Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IP0544

Еднакво заплащане за мъже и жени
Резолюция на Европейския парламент от 18 ноември 2008 г. , съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени (2008/2012(INI)
ПРИЛОЖЕНИЕ ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

OB C 16E, 22.1.2010, p. 21–28 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

22.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 16/21


Еднакво заплащане за мъже и жени

P6_TA(2008)0544

Резолюция на Европейския парламент от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени (2008/2012(INI)

(2010/C 16 E/04)

Европейският парламент,

като взе предвид член 192, втора алинея от Договора за ЕО,

като взе предвид член 2 и член 141, параграф 3 от Договора за ЕО,

като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 юли 2007 г., озаглавено „Как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2007)0424),

като взе предвид Доклада, изготвен от мрежата от правни експерти на Комисията в областта на заетостта, социалните въпроси и равенството между мъжете и жените от февруари 2007 г., озаглавен Правни аспекти на разликата в заплащането между половете,

като взе предвид Европейския пакт за равенството между половете, приет от Европейския съвет в Брюксел от 23 и 24 март 2006 г.,

като взе предвид съдебната практика на Съда на ЕО на основание член 141 от Договора за ЕО,

като има предвид разпоредбите на Конвенцията на Международната организация по труда (МОТ) от 1994 г. относно работата на непълно работно време, съгласно които държавите се задължават да включат в публичните обяви за обществени поръчки трудова клауза, предвиждаща наред с другото въпроса за равно заплащане,

като има предвид член 11, параграф 1, буква г) на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация против жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

като взе предвид Рамката за дейности по равенството между половете на европейските социални партньори от 1 март 2005 г. и последващите доклади към нея,

като взе предвид резолюциите си от 13 март 2007 г. за пътна карта за равенството между мъжете и жените 2006—2010 г (1). и 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете — 2008 г. (2),

като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисия по правата на жените и равенството между половете и становището на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0389/2008),

А.

като има предвид, че жените в Европейския съюз печелят средно с 15 % по-малко от мъжете и до 25 % по-малко в частния сектор; като има предвид, че разликата в заплащането на двата пола варира от 4 % до повече от 25 % в държавите-членки и тази разлика не показва значителна тенденция към намаляване;

Б.

като има предвид, че една жена трябва да работи до 22 февруари (т.е. 418 календарни дни), за да получи възнаграждението на един мъж за една година;

В.

като има предвид, че прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд и за труд с еднакво социално значение е решаващ за постигането на равенство между половете;

Г.

като има предвид, че разликата в заплащането на двата пола остава непроменена, което се потвърждава от данните, показващи изключително бавен напредък (от 17 % през 1995 на 15 % през 2005 г.), въпреки значителния обем от законодателство, което е в сила повече от 30 години и предприетите действия и ресурсите, разходвани за намаляването ѝ; като има предвид необходимостта да се анализират причините и да се разработят подходи за премахване на тази разлика и на свързаната с нея сегрегация на пазара на труда по отношение на жените;

Д.

като има предвид, че жените имат по-високо равнище на успеваемост в училище в сравнение с мъжете във всички държави-членки и представляват мнозинството от завършилите висше образование, без да е налице сравнимо намаляване на разликата в заплащането;

Е.

като има предвид, че разликата в заплащането произтича от пряка и косвена дискриминация, както и от социални и икономически фактори, разделението на трудовия пазар и цялостната структура на възнагражденията и е допълнително свързана с редица правни, социални и икономически фактори, които надхвърлят отделния въпрос за равното заплащане за еднакъв труд;

Ж.

като има предвид, че разликата в заплащането не се основа само на различното брутно почасово заплащане, а следва да се отчитат и елементи като индивидуални парични добавки, професионална категория, организация на труда, професионален опит и производителност, които следва да се оценяват не само количествено (часове на физическо присъствие на работното място), но и качествено, както и по отношение на отражението върху доходите на намаляването на работното време, на времето за отпуски или отсъствието от работа по здравословни причини;

З.

като има предвид, че намаляването на разликата в заплащането бе една от целите на Лисабонската стратегия за растеж и работни места, но повечето държави-членки не се заеха с този въпрос в достатъчна степен;

И.

като има предвид, че подобряването на правната рамка на ЕС следва да даде възможност на държавите-членки и социалните партньори по-добре да идентифицират причините, поради които разликата в заплащането на двата пола продължава да съществува;

Й.

