа среда, климат на привързаност, подкрепяща и гъвкава семейна структура, подходяща роля, за която са пример родителите, последователност в отглеждането и грижите, както и прилични условия за живот. Хагската конвенция например не отчита тези критерии, като например не отчита кой е родителят, който отвлича детето, дали той носи родителска отговорност, колко голямо е детето, колко време вече е пребивавало в другата страна, дали ходи на училище и дали има приятели там и т. н., може да бъде заключено, че въпреки „добрите“ намерения на Хагската конвенция и Регламент (ЕО) № 2201/2003, правата на детето много често не са добре защитени; призовава Комисията да предприеме мерки за закрила на правата на детето също така в тази връзка и я приканва настоятелно да направи предложения в тази посока;

92.

Призовава за бързото въвеждане на подходящи мерки за издирване и откриване на изчезнали и отвлечени деца; включително като се използва Шенгенската информационна система, за да не им бъде дадена възможност за прекосяване на границите; приветства създаването на европейската комуникационна гореща линия за изчезнали деца и съответното действие на неправителствените организации и насърчава Комисията да съдейства за създаването на европейска отворена телефонна агенция за деца и младежи с проблеми;

93.

Призовава институциите на ЕС и държавите-членки да прилагат резолюциите на Общото събрание на ООН A/RES/46/121, A/RES/47/134 и A/RES/49/179 за правата на човека и крайната бедност, A/RES/47/196 за спазване на международния ден за изкореняване на бедността и A/RES/50/107 за спазване на международната годината за изкореняване на бедността и обявяването на първото Десетилетие за изкореняване на бедността на ООН, както и документите на Икономическия и социален съвет на ООН E/CN.4/Sub.2/1996/13, E/CN4/1987/NGO/2, E/CN4/1987/SR.29 и E/CN.4/1990/15 за правата на човека и крайната бедност, E/CN.4/1996/25 за правото на развитие и E/CN.4/SUB.2/RES/1996/25 за осъществяване на икономическите, социалните и културни права;

94.

Припомня, че в рамките на ЕС 19 % от децата живеят под прага на бедността, и следователно е необходимо да се предвидят подходящи мерки за подпомагане, насочени към потребностите на децата, включително и мерки за подпомагане на семействата им, и призовава държавите-членки да приемат амбициозни и постижими цели за намаляване и евентуално изкореняване на бедността сред децата;

95.

Подкрепя създаването на подходящи структури в държавите-членки за подпомагането на деца и родители да се приспособят към промяна в семейната ситуация;

96.

Призовава Комисията да предприеме стъпки, които да позволят на децата да се радват на детството си и да участват в дейности за деца, без да бъдат подлагани на социална дискриминация или изключване;

97.

Призовава Комисията да се стреми към интегриране на стратегии, които се отнасят конкретно до детската бедност, младежката безработица и социалното приобщаване на малцинствата в рамките на всички съответни стратегии за развитие, включително документите на стратегията за намаляване на бедността и индикативните програми;

98.

Призовава съответните институции да предоставят на децата възможността да дадат действителен принос в борбата срещу бедността; загрижен за по-добрата ефикасност на борбата срещу бедността при децата, призовава всички заинтересовани страни, в това число и най-бедните деца, да проявят активност при замислянето, осъществяването и оценката на проекти, целящи изкореняването на крайната бедност;

99.

Подчертава, че дейността срещу търговската сексуална експлоатация на децата — например трафикът на деца за сексуални цели, детската порнография и детският секстуризъм, следва да се заложат като една от основните цели за действие на стратегията, както в Европейския съюз, така и извън него, особено в контекста на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); изтъква, че бедността често е една от многобройните причини за социално изключване, дискриминация и излагане на децата на опасности и засилва тези явления; отбелязва обаче, че търговската сексуална експлоатация на децата реално произтича от търсенето на сексуални отношения с деца и от организираната престъпност, която е готова да използва ситуации, които поставят децата в рисково положение;

100.

Призовава да се разгледа възможността за осигуряване на психо-социални грижи и емоционална подкрепа за деца, живеещи в затруднено положение, като например места с въоръжени конфликти и кризисни ситуации, разселени деца или деца, живеещи в условията на крайна бедност;

101.

Призовава държавите-членки да осъществяват задължението си да оказват помощ и защита на децата срещу риска от недохранване, болести, неправилно лечение и малтретиране, независимо от тяхното социално и/или юридическо положение, или това на техните родители;

102.

