(1)

Европейският съвет прие, на своето заседание на 8 и 9 март 2007 г., че административната тежест върху дружествата трябва да бъде намалена с 25 % до 2012 г, с цел да се увеличи конкурентоспособността на дружествата в Общността.

(2)

Дружественото право е идентифицирано като област, която съдържа голям брой задължения за информиране за дружествата, някои от които изглеждат остарели или прекомерни.

(3)

Тези задължения за информиране трябва да ревизирани, с цел да се намали тежестта върху дружествата в Общността до минимума, който е необходим, за да се гарантира защитата на интересите на другите заинтересовани страни.

(4)

Съгласно Първата директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (3), дружествата с ограничена отговорност трябва да разкриват чрез оповестяване определена информация, която трябва да вписана в централния регистър на държавите-членки, търговски регистър или дружествен регистър. Това оповестяване в много от държавите-членки трябва да бъде чрез национален вестник и понякога, в допълнение към това, чрез националните или регионалните вестници.

(5)

В повечето случаи, задълженията за оповестяване водят до допълнителни разходи за дружествата, без да осигуряват истинска добавена стойност, при условие че регистрите на дружеството оповестяват своята информация в интернет. Инициативите, имащи за цел улесняването на достъпа на цялата територия на Общността до такива регистри, като например бъдещия европейски портал за електронно правосъдие (e-justice) , намаляват допълнително нуждата от оповестяване на тази информация в национален вестник или в други печатни издания.

(6)

С цел да се позволи ефективно от гледна точка на разходите оповестяване, което осигурява на потребителите лесен достъп до информацията, държавите-членки следва да направят задължителна употребата на централна електронна платформа. Тази платформа следва да съдържа цялата информация, за която се изисква да бъде разкрита, или да предоставя достъп до нея в електронната партида на дружеството в регистрите на държавите-членки . В допълнение към това, държавите-членки следва да гарантират, че начисляваните на дружествата разходи за такова оповестяване са включени в единична такса, заедно с разходите, ако има такива, които се начисляват за вписване в регистъра. Съществуващите задължения за оповестяване в държавите-членки следва да не водят до допълнителни специфични такси. Това обаче следва да не ограничава свободата на държавите-членки да прехвърлят на дружествата разходите, свързани със създаването и функционирането на платформата, включително форматирането на документите, чрез включване на тези разходи в таксите за регистрация или чрез изискване на задължителни периодични вноски от дружествата .

(7)

В съответствие с принципа на субсидиарността държавите-членки могат да продължат да прилагат всички други съществуващи национални форми на оповестяване, при условие че те са добре дефинирани и се основават на обективни условия, по-специално в интерес на правната сигурност и информационната безопасност, и като се вземат предвид наличието на достъп до интернет и националните практики. Държавите-членки следва да покриват разходите за такива допълнителни задължения за оповестяване в рамките на единичната такса.

(8)

В съответствие с използването на централна електронна платформа следва да бъде изменена Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни  (4) .

(9)

║Единадесета Директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за разкриване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (5), изисква да бъде разкрита определена информация относно дружеството. Държавата-членка, в която е разположен клона, наричана по-нататък „приемаща държава-членка“, понастоящем може да изисква ограничен брой документи в този контекст да бъдат преведени на друг официален език на Общността.

(10)

Тази възможност трябва да се запази, също както и тази, за приемащата държава-членка, да изисква в някои ограничени случаи превода да бъде заверен, тъй като интересите на трети страни може доведат до необходимост да се гарантира, чрез тази заверка, че преводът е достатъчно надежден.

(11)

За даден превод обаче може да се допусне, че е достатъчно надежден, ако е бил заверен от преводач, който е бил официално назначен и заклет в друга държава-членка или от всяко друго лице, упълномощено в тази държава-членка да заверен преводите на нужния език. В този случай приемащата държава-членка не следва да има възможността да изисква допълнителна заверка по нейните собствени правила.

(12)

Същото се отнася за случай, при който документ, който се изисква за регистрацията на клона, може да бъде издаден от регистъра, където се съхранява базата данни на дружеството, на официалния език на Общността, изискван от приемащата държава-членка. В този случай също така допълнителна заверка не изглежда оправдана.

(13)

Също така, държавите-членки не трябва да са в състояние да налагат всякакви формалности, свързани с езика на документа, които отиват по-далеч от изискването за заверка. По-специално, изискванията за нотариална заверка на вече заверен превод надвишават това, което се изисква, за да се гарантира достатъчно ниво на надеждност.

(14)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно намаляване на административната тежест, свързана със задълженията за оповестяване и езиков превод на някои видове дружества в рамките на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно поради мащаба и последиците на предприеманото действие, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(15)

Директиви 68/151/ЕИО, 77/91/ЕИО и 89/666/ЕИО следва да бъдат съответно изменени,