1.10.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 267/33

---

Становище на Комитета на регионите относно „ЕС и международната политика в областта на биологичното разнообразие след 2010 г.“

(2010/C 267/08)

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

А.   Общи бележки

1.   смята, че опазването на биологичното разнообразие е от съществено значение за здравето и благоденствието на хората, пряко и непряко, посредством услугите, които ни предоставя екосистемата. Всички хора имат право да се ползват от здравословна и устойчива околна среда, което изисква опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие, като се отчита основната му роля в борбата срещу глада в световен план и за продоволствената сигурност. Комитетът изразява загрижеността си от сериозните последствия за настоящото и бъдещите поколения от все по-растящата загуба на биологичното разнообразие в екосистемите, както поради етични съображения, така и поради такива, свързани с признаването на присъщата на биологичното разнообразие стойност, осигуряването на икономическа и социална стабилност, смекчаването на изменението на климата и постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

2.   наред с подчертаването на стойността на природата сама по себе си като наследство на човечеството подкрепя напредъка, свързан с работата по икономическата оценка на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги и включването ѝ в процеса на изготвяне на политиката. Приветства факта, че благодарение на международното проучване „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ все повече се повишава разбирането на икономическата стойност на биологичното разнообразие и на обстоятелството, че непредприемането на действия е свързано с неприемливи финансови разходи. КР приветства факта, че в „Доклад D 2, предназначен за административни лица“ на проучването ще бъде обърнато специално внимание на местното и регионалното измерение;

3.   посочва, че европейските и международните цели за 2010 г. бяха от съществено значение за пораждането на полезни действия в полза на биологичното разнообразие на местно и регионално равнище и в световен мащаб. В Европейския съюз има много примери за добри практики. Но Комитетът изразява сериозна загриженост, че по отношение на биологичното разнообразие не са постигнати нито целите на ЕС, нито международните цели за 2010 г., поради значителната разлика между заявените амбиции и осъществените действия;

4.   смята, че за да се постигнат целите за опазване на биологичното разнообразие, от основно значение е публичните власти, включително местните и регионалните власти, да намерят правилен баланс между политиките в областта на развитието и целите, свързани с биологичното разнообразие, и да насърчават използването на стимули за насърчаване на опазването на биологичното разнообразие;

Включване на местните и регионалните власти в по-доброто управление и комуникации

5.   подчертава ролята на местните и регионалните власти за спиране на загубата на биологичното разнообразие и за прилагането на стратегии за опазването на биологичното разнообразие в съответните им местни и регионални територии. Това следва да се разглежда в контекста на неотдавнашните заключения от изследването на „Евробарометър“ от март 2010 г. относно нагласите на европейците към биологичното разнообразие, според които едва 38 % от тях знаят какво означава терминът и едва 17 % се чувстват пряко засегнати от намаляването на биологичното разнообразие. За тази цел КР отново потвърждава желанието си да насърчава проекти за запазване на биологичното разнообразие и да допринася за привличане на интереса на гражданите на местно и регионално равнище и за създаване на синергии между заинтересованите лица и публичните власти и във връзка с това би организирал прояви през Дните на отворени врати за 2010 г.;

6.   подчертава, че за запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб местните и регионалните власти би трябвало да разполагат с адекватни човешки, финансови и технически ресурси, съответстващи на техните отговорности и на задачата да се помогне за ограничаване на намаляването на биологичното разнообразие. Местните и регионалните власти са в най-добра позиция да подкрепят в опазването на местната околна среда местните общности и доброволчески организации, участващи във вдъхновяването и привличането на обществеността в дейности по опазване на естествената околна среда. Други важни отговорности, свързани с темата, са образованието, здравеопазването и благоденствието, планирането на земеползването и поземлената собственост. КР насърчава местните и регионалните власти да дават водещ пример;

7.   смята, че 2010 г., обявена от ООН за Международна година на биологичното разнообразие, ще засили политическия ангажимент на европейско и международно равнище за справяне със световната криза по отношение на биологичното разнообразие, като същевременно ще насърчи активното участие на местните и регионалните власти;

8.   приветства проектите, подети от много местни и регионални власти за принос към опазването на биологичното разнообразие, например проекти, насочени към установяването на защитени природни зони и към възстановяването на увредените местообитания, и опазването на влажните зони и други екосистеми, създаването на зелени пояси и градоустройственото планиране, с помощта на критерии за опазване на биологичното разнообразие, и за повишаване на информираността на техните граждани за биологичното разнообразие като конкурси за най-красиви градини и зелени пространства в градските зони. Градините в жилищните райони предоставят жизненоважно убежище за птици, животни и са важни за охлаждането и филтрирането на въздуха и за съхраняването на въглерод;

Б.   Към Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г.

