18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/1

—

като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (1) (Директива за птиците),

—

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2) (Директива за местообитанията),

—

като взе предвид екологичната мрежа на Европейския съюз от специални защитени територии, установени от двете гореспоменати директиви, наречена мрежа „Натура 2000“,

—

като взе предвид резултата от деветото заседание на Конференцията на страните (КС 9) по Конвенцията за биологично разнообразие,

—

като взе предвид доклад № 3/2008 на Европейската агенция за околна среда „Европейските гори – условия на екосистемата и устойчива употреба“,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0478/2008),

А.

като има предвид, че ефективната защита и, при необходимост, възстановяването на последните зони на дива природа в Европа са жизненоважни за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.;

Б.

като има предвид, че целта да се спре загубата на биоразнообразие до 2010 г. няма да бъде постигната и че вече се усеща отрицателното социално и икономическо въздействие от загубата на биоразнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

З.

като има предвид, че ЕС следва да надгражда върху текущите постижения като „Натура 2000“ и да разработи значително подсилена и амбициозна нова политическа рамка за биологичното разнообразие след 2010 г.;

Г.

като има предвид, че директивите за птиците и местообитанията предоставят стабилна и приложима рамка за опазване на природата, включително зоните на дива природа, от вредни дейности;

Д.

като има предвид, че целите на политиката на ЕС за биологично разнообразие и на директивите за птиците и местообитанията все още далеч не са интегрирани в достатъчна степен в отрасловите политики, като тези за селско стопанство, регионално развитие, енергетика или транспорт;

Е.

като има предвид, че зоните на дива природа осигуряват важни запаси от въглерод, чието опазване е важно както за биологичното разнообразие, така и за опазването на климата;

Ж.

като има предвид, че въздействието на нахлуващите несвойствени видове върху биологичното разнообразие съставлява особено опасна заплаха за зоните на дива природа, като ранното установяване на такива нахлуващи видове може да не е възможно и могат да настъпят значителни екологични и икономически щети преди да има възможност за предприемане на действия;

1.

Призовава Комисията да даде определение за дива природа; определението следва да включи такива аспекти като екосистемни услуги, консервационна стойност, изменение на климата, устойчиво използване;

2.

Призовава Комисията да предостави мандат на ЕИП и други релевантни европейски органи за картографиране на последните зони на дива природа в Европа с оглед установяване на настоящото разпределение, равнището на биоразнообразие на различните райони и покритието на все още незасегнатите зони, както и на зоните, в които човешката дейност е минимална (разделени на основни видове местообитания: зони на дива природа в гори, сладководни и морски басейни);

3.

Призовава Комисията да проведе проучване на стойността и ползите от опазване на дивата природа; проучването следва да е насочено по-специално към проблемите на екосистемните услуги, равнището на биоразнообразие в зоните на дива природа, приспособяването към изменението на климата и устойчивия природен туризъм;

4.

Призовава Комисията да разработи стратегия за дивата природа в ЕС, съгласувана с Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, като се използва подход, базиран на екосистемите, идентифицират се застрашените видове и биотопи и се установят приоритети;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки да развиват зоните на дива природа; подчертава необходимостта от осигуряване на специално финансиране за намаляване на разпокъсаността, внимателно управление на зоните за възстановяване на дивата природа, разработване на механизми и програми за обезщетение, повишаване на осведомеността, постигане на разбираемост и въвеждане в мониторинга и измерването на благоприятното състояние на съхранение на свързани с дивата природа концепции, като например ролята на свободните естествени процеси и структурните елементи, получени в резултат на тези процеси ; счита, че работата следва да се извършва в сътрудничество с местното население и другите заинтересовани лица;

6.

Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с местните неправителствени организации, заинтересованите лица и местното население за популяризиране на ценността на дивата природа;

7.

Призовава държавите-членки да предприемат и подкрепят информационни кампании за повишаване на осведомеността сред обществото относно дивата природа и нейната значимост и да развиват разбирането, че опазването на биоразнообразието може да бъде съвместимо с икономическия растеж и заетостта;

8.

Призовава държавите-членки да обменят опит по отношение на най-добрите практики и натрупани знания по отношение на зоните на дива природа, като създадат група от ключови европейски експерти с цел проучване на концепцията за дивата природа в Европейския съюз и включване на проблемите на дивата природа в европейския дневен ред;

9.