като има предвид, че сред професиите, в които преобладават жени, се наблюдава тенденция към подценяване в сравнение с тези, в които преобладават мъже, без непременно това да е оправдано от каквито и да е обективни критерии;

К.

като има предвид съществуването на „дигитална пропаст,“ произтичаща от пола, която има неоспоримо въздействие върху възнагражденията;

Л.

като има предвид, че схемата за възнаграждение, в която относно заплащането е установено зачитането на прослужени години, е неблагоприятна за жените, които трябва (многократно) да прекъсват професионалното си развитие поради външни фактори, като майчинство, различен професионален избор или намалено работно време и че по този начин тези жени изостават дългосрочно и структурно;

М.

като има предвид, че данните сочат, че квалификацията и опитът, придобити от жените, са възнаграждавани финансово в по-малка степен, отколкото тези, придобити от мъжете; като има предвид, че освен концепцията за „равно заплащане на труд с еднаква стойност“, която трябва да не се основава на полови стереотипи, трябва да се постигне отърсване от представата за социални роли, която досега оказваше съществено влияние върху избора на образование и професия; като има предвид, че отпускът по майчинство и отпускът по бащинство не могат да бъдат причина за дискриминация на жените на пазара на труда;

Н.

като има предвид, че разликата в заплащането оказва сериозно въздействие върху положението на жените в икономическия и социалния живот през целия им професионален живот и след това; като има предвид също така, че поради това, че допринасят към обществото по различни от платения труд начини, например като се грижат за децата и възрастните роднини, много жени са изложени на по-голям риск от бедност и са икономически независими в по-малка степен;

O.

като има предвид, че разликата в заплащането е още по-подчертана при жените-имигрантки, жените с увреждания, жените, произхождащи от малцинства и неквалифицираните жени;

П.

като има предвид, че е от съществено значение да се разполага с данни, в които се разграничава пола, и с актуализирана законова рамка, която отчита проблемите, свързани с пола, и позволява да се въздейства върху причините за дискриминацията в заплащането;

Р.

като има предвид, че е възможно и необходимо, още от образователната сфера, да се въздейства за отстраняването на социалните стереотипи за пола;

С.

като има предвид, че Парламентът многократно призова Комисията да предприеме инициативи, включително преразглеждане на действащо законодателство, за справяне с разликата в заплащането, за премахване на риска от бедност и гарантиране на достоен стандарт на живот на пенсионерите;

Т.

като има предвид, че Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените по въпросите, свързани със заетостта и професията (преработена) (3) гласи, че принципът на равното заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност е основна и задължителна част от aquis communautaire, включително съдебната практика на Съда на ЕО по отношение на дискриминацията и пола, и е необходимо да бъдат приети допълнителни разпоредби за прилагането на този принцип;

У.

като има предвид, че прилагането от страна на държавите-членки, социалните партньори и организациите за равни възможности на мерки като тези, определени в посочената Рамка за действие относно равенството между половете от 1 март 2005 г., би позволило действително да се преодолее разликата в заплащането, чрез ефикасно използване на социалния диалог;

Ф.

счита, че определянето на стратегия за преодоляване на различието във възнаграждението, хоризонталната и вертикална сегрегация и стереотипите по отношение на вида работа и на отраслите, в които типично работят жени, минава през създаването на рамка за действие на различни равнища, и по-специално на законодателно равнище, която да прави разграничение между дискриминацията по отношение на заплащането и различията във възнаграждението, основаващи се на фактори, различни от пряка и косвена дискриминация, тъй като върху първата пряко влияе нормативната уредба, докато вторите трябва да се решават чрез целеви политики и специфични мерки;

Х.

като има предвид, че Комисията, както бе обявено в посоченото съобщение от 18 юли 2007, в хода на 2008 г. анализира правната рамка на ЕС във връзка с равното заплащане, който трябва да включва всички заинтересувани страни; като има предвид, че резултатите от този анализ трябва да получат дължимата публичност;

Ц.

като има предвид, че равенството между пенсиите на мъжете и жените, наред с другото по отношение на възрастта за пенсиониране, беше поставено като цел;

Ч.

