This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62010TN0192
Case T-192/10: Action brought on 26 April 2010 — Ferracci v Commission
Дело T-192/10: Жалба, подадена на 26 април 2010 г. — Ferracci/Комисия
Дело T-192/10: Жалба, подадена на 26 април 2010 г. — Ferracci/Комисия
OB C 179, 3.7.2010, p. 45–46
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
3.7.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 179/45 |
Жалба, подадена на 26 април 2010 г. — Ferracci/Комисия
(Дело T-192/10)
(2010/C 179/79)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Pietro Ferracci (San Cesareo, Италия) (представител: A. Nucara, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени решението на Комисията, съдържащо се в писмото от 15 февруари 2010 г., с което ответникът отхвърля оплакванията на жалбоподателя, |
— |
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението, което се съдържа в писмото от 15 февруари 2010 г., за отхвърляне на оплакването, подадено от жалбоподателя.
Това оплакване се отнася до освобождаването от общинския данък върху недвижимите имоти, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от Декрет-закон № 504/1992, което, съгласно член 7, параграф 2а от Декрет-закон № 203/2005, в преработената му в закон редакция, се прилага към посочените в споменатата буква дейности, независимо от евентуалния им търговски характер. Според жалбоподателя тази норма предоставя държавна помощ в полза на религиозните организации и на организациите с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, доколкото тези субекти упражняват търговски дейности или във всеки случай икономически дейности по смисъла на общностната съдебна практика.
В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания:
|
На първо място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е опорочено от нарушение и неправилно прилагане, както и от погрешно тълкуване на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Всъщност ответникът, въз основа на оплакването на жалбоподателя, получено на 14 юни 2006 г., започва продължителна фаза на предварително разглеждане, характеризираща се с интензивна размяна на писма с жалбоподателя и с искания за предоставяне на информация от националните органи, за да достигне в крайна сметка до извода, направен в обжалваното решение, че не съществува никакво съмнение, че въпросните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС. |
|
Жалбоподателят смята, че съществуват сериозни индикации, сред които извънредно дългия период за приключване на предварителното разглеждане, за това че ответникът не е бил в състояние да отговори на съмненията, изразени в жалбите, и във всеки случай е трябвало поне да разпореди задълбочено разглеждане чрез официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС. |
|
От друга страна, от внимателния прочит на обжалваното решение задължително следва, че ответникът е имал съмнения относно характера на държавна помощ на спорните мерки, но в крайна сметка е избрал да отхвърли жалбите без да открие официална процедура и по този начин е засегнал интереса на жалбоподателя да представи становище във връзка с обосноваването, което италианските органи трябва да представят пред Комисията в рамките на официалната процедура по разследване съгласно член 108 от ДФЕС и интереса от задължителната проверка за съвместимост, която Комисията трябва да извърши с цел преценка на степента на нарушаване на конкуренцията от оспорвания преференциален данъчен режим. |
|
На второ място жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради липса на мотиви в нарушение на член 296 от ДФЕС (предишен член 253 от Договора за ЕО). |