9.   приветства визията за периода до 2050 г. и новата и амбициозна цел за 2020 г., а именно спиране на „загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г. и те да бъдат възстановени, доколкото това е осъществимо, като същевременно се засили приносът на ЕС за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб“ както е съгласувана от Съвета по околна среда на 15 март 2010 г. и утвърдена от Европейския Съвет на 25-26 март 2010 г. Тя свидетелства за подновения ангажимент на ЕС за постигане на осезаеми резултати;

10.   въпреки това изразява тревога във връзка с факта, че в рамките на целта за устойчиво развитие на стратегията „ЕС 2020“ биологичното разнообразие остава подчинено на моделите за икономически растеж и постигането на икономика с ниски въглеродни емисии, вместо да бъде разглеждано като самостоятелен фактор;

11.   приветства факта, че съгласно предходните препоръки на КР, в целта за 2020 г. екосистемните услуги са взети под внимание, като целта е посредством тяхното възстановяване да се постигне обрат на тенденцията; въпреки това, в тази връзка, отправя искане Европейската комисия и държавите-членки да уточнят как следва да се тълкува ограничаването на целта „доколкото е възможно, възстановени“ на местно и регионално равнище;

12.   споделя изразеното от Съвета мнение, че сега са необходими спешни и ефективни действия, за да се предотвратят сериозни екологични, икономически и социални последствия;

13.   оценява това като важна стъпка, която доказва ангажимента на ЕС да предприеме действия и да „даде водещ пример“ на 10-ото заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през октомври 2010 г. в Нагоя;

14.   подкрепя искането на Съвета към Европейската комисия да представи Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г., в която да се отчитат резултатите от 10-ото заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие;

15.   настоятелно подчертава, че европейските и международните цели относно биологичното разнообразие за периода след 2010 г. биха могли да се постигнат по места чрез Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г., само ако тя подкрепя решително местните и регионалните власти и други ползватели или собственици на земи. В Стратегията трябва да се обърне внимание на недостатъчното понастоящем усвояване на структурните фондове по проекти, свързани с околната среда и биологичното разнообразие да се насърчи обмяната на най-добри практики, които да позволят на местните и регионалните власти да разгърнат действия по места. Насърчаването на добри практики сред органите на местна власт и осигуряването на форум за идентифициране на общи проблеми и споделяне на решения относно биологичното разнообразие ще помогнат за изграждането на капацитет в местните и регионалните власти;

16.   констатира със задоволство, че призивът му за изграждане на „зелена“ инфраструктура (1) е бил възприет от Съвета (2) и открива пътя за изготвянето на стратегия на Съюза относно „зелената“ инфраструктура след 2010 г. от Европейската комисия. Подобна стратегия следва да съдържа териториално измерение и да позволява вече съществуващите инициативи, по-специално на местно и регионално равнище, да бъдат включени в съгласувана рамка, при зачитане на принципа на субсидиарност;

Ролята на местните и регионалните власти в насърчаването на Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г.

17.   подчертава, че новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. би била успешна само ако всички участници и местни заинтересовани страни участват в изработването и осъществяването на политиката в съответствие с истинския модел за многостепенно управление. Важно е да бъдат привлечени всички заинтересовани страни, работещи по опазването на биологичното разнообразие и екосистемите, в т.ч. научните експерти, отговарящите за плановете за действие за биологичното разнообразие, НПО и образователните органи;

18.   изтъква необходимостта от пълно прилагане на директивите относно птиците и местообитанията и на регионално и местно равнище, от ускоряване на въвеждането и пълното разгръщане на мрежата „Натура 2000“ и от практическо осигуряване на подходящо финансиране, като се отчита фактът, че биологичното разнообразие е неравномерно разпределено в ЕС, както и от някои ефикасни мерки за управление и възстановяване;

19.   във връзка с това, приветства отправения от Съвета по околна среда на 15 март призив за широко участие, което да „доведе до поемане на необходимите допълнителни инициативи „отдолу-нагоре“ от преките участници в управлението на земеползването и на използването на морските територии, по-специално от местните общности“;

20.   подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти за повишаване на информираността на гражданите за важността на биологичното разнообразие и призовава за по-голяма подкрепа от страна на държавите-членки за прилагането на европейското и националното законодателство;