като има предвид, че Европейския институт за равенство между половете може да играе основна роля при наблюдаването на развитието на разликата в заплащането на двата пола и анализирането на причините за тази разлика, както и при извършването на оценка на въздействието на законодателството;

1.   Отправя искане към Комисията да му представи до 31 декември 2009 г., на основание член 141 от Договора за ЕО, законодателно предложение относно преработване на действащото законодателство във връзка с прилагането на принципа на равно заплащане за мъжете и жените (4), като се придържа към приложените подробни препоръки;

2.   Удостоверява, че тези препоръки зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.   Преценява, че исканото предложение е без финансови последици;

4.   Изразява убеденост относно необходимостта от по-добро и по-ранно прилагане на разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО, отнасящи се за организациите за равенство между половете и социалния диалог, насочени към ефективно преодоляване на различията във възнаграждението, което следва да бъде постигнато чрез прилагане, от страна на държавите-членки, социалните партньори и организациите за равенство между половете, на мерки като посочените в посочената Рамка за действие относно равенството между половете от 1 март 2005 г., като се предвиди разпространяването на информация и насоки за практическите средства (особено по отношение на МСП) за коригиране на разликата в заплащането, включително по отношение на националните и отраслови колективни договори;

5.   Подчертава значението на колективните преговори и споразумения в борбата срещу дискриминацията на жените, по-специално по отношение на достъпа до заетост, заплащането, условията на труд, израстването в кариерата и професионалното обучение;

6.   Призовава европейските институции да организират Европейски ден на равното заплащане — деня, в който жените в Европа са получили (средно) същото заплащане, което получават мъжете (средно) в рамките на една година, — който трябва да допринесе за осъзнаване на съществуващата пропаст във възнагражденията и да стимулира всички участници да предприемат допълнителни инициативи с цел нейното премахване;

7.   Призовава профсъюзните организации и организациите на работодателите да разработят съвместно инструменти за обективна оценка на извършения труд, с цел да се намали разликата в заплащането между мъжете и жените;

8.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


(1)  ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 56.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0399.

(3)  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(4)  Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (ОВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19) е инкорпорирана в Директива 2006/54/ЕО. Съгласно разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО, Директива 75/117/ЕИО се отменя, считано от 15 август 2009 г., и това е последният срок, определен за изпълнението на тази директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1: ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Директива 2006/54/ЕО съдържа дефиниция за равното заплащане, като копира разпоредбите на Директива 75/117/ЕИО. За да са налице по-точни категории като средства за справяне с разликата в заплащането на двата пола, е важно да бъдат дефинирани по-точно различните понятия като:

разлика в заплащането на двата пола — определението не трябва да обхваща само брутното заплащане на час;

пряка дискриминация при заплащането;

косвена дискриминация при заплащането;

трудово възнаграждение, определението следва да обхваща нетните заплати, както и всички парични добавки и непарични придобивки, свързани с положен труд;

пенсионни разлики — в различни стълбове на пенсионната система, т.е. при разходопокривните системи, професионалните пенсии (като продължаване на разликата в заплащането след пенсиониране).

Препоръка 2: АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА И ПРОЗРАЧНОСТ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

2.1.   Липсата на информация и осведоменост сред работодателите и служителите относно съществуващите или възможни разлики в заплащането в предприятието подкопава прилагането на принципа, заложен в Договора и в действащото законодателство.

2.2.   Като признаят липсата на точни статистически данни и съществуващото по-ниско равнище на заплащане за жените, особено сред професиите, в които традиционно преобладават жени, държавите-членки следва напълно да отчетат в пълна степен разликата в заплащането на двата пола в своите социални политики и да подходят към нея като към сериозен проблем.

2.3.   Затова е от особено значение редовните одити на заплащането, както и оповестяването на резултатите, да бъдат задължителни в предприятията (напр. в предприятия с не по-малко от 20 служители). Същото изискване трябва да важи и за информация относно допълнителните плащания над възнаграждението.

2.4.   Работодателите трябва да предоставят на служителите и техните представители резултати под формата на статистика на възнагражденията, разбити по полове. Тези данни трябва да бъдат събирани на отраслово и национално равнище във всяка държава-членка.

2.5.   Държавите-членки и Комисията следва да усъвършенстват статистиките и да добавят сравними данни относно разликата в заплащането на двата пола при непълен работен ден и разликата в пенсиите на двата пола.

2.6.   Тези статистически данни трябва да бъдат последователни, съпоставими и пълни и да целят премахването на дискриминационните елементи в заплащането, свързани с организацията и категоризацията на труда.