Призовава Комисията да представи предложение за директива, обхващаща всички форми на дискриминация, посочени в член 13 на Договора за ЕО, и всички области, посочени в Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (13);

103.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на всички форми на дискриминация, свързана с децата, включително и дискриминацията срещу децата със затруднения в ученето (напр. дислексия, дискалкулия, диспраксия) или с различни други увреждания;

104.

Изразява задоволство от съществуването на многобройни неправителствени организации и доброволци, които създават връзки на приятелство и солидарност между децата в най-необлагодетелствано положение и деца от различни социални слоеве, с цел да се води борба с крайната бедност и социалното изключване; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да гарантират, че най-бедните деца също могат да се възползват от проектите на Общността, а проектите на Европейската доброволческа служба предоставят на подобни организации повече възможности да приемат млади доброволци;

105.

Призовава за ромските деца и децата, принадлежащи към други национални малцинства, да се предвидят целенасочени мерки, по-специално, за да се сложи край на дискриминацията, разделението, социалната и образователна изолация, както и на експлоатацията, чиито жертви често стават тези деца; призовава също така държавите-членки да положат усилия за премахването на големия брой ромски деца в заведенията за хора с умствени увреждания; освен това призовава за насърчаване провеждането на кампании в училищата, прилагането на мерки за борба с високото ниво на ранно отпадане от училище, както и проектите за профилактика и здравна помощ, включително и ваксинации;

106.

Счита, че ЕС следва да си постави за цел да гарантира, че на негова територия няма бездомни и безпризорни деца; призовава да се предвидят подходящи и целенасочени мерки в помощ на бездомните и безпризорни деца, тъй като повечето от тях са силно травмирани и изключени от обществото, не получават официално образование или здравни грижи, представляват особено уязвима група, която може лесно да стане жертва на трафик на хора (с цел проституция, трафик на органи и незаконно осиновяване), зависимост от наркотици и престъпления или често са принудени да просят;

107.

Изисква Комисията и държавите-членки да признаят, че проблемът с хилядите безпризорни деца и децата, принудени да просят, представлява сериозен социален въпрос, който нарушава Конвенцията на ООН за правата на детето и призовава държавите-членки да въведат санкции за лицата, отговорни за унижаването на деца, принуждавани да просят;

108.

Призовава Европейския съюз, държавите-членки, както и организациите на гражданското общество да гарантират на всяко дете възможност да участва в детски групи или асоциации с цел да се среща с други деца и да обменя мнения с тях; призовава, във връзка с това, възрастните да предприемат мерки за подкрепа с цел да гарантират на всяко дете възможност да намери своето място и да се изразява в групата; в тази връзка призовава държавите-членки и съответните органи на местното управление да насърчават проекти, чиято цел е да дадат възможност за изразяване на децата, например детски общински съвети или парламенти, като гарантират присъствието в тях и на най-силно засегнатите от социално изключване деца;

109.

Призовава за обсъждане на възможността за създаване на инструмент на Общността за осиновяването на деца, разработен в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и други съответни международни стандарти, който да подобри качеството на предлаганите грижи по отношение на информационните услуги, подготовката на международни осиновявания, обработката на заявления за международни осиновявания и услугите след осиновяването, като се вземе предвид, че всички международни конвенции за защита на правата на детето признават правото на изоставените деца и сираците да имат семейство и да бъдат закриляни;

110.

Призовава държавите-членки да действат така, че да гарантират основното право на децата да имат семейство; в тази връзка, настоятелно призовава държавите-членки да намерят ефективни решения, за да се избегне изоставянето на деца и ограничи настаняването на изоставени деца и сираци в специализирани заведения; а когато за детето се търси нова възможност, винаги на първо място се отчитат висшите интереси на детето, както е установено в Конвенцията на ООН за правата на детето;

111.

Счита, че осиновяване може да бъде извършено в рамките на страната, от чиято националност е детето, или чрез намиране на семейство от друга страна чрез международно осиновяване, съгласно националното законодателство и международните конвенции, и че настаняването в специализирани заведения следва да се използва единствено като временно разрешение; като алтернативна възможност за семейни грижи би могло да бъдат разгледани приемни семейства; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с Хагската конференция, Съвета на Европа и детските организации, да създадат рамка, позволяваща да се гарантира прозрачност, ефективно проследяване на развитието на осиновените деца, както и да координират действията си за предотвратяване на трафика на деца; в тази връзка, настоятелно призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на децата със специфични нужди, например децата, които се нуждаят от медицинско лечение и децата с увреждания;

112.

насърчава държавите-членки да въведат мерки, насочени към пълнолетните младежи и девойки, отгледани в домове за сираци или центрове за грижи за деца, за да могат те да се възползват от подпомагащи мерки, които ще им помогнат да планират професионалното си бъдеще и ще подпомогнат интеграцията им в обществото;

113.

