15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/66

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие относно енергийната ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено „20 % - 20 % до 2020 година - Възможностите на Европа пред климатичните промени“ (COM(2008)0030),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Енергийна ефективност: как да се постигне двадесетпроцентната цел“ (COM(2008)0772),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001), последвано от съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед – план за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ и придружаващите го документи (COM(2008)0781),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (Европейска енергийна програма за възстановяване) (1),

—

като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (Директива за енергийните услуги) (2),

—

като взе предвид Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (4),

—

като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (5),

—

като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (6),

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (7),

—

като взе предвид Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (8),

—

като взе предвид документа на Комисията от 7 май 2010 г., озаглавен „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011—2020 г.“, в който тя прави преглед на положението,

—

като взе предвид изготвеното по поръчка на Комисията независимо проучване, озаглавено „Данъчно облагане на служебните автомобили. Субсидии, благосъстояние и икономика“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно втория стратегически преглед на енергийната политика (10),

—

като взе предвид член 170, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съюзът дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (11),

—

като взе предвид член 34, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС относно борбата срещу социалното изключване и бедността, в който се заявява, че Съюзът осигурява достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства,

—

като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A7-0331/2010),

A.

като има предвид, че енергийната ефективност и енергоспестяването са най-ефективните по отношение на разходите и най-бързите начини за намаляване на емисиите на CO2 и на други емисии и за повишаване на сигурността на доставките; като има предвид, че проблемът с енергийната бедност може да бъде разрешен стратегически чрез висока степен на енергийна ефективност на сградите и уредите; като има предвид, че енергийната ефективност е ключов приоритет на стратегията „Европа 2020“ и на енергийната стратегия за Европа 2011—2020 г. и че ресурсите в обществените институции понастоящем не отговарят на тази амбиция,

Б.

като има предвид, че енергоспестяването е ключ към повишаване на сигурността на доставките, като например постигането на целта за 20 % икономии на енергия би спестило толкова енергия, колкото може да бъде доставена посредством 15 газопровода като „Набуко“,

В.

като има предвид, че енергоспестяването може да донесе значителни икономически изгоди за крайните потребители и за цялата икономика, включително и социални изгоди като създаването на до един милион работни места до 2020 г.; като има предвид, че вносът на енергия от страна на ЕС нараства и че за 2007 г. възлиза на 332 милиарда евро, че съгласно данните на Комисията ежегодните икономически ползи могат да достигнат до над 1 000 евро на домакинство, които биха били реинвестирани в други сектори на икономиката, и че реализирането на целта за енергийна ефективност е в състояние да спести на ЕС около 100 милиарда евро и да намали емисиите с почти 800 милиона тона годишно, като има предвид, че следователно политиките в областта на енергоспестяването и енергийната ефективност са средства за решаване на проблема с енергийната бедност,

Г.

като има предвид, че развитието на цените на енергията в бъдеще ще насърчи хората да намалят енергопотреблението си; поради това значителни ползи от енергийната ефективност могат да бъдат постигнати чрез стимулиране на по-ефикасна обща инфраструктура в сградите, отоплителните системи и транспортния сектор, където иначе решенията за подобряване на енергопотреблението са извън контрола и влиянието на отделните физически лица или дружества,

Д.

като има предвид, че научните данни ясно сочат, че следва да се задълбочат усилията, включително на регионално и местно равнище, за постигане на целта от 20 % енергийна ефективност до 2020 г., тъй като при настоящите темпове на напредък тази цел ще бъде постигната приблизително едва наполовина до 2020 г., макар практиките и технологиите за нейното постигане вече да са налице,

Е.

като има предвид, че въпреки че в ЕС и на национално равнище са въведени множество законодателни мерки с цел постигане на енергоспестяване, не всички дават желания резултат,

Ж.

като има предвид, че периодът на възвръщаемост на инвестициите в енергийна ефективност е относително кратък в сравнение с други инвестиции и че инвестициите имат потенциал да създадат значителен брой нови местни работни места както в селските райони, така и в градовете, и като има предвид, че тези дейности до голяма степен не могат да бъдат възложени на външни изпълнители, по-специално що се отнася до строителния сектор и в рамките на МСП, а за реализирането са необходими обществена осведоменост и квалифицирани работници,

З.

като има предвид, че използването на обществени средства в револвиращите финансови инструменти за предоставяне на финансови стимули за мерки за енергийна ефективност в периоди на бюджетни ограничения предлага предимството, че е възможно повечето такива фондове да се поддържат в течение на времето,

И.

като има предвид, че търсенето е важна движеща сила за нарастването на енергопотреблението и че съществува действителна необходимост от преодоляване на пазарните и регулаторните пречки пред по-енергийно-ефективните продукти и от насърчаване на тяхната употреба, за да се сложи край на обвързаността на икономическия растеж с енергопотреблението,

Й.