21.   призовава местните и регионалните власти да разработват програми за биологичното разнообразие и да включват цели за биологично разнообразие в своите планове и разрешения за земеползване, да насърчават разширяването на зелените площи, да избягват деградацията на почвите, увреждането на екосистемите, фрагментирането на ландшафта и местообитанията, да сведат до минимум отрицателното въздействие от изменението на климата и да търсят възможности за съчетаване на възстановяването или изграждането на естествените местообитания с инициативи, свързани с териториалното устройство и земеползването; от друга страна, подчертава, че в рядко населени области и области с леснодостъпни зелени площи, в които има големи, вече обявени за защитени природни зони, трябва да се постигне по-точно определение на качеството на опазването на природата и то да се оптимизира, както и да се подобри интегрирането с останалата част от земите;

22.   смята, че признаването от Съвета на необходимостта от развиване на обмена на най-добри практики, за да се гарантира оптимизиране на ресурсите в борбата със загубата на биологично разнообразие, означава Европейският съюз и държавите-членки да увеличат своята подкрепа за този обмен между местните и регионалните власти;

23.   подкрепя инициативите и мрежите, които насърчават доброволно поетите от местните и регионалните власти ангажименти и гарантират разпространението на европейско равнище на тези най-добри практики, като например проекта „LIFE +“ за „европейски столици на биологичното разнообразие“;

Интегриране на опазването на биологичното разнообразие в основни сектори

24.   отбелязва, че опазването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги е тема, отнасяща се до всички нива, която изисква системен подход, при който всички участници от всички равнища следва да работят съвместно;

25.   отново отправя препоръките по сектори, направени в становището „Нов импулс за спиране на намаляването на биоразнообразието“ (1) и посочва, че ефективното и силно опазване на биологичното разнообразие е възможно, само ако е част от по-широка стратегия и политики за тези основни сектори, които са отговорни за унищожаването, разпокъсването и влошаването на местообитанията, причинено от промяната в използването на земите, замърсяването и т.н. Сред тези сектори са селското и горското стопанство, енергетиката, транспортът, изменението на климата, регионалното развитие/териториалното устройство. Също така всяко споразумение в областта на международната търговия, в което участва ЕС, следва да отчита и да смекчава отрицателното въздействие от загубата на биологично разнообразие;

26.   припомня призива, отправен към държавите-членки да преразгледат своите данъчни системи в по-благоприятна за биологичното разнообразие насока, например чрез намаляване на ДДС върху продуктите на биологичното земеделие или върху продукти, произведени в обектите, включени в Натура 2000, и чрез премахване на таксите, данъците и субсидиите, които водят до действия в ущърб на биологичното разнообразие;

27.   подчертава, че опазването и възстановяването на биологичното разнообразие предоставя някои икономически ефективни възможности за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, напр. при създаването на зелени коридори с цел развитие и възстановяването на влажни зони, връщането на реки в естественото им състояние и възстановяването на влажни зони и насърчаването на озеленени покриви или при свързването в мрежа на важни биотопи;

Определяне на разумни подцели, индикатори и икономически ефективни мерки за постигането им

28.   насърчава Европейската комисия да се съсредоточи върху тесен кръг от подцели, които да позволят Стратегията да се изготви на ясен и достъпен език, а на местните и регионалните власти – да измерват своето участие, както и да реализират своевременно коригиращи мерки. Трябва да се премине от трудно измеримите цели, свързани със статуса, към цели, свързани с „натиска“. Подцелите би трябвало да се сведат до 5-6 на брой и да се отнасят до земеделието, рибарството и морската среда, използването на земите и унищожаването и разпокъсването на местообитанията;

29.   препоръчва да бъде внимателно дефинирана една подцел за земеползването и териториалното устройство с оглед на субсидиарността, за да се противодейства на натиска от унищожаване и разпокъсване на местообитанията. Местните и регионалните власти имат жизненоважна роля за прилагането на концепцията за екологичните мрежи и са в най-добра позиция да отчитат различните нужди на концентрирани гъсто населени зони или обширни слабо населени райони. Местните и регионалните власти биха били основни участници в постигането на тази цел;

30.   подчертава колко е важно да има ясна изходна позиция, която предстои да бъде определена от Европейската агенция за околната среда до юни тази година, като се гарантира постоянен мониторинг и докладване по подцелите и индикаторите за спиране на загубата на биологично разнообразие и за възстановяване на екосистемите. Осъществяването на положителни действия изисква добри изходни данни и непрекъснат мониторинг, а за да се постигне това, е необходимо значително по-голямо финансиране. Това може донякъде да се постигне чрез налагане на задължения на предприемачите, но ако ЕС и държавите-членки не постигнат съгласие за значително увеличаване на средствата за финансиране на постигането на тази цел, финансовите средства, с които местните и регионалните власти разполагат за целта, ще бъдат недостатъчни;