Подчертава социално изключване, на което са подложени младите извършители на престъпления, което често прави нормалната им социална реинтеграция практически невъзможна; насърчава държавите-членки отсега да определят съпътстващи стратегии за тези изложени на риск малолетни, непълнолетни и навършили пълнолетие младежи, с цел да им се помогне в планирането на професионалното им бъдеще и да се улесни интеграцията им в обществото;

114.

Отбелязва, че децата, които полагат грижи за родители или братя и сестри със специфични потребности, следва да имат право на специална целева помощ;

115.

Изтъква, че бъдещата стратегия на ЕС следва да признае важната роля на семейството като основната институция в обществото за оцеляването, закрилата и развитието на детето; изразява становището, че правата на децата следва да бъдат взети напълно предвид при въпроси относно съчетаването на трудовия и семейния живот и работното време, като се обърне особено внимание на положението на майки с увреждания и майки на деца с увреждания, както и при формулирането на политики за обществена и/или частна подкрепа на децата и на техните родители, за да се даде възможност на двамата родители да поемат и поделят отговорността за отглеждането и грижата за техните деца; счита, че следва да се признае фактът, че в момента нарастващ брой лица живеят в алтернативни семейни структури, които не съответстват на традиционното семейно ядро, което се състои от майка, баща и техните биологични деца.

116.

Приканва настоятелно държавите-членки да отменят всички ограничения, произтичащи от националните различия, относно правото на родителите да поддържат контакт с децата си, по-специално във връзка с избора на говорим език, различен от официалния език в дадена страна; счита, че отстраняването на ограниченията за многонационалните семейства, в които има конфликт между родителите, следва да доведе до неограничена свобода да се говори на избрания от детето и родителя език, като се зачитат изискванията за надзор при свижданията, които могат да бъдат наложени от съдилищата;

117.

Приветства въвеждането на лица, изпълняващи функцията на омбудсман за правата на децата и призовава всички държави-членки да улеснят този процес на национално и местно равнище;

118.

Подчертава, че е от съществено значение да се гарантира, че децата, които са на изискваната възраст за назначаване на работа, получават възнаграждение въз основа на равностойно заплащане за равен труд;

119.

Приканва Комисията да се погрижи проблемът с детския труд и защитата на децата от всяка форма на малтретиране, експлоатиране и дискриминация да се поставят в центъра на разискванията на комитетите и подгрупите по правата на човека, учредени в рамките на споразуменията за търговия и сътрудничество;

120.

Подчертава необходимостта от гарантиране, че всички политики, както вътрешни, така и външни, както на равнище държава-членка, така и на равнище ЕС, трябва да имат отношение към премахването на детския труд във всичките му форми; счита, че редовната форма на обучение е най-доброто средство за справяне с проблема и за момичетата, и за момчетата, както по отношение на предотвратяването на такава злоупотреба, така и чрез прекъсване на затворения кръг на неграмотността и бедността в бъдеще;

121.

Строго осъжда всички форми на детски труд, робство и принудителен труд, както и други форми на труд, които влияят неблагоприятно на здравето и безопасността на децата; призовава Комисията и Съвета да обвържат по-тясно търговията на Европейския съюз с трети държави и помощта за тяхното развитие с изпълнението от тези държави на конвенцията на МОТ относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд;

122.

Подчертава факта, че е възможно стоки, продавани в ЕС, да са били произведени чрез използване на детски труд; призовава Комисията да въведе механизъм, чрез който жертвите на детския труд да могат да потърсят компенсации от дружества от ЕС в националните съдилища на държавите-членки; призовава Комисията да наложи съгласуваност по веригата на доставки, и по-конкретно — да предложи механизми, които да подвеждат основния работодател под отговорност в ЕС в случаи на нарушаване на конвенции на ООН за детски труд във веригата на доставки; в тази връзка призовава ЕС да използва процедурата в рамките на общата система за преференции (ОСП) като начин за по-ефективна борба с експлоатацията на детски труд, която съществува в различни региони по света, с особено внимание върху опасната работа, каквато са принудени да извършват голям брой деца;

123.

Призовава да се обърне особено внимание, и във висшия интерес на детето, на положението на децата бежанци, децата, търсещи убежище и мигриращите деца, както и на децата, чиито родители търсят убежище, или са бежанци или нелегални имигранти, за да се гарантира, че тези деца могат да се възползват от правата си, независимо от правния статут на родителите им, и че те не понасят негативните последици от положение, за което те не носят отговорност, както и че специалните им потребности са задоволени; като се полагат специални грижи, за да се запази целостта на семейството, когато това е във висшия интерес на детето;

124.