като има предвид, че съществуват разнообразни пречки за пълноценното използване на възможностите за енергоспестяване, включително авансовите инвестиционни разходи и липсата на подходящо финансиране, недостатъчната осведоменост, разминаването между стимулите, като например при наемодатели и наематели, и липсата на яснота по въпроса кой е отговорен за реализирането на икономии на енергия,

К.

като има предвид, че в други приоритетни области като енергията от възобновяеми източници и качеството на въздуха беше демонстрирано, че задължителните цели осигуряват мотивацията, съпричастието към проблема и поставянето на акцент на равнище ЕС и на национално равнище, които са необходими за гарантирането на достатъчно амбиция в определени политики и ангажираност с тяхното прилагане,

Л.

като има предвид, че напредъкът в областта на енергоспестяването е възпрепятстван от липсата на отчетност и ангажираност във връзка с постигането на целта от 20 %,

М.

като има предвид, че сградите са отговорни за 40 % от потреблението на енергия и за приблизително 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС, и като има предвид, че строителството е значителен елемент от икономиката на ЕС с дял от 12 % от БВП на ЕС; като има предвид, че делът на ремонтирането на съществуващи сгради е прекалено нисък и че подходящи мерки за намаляване на тяхното енергопотребление все още липсват; като има предвид, че увеличаването на броя и равнището на основните ремонти в рамките на съществуващия сграден фонд е от основно значение за постигането на целите на политиките на ЕС за 2020 и 2050 г. в областта на изменението на климата и енергетиката и биха могли да създадат значителен брой работни места, като по този начин допринесат в значителна степен за икономическото възстановяване на ЕС, и като има предвид, че решенията в областта на енергийната ефективност по отношение на обшивки на сгради и технически системи и инсталации вече съществуват и може да бъдат прилагани както спрямо съществуващи, така и спрямо нови сгради, което ще доведе до значителни икономии на енергия,

Н.

като има предвид, че жилищата не са подготвени за изменението на климата: във всички страни има жилища, които не са достатъчно хладни през лятото, както и такива, които не са достатъчно топли през зимата (над 15 % в Италия, Латвия, Полша и Кипър и 50 % в Португалия), а в страни като Кипър и Италия жилищата не са подготвени за тежка зима,

О.

като има предвид, че промишлените електродвигатели консумират между 30 % и 40 % от произвежданата в света електроенергия и че правилната оптимизация на съответните двигателни системи чрез регулиране на скоростта и други техники може да спомогне за спестяването на между 30 % и 60 % от консумираната енергия,

П.

като има предвид, че между 50 милиона и 125 милиона европейци страдат от енергийна бедност, като техният брой може да нарасне с оглед на икономическата криза и повишаването на цените на енергията; като има предвид, че причините за енергийната бедност са еднотипни в целия ЕС и включват комбинация от нисък доход на домакинство, лоши стандарти за отопление и изолация и недостъпни цени на енергията; подчертава, че политиките в областта на енергоспестяването и енергийната ефективност са стратегически средства за решаване на проблема с енергийната бедност,

Р.

като има предвид, че транспортът е отговорен за почти 30 % от общите емисии на парникови газове в Европа, едно преминаване от традиционните автомобили, задвижвани с изкопаеми горива, към задвижвани с енергия от възобновяеми източници превозни средства, при производството на които са използвани зелени технологии, би допринесло за значително намаляване на CO2 и би създало вариант за начин за съхранение на енергия, даващ възможност на електрическите мрежи да се справят с колебанията при производството на енергия от възобновяеми източници,

С.

като има предвид, че приблизително 69 % от жилищния фонд в Европа е обитаван от собствениците, а 17 % е частна собственост, отдавана под наем предимно от индивидуални наемодатели, и като има предвид, че секторът на частните жилища е изправен пред финансови ограничения във връзка с извършването на енергийни ремонти,

Т.

като има предвид, че настоящата икономическа криза би могла да доведе до ускоряване на прехода към нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика и до насърчаване на промяна в поведението на гражданите по отношение на потреблението на енергия,

У.

като има предвид, че е съществено да се разработват и пускат на пазара нови авангардни енергийни технологии, които спомагат за устойчивото производство на енергия и за по-ефикасното енергопотребление,

Ф.

като има предвид, че задължителната цел за енергията от възобновяеми източници от 20 % от крайното потребление на енергия до 2020 г. ще бъде постигната единствено ако се обърне внимание на съществуващия сграден фонд,

Х.

като има предвид, че европейските дружества са постигнали впечатляващи резултати във връзка с намаляването на емисиите си на парникови газове и, което е по-важно, във връзка с предоставянето на възможност за намаляване на емисиите в европейското общество и по света посредством иновационни продукти и решения,

Ц.