31.   призовава ЕС и държавите-членки да въведат концепцията за екосистемите в своите изходни данни и индикатори. За пример може да послужи първият набор от биофизически карти на екосистемните услуги на Европейската агенция за околната среда;

Финансиране за постигане на новата цел

32.   посочва, че по текущото разпределение на бюджета за опазване на биологичното разнообразие средствата са недостатъчни за постигане на целите, в т.ч. и на целите по Натура 2000, и призовава за значително увеличаване на финансовите средства, предвидени в бюджетите на ЕС за периода след 2013 г.; при изготвянето на нови директиви и програми за насърчаване трябва да се внимава от подпомагането да бъдат изключвани мерки, които биха могли да навредят на биологичното разнообразие;

33.   призовава Европейската комисия да увеличи максимално ползите от финансирането на ЕС, по-конкретно като се занимае с въпроса за недостатъчното понастоящем усвояване на структурните фондове в областта на биологичното разнообразие и околната среда и като потърси начини да подобри ефективността на интегрирания модел за финансиране на биологичното разнообразие и Натура 2000;

34.   отново отправя своя призив (3) за регулиране на достъпа до публична помощ да се прилага система за обвързване на субсидиите и финансовите помощи със спазването на екологичните изисквания, особено по отношение на Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството; освен това приканва държавите-членки да насърчат справедлив принос от страна на различните сектори на икономиката в разходите за възстановяване на екосистемните услуги;

35.   препоръчва, в светлината на неотдавнашните заключения на Европейската агенция по околна среда (4), Общата селскостопанска политика да се реформира така, че да се даде възможност за оказване на по-силна подкрепа на земеделието с висока природна стойност (HVN);

36.   призовава Европейската комисия да определи подходящи финансови механизми, които да позволят на местните и регионалните власти да постигнат „изграждане на капацитет“ за спиране на загубата и запазване на биологичното разнообразие в техните райони и да насърчават обмяната на най-добри практики между регионите;

Инвазивни видове

37.   посочва, че инвазивните неместни видове са признати за заплаха за биологичното разнообразие в световен мащаб с решения по този въпрос, взети на последните пет конференции на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие;

38.   отбелязва Европейската стратегия за борбата с инвазивни чужди видове, изготвена през 2003 г. в рамките на Бернската конвенция. Петата цел от „Плана на ЕС за действия до 2010 г. и след това“ (5) се отнася до изработването от държавите-членки на национални стратегии за инвазивните чужди видове. Във връзка с това КР отново призовава (1) Европейската комисия да изготви Стратегия на ЕС за инвазивните видове;

39.   подчертава, че реакцията на изменението на климата е един от факторите, които предизвикват разширяване на обхвата на територията на срещане на видовете и това ще продължи и през следващите десетилетия, като осигурява потенциална възможност за още видове да станат инвазивни;

40.   изразява съжаление, че широката общественост слабо разбира каква опасност представляват инвазивните неместни видове. За по-широка ангажираност е необходимо да има повишено съзнание и информираност, като обществеността би могла да коригира своето поведение за намаляване на вероятността от въвеждане на инвазивните видове и риска от улесняване на разпространяването им, както и да помага при откриването и проследяването им. Местните и регионалните власти са в най-добра позиция да взаимодействат с местната общественост и следователно да подобрят общественото разбиране и ангажираност;

41.   посочва, че местните и регионалните власти могат да допринесат още и чрез ролята си в образованието и като собственици на земи. Освен това техните специализирани служители могат да помагат на националните правителствени организации за справяне с инвазивните видове в партньорство с основни групи от заинтересовани извън правителството, като използват по най-добрия начин наличните капацитет и ресурси за подобряване на способностите за откриване и проследяване;

В.   Участие на КР в Конвенцията на Обединените нации за биологичното разнообразие и 10-ото заседание на конференцията на страните

42.   признава, че решаването на въпросите на биологичното разнообразие не спира на националните граници и затова призовава за предприемането на последователни действия не само на равнището на ЕС, но и на международната сцена;