Призовава да се обърне специално внимание на непълнолетни, които не са придружавани от родител/и, в контекста на всички форми на имиграция, тъй като организираната престъпност се възползва от всяка възможност да отведе дете в дадена страна, за да бъде експлоатирано; счита, че поради това държавите-членки следва да бъдат бдителни и да гарантират, че съществуват политики за защита на детето във всяка предполагаема ситуация;

125.

Призовава децата имигранти да имат достъп до образование, както и да се създадат програми и ресурси, в междукултурна перспектива, като се обърне специално внимание на децата в уязвимо положение и на непълнолетните, които не са придружавани от родител/и;

126.

Припомня, че международните норми за защита на децата са приложими по отношение на непълнолетните без придружаващ родител, които влизат на територията на Европейския съюз по каналите на нелегалната имиграция; призовава всички местни, регионални и национални органи, както и институциите на ЕС да сътрудничат във възможно най-голяма степен за защита на въпросните непълнолетни без придружител; призовава Комисията да установи процедури за международно съдействие и сътрудничество с третите страни на произход, така че да се гарантира връщането по надлежен ред на непълнолетните лица във въпросните страни и призовава за създаването на механизми за защита на непълнолетните след завръщането им в страните на произход, както в рамките на техните биологични семейства, така и чрез схеми или институции, които им предоставят ефикасна защита;

127.

Призовава в рамките на приемането (по процедурата на съвместно вземане на решение) на новите инструменти, върху които ще се основава общата система за предоставяне на убежище, на първо място да бъде включена защитата на правата на детето и за тях да бъдат разработени специални мерки, които да отчитат тяхната уязвимост; и като се осигури по-специално подходящ достъп на децата до системата за предоставяне на убежище, насоки по процедурите, свързани с деца, при надлежно отчитане на индивидуалните причини за убежище на дете в рамките на семейство, търсещо убежище, и по-широко приложно поле по отношение на събирането на семействата в рамките на процеса, свързан с убежището;

128.

Привлича вниманието върху особеното положение на децата мигранти, разделени и от двамата си родители или от хората, които по закон или обичай основно са полагали грижи за тях, и призовава да се обърне внимание на необходимостта от специална мярка на ЕС, насочена към правото всички самотни деца да се ползват от право на подпомагане, право на достъп до територията, определянето и ролята на настойника, правото на изслушване, условията за прием и мерки за откриване на семейството и други устойчиви решения;

129.

Привлича вниманието върху факта, че децата без възрастен придружител, безотечествените деца и онези, които не са регистрирани при раждането им, са в особено рискова ситуация и призовава държавите-членки да предприемат специални мерки, като се отчита най-доброто за отделното дете, по-специално в съответствие с определението на Конвенцията на ООН за правата на детето и на Представителството на Върховния комисариат на Обединените нации за бежанците;

130.

Обръща внимание на ролята на образованието, което следва да осигурява равни възможности и да изключва насилие или телесни наказания; настойчиво приканва Комисията да отдели необходимите средства за предотвратяване на всички видове насилие в бежанските общности и по-специално насилие, основаващо се на пола и сексуална експлоатация, чрез създаване на образователни програми, насочени към непълнолетни лица и от двата пола и повишаване на осведомеността относно въпросите на равнопоставеността на мъжете и жените, правата на човека, сексуалното и репродуктивното здраве, гениталното осакатяване на жени и ХИВ/СПИН;

131.

Подчертава, че има несъответствие между закона и практиката при прилагането на европейските инструменти за предоставяне на убежище и че съществуват огромни различия в отношението към децата със статут на бежанци в различните държави-членки;

132.

Изтъква факта, че 5 % от лицата, търсещи убежище, са непълнолетни без придружител, което разкрива необходимостта от наемане на добре обучени правни защитници за децата без придружител след тяхното пристигане в приемащата страна, които да защитават възможно най-добре техните интереси; призовава за подобряване на условията на живот за децата в местата за настаняване; изразява разочарование от липсата на процедури за предоставяне на убежище, специално ориентирани към децата;

133.

Отбелязва, че голяма част от опасностите, пред които са изправени децата бежанци, засягат в еднаква степен децата, които са били насилствено разселени в рамките на границите на техните собствени страни;

134.

