11.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 136/19

—

като взе предвид своите резолюции от 25 септември 2003 г. относно петата министерска конференция в рамките на Световната търговска организация в Канкун (1), от 12 май 2005 г. относно оценката на кръга „Доха“ след решението на Общия съвет на СТО от 1 август 2004 г. (2), от 1 декември 2005 г. относно подготовката за шестата министерска конференция в рамките на Световната търговска организация в Хонконг (3), от 23 март 2006 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (4), от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга „Доха“ след министерската конференция в рамките на СТО в Хонконг (5), от 1 юни 2006 г. относно търговията и бедността: формулиране на търговски политики, които максимално да повишат приноса на търговията за намаляване на бедността (6), от 7 септември 2006 г. относно спирането на преговорите относно Програмата за развитие от Доха (7), от 23 май 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (8), от 12 декември 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (9), своята позиция от 5 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета за прилагане на схема на общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. и за изменение на Регламенти (ЕО) № 552/97, (ЕО) № 1933/2006 и Регламенти (ЕО) № 964/2007 и (ЕО) № 1100/2006 на Комисията (10), и соята резолюция от 25 март 2009 г. относно временно споразумение за партньорство между държавите от Тихоокеанския регион, от една страна, и Европейската общност, от друга страна (11),

—

като взе предвид Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1528/2007 от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 октомври 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (COM(2007)0635),

—

като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), и по-специално член XXIV от него,

—

като взе предвид Министерската декларация от Четвъртата сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха,

—

като взе предвид Министерската декларация от Шестата сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 18 декември 2005 г. в Хонконг,

—

като взе предвид доклада и препоръките на специалната работна група относно помощите за търговия, приети от Общия съвет на СТО на 10 октомври 2006 г.,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, съвместно определени от международната общност, за премахване на бедността,

—

като взе предвид декларацията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от Кигали, приета на 22 ноември 2007 г. в Кигали, Руанда,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно положението във Фиджи (13), в която категорично осъжда завземането на властта от военните сили на Фиджи,

—

като взе предвид каталога от 103 препоръки от Съвета на ООН по правата на човека, публикуван в доклада на работната група на ООН за общия периодичен преглед на 23 март 2010 г., и като взе предвид официалния отговор на правителството на Фиджи от 10 юни 2010 г., в който се заявява, че отдавна исканите и често отлагани общи избори сега са насрочени за 2014 г. и че тази дата не подлежи на преговори,

—

като взе предвид въпросите от 16 декември 2010 г. до Комисията и Съвета относно сключването на Временно споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна (O-0212/2010 – B7-0807/2010),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че от 1 януари 2008 г. предишните търговски отношения на Европейския съюз с държавите от АКТБ, които им осигуряваха преференциален достъп до пазарите на ЕС на нереципрочна основа, вече не съответстват на правилата на СТО,

Б.

като има предвид, че СИП са споразумения, които са съвместими с правилата на СТО и са насочени към подкрепяне на регионалната интеграция и насърчаване на постепенната интеграция на икономиките на държавите от АКТБ в световната икономика, което благоприятства за тяхното устойчиво социално и икономическо развитие и допринася за общото усилие за изкореняване на бедността в тези държави,

В.

като има предвид, че СИП следва да се използват за изграждане на дългосрочни отношения, при които търговията подкрепя развитието,

Г.

като има предвид, че протоколът за захарта в съответствие с последователните Конвенции от Ломе и Споразумението от Котону осигури предвидим доход за малките тихоокеански острови, които имат ограничен потенциал за диверсификация в селскостопанския сектор,

Д.

като има предвид, че временните споразумения за икономическо партньорство (ВСИП) са споразумения за търговия със стоки, чиято цел е да се предотврати прекъсване на търговията на държавите от АКТБ с Европейския съюз,

Е.

като има предвид, че настоящата финансова и икономическа криза означава, че търговската политика повече от всякога ще има значение за развиващия се свят,

Ж.

като има предвид, че от тихоокеанските държави от АКТБ до този момент единствено Папуа-Нова Гвинея и Република острови Фиджи са подписали ВСИП (в края на 2009 г.); като има предвид, че всички останали тихоокеански държави от АКТБ са обхванати от инициативата „Всичко освен оръжие“, която предоставя безмитен и освободен от квоти достъп до пазара на ЕС, или от Общата система за преференции, която обичайно се прилага в ЕС,

З.

