Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011XP0020

Рамковото споразумение между ЕС и Либия Препоръка на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. до Съвета относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия (2010/2268 (INI))

OB C 136E, 11.5.2012, p. 99–103 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

11.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 136/99


Четвъртък, 20 януари 2011 г.
Рамковото споразумение между ЕС и Либия

P7_TA(2011)0020

Препоръка на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. до Съвета относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия (2010/2268 (INI))

2012/C 136 E/19

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Ana Gomes от името на групата S&D за препоръка до Съвета относно продължаващите преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия (B7-0615/2010),

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 октомври 2007 г. относно започването на дискусии за Рамково споразумение между ЕС и Либия, а също и заключенията на Европейския съвет от 18-19 юни и 29-30 октомври 2009 г. относно свързаните с миграцията политики,

като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан съвместно от члена на Комисията Ferrero-Waldner и секретаря по европейски въпроси El Obeidi на 23 юли 2007 г.,

като взе предвид продължаващите преговори между ЕС и Либия за сключване на Рамково споразумение,

като взе предвид „Плана за действие срещу ХИВ в полза на Бенгази“, стартирал през ноември 2004 г.,

като взе предвид настоящото практическо сътрудничество между ЕС и Либия по въпросите на миграцията и като взе предвид програмата за сътрудничество в областта на миграцията, подписана от Комисията и Либия на 4 октомври 2010 г.,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

като взе предвид редица инструменти в областта на правата на човека, които Либия е подписала, като например Международният пакт за граждански и политически права (1970 г.), Международният пакт за икономически, социални и културни права (1970 г.), Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (1968 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1989 г.), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (1989 г.), Конвенцията за правата на детето (1993 г.) и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (2004 г.),

като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., която призовава за мораториум върху използването на смъртното наказание, както и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2008 г., която призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание от 2007 г.,

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.,

като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка от септември 1969 г., по която Либия е страна от 17 юли 1981 г.,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид своите резолюции от 18 януари 2007 г. относно смъртни присъди, наложени на медицински персонал в Либия (1) и от 17 юни 2010 г. относно екзекуции в Либия (2),

като взе предвид член 121, параграф 3, и член 97 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0368/2010),

А.

като има предвид, че въпреки продължаващия авторитарен режим и системно нарушаване на международните конвенции относно основните права и свободи, Либия разширява своите търговски и политически отношения с държавите-членки на ЕС и играе роля като партньор на ЕС в региона на Средиземно море и в Африка по редица въпроси, които оказват въздействие върху сигурността и стабилността, а именно миграцията, общественото здраве, развитието, търговските и икономическите отношения, изменението на климата, енергетиката и културното наследство,

Б.

като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС поддържат тесни връзки с Либия, като национални дружества и банки обслужват либийски финансови инвестиции в Европа, и като има предвид, че на 30 август 2008 г. Италия подписа споразумение за приятелство с Либия, с което се уреждат отношенията в различни области, включително сътрудничеството при управлението на миграцията и финансовите репарации за войната и колониалното управление; като има предвид, че на 9 ноември 2010 г. италианският парламент изиска правителството да преразгледа този договор,

В.

като има предвид, че рамковото споразумение между ЕС и Либия, по което се водят преговори понастоящем, обхваща широк кръг от области – от засилването на политическия диалог до управлението на миграцията, развитието на търговските и икономическите отношения, енергийната сигурност и подобряването на сътрудничеството в различни сектори; като има предвид, че рамковото споразумение се очаква да даде възможност за активизиране на политическия диалог между Либия и ЕС,

Г.

като има предвид, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и противопоставянето на смъртното наказание, са основни принципи на ЕС; като има предвид, че Парламентът е силно ангажиран с премахването на смъртното наказание на световно равнище и освен, че осъжда екзекуциите на либийски и чуждестранни граждани, извършени в Либия, и многократно настоятелно е призовавал за отмяната на смъртните присъди и освобождаването от затвора на петте български медицински сестри и палестинския лекар, които бяха задържани в затвор в Либия в течение на няколко години,

Д.

като има предвид, че Либия е ратифицирала Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка, член 8 от която подчертава, че конвенцията е допълнение за Африка на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и че подписалите я страни следва да сътрудничат с ВКБООН; като има предвид, че Либия не е ратифицирала Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., която е единствената международна конвенция, която дава цялостно определение за бежанец, като предвижда и задължителни мерки за защита и специфичен механизъм за наблюдение от страна на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците,

Е.

като има предвид наличието на значителни доказателства за практиката на Либия за широко разпространена дискриминация на работници мигранти въз основа на национален или етнически произход, и по-специално на преследване на расова основа на работници мигранти от Африка, и като има предвид, че Европейският парламент е сериозно загрижен от докладваните случаи на сексуално насилие срещу жени,

Ж.

като има предвид, че според член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

З.

като има предвид, че Либия беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека на 13 май 2010 г. и ратифицира редица инструменти в областта на правата на човека и като има предвид, че вследствие на това Либия има определени международни правни задължения да зачита правата на човека, но че досега не е предприела конкретни мерки за подобряване на положението с правата на човека и започване на истинско сътрудничество съгласно специалните процедури на ООН и органите по договора; като има предвид, че правата на човека са неделими, но че въпреки че се ползват с някои икономически и социални придобивки в резултат на разпределението на националния доход от страна на държавата, либийците и чужденците в Либия не се ползват от повечето граждански и политически права, а именно свобода на изразяването, на събрания и на сдружаване, правото на справедлив съдебен процес, трудови права, правата на жените и право на свободни избори, и като има предвид честите случаи на произволно задържане, изтезание, принудителни изчезвания и дискриминация особено по отношение на мигрантите,

И.

като има предвид, че упражняването на държавната власт в Либия не се опира на принципите на правовата държава или на демократичната отчетност и е довело до произволно и непредвидимо поведение по отношение на чуждестранни лица и интереси, като например случилото се наскоро с швейцарски бизнесмени и чуждестранни граждани, екзекутирани за престъпления от общ характер, чиято самоличност не беше оповестена,

1.

Отправя, в контекста на продължаващите преговори за Рамково споразумение, следните препоръки към Съвета:

а)

отбелязва наскоро приетото решение на Съвета най-накрая да позволи на ограничен брой членове на Парламента да се запознаят с мандата, предоставен на Комисията за водене на преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия; изразява съжаление обаче за забавянето на това решение и призовава за предоставяне на достъп на ЕП до мандатите за всички международни споразумения, за които понастоящем се водят преговори, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата;

б)

приветства започването на преговори между ЕС и Либия като стъпка към създаването на нови отношения на ЕС в Средиземноморския регион и Африка; счита, че сътрудничеството с Либия е полезно по въпроси като сигурност и стабилност, миграция, обществено здраве, развитие, търговия, изменение на климата, енергетика и култура;

в)

настоятелно призовава Съвета и Комисията изрично да препоръчат на Либия да ратифицира и прилага Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., включително пълно сътрудничество с ВКБООН, за да се гарантира адекватна защита и права на мигрантите и да приеме законодателство за убежището, което признава статут и съответно права на бежанец, а именно забраната за колективно експулсиране и принципа на „забрана за връщане“;

г)

напомня на Съвета и Комисията за задълженията им да гарантират, че външната политика на Съюза спазва изцяло Хартата на основните права, и по-специално член 19 от нея, който забранява колективното експулсиране и гарантира принципа на „забрана за връщане“;

д)

настоятелно призовава Съвета и Комисията да поискат от либийските органи да подпишат меморандум за разбирателство, с който да се гарантира законното присъствие в страната на ВКБООН, с мандат да упражнява пълния набор от дейности за достъп и защита;

е)

настоятелно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че споразумение за реадмисия с Либия може да се предвижда само за незаконни имигранти, като по този начин се изключват тези, които търсят убежище, бежанци или лица, нуждаещи се от защита, и потвърждава отново принципа, че „забраната за връщане“ се прилага за всеки, който е заплашен от смъртно наказание, нехуманно отношение или мъчения;

ж)

призовава Съвета да предложи презаселване на лица с признат статут на бежанци, идентифицирани от ВКБООН в Либия, според програмата за сътрудничество в областта на миграцията от 4 октомври 2010 г.;

з)

призовава Съвета и Комисията да увеличат подкрепата си за дейностите на ВКБООН, като същевременно насърчават либийските органи да зачитат международните хуманитарни стандарти за мигранти без документи в страната, включително системния достъп на ВКБООН до центрове за задържане;

и)