Настоява, че децата трябва да бъдат връщани в своите държави по произход само когато тяхната безопасност и сигурност са гарантирани и изтъква необходимостта от издирване и обединяване на семействата; подчертава, че завръщането на децата трябва да бъде забранено, когато има опасност те да пострадат сериозно, например да бъдат подложени на детски труд, сексуална експлоатация, насилие, или опасност от генитално осакатяване на жени, социално изключване или да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт;

135.

Подчертава необходимостта да се подобри събирането на данни относно децата, търсещи убежище, децата, които пребивават незаконно на територията на друга държава, но не търсят убежище, както и на данни за резултатите от процедурите за предоставяне на убежище и бъдещето на такива деца след приемането на окончателно положително или отрицателно решение, взето по отношение на тяхната молба за убежище, за да се гарантира, че такива деца не потъват в анонимност и не стават жертви на престъпления;

136.

Подчертава отрицателните последици от емиграцията и несигурното положение на децата, оставени сами в тяхната страна от емигрирали родители; подчертава необходимостта от гарантиране на всестранни грижи, интегриране и образование за такива деца, както и на повторно интегриране на семейството, винаги, когато е възможно;

137.

Призовава Комисията да направи проучване на възможността за предоставяне на гражданство на Съюза на деца, които са родени на неговата територия, независимо от правния статут на родителите им;

138.

Припомня, че административното задържане на мигриращи деца трябва да бъде извънредна мярка; подчертава, че деца, придружавани от тяхното семейство, следва да бъдат задържани единствено като крайна мярка, за възможно най-кратък срок и ако това е в техния висш интерес, в съответствие с член 37, буква б) от Конвенцията на ООН за правата на детето, а непълнолетните лица без придружител не следва да бъдат задържани, нито отпращани;

139.

Припомня, че мигриращите деца имат право на образование и на развлечение;

140.

Призовава Комисията и държавите-членки да създадат ефективна система, за да гарантират, че в дома им и в училище, в степен, подходяща за тяхната възраст и интелектуално развитие, децата осъзнават и могат да упражняват правата си;

141.

Призовава Комисията и държавите-членки да улеснят достъпа на млади момичета до информация и обучение относно репродуктивното здраве и услугите за репродуктивно здраве;

142.

Призовава държавите-членки да вземат всички необходими мерки, за да гарантират качеството на техните детски заведения, включително постоянно професионално обучение, както и обучение в областта на правата на децата, добри условия на труд и достойно заплащане за работещите с деца, тъй като тези заведения и техният персонал предоставят на децата стабилна основа за тяхното бъдеще и същевременно са от полза за родителите, особено във връзка с трудовата заетост на работещите и самотните родители — това на свой ред допринася за намаляване на бедността сред жените и впоследствие сред децата;

143.

Призовава Комисията и държавите-членки да положат съвместни усилия за подпомагане на страните партньори в постигането на целта за безплатно, всеобщо начално образование (Цел 2 ЦХР) и призовава Комисията и държавите-членки да осигурят необходимото финансиране за ускорено реализиране на инициативата „Образование за всички“;

144.

Изтъква необходимостта да се отдели специално внимание на Цел 3 ЦХР за равенство между половете, както и за образованието на момичетата, наемането на работа и обучение на местни учителки, премахването на всякакъв вид мъжко превъзходство от учебната програма, разполагане на училищата в по-голяма близост до общността, чиито нужди обслужват, и осигуряване на подходящи санитарно-хигиенни условия и съоръжения; подчертава, че училищата трябва да бъдат зони на сигурност, където се зачитат правата на децата и че трябва активно да се предотвратяват сексуалният тормоз и насилието в самите училища и около тях и да се води борба срещу тях;

145.

Призовава държавите-членки да насърчават проекти за съвместен живот между няколко поколения (напр. домове за няколко поколения) с цел да позволи на децата да израснат с възрастни хора, като в замяна на това позволява на възрастните хора, от една страна, да се възползват от мрежа за социална подкрепа, и от друга страна, да бъдат полезни в развитието на децата, споделяйки своите познания и опит;

146.

Подчертава, че правото на образование е основно изискване за социалното развитие на децата и трябва да е достъпно за всички деца въз основа на личните им способности, независимо от етническия и социалния им произход или семейното им положение;

147.

Счита, че децата следва да имат достъп до образование, независимо от положението си или от положението на родителите си; подчертава важността на това, да се даде такъв достъп на деца на мигранти и/или бежанци;

148.

Подчертава, че бъдещата стратегия на ЕС следва да признава правото на образование въз основа на равни възможности и отсъствие на дискриминация;

149.

Насърчава държавите-членки към приоритетно включване в образователните програми на материали, свързани с правата на човека и споделените ценности, които са основополагащи за демократичното гражданство;

150.