като има предвид, че целта трябва да бъде съхраняването на конкурентоспособността на енергоемките европейски предприятия, които са изправени пред конкуренция в глобален мащаб,

1.

Призовава държавите-членки, местните органи и особено Комисията да отдадат дължимото внимание на енергийната ефективност и да предоставят ресурси (персонал и финансиране), които съответстват на техните амбиции;

2.

Изтъква, че енергийната ефективност следва да бъде интегрирана във всички съответни области на политиката, в това число финанси, регионално и градско развитие, транспорт, селско стопанство, промишлена политика и образование;

3.

Призовава Комисията да представи оценка на прилагането на съществуващото законодателство достатъчно време преди срещата на високо равнище в областта на енергетиката на 4 февруари 2011 г. в рамките на преразгледания план за действие относно енергийната ефективност, счита, че на основата на резултата от оценката планът за действие относно енергийната ефективност следва да включва мерки, които да бъдат предложени от Комисията за преодоляване на това несъответствие и за постигане на общата цел за енергийна ефективност през 2020 г., като например индивидуални цели за енергийна ефективност, които отговарят на най-малко 20 % подобрение на енергийната ефективност до 2020 г. на равнището на ЕС, и които отчитат относителните стартови позиции и националните особености, както и предварително одобрение на националния план за действие на всяка държава-членка относно енергийната ефективност; счита, че подобни допълнителни мерки следва да бъдат справедливи и измерими и да имат ефективно и пряко въздействие върху постигането на целта на националните планове за енергийна ефективност; призовава Комисията и държавите-членки да се споразумеят относно обща методология за измерване на националните цели за енергийна ефективност и за наблюдение на напредъка във връзка с постигането на тези цели;

4.

Отдава голямо значение на процесите на планиране на европейско равнище; енергийната ефективност следва да получи надлежно внимание в плана за действие в областта на енергетиката за периода 2011—2020 г. Новият европейски план за действие за енергийна ефективност следва да бъде представен възможно най-бързо и енергийната ефективност следва да получи важна роля в бъдещата пътна карта за ниско въглеродна енергийна система и икономика до 2050 г.;

5.

Призовава ЕС да приеме обвързваща цел за енергийна ефективност от поне 20 % до 2020 г. и по този начин да ускори прехода към устойчива и зелена икономика;

6.

Счита, че планът за действие за енергийна ефективност следва да бъде амбициозен и да е насочен към цялостната верига на снабдяване с енергия, като отчита постигнатия напредък с всички мерки, съдържащи се в плана за действие за 2006 г., да укрепва прилагането на приетите и продължаващи да действат мерки за енергийна ефективност, както те са очертани в плана за действие за 2006 г., и да включва допълнителни разходно-ефективни мерки и подходящи принципи, които са в съответствие с критериите за субсидиарност и пропорционалност, изисквани за постигане на целта за 2020 г.;

7.

Призовава Комисията да изработи новия план за действие за енергийна ефективност, като отчита потребностите на уязвимите потребители на енергия; отбелязва, че потребителите на енергия биха били най-облагодетелствани от подобрения в енергийната ефективност, но нямат средствата, за да предприемат необходимите инвестиции; призовава държавите-членки да приемат подходящи мерки и ефективни политики, като например национални планове за действие или целенасочени социални мерки за намаляване на енергийната бедност, и да докладват редовно за действията си за решаване на този проблем; приветства факта, че Съветът по енергетика се занимава с проблема за енергийната бедност и подкрепя усилията на белгийското председателство в това отношение; отправя искане до Комисията да разглежда въпроса за енергийната бедност във всички политики в областта на енергетиката;

8.

Призовава за преработване на Директивата за енергийните услуги през 2011 г., което да включва удължен график до 2020 г., критична оценка на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност и тяхното прилагане, в това число общи стандарти за докладване, съдържащи минимални задължителни елементи, напр. всички съответни политики относно енергийната ефективност, включително незадължителни и подкрепящи инструменти като финансиране, оценяване и класиране на действията на всяка държава-членка, както и да слее изискванията по докладването от Директивата за енергийните услуги, енергийното етикетиране и екопроектирането, когато е целесъобразно и когато е доказано, че това ще отнеме тежестта от държавите-членки;

9.

Настоятелно призовава държавите-членки да приложат бързо и ефикасно програми за надзор над пазара и наблюдение на спазването на Директивата 2009/125/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, Директива 2010/30/ЕС относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите и Регламент (ЕО) № 1222/2009 относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри и призовава Комисията да улеснява и наблюдава прилагането на тези програми и при необходимост да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения;

10.

Предлага, разбирайки предизвикателството и значението на пазарното наблюдение, което е национална компетентност, Комисията да улеснява сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членки, в частност чрез създаване на отворена база данни на ЕС, съдържаща резултатите от тестовете и несъответстващите продукти, установени в държавите-членки, и чрез предприемане на мерки, с цел да се гарантира, че несъответстващ продукт, установен в една държава-членка, ще бъде бързо оттеглен от всички 27 пазара;

11.