Препоръка 3: ОЦЕНЯВАНЕ И КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА

3.1.   Концепцията за стойността на труда трябва да се основава върху междуличностните умения или поеманата отговорност, като се подчертава качеството на труда, с цел насърчаването на равните възможности между мъжете и жените и следва да не бъде белязан от неблагоприятни за жените стереотипи, например поставянето на акцент върху физическата сила, а не върху междуличностните умения или поеманата отговорност. По тази причина жените трябва да получават информация, подкрепа и/или практически напътствия при договарянето на заплащането, определянето на категорията на дейността и на категорията на заплащането. От отраслите и предприятията трябва да може да се изисква да преразгледат системите си на определяне на категорията на дейността с оглед на задължителното съблюдаване на принципа за равнопоставеност на жените и мъжете и да извършат необходимите корекции.

3.2.   Инициативата на Комисията следва да прикани държавите-членки да въведат класификация на дейностите, съобразена с принципа на равенство на мъжете и жените, даваща възможност както на работодателите, така и на служителите да констатират възможна дискриминация при заплащането, основаваща се на предубедено определяне на скалата на заплащане. Съблюдаването на националното законодателство и традиции що се отнася до системата на колективните трудови правоотношения остава важно. Тези елементи от оценяването и категоризирането на дейностите следва също така да са прозрачни и да бъдат предоставяни на всички заинтересувани страни, както и на трудовите инспекторати и органи, работещи за осигуряване на равенство.

3.3.   Държавите-членки следва да извършат задълбочена оценка, съсредоточена върху професиите, в които преобладават жени.

3.4.   Една недискриминационна професионална оценка трябва да се основава на новите системи за категоризация на служителите и за организацията на труда и на професионалния опит и производителността, оценявани преди всичко от гледна точка на качеството, въз основа на които ще бъдат определени данни и таблици за оценка, които ще служат за определяне на възнагражденията, като се отчита надлежно принципа за съпоставимост.

Препоръка 4: ОРГАНИ, РАБОТЕЩИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕНСТВО

Органите, работещи за осигуряване на равенство, трябва да играят по-голяма роля за намаляване на разликата в заплащането на двата пола. Тези органи трябва да трябва да имат правомощия да проследяват, докладват и където това е възможно, да налагат по-ефективно и по-независимо прилагането на законодателството за равенството между половете. Необходимо е член 20 от Директива 2006/54/ЕО да се преразгледа с цел да се укрепи мандата на органите чрез:

подпомагане и консултиране на пострадалите от дискриминация при заплащането;

осигуряване на независими изследвания относно разликата в заплащането;

публикуване на независими доклади и изработване на препоръки по въпроси, свързани с дискриминацията при заплащането (пряка или косвена);

правни правомощия за внасяне на жалба в съда в случай на дискриминация при заплащането;

предоставяне на специфично обучение за социалните партньори, както и на адвокати, прокурори и омбудсмани, основаващо се на набор от аналитични инструменти и целеви действия, което да е полезно както в момента да подписване на договор, така и при извършването на проверка на прилагането на нормативните разпоредби и на политиките, целящи намаляване на различията в заплащането.

Препоръка 5: СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ

Необходимо е по-нататъшно изследване на колективните договори, приложимите равнища на заплащане и схеми за категоризиране на дейностите, главно що се отнася до положението на работниците на непълен работен ден и работниците с нетипични трудови договорености или допълнителни плащания/бонуси, включително плащания в натура (по-често давани на мъже, отколкото на жени). Тук следва да бъдат включени не само първичните, но и вторичните условия на заетост и професионалните социално-осигурителни схеми (условия за ползване на отпуск, за пенсионни схеми, за ползване на служебен автомобил, организация на грижите за деца, гъвкаво работно време и т.н.). Държавите-членки — в съответствие с националния закон, колективните договори или практики — трябва да насърчават социалните партньори да въвеждат категоризиране на дейностите, което е независимо от пола и което да дава възможност както на работодателите, така и на служителите, да установят възможна дискриминация в заплащането, базираща се на предубедено определяне на равнището на заплащане.

Препоръка 6: ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА

В член 26 от Директива 2006/54/ЕО следва да бъде упомената конкретно дискриминацията по отношение на заплащането (относно предотвратяване на дискриминацията), с цел държавите-членки, с участието на социалните партньори и на организациите за равни възможности, да предприемат:

специфични мерки в областта на обучението и на класификацията на работните места, насочени към системата на професионалното образование и имащи за цел да предотвратяват и отстраняват проявите на дискриминация в обручението, класификацията и икономическата оценка на способностите;