като има предвид, че в случая на Папуа-Нова Гвинея споразумението се прилага условно от 20 декември 2009 г. насам, като има предвид, че за Република острови Фиджи прилагането на споразумението ще започне след уведомлението от страна на Република острови Фиджи за временно прилагане или ратифициране,

И.

като има предвид, че в момента текат преговори с всички 14 тихоокеански държави от АКТБ относно всеобхватно СИП,

Й.

като има предвид, че ВСИП включва всички основни разпоредби на споразумение за търговия със стоки,

К.

като има предвид, че включените в споразуменията ангажименти биха могли да окажат много съществено въздействие върху съответните страни и върху Тихоокеанския регион,

Л.

като има предвид, че ВСИП ще повлияят на обхвата и съдържанието на бъдещите споразумения между Папуа-Нова Гвинея и Република острови Фиджи и други търговски партньори, както и на позицията на региона при преговорите по СИП,

М.

като има предвид, че съществува ограничена конкуренция между ЕС и тихоокеанските държави, тъй като преобладаваща част от износа на ЕС се състои основно от стоки, които тихоокеанските държави не произвеждат, но от които често се нуждаят или за директно потребление, или като материали, използвани като суровини в местната промишленост,

Н.

като има предвид, че рибното стопанство и свързаните с него дейности и отрасли показват най-голям потенциал за бъдещо увеличение на износа, при условие че рибното стопанство се развива по устойчив за околната среда начин,

О.

като има предвид, че следва да бъдат изготвени нови търговски правила с цел да бъде подкрепено развитието на местните промишлени отрасли и те да бъдат защитени от изчерпване на ресурсите и изменението на климата, и като има предвид, че тези правила трябва да се съпътстват от увеличена подкрепа за свързаната с търговията помощ,

П.

като има предвид, че стратегията „Помощ за търговията“ има за цел да засили способността на развиващите се страни да се възползват от новите търговски възможности,

Р.

като има предвид, че ЕС и държавите от АКТБ договориха нови, усъвършенствани и по-гъвкави правила за произход, които ще доведат до значителни ползи, ако бъдат прилагани правилно, в пълно съответствие с целта на споразумението и с нужното внимание по отношение на ограничения капацитет на тези държави,

С.

като има предвид, че дерогацията от правилата за произход във временните СИП обхваща цялата производствена верига, от добива на суровини до преработката, пускането на пазара и износа,

Т.

като има предвид, че голямото търсене на продукти от риба тон означава, че последните имат специфични характеристики – като например бързо реагиране на ценови промени, което беше причината те да бъдат класифицирани на международния пазар като „чувствителни продукти“, факт, който трябва да се вземе под внимание във всички търговски преговори,

У.

като има предвид, че Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC) – международната организация, която е отговорна за това да гарантира, че рибните запаси в региона са устойчиви, докладва, че трети страни, и по-специално Китай, които са инвестирали в мащабни промишлени проекти в Папуа-Нова Гвинея след установяването на новите правила за произход, масово увеличават риболовния си капацитет в региона, и че има тенденция това да продължи, като се повишава риска от прекомерна експлоатация на рибните запаси,

1.

Счита, че търговските връзки между този регион и ЕС следва да насърчават и засилват търговията, устойчивото развитие и регионалната интеграция, като същевременно насърчават икономическата диверсификация и намаляването на бедността; изтъква, че ВСИП трябва да допринася за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

2.

Подчертава, че положителният изход на преговорите за ВСИП с Папуа-Нова Гвинея и Фиджи показва, че ЕС има сериозен интерес към поддържането на близки икономически връзки на високо равнище с тихоокеанските държави; изразява надежда, че ВСИП – понастоящем ограничено до две държави, може да създаде условия за по-широко споразумение, включващо други страни от Тихоокеанския регион;

3.

Подчертава, че ВСИП цели да запази пазара отворен за износа от Папуа-Нова Гвинея и Република острови Фиджи и да позволи преговори за всеобхватно СИП, ако заинтересованите държави желаят това;

4.

Изтъква, че Папуа-Нова Гвинея и Република острови Фиджи – двете тихоокеански държави от АКТБ със значителен износ за ЕС, бяха единствените засега членове на групата държави от Тихоокеанския регион, които встъпиха в споразумението, докато други държави от тази група избраха да не подписват поради по-ниските равнища на търговията със стоки с ЕС;

5.