Насърчава Комисията след влизането в сила на преработената Директива относно енергийните етикети и преди посочения в Директивата срок 2014 г., да извърши оценка на въздействието върху поведението на потребителите на новия формат на енергийните етикети и на задължителното посочване на схемата за енергийна маркировка в рекламните материали и при необходимост да предприеме допълнителни мерки за повишаване на ефективността им;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават мерки за повишаване на осведомеността и ноу-хау по въпросите на енергийната ефективност сред всички съответни заинтересовани страни и всички професионални участници на всички етапи (оценка на съществуващите енергийни характеристики, изработване и прилагане на решения за енергийна ефективност, енергийно ефективно функциониране и поддръжка);

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да направят преглед на ефективността на законодателните мерки, въведени с цел енергоспестяване и повишаване на енергийната ефективност;

14.

Счита, че дългосрочните споразумения с промишления сектор гарантират високо равнище на спазване на изискванията за енергийна ефективност и следователно могат да доведат годишно до 2 % подобрение на енергийната ефективност;

15.

Счита, че е необходимо по-решително съсредоточаване върху нововъведенията в системата, като например интелигентни мрежи (за електроенергия, но също и за отопление и охлаждане), интелигентно измерване, газови мрежи, интегриращи биогаз и съхранение, които могат да улеснят енергийната ефективност чрез намаляване на натовареността, по-рядко изключване на връзката с мрежата, по-лесно внедряване на възобновяемите технологии, включително децентрализираното производство, и намалени изисквания за производство на резерви и по-голям и по-гъвкав капацитет на съхранение; отправя искане да се гарантира, че справедлив дял от тези предимства отива при крайните потребители;

16.

Подчертава, че мрежите на централното отопление и охлаждане допринасят за постигане на енергийно ефективна икономика до 2050 г. и подчертава, че е необходима една изрична и всеобхватна стратегия за генериране и използване на топлинна енергия (промишлено топлоснабдяване, топлоснабдяване на домакинствата, охлаждане), включително метод с критерии, включващи няколко вида горива, за мрежите за централно отопление и охлаждане, която се основава на взаимодействие между секторите; призовава Комисията да предприеме проучване относно увеличаване на тяхната ефективност; подчертава, че тези мрежи трябва да бъдат отворени за конкуренция; отбелязва, че подобренията в енергийната ефективност на сградния фонд ще доведат до намаляване на търсенето на топлинна енергия, което трябва да бъде отчетено, когато се извършва оценка на капацитета на централното топлоснабдяване;

17.

Изтъква важната роля на енергийната ефективност от страна на предлагането; посочва, че преносът и разпределението допринасят значително за загубата на енергия (особено в генератори и трансформатори, както и загуба вследствие на прекомерно високо съпротивление при преноса) и че съкращаването на прекалено дългите вериги на преобразуване за трансформиране на един вид енергия в друга (електричество) е основен източник на спестяване; подчертава ролята, която може да изиграе децентрализираното микро- и диверсифицирано електропроизводство за гарантиране на сигурността на доставките и намаляване на загубите; счита, че следва да се създадат стимули, насочени към подобряване на инфраструктурата, и отправя искане до Комисията да направи предложения за отключване на неизползвания потенциал за енергоспестяване, включително като въведе доклади относно устойчивостта за електроцентралите и взема мерки за улесняване на преоборудването и модернизирането на електроцентрали;

18.

Подчертава факта, че справянето със загубите на (електрическа) енергия при преноса по мрежата следва да бъде считано за втори по важност приоритет след енергийната ефективност при източника (т.е. при производство на първична енергия). Напредването в посока по-децентрализирана система на производство би намалило транспортните разстояния и по този начин загубите на енергия при преноса;

19.

Призовава настоятелно (нефто)химическата промишленост на територията на целия ЕС да засили възстановяването на енергия при изгаряне във факел;

20.

Счита, че е необходим по-силен акцент за повишаване на общата ефективност на енергийната система, по-специално за намаляване на загубите на топлинна енергия; следователно призовава за преработване на директивата за КПТЕ с цел насърчаване на висока енергийна ефективност на комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия, микро-съоръжения за КПТЕ, използване на отпадната топлина от промишлеността и централно топлоснабдяване и охлаждане и насърчава държавите-членки да създадат стабилна и благоприятна регулаторна рамка чрез обмисляне на предоставяне на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия на приоритетен достъп до електрическата мрежа и чрез насърчаване на използването на висока енергийна ефективност на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия, микро-съоръжения за КПТЕ и централно топлоснабдяване и охлаждане, както и устойчиво финансиране за КПТЕ, като например насърчаване държавите-членки да въведат финансови стимули.

21.

Подчертава значението на мрежа за разпределено комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или мрежа за тройно генериране, която на практика позволява удвояване на общата енергийна ефективност; освен това изтъква, че съхраняването на топлинна или охладителна енергия би могло да увеличи гъвкавостта на мрежата по време на часовете на върхово потребление, като позволи производството на електричество и съхраняването на топлинна енергия, когато производството надхвърля местните нужди;

22.

Призовава държавите-членки не само да подпомагат високоефективното промишлено КПТЕ, включително чрез преминаване от изкопаеми горива към биомаса, но и (за тези държави-членки, които имат инфраструктура за централно отопление) да насърчават използването на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия, като подпомагат изграждането и ремонта на централни отоплителни системи чрез подходящи мерки за регулиране и финансиране;

23.

Счита, че при процесите на преработка на отпадъци е необходимо да се избягва загубата на биогаз и на топлинна енергия чрез възстановяване и производство на пара и/или електрическа енергия; счита, че заводите за преработка на отпадъци, в които не се извършва никаква форма на възстановяване на топлинна енергия или производство на енергия следва да не получават разрешителни;

24.

Приветства продължаващата дейност на Комисията по въпросите на интелигентните мрежи и интелигентните измервателни уреди; счита, че е важно са се гарантира дългосрочна и стабилна хармонизирана регулаторна среда за интелигентните мрежи и за интелигентните измервателни уреди; призовава настоятелно Комисията да подпомага и да стимулира разработването на интелигентни мрежи и на интелигентни измервателни уреди чрез установяване на общи стандарти, които трябва да включват изисквания относно личните данни, данните и честотите; препоръчва работната група по интелигентните мрежи в рамките на Комисията да отчита надлежно становищата на всички заинтересовани страни; призовава Комисията редовно да представя на Парламента доклади относно напредъка на работата на групата;

25.

Приветства работата на Комисията „за единна енергийна мрежа“ и във връзка с това призовава Комисията да представи конкретни предложения за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни за приоритетни инфраструктурни проекти;

26.

Призовава Комисията да засили сътрудничеството между ЕС и операторите на енергийни мрежи (разширена роля за Европейската мрежа от оператори на преносни системи – ENTSO) с цел засилване на трансграничните мрежови връзки и ефективността;

27.

Изисква Комисията да подкрепя и насърчава създаването и развитието на европейска мрежа от постоянен ток с високо напрежение, която да е способна да оптимизира използването на възобновяеми енергийни източници, особено вятъра и водната енергия. Тази мрежа би осигурила пренос на енергия на дълги разстояния при ниска загуба на енергия, като същевременно ще направи възможно взаимодействието между всички възобновяеми енергийни източници;

28.

Подкрепя многостепенен, децентрализиран подход към политиката за енергийна ефективност; изтъква, че енергийната ефективност може да играе решаваща роля в развитието на градските и селските райони; подчертава необходимостта от засилено подпомагане на инициативи на местно и регионално равнище за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парниковите газове, като например Пакта на кметовете и инициативата „Интелигентни градове“; изтъква потенциала на насърчаването и прилагането на най-добрите практики за енергийна ефективност на равнище общински и местни агенции; освен това привеждането на политиката на сближаване в съответствие със стратегията „Европа 2020“ може да допринесе за интелигентен и устойчив растеж в държавите-членки и регионите;

29.

Призовава Комисията да извърши оценка на потенциала за ефективност в съществуващите сгради начело с публичните административни сгради, включително училищата, и да предложи разходно-ефективна цел за намаляване на потреблението на първична енергия в сградите; призовава държавите-членки да приложат изпълними програми за подпомагане на сериозните ремонти, при които потреблението на енергия ще бъде намалено първоначално с над 50 % в сравнение с показателите преди извършване на ремонтната дейност, и където степента на финансово и/или фискално и друго подпомагане ще бъде пропорционално обвързана със степента на подобрение; призовава от държавите-членки да се изисква да включват в националните планове за действие в областта на енергийната ефективност определени годишни цели за ремонтна дейност, и призовава Комисията да предложи политики за постигане на близко до нулево потребление на енергия в сградния фонд в контекста на енергийната пътна карта за 2050 г.;

30.

Призовава Комисията да разшири приложното поле на строителната политика върху екологичните зони, за да се гарантира, че чрез оптимизирането на ресурсите на местно равнище се отбелязва намаление на потреблението на първична енергия в сградите и на разходите за потребителите;

31.

Счита, че е от съществено значение домовете на енергийно бедните домакинства да бъдат подобрени, за да достигнат възможно най-високите стандарти за енергийна ефективност, без да се увеличават ежедневните разходи за енергийно бедните; изтъква, че това често ще налага извършването на съществени инвестиции в домовете, но същевременно ще доведе до редица ползи от неенергиен характер, т.е. намаляване на смъртността, подобряване на общото благосъстояние, по-ниски нива на задлъжнялост и намаляване на разходите за здравеопазване чрез намаляване на вътрешното замърсяване и топлинния стрес;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват одитите за инвестиционен рейтинг, за да оценят качеството на сертификатите за енергийни характеристики; въз основа на тези оценки, призовава Комисията да предостави на държавите-членки насоки за гарантиране качеството на техните сертификати за енергийни характеристики и на подобрението на енергийната ефективност на предприетите мерки в резултат на препоръките, изложени в тези сертификати;

33.

Изразява убеждение, че е от основно значение обществените органи на национално, регионално и местно равнище да поемат водещата роля за постигане на целите на спестяването на енергия; призовава обществените органи да не се ограничават само да прилагане на изискванията, установени в Директивата относно енергийните характеристики на сградите, особено като възможно най-скоро обновят целия наличен сграден фонд до равнище, сравнимо със стандарта за нулево потребление на енергия, там където това е технически и икономически изпълнимо; от друга страна признава, че съществуващите бюджетни ограничения, особено на регионално и местно равнище, често ограничават възможностите на обществените компетентни органи да извършват преки инвестиции; призовава Комисията и държавите-членки да улеснят и насърчат намирането на новаторски решения на този проблем, включително чрез сключване на договори за енергоспестяване или пазарно-ориентирани инструменти, както и приканвайки обществените органи да обмислят намаляване на разходите чрез многогодишни бюджетни рамки, там където това още не се прави;

34.

Признава пионерската роля на Европейския съюз; счита, че европейските институции и агенции следва да дават пример особено с тези сгради, които са били определени като имащи потенциал за енергийна ефективност, като ги ремонтират по разходно-ефективен начин, така че до 2019 г. да достигнат почти нулево равнище, като част от по-широкообхватен одит на потреблението на енергия от страна на институциите;

35.

Признава потенциала за енергоспестяване в сградите в градовете и в селските райони; отбелязва, че съществуват редица бариери пред енергийните ремонти, по-конкретно в жилищния сектор, като първоначални разходи, разделени мерки за стимулиране или сложни преговори в сградите с много апартаменти; призовава за въвеждане на иновационни решения за преодоляване на изброените бариери като планове за благоустройство на кварталите, финансови стимули и техническа подкрепа; подчертава, че схемите на ЕС следва да предоставят стимули за ремонтиране на сградите, надхвърлящо минималните законови изисквания, и следва да се отнасят единствено до сгради с потенциал за енергийна ефективност; призовава за насърчаване на ремонтни техники, които са по-икономични, като същевременно гарантират висока степен на спестяване;

36.

Изтъква значението на намаляването на високите разходи за горива на по-бедните домакинства, като се подпомогне сериозният ремонт, целящ намаляване потреблението на енергия и разходите; изисква от компетентните органи на местно, регионално и национално равнище и на равнище ЕС да обърнат специално внимание на социалните жилища, като гарантират, че уязвимите наематели не са принудени да поемат допълнителни разходи за инвестиции с цел спестяване на енергия;

37.

Изисква от Комисията да насърчава нови инициативи за подпомагане на ремонти на сгради в контекста на очакваната стратегия за новаторство, като например партньорства за новаторство в областта на енергийната ефективност в енергийно ефективни градове или градове с нулеви емисии;

38.

Подтиква държавите-членки към насърчаване на замяната на някои неефективни сгради, които не представляват културно или историческо наследство и при които ремонтът не би довел до дълготраен резултат и не би бил разходно-ефективен;

39.

Призовава държавите-членки да ускорят въвеждането на сертификати за енергийни характеристики, издавани по независим начин от квалифицирани и/или акредитирани експерти, както и да въведат „обслужване на едно гише“ за достъп до технически съвет и подпомагане, както и финансови стимули на регионално, национално и европейско равнище;

40.

Изисква от Комисията и държавите-членки да обезпечат по-широкото използване на енергийното обследване и структурните процеси за енергийно управление в дружествата и промишлените сгради и да разработят механизми, които да подпомагат МСП; поради тази причина подкрепя укрепването или създаването на национални схеми или доброволни споразумения;

41.

Призовава Комисията да обедини всички необходими средства с цел провеждането на широки консултации, за да се избегне отрицателна реакция на държавите-членки, преди до 30 юни 2011 г. да представи своята сравнителна методологична рамка за изчисляване на оптималните по отношение на разходите равнища на минималните изисквания за енергийните характеристики съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите; счита, че след като бъде въведена, сравнителната методология ще мотивира участниците на пазара да инвестират в енергийно ефективни решения;

42.

Изисква от Комисията да предложи енергийни критерии или изисквания във връзка с инсталирането на уличното осветление от местните органи, включително използването на по-интелигентни механизми за контрол и модели за използване, които пестят енергия, до 2012 г.; настоятелно призовава тези мерки да включват точна информация относно разходите за цялостния жизнен цикъл за обществените поръчки за осветителни инсталации;

43.

Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат систематично енергийно ефективни практики в областта на обществените поръчки; счита, че системното определяне на енергийната ефективност като критерий при възлагането на обществени поръчки и превръщането й в условие за проекти, финансирани с публични средства, би осигурило сериозен стимул за тази политика;

44.

Призовава Комисията да разработи политика за продуктите, която да осигурява по-голяма съгласуваност между екологосъобразните политики за продуктите чрез по-добро координиране на свързването, преразглеждането и прилагането на различните политически инструменти, да насърчава по-голяма динамика в пазарната трансформация и по-разбираема информация за потребителите относно спестяването на енергия; поради това призовава Комисията да преразгледа директивите за екодизайна и за енергийното етикетиране заедно (т.е. да изтегли напред датата за преразглеждане на Директивата за енергийното етикетиране); в идеалния случай екомаркировката и екологосъобразните правила за обществените поръчки следва също да бъдат преразгледани по едно и също време и приложени съгласувано с мерките за екодизайна и енергийното етикетиране;

45.

Призовава за бързо и правилно прилагане на директивите за екодизайна и енергийното етикетиране и изразява съжаление за настоящите дълги забавяния; предлага по-ясни и строги срокове за приемане чрез приемане на актове за изпълнение или делегирани актове относно нови енергийни продукти;изразява съжаление, че Комисията не е използвала досега пълния потенциал на Директивата за екодизайна и е убеден, че тя следва да включва повече продукти, в т.ч., по целесъобразност, нови домакински електроуреди, ИКТ, енергийни продукти за използване в сградите (като напр. промишлени електродвигатели, машини, климатици, топлообменници, осветително и отоплително оборудване и помпи), промишлено и селскостопанско оборудване, строителни материали и продукти за ефективно използване на водата; призовава Комисията да отчете различията между потребителските и инвестиционните стоки при приемането на актове за изпълнение, и да докаже потенциала за енергоспестяване и използваемост преди издаването на актове за изпълнение; настоятелно призовава минималните изисквания за енергийна ефективност в Директивата относно екодизайна да включат точна информация относно разходите за цялостния жизнен цикъл и емисиите на продуктите, включително разходите за рециклиране;

46.

Призовава Комисията да обедини действащото европейско законодателство като Директивата относно екодизайна и Директивата за енергийно етикетиране, с цел по-ефикасното прилагане на законодателството на ЕС и използване на взаимодействия, особено заради потребителите;

47.

Призовава Комисията да предприеме конкретни инициативи за подобряване на ресурсната ефективност на продуктите, например чрез законодателни мерки; отбелязва, че подобряването на ефективността на ресурсите също ще доведе до значителни ползи от гледна точка на енергийната ефективност;

48.

Настоява, че следва да се акцентира повече върху извършването на анализ на последиците от прилагането на стандартите за енергийна ефективност, в това число връзката между цената и качеството на крайните продукти, резултатите от енергийната ефективност и ползите за потребителите; признава, че Комисията анализира всички тези резултати, но настоява, че Комисията и държавите-членки трябва да положат по-големи усилия за контрол върху комуникацията и контрола на всички продукти, в това число вноса, като например енергийно ефективните крушки;

49.

Счита в този контекст, че единните технически стандарти са подходящо средство за постигане на по-широко проникване на пазара на енергийно ефективни продукти, помпи и двигатели, и др.;

50.

Призовава Комисията да гарантира, че законодателството обхваща продуктите, системите и тяхната консумация на енергия; счита, че е необходимо да се повиши информираността на гражданите на ЕС, включително на съответните търговци, относно енергийната ефективност и ефективността по отношение на ресурсите на потребителските и свързаните с енергопотреблението продукти; счита, че при извършването на оценка на консумацията на енергия отделните продукти и компоненти следва да се разглеждат като цяло, а не поотделно;

51.

Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високо равнище в областта на развитието на интернет технологиите и нисковъглеродните технологии и приложения за ИКТ, свързани с енергетиката; подчертава, че ИКТ могат и следва да играят главна роля за насърчаването на отговорно потребление на енергия в домакинствата, транспорта, електропроизводството и електроразпределението, както и в самия сектор на ИКТ (на който се падат 8 % от потреблението на електричество); затова призовава да се оцени, в частност, потенциалът за енергийна ефективност на центровете за данни; счита, че по-доброто подпомагане на иновациите трябва винаги да се съпътства от намаляване на бюрократичните пречки пред кандидатите; потвърждава необходимостта от подпомагане на партньорства между сектора на ИКТ и секторите с големи емисии за подобряване на енергийната ефективност и емисиите на тези сектори;

52.