43.   подчертава значението на поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие в глобален мащаб, включително екосистемните услуги, с цел да се допринесе за изкореняването на бедността, за продоволствената сигурност и за местното развитие в световен мащаб. Смята, че по тази причина прилагането на Конвенцията за биологично разнообразие представлява основен принос за осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие и по-специално на цел 7 относно екологичната устойчивост;

44.   призовава ЕС и Европейската комисия да проучат възможността КР да стане наблюдател в делегацията на ЕС за 10-ото заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, за да се гарантира, че гласът на местните и регионалните власти е представен по подходящ начин не само от националните делегации, но и от делегацията на ЕС (6);

45.   предлага да допринесе за процеса на Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаното с него 10-то заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, като насърчи децентрализираното сътрудничество за развитие между европейските местни и регионални власти и местните и регионалните власти в развиващите се страни в областта на устойчивото управление на биологичното разнообразие и екосистемите;

46.   призовава страните участнички в конференцията да приемат преразгледания и осъвременен стратегически план за Конвенцията за периода 2011-2020 г., за да се гарантира приемственост в стратегическото планиране за Конвенцията след 2010 г.;

47.   приветства заявеното в проекта за Стратегически план, че запазването и възстановяването на екосистемите като цяло осигурява икономически ефективни начини за справяне с изменението на климата и че следователно справянето с изменението на климата създава много възможности за запазване на биологичното разнообразие и за устойчивото му използване;

48.   изразява съгласие, че на международно и национално равнище е необходимо повече единодействие в усилията за преодоляване на изменението на климата и на загубата на биологично разнообразие, така че мерките взаимно да се подсилват, като се оптимизират възможностите в протичащите глобални процеси в рамките на Конвенциите от Рио;

49.   признава, че предприетите досега действия за прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие бяха недостатъчни за постигането на международните цели за 2010 г.;

50.   подкрепя стратегическите цели и водещите и допълнителните цели за 2020 г., които са както постижими, така и лесно измерими и осигуряват по-ефективна рамка чрез национални и по-конкретно поднационални цели. Предлага да се намали броят на целите, за да стане Стратегията по-разбираема и по-целенасочена;

51.   застъпва се за формулирането на нова водеща цел, в която изрично да се заявява, че до 2020 г. всички страни по Конвенцията за биологичното разнообразие ще са включили местните и регионалните власти в осъществяването на Конвенцията. Това включване трябва да се отнася по-специално до преразглеждането и прилагането на националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие и подкрепата за развиването на капацитет на местните и регионалните власти;

52.   призовава 10-ото заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие да приеме специално решение по въпроса за поднационалните власти и в това отношение отбелязва „Проекта за решение на 10-ото заседание на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие във връзка с Конвенцията за биологичното разнообразие по отношение на градовете, местните власти и биологичното разнообразие“ и свързания с него „Проект за план за действие по отношение на градовете, местните власти и биологичното разнообразие 2011-2020 г.“ (7) Подобен последователен план е необходим, за да се засили допълнително и да се даде стимул на значителния принос на поднационалните власти при прилагането на Стратегическия план за Конвенцията за биологичното разнообразие за 2011-2020 г. В това отношение КР обръща внимание на „Глобалното партньорство по въпросите на градовете и биологичното разнообразие“ и програмата „Действия на местно равнище за биологичното разнообразие“ (LAB) на Международния съвет за екологични инициативи/Органи на местната власт за устойчиво развитие – ICLEI.

53.   отбелязва Сингапурския индекс за биологичното разнообразие в градовете, който ще бъде представен на Десетата конференция на страните. Този индекс трябва да се доразвие, така че да е приложим на доброволни начала и към други местни власти.

---

(1)  CdR 22/2009 fin.

(2)  Заключения на Съвета по околна среда от 15 март 2010 г.

(3)  CdR 22/2009 fin и CdR 218/2009 fin.

(4)  EEA Technical report No 12/2009 „Distribution and targeting of the CAP budget from a biodiversity perspective“ (Технически доклад на ЕАОС № 12/2009 „Разпределение и насочване на бюджета на ОСП с оглед на биоразнообразието“).

(5)  Документ SEC(2006) 621, приложен към Съобщението на Европейската комисия относно „Спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и отвъд нея“, COM(2006) 216 окончателен.

(6)  На 4 февруари 2010 г. Изпълнителният секретар на секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие изпрати писмо на всички страни по нея, с което ги приканва да номинират кметове и местни власти като членове на техните делегации за Десетата конференция на страните.

(7)  Документ от 27 януари 2010 г., http://www.cbd.int/authorities/doc/CBD%20Plan%20of%20Action_2010_01_draft.doc.

---