Припомня, че докато ВСИП може да се разглежда като първа стъпка в процеса, от правна гледна точка то е напълно независимо международно споразумение, което може и да не доведе автоматично до пълно СИП, нито пък до подписване на пълното СИП от всички държави, подписали ВСИП;

6.

Припомня на институциите на ЕС и на правителствата на държавите-членки, че нито сключването на СИП, нито отказът от него следва да води до положение, при което държава от АКТБ се оказва в по-неблагоприятна позиция, отколкото е била съгласно търговските разпоредби на Споразумението от Котону;

7.

Подчертава, че възможността за одобрение от Парламента на временно СИП не предопределя становището на Парламента за одобрение на всеобхватното СИП, тъй като процедурата на тяхното сключване се отнася до две отделни международни споразумения;

8.

Припомня, че действителният регионален пазар е същинската основа за успешно прилагане на ВСИП – и съответно на всяко бъдещо пълно СИП – и че регионалната интеграция и сътрудничество са от основно значение за социалното и икономическо развитие на тихоокеанските държави; счита, че това трябва да се отчете по време на изпълнението;

9.

Изтъква, че целта на специфичните разпоредби относно правилата за произход на продуктите на рибарството е разгръщането на местен капацитет за преработка на риба в тихоокеанските държави от АКТБ с цел да се създадат местна заетост и доходи;

10.

Посочва, че временното СИП направи възможно развитието на индустриални проекти в Папуа-Нова Гвинея, като например Тихоокеанската морска индустриална зона в Madang, която се очаква да произведе над 400 000 тона консервирана риба тон за две години;

11.

В този контекст е загрижен и обезпокоен относно мерки от типа на неотдавнашното преразглеждане на законодателството в областта на околната среда, направено от органите в Папуа-Нова Гвинея, което на практика премахва задължението за представяне на доклади за околната среда за такива проекти и възпрепятства процедурата по компенсации;

12.

Подчертава значението на рибната промишленост като първостепенен източник на заетост за жените в Тихоокеанския регион; счита, че Комисията следва да предостави техническа, политическа и финансова помощ с цел да се подобрят възможностите за заетост на жените в тихоокеанските държави;

13.

Отбелязва със загриженост, че данните на WCPFC показват, че трети страни са увеличили риболовните си капацитети в тихоокеанските води и че следователно съществува риск от незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, което не благоприятства устойчивото развитие на местната рибна промишленост;

14.

Подчертава, че макар Папуа-Нова Гвинея и Фиджи да разполагат с ограничени риболовни капацитети и поради тази причина с ограничено предлагане на изцяло получена на място риба и ограничени местни капацитети за преработка, дерогацията от правилата за произход за преработените продукти на рибното стопанство, която се използва активно от Папуа-Нова Гвинея, е превърнала страната в истински център за преработка на огромни количества риба тон от различни източници (вкл. Филипините, Тайланд, Китай, Съединените щати и Австралия); привлича вниманието върху факта, че дерогацията от правилата за произход може да има дестабилизиращ ефект върху рибопреработвателната и консервната промишленост на ЕС;

15.

Призовава Комисията възможно най-скоро да представи на Парламента доклад относно тези специфични аспекти на риболовния отрасъл на тихоокеанските държави, както и относно управлението на рибните запаси в Тихоокеанския басейн, включително практиките за устойчиво развитие; призовава Комисията незабавно да започне консултациите, предвидени в член 6, параграф 6, буква г) от Протокол II, приложен към ВСИП, и да постанови прекратяването на изключителния режим по отношение на правилата за произход, ако докладът за оценка докаже дестабилизиращо въздействие върху рибопреработвателната и консервната промишленост на ЕС;

16.

Посочва, че такъв доклад относно изпълнението на специалните правила за произход трябва да бъде изготвен през 2011 г., т.е. три години след уведомлението от страна на Папуа-Нова Гвинея за приемането на правилата в Регламент (ЕО) № 1528/2007, и че този доклад следва да разглежда икономическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда от дерогацията от режима на универсален произход върху населението на Папуа-Нова Гвинея, и по-специално крайбрежните общности; във връзка с това, изисква незабавна информация относно мандата за този доклад и дали в периода на изготвяне, предшестващ доклада, ще бъдат проведени консултации с всички участници и засегнати страни, включително организациите на гражданското общество в Папуа-Нова Гвинея;

17.