призовава Съвета и Комисията да предложат помощ на Либия, включваща ВКБООН, Международната организация по миграция (МОМ), Международния център за развитие на миграционната политика и други експертни организации, целяща преодоляване на проблема с трафика на хора в региона, като се обърне специално внимание на защитата на жените и децата, включително помощ за интегрирането на законно пребиваващи мигранти и за подобряването на условията за незаконните мигранти, намерени в страната; с оглед на това приветства споразумението за програма за сътрудничество в областта на миграцията, подписано между членовете на Комисията Mälmstrom и Füle и либийските органи през октомври 2010 г.;

й)

настоятелно призовава Комисията да предостави на Парламента подробната информация, свързана с външните финансови инструменти, използвани за споразумението за партньорство между ЕС и Либия;

к)

настоятелно призовава Съвета да насърчи Либия да се ангажира с налагането на мораториум върху смъртното наказание, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 18 декември 2007 г. и на 18 декември 2008 г., с оглед премахването на смъртното наказание, и да предостави статистически данни относно всички лица екзекутирани в Либия от 2008 г. насам и да оповести самоличността на съответните лица, както и обвиненията, по които са били осъдени; призовава върховния представител/заместник-председателя да покажат, че премахването на смъртното наказание е политически приоритет за ЕС, като системно повдигат въпроса пред либийските органи;

л)

призовава Съвета да настоява в рамковото споразумение да бъде включена клауза относно Международния наказателен съд, което да накара Либия да разгледа ратифицирането на Римския статут;

м)

призовава Съвета да предложи на Либия сътрудничество по програми за засилване на регионалното взаимодействие по отношение на устойчивото развитие и екологични въпроси, като изменението на климата, недостига на вода и опустиняването;

н)

призовава Съвета и Комисията да насърчават, по време на преговорите за рамковото споразумение, участието на Либия в евро-средиземноморското партньорство и в дейностите и основните проекти на Съюза по отношение на Средиземноморието;

о)

призовава Комисията надлежно да спазва задължението си съгласно член 218 от ДФЕС като информира Парламента изчерпателно относно целите на ЕС в областта на „ядреното сътрудничество“ с Либия, в рамките на глава „Енергетика“ от преговорите за рамковото споразумение, включително всички политически последствия и цялостното въздействие върху сигурността;

п)

поздравява либийските здравни органи и здравни работници за забележителното подобрение на медицинския и научен потенциал за справяне с ХИВ/СПИН, което беше постигнато благодарение на плана за действие „Бенгази“, изпълняван съвместно от ЕС и Либия, и изразява подкрепа за поисканото разширяване на подобно сътрудничество и по отношение на други инфекциозни болести и други медицински центрове в Либия; призовава държавите-членки на ЕС да разширят предлаганата на либийски пациенти специализирана здравна помощ като включат и улесняването на временно лечение в специализирани институции в Европа;

р)

счита, че рамковото споразумение следва да включва подпомагане при изграждането на институционален капацитет, като средство за укрепване на гражданското общество, за подкрепа на модернизацията, за насърчаване на демократични реформи, на независимите медии и независимата съдебна система, и за насърчаване на други усилия за отваряне на възможности за бизнеса, академичните среди, НПО и други заинтересовани страни от Либия;

с)

призовава Съвета и Комисията да гарантират, че програмите за търговия се съсредоточават върху предоставянето на реална подкрепа за предприятията, особено за малките и средни предприятия, за да се достигне максималния им капацитет за износ;

т)

призовава Съвета и Комисията да насърчават Либия да зачита надлежно обещанията, дадени при присъединяването към ВКБООН и съответно настоятелно призовава Либия да издаде постоянни покани на лицата, назначени по специалните процедури на ООН като например специалния докладчик на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, на специалния докладчик за изтезанията и специалния докладчик за свободата на изразяване, специалния докладчик по съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, както и на работната група по насилствените или принудителни изчезвания и работната група по произволното задържане, както се изисква в последния общ периодичен преглед за Либия; призовава в същия дух за безпрепятствен достъп до страната на независимо наблюдение на положението с правата на човека като цяло;

у)

призовава Съвета да гарантира, че на либийски граждани шенгенски визи се издават без ненужно забавяне, да проучи други процедури за улесняване и да убеди либийските органи да улеснят предоставянето на визи за европейци, живеещи или упражняващи професионална дейност в Либия;

ф)

препоръчва възможно най-бързо да бъде установена делегация на ЕС в Триполи;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и правителствата на държавите-членки на Европейския съюз.


(1)  ОВ C 244E, 18.10.2007 г., стр. 208.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2010)0246.


Top
  翻译: