(1)

В Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (2) се определят максимално допустимите количества на някои замърсители, включително живак, в храните.

(2)

На 22 ноември 2012 г. Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) прие становище относно живак и метилживак в храни (3). В това становище Органът определя приемлив седмичен прием (ПСП) от 4 μg/kg телесно тегло („т.т.“) за неорганичен живак и от 1,3 μg/kg т.т. за метилживак (и двете изразени като живак) и стигна до заключението, че нивото на експозиция чрез храната в 95-ия процентил е близо до или над ПСП за всички възрастови групи. При консумиращите значителни количества риба, сред които е възможно да попадат бременните жени, може да се достигне до шесткратно превишаване на ПСП. Неродените деца съставляват най-уязвимата група. В становището се стига до заключението, че експозицията на метилживак в количества над ПСП поражда опасения, но се препоръчва, в случай че се обмислят мерки за намаляване на експозицията на метилживак, да се вземат предвид благоприятните ефекти от консумацията на риба.

(3)

На 27 юни 2014 г. Органът прие становище относно ползите за здравето от консумацията на морски храни спрямо рисковете за здравето, свързани с експозицията на метилживак (4). В посоченото становище Органът направи преглед на ролята на морските храни в европейските хранителни режими и оцени положителното въздействие на консумацията на морски храни върху здравето, включително въздействието на консумацията на морски храни по време на бременност върху функционалните показатели за неврологично развитие на децата и въздействието на консумацията на морски храни върху риска от сърдечносъдови заболявания при възрастните. Органът стигна до заключението, че консумацията на около 1—2 порции морски храни седмично и до 3—4 порции седмично по време на бременност се свързва с по-добри функционални показатели за неврологично развитие на децата в сравнение с липсата на консумация на морски храни. Тези количества се свързват и с по-ниска смъртност от коронарна болест на сърцето при възрастни.

(4)

На 19 декември 2014 г. Органът прие изявление относно ползите от консумацията на риба/морски храни в сравнение с рисковете от метилживака в рибата/морските храни (5), в което стигна до заключението, че за да бъдат постигнати ползите от консумацията на риба, свързани с консумацията на от 1 до 4 порции риба седмично, и за да се осигури защита от токсичността на метилживака за неврологичното развитие, консумацията на видове риба/морски храни с високо съдържание на живак следва да бъде ограничена.

(5)

Като се вземат предвид резултатите от научните становища и изявлението на Органа, максимално допустимите количества живак следва да бъдат преразгледани, за да се намали допълнително експозицията на живак в храните чрез хранителния режим.

(6)

Тъй като последните данни показват, че има възможност за намаляване на максимално допустимите количества живак в различни видове риба, максимално допустимите количества за тези видове риби следва да бъдат съответно изменени.

(7)

С оглед на свързаните с това опасения за здравето, количеството живак за акула и риба меч следва да се запази на сегашното равнище до събирането на допълнителни данни, извършването на научна оценка и набирането на научни познания относно ефективността на препоръките за консумация с оглед намаляване на експозицията.

(8)

Кодекс алиментариус определя максимално допустимо количество от 0,1 mg/kg за живак в сол (6). Целесъобразно е същото максимално допустимо количество да бъде установено и в законодателството на Съюза.

(9)

Поради това Регламент (ЕО) № 1881/2006 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Като се има предвид, че някои храни, обхванати от настоящия регламент, са с дълъг срок на годност, е целесъобразно да се предвиди преходен период, през който такива храни, които не отговарят на новите максимално допустими количества и са законно пуснати на пазара преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, да могат да останат на пазара.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,