специфични политики за съчетаване на професионална дейност и семеен и личен живот, обхващащи по-специално с услугите за полагане на грижи за деца и други грижи, гъвкава организация на труда и работното време, схема за отпуски по майчинство и бащинство, за отглеждане на дете и по семейни причини, които да предвиждат изрично отпуск по бащинство и неговата защита, както и родителски отпуски, осигурявани финансово от двамата родители;

конкретни преференциални мерки (съгласно член 141, параграф 4 от Договора за ЕО) за преодоляване на различието във възнагражденията и на сегрегацията, основана на пола, прилагани от социалните партньори и организациите за равни възможности на различни договорни и отраслови равнища като насърчаване на трудови договори за борба с разликата в заплащането между половете, проучвания по тази тема, определяне на качествени и количествени цели и определяне на критерии за сравнение, както и обмен на добри практики;

клауза в публичните договори за зачитане на равенството между половете и равенството в заплащането.

Препоръка 7: ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ЗА РАВНО ТРЕТИРАНЕ НА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ

Необходимо е по-добро интегриране на въпросите за пола, като се добавят към член 29 от Директива 2006/54/ЕО точни указания на вниманието на държавите-членки относно принципа на равно третиране при заплащането и с цел да се преодолеят разликите във възнаграждението между мъжете и жените. Комисията трябва да се ориентира към оказване на подкрепа на държавите-членки и на заинтересованите участници по отношение на практическите мерки за преодоляване на различията в заплащането между половете посредством:

създаването на модели за докладване, предназначени за оценката на разликата в заплащането между жените и мъжете;

създаването на база данни относно промените в системите за определяне на професионалните категории;

събиране и разпространение получените резултати във връзка с реформирането на организацията на труда;

определяне на специфични насоки за наблюдение на различията в заплащането в рамките на колективните трудови договори и предоставяне на тази информация в Интернет, в превод на множество езици и достъпна за всички;

разпространение на информация и насоки относно практическите инструменти (по-специално за ползване от малките и средни предприятия) за коригиране на разликата в заплащането, включително по отношение на националните и отраслови колективни договори.

Препоръка 8: САНКЦИИ

8.1.   По различни причини, законодателството в тази област очевидно е по-малко ефективно и като се има предвид, че цялостният проблем не може да бъде решен единствено по законодателен път, Комисията и държавите-членки трябва да разгледат възможността за подсилване на действащото законодателство с подходящ вид санкции.

8.2.   Важно е държавите-членки да предприемат необходимите мерки, гарантиращи, че нарушаването на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност подлежи на съответни санкции съгласно действащите правни разпоредби.

8.3.   Припомня се, че съгласно Директива 2006/54/ЕО държавите-членки вече са задължени да предвиждат компенсация или възстановяване на вредите (член 18), както и санкции (член 25), които са „ефективни, пропорционални и възпиращи“. Въпреки това, тези разпоредби не са достатъчни, за да се избягват нарушения на принципа на равното заплащане. Поради това, се предлага да бъде проведено проучване на осъществимостта, ефективността и въздействието на въвеждането на санкции като:

компенсацията или обезщетението, които не трябва да бъдат ограничавани чрез определяне на предварителна горна граница;

наказания, които трябва да включват изплащане на компенсация на пострадалия;

административни глоби (например в случай, че не е изпратено уведомление за задължително доставяне или няма налични анализи на статистика на възнагражденията, разбити по пол (съгласно Препоръка 2), поискани от трудовите инспекторати или от съответните органи, работещи за осигуряване на равенството;

загубване на право за публични плащания, субсидии (включително финансиране от ЕС, управлявано от държавите-членки) и процедури за обществени поръчки, както вече се предвижда от Директиви 2004/17/ЕО (1) и 2004/18/ЕО (2) относно процедурите за обществени поръчки;

идентифициране на нарушителите, които следва да бъдат публично достояние.

Препоръка 9: УКРЕПВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО И ПОЛИТИКАТА НА ЕС

9.1.   Областта, в която е необходимо незабавно действие, е свързана с факта, че намаляването на заплащането изглежда е свързано с труда на непълен работен ден. Това изисква оценка и евентуално преразглеждане на Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Приложение „Рамково споразумение за работа при непълно работно време“ (3), което предвижда равно третиране между работниците на пълно и непълно работно време, както и по-целенасочени и ефективни действия при колективни трудови договори.

9.2.   В насоките за заетост незабавно следва да бъде включена цел за намаляване на разликата в заплащането на двата пола, наред с другото по отношение на достъпа до професионално обучение и за признаване на квалификациите и уменията на жените.


(1)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(3)  ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.


Top
  翻译: