Жалба, подадена на 24 март 2011 г. от Internationaler Hilfsfonds e.V. срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 29 април 2011 г. по дело Internationaler Hilfsfonds e.V./Комисия, T-36/10

(Дело C-208/11 P)

2011/C 211/27

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Internationaler Hilfsfonds eV (представител: H. Kaltenecker, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Дания

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят е неправителствена организация по германското право, ангажирана в хуманитарната област. Предмет на спора е сключеният с Комисията договор LIEN 97-2011 за съвместно финансиране на медицински проект в Казахстан. Договорът и проектът са според жалбоподателя неоснователно и едностранно прекратени от Комисията през октомври 1999 г.

След прекратяването на договора жалбоподателят се опитва да установи причините, поради които Комисията спира важния и успешно започнал според него и правителството на Казахстан проект. Смята, че е налице злоупотреба със служебно положение и поради това в редица производства пред Европейския омбудсман и съдилищата на Европейския съюз се опитва на основание Регламент (ЕО) №1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи (по-нататък „Регламент 1049/2001) да получи достъп от Комисията до всички документи.

Жалбата е срещу определението на Общия съд, с което жалбата срещу решение на Комисията от 9 октомври 2009 г. за повторен отказ за предоставяне на достъп до всички документи се обявява за недопустима, а жалбоподателят се осъжда да заплати съдебните разноски. Жалбоподателят твърди, че Общият съд погрешно е изчислил и разтълкувал срока за подаване на жалба.

По-специално жалбоподателят посочва, че Общият съд не е взел предвид, че жалбата му е насочена срещу решение на Комисията, което се взема съгласно двустепенно производство по Регламент 1049/2001. От процесуална гледна точка жалбоподателят не би бил в състояние да подаде жалба преди обявения от Комисията отговор на второто му заявление от 15 октомври 2009 г., с което той моли да се преразгледа отговорът на първото му заявление от 9 октомври 2009 г. По този начин той е действал в съответствие с практиката на съдилищата на Европейския съюз. Според жалбоподателя срокът за подаване на жалба започва да тече след получаването на считания съгласно член 8, параграф 3 от Регламент 1049/2001 за отрицателен отговор на второто му заявление, т.е. на 2 декември 2009 г. Той изтичал на 2 февруари 2010 г. По този начин според жалбоподателя жалбата е подадена в срок. За жалбоподателя е непонятно защо Общият съд погрешно определя началото на срока за подаване на жалба за 16 октомври 2009 г. (момент на подаване на второто му заявление) и края му за 29 декември 2009 г., без да вземе предвид, че решението от 9 октомври 2009 г. (текущ отговор на първото му заявление) става подлежащ на обжалване акт едва след отрицателния отговор на второто му заявление.