This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62009TN0182
Case T-182/09: Action brought on 4 May 2009 — Budapesti Erőmű v Commission
Дело T-182/09: Жалба, подадена на 4 май 2009 г. — Budapesti Erőmű/Комисия
Дело T-182/09: Жалба, подадена на 4 май 2009 г. — Budapesti Erőmű/Комисия
OB C 180, 1.8.2009, p. 52–52
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
1.8.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 180/52 |
Жалба, подадена на 4 май 2009 г. — Budapesti Erőmű/Комисия
(Дело T-182/09)
2009/C 180/97
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Budapesti Erőmű Rt. (Будапеща, Република Унгария) (представители: M. Powell, Solicitor, C. Arhold, K. Struckmann и A. Hegyi, lawyers)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
— |
Да се отмени Решение на Комисията от 4 юни 2008 г. по преписка за държавна помощ C 41/05, в частта, в която се отнася до сключени от жалбоподателя споразумения за закупуване на електрическа енергия |
— |
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски; |
— |
да разпореди всяка друга мярка, която счете за необходима. |
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска отмяна на Решение C (2008) 2223 окончателен на Комисията от 4 юни 2008 г., с което се обявява за несъвместима с общия пазар помощта, предоставена от унгарските власти на някои производители на електрическа енергия под формата на споразумения за дългосрочно закупуване на електрическа енергия („СДЗЕЕ“), сключени между оператора на електрическа мрежа Magyar Villamos Müvek Rt. („MVM“), собственост на унгарската държава, и тези производители преди присъединяването на Република Унгария към Европейския съюз [държавна помощ C 41/2005 (ex NN 49/2005) — „Невъзвръщаеми разходи“ в Унгария]. В оспорваното решение жалбоподателят е идентифициран като бенефициер на твърдяната държавна помощ и решението постановява Унгария да възстанови помощта, заедно с лихва, от жалбоподателя.
Със своето първо правно основание жалбопотаделят твърди, че Комисията погрешно е приела, че мерките трябва да се преценяват към датата на присъединяването на Унгария към Европейския съюз. Вместо това Комисията е трябвало да прецени дали СДЗЕЕ съдържат каквато и да било държавна помощ в светлината на фактическите и правни обстоятелства към момента на сключване на споразуменията. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 87, параграф 1 ЕО и е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че СДЗЕЕ предоставят икономическо предимство. В допълнение жалобподателят твърди, че Комисията е приложила неправилно Договора за присъединяване на Унгария, както и член 1, буква б), v) от Регламент № 659/1999. (1) („Процедурния регламент“).
По-нататък жалбоподателят твърди, че обратно на това, което счита Комисията, не е налице нарушение на конкуренцията и че приложение IV към Договора за присъединяване не изброява изчерпателно държавните помощи, които могат да се считат за съществуващи, а само въвежда само изключение от принципа, според който всички предхождащи присъединяването мерки по дефиниция са съществуващи. В допълнение жалбоподателят поддържа, че е нарушен член 87, параграф 3 ЕО що се отнася до възможността за предоставяне на освобождаване на държавна помощ за комбинираното производство на енергия, както и членове 86, параграф 2 ЕО, член 88, параграфи 1 и 3 ЕО, както и член 14 от Процедурния регламент, що се отнася до възстановяването на индивидуална помощ.
С второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията няма компетентност да извършва преценка на въпросните СДЗЕЕ, тъй като те са сключени преди присъединяването на Унгария към ЕС.
С третото правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила съществени процесуални предпоставки като правото на изслушване и задължението за надлежно и безпристрастно разглеждане. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила съществени процесуални предпоставки, като е извършила цялостна преценка на СДЗЕЕ, без да разгледа основните клаузи на всяко отделно СДЗЕЕ. Според жалбоподателя за да е в състояние да прецени дали СДЗЕЕ съдържат държавна помощ, Комисията трябва да прецени дали те предоставят икономическо предимство на производителите и за това е абсолютно необходимо да разгледа отделно всяко СДЗЕЕ. Жалбоподателят твърди още, че Комисията използва неподходящ подход за да се прецени правилно дали значителен брой индивидуални мерки представляват държавна помощ. Ако СДЗЕЕ можеха да се считат за съществуваща схема за помощ, Комисията трябваше да следва процедурата по подходящите мерки, предвидена в член 88, параграф 1 ЕО и член 18 от Процедурния регламент.
С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране, закрепено в член 253 ЕО.
На последно място, с петото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е злоупотребила със своите правомощия в областта на държавните помощи, като е приела отрицателно решение за прекратяване на СДЗЕЕ по процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, без дори да е установила, че е налице икономическо предимство.
(1) Регламент (ЕО)№ 659/1999 от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, ОВ 1999 L 83, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр.41