Насърчава Фиджи да приеме препоръките на международната общност и да приложи практики на добро управление; счита, че такива стъпки следва да доведат до отпускането на финансова помощ за захарния сектор във Фиджи; признава, че тези средства са много необходими за подкрепа на сектора на захарта, който е ключов източник на заетост във Фиджи;

18.

Подчертава, че всяко регионално СИП следва да бъде обвързано с одобрението от страна на всички съответни политически групи в Република острови Фиджи на пътна карта за демократични избори;

19.

Препоръчва гъвкав, асиметричен и прагматичен подход при текущите преговори за всеобхватно СИП; настоява на включването на глава за сътрудничеството за развитие във всеобхватното СИП;

20.

Изтъква, че споразумението може също да има последици за отношенията между Тихоокеанския регион и неговите най-близки и най-големи търговски партньори, Австралия и Нова Зеландия, и че трябва да се гарантира, че разпоредбите на настоящото споразумение не действат като пречка за бъдещите търговски споразумения с тези страни;

21.

Припомня, че СИП трябва да подкрепя целите за развитие, политиките и приоритетите на тихоокеанските държави, не само по структура и съдържание, но също и по начина и духа на своето изпълнение;

22.

Припомня приемането през октомври 2007 г. на Стратегия на ЕС за подпомагане на търговията, съдържаща ангажимент за увеличаване на общата помощ на ЕС, свързана с търговията, на 2 млрд. евро годишно до 2010 г. (1 млрд. евро от Общността, 1 млрд. евро от държавите-членки); настоява Тихоокеанският регион да получи подходящ и справедлив дял от тази помощ;

23.

Призовава за ранно определяне и осигуряване на дела на Тихоокеанския регион от ресурсите за помощ за търговията; подчертава, че тези средства следва да бъдат допълнителни, а не просто „преопаковано“ финансиране от ЕФР, че те следва да са съобразени с приоритетите на Папуа-Нова Гвинея и Република острови Фиджи, както и на тези на широкия Тихоокеански регион, и че тяхното отпускане следва да бъде своевременно, предвидимо и в съответствие с графиците за изпълнение на националните и регионални стратегически планове за развитие;

24.

Призовава Комисията, с оглед на ангажиментите, поети от Съвета през септември 2007 г. във връзка със Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и достъпа до лекарства, да не преговаря по свързани с лекарствата разпоредби, допълнителни спрямо ТРИПС, които засягат общественото здравеопазване и достъпа до лекарства в СИП, да се въздържа от изисквания за присъединяване към задълженията по Договора за патентно коопериране и Договора за патентното право или за тяхното приемане, да се въздържа от включване на условията на Директива 2004/48/ЕО (14) и да не въвежда в СИП контролни мерки, свързани напр. със защитата на неоригинални бази данни;

25.

Изразява своята неотменна подкрепа за всеобхватно СИП между ЕС и тихоокеанските държави; изразява съгласие, че ключовите въпроси, по които трябва да се преговаря, включват:

26.

При все това изисква Комисията да продължи да работи за постигането на по-всеобхватно споразумение и да търси достъпни и жизнеспособни алтернативи, които гарантират пазарен достъп в съответствие с правилата на СТО, при творческо използване на всички възможности за гъвкавост съгласно правилата, включително и освобождавания, за тези страни, които не желаят да се обвържат с едно от двете споразумения – ВСИП или пълното СИП, нито с двете едновременно;

27.

Счита, че съгласно всеобхватното СИП следва да се учреди парламентарен комитет, който да наблюдава изпълнението на споразумението; неговият състав от страна на ЕП следва да бъде в съответствие с този на Съвместния парламентарен комитет Карифорум-ЕС;

28.

Подчертава, че както ВСИП, така и всеобхватното СИП следва да включва клауза за преразглеждане, предвиждайки независима оценка на цялостното въздействие, включваща икономическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда, както и разходите и последиците от прилагането на споразумението, която следва да се извършва от три до пет години след неговото подписване; подчертава, че клаузата за преразглеждане на ВСИП – и вследствие на СИП – следва да съдържа разпоредба, че всички страни по споразумението имат право да се позовават на тази клауза въз основа на посочената по-горе оценка на въздействието; изисква Европейският парламент и парламентите на тихоокеанските държави да бъдат включени във всяко преразглеждане на споразумението;

29.

В този контекст подкрепя ангажимента на Комисията да гарантира, че в бъдещите СИП всеобщото право на дерогация от правилата за произход е по-скоро изключение, а не правило;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните от АКТБ, на Съвета АКТБ-ЕС и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.