Предвид добре документираните вреди, които туризмът е нанесъл и продължава да нанася върху голяма част от най-ценното природно наследство на Европа, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дори когато е фокусиран върху запознаването на посетителите с местообитанията и дивите видове в зоните на дива природа, туризмът се осъществява изключително отговорно, като се използва в максимална степен опитът, натрупан в и извън Европа, по отношение на минимизирането на неговото въздействие и където това е подходящо, въз основа на член 6 от Директивата за естествените местообитания; следва да бъдат взети предвид моделите, при които до зоните на дива природа в по-голямата им част достъпът е забранен (извън разрешените научни изследвания), но една ограничена част от тях е отворена за устойчив туризъм от високо качество, основан на опита от дивата природа и носещ икономически ползи на местните общности;

10.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ефективното опазване на зоните на дива природа;

11.

Призовава Комисията да установи непосредствените опасности, свързани със зоните на дива природа;

12.

Призовава Комисията да разработи подходящи препоръки, които да дадат насоки на държавите-членки на ЕС относно най-добрите подходи за гарантиране на опазването на естествените местообитания;

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да защитават зоните на дива природа по-добре чрез по-ефективно и по-последователно прилагане на директивите за птиците и местообитанията, рамковата директива в областта на политиката за водите (3) и рамковата директива за морската стратегия (4), с по-добро финансиране за избягване на унищожаването на тези зони от вредни, неустойчиви дейности;

14.

Приветства преразглеждането на директивата за птиците и директивата за местообитанията с оглед, където това е необходимо, те да бъдат приспособени с цел по-добро опазване на застрашените видове и биотопи;

15.

Призовава Комисията да приеме инициативата Wild Europe, партньорство на няколко организации за съхранение на природата, включително Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Световна комисия по защитени територии към IUCN (IUCN-WCPA), Световния фонд за дива природа (WWF), Birdlife International и PAN Parks, със силен интерес към териториите с дива природа или зоните с почти дива природа;

16.

Призовава Комисията, в сътрудничество със заинтересованите лица, да разработи насоки за защита, управление, устойчиво използване, наблюдение и финансиране на зоните на дива природа в рамките на мрежата „Натура 2000“, по-специално по отношение на настъпващите предизвикателства, като изменението на климата, незаконния дърводобив и нарастващото търсене на храни;

17.

Изразява дълбока загриженост за европейската политика в областта на биоразнообразието поради недостига на финансиране за управлението на мрежата „Натура 2000“; в този контекст призовава Комисията да подготви съфинансиране от страна на Общността за управлението на обектите в държавите-членки, както е предвидено в директивата за местообитанията;

18.

Призовава Комисията да отреди специална роля и по-строга защита за зоните на дива природа в мрежата „Натура 2000“;

19.

Счита, че политиката за развитието на селските райони и интегрирането на опазването на околната среда в селскостопанския сектор на ЕС трябва да бъдат засилени; преценява обаче, че Фондът за развитие на селските райони е недостатъчен за финансиране на съхраняването на биоразнообразието и дивата природа от гледна точка на ресурсите, изготвянето на програмите и експертните познания;

20.

Призовава Комисията да гарантира, че мрежата „Натура 2000“ ще бъде допълнително укрепена, за да се превърне в последователна и функционираща екологична мрежа, в която е отредено централно място на зоните на дива природа; подчертава необходимостта от съгласувани политики в такива сектори, като общата селскостопанска политика, транспорта, енергетиката, бюджета, с цел да не се подкопават целите на „Натура 2000“ по съхранението;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят съвместно за разработване на стабилна нормативна уредба относно нахлуващите несвойствени видове, която да обхваща както екологичните, така и икономическите въздействия, произтичащи от такива видове, и специфичната уязвимост на зоните на дива природа спрямо тази заплаха;

22.

Призовава Комисията да осъществява наблюдение и оценка на въздействието на изменението на климата върху дивата природа;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да установят съхранението на дивата природа като приоритет в тяхната стратегия с цел противодействие на изменението на климата;

24.

Призовава Комисията, в контекста на изменението на климата, да предприеме изследване и да представи насоки за това, в кои случаи и по какъв начин с човешка намеса може да се управлява дивата природа с цел тя да бъде съхранена;

25.

Изразява своята силна подкрепа за укрепване на политиките и мерките, свързани с дивата природа;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.