Призовава сред приоритетите на стратегията на ЕС да се включи приемането на стройна система от мерки, които да допринесат за това, децата с увреждания да имат винаги възможност да се ползват от правата си, с оглед да се сложи край на всички форми на дискриминация и да се улесни тяхната образователна, социална и професионална интеграция на всеки етап от живота им;

151.

Препоръчва също Комисията и държавите-членки да проучат специалните потребности на учениците с увреждания и да прилагат разработена за целта училищна програма с цел насърчаване на тяхната интеграция в обществото;

152.

Призова Комисията и държавите-членки да обърнат особено внимание на интегрираното образование на децата с увреждания, като по този начин се гарантира гладкото им социално интегриране, докато са все още в училище, и се увеличава толерантността на здравите деца без увреждания по отношение на уврежданията и социалната неравнопоставеност;

153.

Призовава за предприемането на по-решителни мерки за разрешаване на проблемите, свързани с дискриминацията, социалното разнообразие, обучението по толерантност в училищата, образованието за здравословен начин на живот, културата на хранене, превенцията на злоупотребата с алкохол, наркотици, лекарствени средства, психотропни вещества и други опиати, както и подходящото образование по въпросите на сексуалното здраве;

154.

Отбелязва, че осигуряването на ранни грижи за децата в колективни заведения (напр. детски ясли, училища) е един от най-добрите начини за решаване на проблема със съчетаването на професионалния и семейния живот, а също така е средство, което в ранните стадии на развитието на децата гарантира, че те разполагат с предимството за равни възможности и за социализация;

155.

Изтъква, че забраната за момичета да участват в училищна подготовка и спортове, като например плуване, на културна основа, не е оправдана от никоя култура или религия и не трябва да се толерира;

156.

Призовава държавите-членки да предоставят на всички деца свободен или лесен достъп до съоръжения за игри и спорт, подходящи за възрастта им;

157.

Изтъква тревожния факт, че случаите на наднормено тегло в Европа се увеличават, особено сред децата; подчертава, че изчисленията показват, че над 21 милиона деца в ЕС са с наднормено тегло, като тази цифра нараства с 400 000 всяка година; призовава Комисията да изготви предложения за регулиране на агресивната и подвеждаща реклама и да подобри разпоредбите за етикетиране на обработени храни за преодоляване на нарастващия проблема с наднорменото тегло;

158.

Призовава държавите-членки и съответните органи да направят всичко възможно да гарантират, че децата ще имат здравословна физическа среда, като се има предвид неподходящото въздействие на замърсяването и на лошите житейски условия върху тях; трябва да се обърне и особено внимание на условията на учебната среда на децата, а подходящи стандарти следва да бъдат въведени;

159.

Припомня правото на децата на здраве и по-специално правото на подрастващите на сексуално и репродуктивно здраве и подчертава, че закрилата на здравето на майката трябва да бъде неразделна част от бъдещата стратегия на ЕС за правата на детето, която следва да насърчава условия на живот и труд, подходящи за бременни и кърмещи жени и настоява за спазване на съществуващото законодателство, закрилящо правата на работещите жени, както и за равен и всеобщ достъп на всички жени до качествени пред- и следродилни грижи в публичния сектор с оглед да се намали майчината и детската смъртност и предаването на болести от майка на дете; подчертава жизненоважното значение на отпуска по майчинство за развитието на детето, по-специално поради връзката на детето с майката не само през първите месеци след раждането, но и през първите години от живота му;

160.

Приветства факта, че Комисията признава, че децата — от момента на своето раждане до пълнолетието си — имат много различни потребности в различни етапи от своето житейско развитие; припомня правото на децата на възможно най-висок стандарт на здравеопазване и, по-специално, правото на младежите на образование и услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране, следователно това трябва да представлява неизменна част от бъдещата стратегия на ЕС за правата на детето;

161.

Отбелязва, че правата на детето, установени в Конвенцията на ООН за правата на детето, се отнасят до всички хора на възраст под 18 години, и че трябва да се признаят специфични потребности по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве и правата на младежите;

162.

Подчертава значението на поддържането на политики за сексуално и репродуктивно здраве за намаляване и евентуално предотвратяване на болести, предавани по полов път (включително ХИВ/СПИН), на нежелана бременност, нелегални и опасни аборти сред младите жени, както и за избягване на липсата на разбиране сред младите хора на техните потребности, свързани с репродуктивното здраве;

163.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия за защита на децата, чиито родители страдат от ХИВ/СПИН и подчертава необходимостта да се достигнат Цел 5 ЦХР (подобряване на здравословното състояние на майките), Цел 4 ЦХР (намаляване на детската смъртност) и Цел 6 ЦХР (борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести); настойчиво приканва, също така, към инвестиране в научни изследвания и разработване на антиретровирусни комбинации за деца, осигуряване на противомаларийни мрежи и насърчаване на имунизациите с посредничеството на GAVI Alliance (известен преди като Световен алианс за ваксини и имунизации);

164.

Призовава държавите-членки да осигурят сексуално образование, информация и предоставяне на съвети, за да се повиши съзнанието и зачитането на сексуалността на личността и да се избегнат нежеланата бременност и разпространяването на ХИВ/СПИН и други болести, предавани по полов път; и да се улесни достъпа до различни противозачатъчни средства и информацията за тях;

165.

Призовава държавите-членки да гарантират, че всички деца и младежи във и извън училищата разполагат с приспособена и изчерпателна научна информация относно сексуалното и репродуктивно здраве, за да правят съзнателен избор по въпросите, свързани с доброто им физическо състояние, включително предотвратяването на болести, предавани по полов път и ХИВ/СПИН;

166.

Насърчава държавите-членки и Комисията да поощряват, както в рамките на Съюза, така и извън него, равен достъп на деца от двата пола до здравеопазване, като по-специално се постави ударение на деца в неравностойно положение и деца от етнически или социални малцинства;

167.

Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат своите усилия в борбата със свързаните с алкохола вреди за жените и децата чрез:

168.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че са създадени условия, за да се даде възможност на всяко дете да има достъп до всички видове и равнища на здравни грижи и, ако е необходимо да се вземат положителни мерки, за да се даде възможност на групите в неравностойно положение да ползват възможностите за здравни услуги, от които иначе биха били изключени;

169.

Припомня, че Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки (14)установява права на трудова заетост за бременни и кърмещи жени, като задължава работодателите да вземат всички подходящи мерки, за да гарантират, че нито жените, нито неродените им деца са изложени на риск за здравето на работното място;

170.

Призовава да се проучат и оценят въздействията на замърсяването на околната среда върху хормоналната, нервната, психическата и имунната системи, въвеждането на тестове за всеки транспортен или градоустройствен план, доколко той е съобразен с децата, положително обозначение върху внесени играчки за деца, които не са произведени от деца;

171.

Признава правото на всяко дете да бъде вписано в регистър при раждането си като законно признаване на неговото съществуване и неговото право да придобие националност и самоличност, независимо от неговия пол или етнически произход, или от националността на неговите родители или техния статут на бежанци, имигранти или търсещи убежище;

172.

Признава, че удостоверенията за раждане спомагат за защитата на детето срещу нарушения на правата и не позволяват съмнения относно възрастта или националността му; счита, че надеждни системи за вписване в регистър при раждането препятстват трафика на деца и техни органи, ограничават незаконните осиновявания и предотвратяват прикриването на реалната възраст на децата за целите на ранни бракове, принудителен труд и наемане в редиците на армията на непълнолетни, сексуална експлоатация, детски труд (15) и третирането на непълнолетни лица като възрастни от страна на съдебната система;

173.

Подчертава факта, че „невидимостта“ на децата, които не са вписани в регистър, увеличава тяхната уязвимост и вероятността нарушаването на техните права да остане незабелязано;

174.

Осъжда съществуващата в някои държави дискриминация въз основа на пола при вписване в регистър на ражданията, в това число закони и практики, които противоречат на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, включително отказ за вписване на самотни майки, пренебрегване на националността на майката и дискриминация при вписване на момичета без училищно образование, в случаите, когато достъпът до вписване в регистър се основава на образователната система;

175.

Призовава Комисията и организациите за закрила на правата на децата, както и организациите за предоставяне на хуманитарна помощ, да предприемат съвместни действия, за да подобрят осведомеността за необходимостта от вписване в регистър при раждане в трети страни; отбелязва, че отсъствието на удостоверение за раждане може да попречи на детето да получи признаване на право на възможно наследяване и достъп до образование, здравни услуги и материална подкрепа от страна на държавата; призовава за насърчаването на мерки, които да гарантират, че подобни услуги се предоставят на общо основание до приключване на официалното вписване в регистър;

176.

Призовава Комисията настоятелно да призове държавите да изградят постоянни системи за вписване в регистъра, действащи от национално до селищно равнище, които да бъдат безвъзмездно на разположение на цялото население, включително на лицата, които живеят в най-отдалечените райони, чрез осигуряване, наред с другото, на мобилни звена за регистрация, където това е целесъобразно, предоставяне на подходящо обучение за служителите в отделите за гражданско състояние и отделяне на достатъчно средства за финансиране на тези инициативи;

177.

Призовава институциите на Общността и държавите-членки да увеличат усилията си за ефективно координиране на политиките за насърчаване вписването в регистър на ражданията, по-специално с участието на ООН и подчинените ѝ агенции, с цел съгласуване на обща програма, която да благоприятства ефективна реакция в световен мащаб;

178.

Подчертава съществената необходимост от прилагането на ръководните принципи на ЕС относно децата и въоръжените конфликти;

179.

Настоятелно призовава държавите да включат Римския статут на Международния наказателен съд в своето национално законодателство и да проведат разследване, съдебно преследване и да наложат наказание на всички, които незаконно са набирали деца във въоръжените сили/групировки или са ги използвали като дейни участници в конфликтни ситуации, като се положат всякакви усилия за прекратяване на безнаказаността по отношения на такива престъпления;

180.

Приветства приемането през 2007 г. на „Ангажиментите от Париж за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки“ като актуализиране на принципите от Кейптаун от 1997 г. и настоятелно приканва всички държави да ги приемат;

181.

Счита, че са необходими мерки, които да гарантират, че отношението към децата, които са лишени от свобода, съответства на международното хуманитарно право и законите за правата на човека, като се отчита тяхното особено положение в качеството им на деца, и да се забрани задържането на деца заедно с възрастни, освен в случаите на родители с малки деца; в тази връзка подчертава необходимостта от подкрепа на програми за обучение с оглед повишаване на осведомеността на представителите и служителите на правозащитните и полицейските служители на държавите, където се наблюдава използването на момчета или момичета като деца войници;

182.

Подчертава необходимостта с децата да се отнасят в съответствие с правилата на правосъдието, приложимо при младежи, както и необходимостта да се търсят алтернативи за съдебно производство; призовава за назначаването на прокурори и социални защитници, специализирани в областта на младежта, които да оказват съдействие на децата в съда; призовава за създаването на комисии за истина и помирение;

183.

Призовава за повторно интегриране и социална, физическа и психологическа рехабилитация на бивши деца войници и други деца, засегнати от въоръжените конфликти, за тяхното присъединяване към семействата им, други възможни грижи за тези, за които не е възможно да се присъединят към семействата си, образователни курсове за компенсиране на пропуснат учебен материал и разпространяване на информация относно ХИВ/СПИН; подчертава необходимостта от премахване на някои недостатъци, характерни за процеса на повторно интегриране на момичетата войници, които в определени случаи са отхвърлени и пренебрегнати от обществото, като специално се отделят ресурси за изработване на програми за обучение, сексуално здраве, психологическа подкрепа и семейна консултация;

184.

Подчертава необходимостта държавите-членки да провеждат съвместни дипломатически действия навсякъде, където има информация, че деца са набирани за военни части или въоръжени групировки;

185.

Отбелязва, че грижите за децата в нестабилни страни, засегнати от конфликти, рядко достигат до осигуряване на подходящо образование и призовава Комисията да подкрепи образователни дейности, включително прилагането на минималните стандарти, очертани от Мрежата между агенциите на ООН за образование в извънредни условия, както при извънредни условия, така и в периода на преход от криза към развитие;

186.

Подчертава, че липсата на окончателно разрешаване на т. нар. замразени конфликти създава сценарий, при който в засегнатите райони върховенството на закона е пренебрегвано, а правата на човека — нарушавани, и че това представлява основна пречка за гарантиране и зачитане на правата на детето; призовава да бъдат взети мерки за посрещане на конкретните нужди на децата и техните семейства в районите на замразени конфликти;

187.

Подчертава правото на децата да растат в свободно и отворено общество, в което правата на човека и свободата на изразяване се зачитат и в което вече не се налагат смъртни присъди, особено върху непълнолетни лица;

188.

Подчертава, че положението на децата в недемократични държави е много несигурно и призовава Комисията да обърне внимание на тази група от хора;

189.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за повишаване на политическата осведоменост на децата и младите хора в трети страни, където демокрацията е ограничена, за да могат те да се развият като политически съзнателни граждани;

190.

Призовава Комисията да подчертае колко е важно младите хора да бъдат способни да изразяват гласно становищата си на доброволна основа чрез (политически) младежки организации;

191.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, както и на Европейската мрежа на националните центрове за наблюдение на децата (ChildONEurope), Съвета на Европа, Комитета на ООН по правата на детето, УНИЦЕФ, Международната организация по труда (МОТ), Върховния комисар на ООН за бежанците и Международната здравна организация (МЗО).