22.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 286/12

A.

като има предвид, че Съюзът „поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ (Преамбюл към Хартата на основните права) и че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“ (член 42 от Хартата на основните права);

Б.

като има предвид, че Договорът от Лисабон промени „не само правното основание за регламента, който урежда достъпа до документи, но също така и правния контекст, в който действа регламентът, по-специално във връзка с отношенията между институциите на Съюза и гражданите“ (1);

В.

като има предвид, че тези отношения отсега нататък следва да се определят от демократичните принципи, закрепени в новия дял II от ДЕС, съгласно който „Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите“ (член 9) и „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“ (член 10, параграф 3);

Г.

като има предвид, че пълното интегриране на Европейската общност в ЕС, както и премахването на междуправителствения режим, който досега се прилагаше за съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, бяха подбудени от готовността на държавите-членки „да засилят демократичното и ефикасно функциониране на институциите“ (Преамбюл към ДЕС);

Д.

като има предвид, че в съответствие с тази нова правна рамка сега се изисква всички институции, органи, служби и агенции на ЕС да провеждат своята дейност възможно най-открито (член 15, параграф 1 от ДФЕС), а не само Европейският парламент, Съветът или Комисията (които вече бяха обвързани с това задължение от член 255 на предходния Договор за ЕО);

Е.

като има предвид, че според новия ДЕС и практиката на Съда на Европейския съюз (2) откритостта и участието на гражданското общество са крайно необходими условия за насърчаване на доброто управление на институциите на ЕС и наред с него на „ефективността на процеса на вземане на решения“;

Ж.

като има предвид, че в съответствие с основните принципи на демокрацията гражданите имат право да са запознати и да могат да проследяват процеса на вземане на решения, и като има предвид, че институциите на ЕС и представителите на държавите-членки в ролята си на членове на Съвета следва да гарантират по-голяма прозрачност преди, по време и след приключване на законодателния и незаконодателния процес на вземане на решения, с цел на гражданите на Съюза и на националните парламенти да се даде възможност за всеобхватно разбиране на това, кой какво върши и защо, както и за наблюдение на действията на техните представители;

З.

като има предвид, че институциите на ЕС „предоставят (…) на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза“ и „поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество“ (член 11, параграфи 1 и 2 от ДЕС);

И.

като има предвид, че Договорът от Лисабон призовава за по-нататъшни подобрения по отношение на прозрачността и публичния достъп до документи; като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз вече е допринесла значително за изясняването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001, които трябва понастоящем да се тълкуват в съответствие с благоприятстващото достъпа до документи разбиране за тях, възприето от Парламента при приемането на регламента; като има предвид, че Парламентът няма да позволи каквито и да било законодателни опити от страна на Комисията или Съвета за намаляване на публичния достъп до документи или за ограничаване на правото на гражданите на информация;

Й.

като има предвид, че принципите на откритост и прозрачност следва да ръководят не само процеса на вземане на решения, но също така и начина, по който даден текст се изготвя и придружава от цялата информация, необходима за изпълнение на критериите на пропорционалност и субсидиарност, в интерес на гражданите на ЕС и националните парламенти, и като има предвид, че това следва да се отнася и за съдебната система; като има предвид, че прозрачността и правото на достъп до документи следва да бъдат гарантирани също така по отношение на начина, по който политиките на ЕС се изпълняват на всички равнища, и на начина на използване на средствата на ЕС, както е залегнало в Европейската инициатива за прозрачност на Комисията;

К.

като има предвид, че Съдът на ЕС потвърди, че откритостта и достъпът до информация допринасят за укрепване на легитимността на институциите в очите на европейските граждани и за повишаване на доверието им в тях, благодарение на възможността за открито разискване на различията между различните гледни точки. Всъщност именно липсата на информация и разисквания има вероятност да събуди съмнения у гражданите, не само по отношение на законността на конкретен законов акт, но също така и по отношение на легитимността на процеса на вземане на решения като цяло (съединени дела C-39/05 и C-52/05, параграф 59);

Л.

като има предвид, че следва да се вземат дългоочакваните правни, финансови и оперативни мерки, за да се гарантира, че се предоставя ясен и навременен достъп до всички документи, свързани с конкретна законодателна процедура, независимо дали те произлизат от вътрешните служби или от външни заинтересовани групи; като има предвид, че тази информация би могла да се предоставя на междуинституционалния уебсайт, който свързва вътрешните регистри на институциите (като например подобрения неотдавна сайт EUR-Lex на Службата за официални публикации на Европейските общности); и като има предвид, че вътрешните правилници следва да се изменят по съответния начин и спешно да се договорят обвързващи междуинституционални споразумения съгласно член 295 от ДФЕС;

М.

като има предвид, че новите правомощия на Европейския съюз и по-специално на Парламента в области като международни споразумения за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси изискват в членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 да се установи по-стабилна правна рамка, така че да може да се гарантира изцяло сигурността на ЕС, като в същото време се предоставя пълен контрол на Европейския парламент като представител на европейските граждани;

Н.

като има предвид, че някои държави-членки на ЕС вече са приели или „актове относно свободата на информация“, или общи правила относно достъпа до информация и документи, с които разполагат публичните институции,

1.

Счита, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Регламент (ЕО) № 1049/2001 той следва спешно да бъде актуализиран чрез:

2.

Отбелязва, че на 2 декември 2009 г., след влизането в сила на Договора от Лисабон, Комисията одобри съобщение (COM(2009)0665), което актуализира правното основание на първоначалното предложение, без да измени съдържанието му;

3.

Изразява съжаление поради факта, че въпреки ясните искания, които Парламентът отправи на 11 март 2009 г.:

4.

Призовава настоящите и предстоящите председателства на Съвета да започнат незабавен междуинституционален диалог на политическо равнище с оглед изготвянето на нов регламент относно достъпа до документи най-късно до 30 юни 2010 г.;

5.

В този контекст горещо приветства проведеното на 15 декември 2009 г. заседание на Междуинституционалния комитет за достъпа до документи, създаден в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 1049/2001; отбелязва неговите заключения, по-специално относно:

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Европейския съвет, Съвета, Комисията и на парламентите на държавите-членки.