Изтъква, че информирането на обществото относно ползите от интелигентното отчитане е изключително важно за техния успех; припомня, че докладът по собствена инициатива на Парламента относно „Нова цифрова програма за Европа: 2015.eu“ определи като политическа цел, че 50 % от домакинствата в Европа ще бъдат оборудвани с интелигентни измервателни уреди до 2015 г.; приветства дейността на работната група за интелигентните измервателни уреди и приканва Комисията да представи няколко препоръки преди края на 2011 г., с цел да гарантира, че:

53.

Отбелязва, че технологичното развитие може да осигури възможности за пряко преминаване от едно равнище на друго в областта на енергийната ефективност; призовава Комисията да включи в Стратегическия план за енергийните технологии елемент, свързан с разработването и популяризирането на технологии и материали за строителството или за производството на машини и продукти като светодиодното осветление и печатната електроника, насърчаващи енергийната ефективност и ефективното използване на ресурси; призовава Комисията и държавите-членки да предлагат стимули и програми за особено иновативни технологии, включително за целева научноизследователска и развойна дейност, ограничено по обем производство и др.

54.

За да се насърчи енергийната ефективност, призовава Комисията в сътрудничество с националните регулаторни органи в областта на енергетиката да съчетае работата по интелигентните мрежи и интелигентните измервателни уреди с ценови стимули (различни цени) и по-голяма гъвкавост на цените, като например почасова основа в националните тарифи, за да насърчи намаляването на потреблението на електричество, и припомня задължението на държавите-членки в рамките на Третия енергиен пакет за разработване на иновативни формули за ценообразуване;

55.

Призовава за мерки за справяне с „ефекта на бумеранга“, за да се гарантира, че въздействието на техническите подобрения не се обезсилва чрез натиск в посока надолу върху цените на енергията и чрез повишено потребление;

56.

Призовава Комисията да публикува амбициозна бяла книга относно транспорта, с оглед на разработването на устойчива европейска политика в областта на транспорта, която да насърчава въвеждането на ефективни в енергийно отношение нови технологии и да ограничава зависимостта от изкопаеми горива, по-специално от нефта, евентуално чрез електрифициране и други средства; в този смисъл насърчава по-съзнателното отношение към въпросите, свързани с потреблението на енергия, при инфраструктурното планиране и градоустройството;

57.

Счита, че за разглеждане на проблема с емисиите от транспорта са спешно необходими всички средства, включително данъчното облагане на превозните средства и на горивата, етикетирането, минималните стандарти за ефективност и мерките за подобряване и благоприятстване на обществения транспорт;

58.

Подчертава, че приложенията на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в пътнотранспортния сектор и по отношение на неговото взаимодействие с други видове транспорт ще окажат значителен принос за подобряване на енергийната ефективност, безопасността и сигурността на пътния транспорт, още повече, ако са съчетани с подобрения в логистиката и друго рационализиране на транспорта, и призовава Комисията и държавите-членки да обезпечат координираното и ефективно внедряване на електронно управление на товарния транспорт (e-Freight) и на интелигентни транспортни системи на територията на целия Съюз;

59.

Подчертава, че за да се покрият целите в областта на енергийната ефективност, споменати по-горе, е от изключително значение да се инвестира в транспортния сектор, особено в железопътните системи и градските транспортни системи, за да се сведе до минимум използването на по-енергоемки системи;

60.

Подчертава необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност на транспортната система като цяло чрез преход от видове транспорт с високо потребление на енергия като камиони и автомобили към видове транспорт с ниско потребление на енергия като железопътен транспорт, велосипед или ходене пеша за хората или железопътен превоз и съобразен с околната среда превоз за товарите;

61.

Отчита, че по-голямата горивна ефективност на превозните средства може да намали чувствително потреблението на гориво, призовава Европейската комисия да оцени постигнатия напредък за постигане намаляване на емисиите за различните видове транспорт и да гарантира дългосрочно планиране, особено за автомобилния сектор и пътнотранспортния сектор, чрез поставяне на по-нататъшни цели по целесъобразност и насърчаване на допълнителни стандарти за енергийна ефективност, например за мобилните климатици, и счита, че ЕС следва да се стреми да реализира постигане на ефективност, водеща в световен план; отбелязва, че информацията за потребителите и рекламите могат да играят важна роля за насочването на потребителите към по-ефективни шофьорски навици и по-ефективен избор при купуването;

62.

Призовава Комисията да насърчава разработването на новаторски устройства за повишаване на енергийната ефективност (напр. обтекатели за камиони и други форми за подобряване на аеродинамиката или функционирането) за всички видове транспорт по разходно-ефективен начин;

63.

В този контекст насърчава по-широкото използване на ефективни в енергийно отношение гуми, без да се прави компромис със сигурността, и призовава Комисията да определи минимални изисквания за енергийна ефективност за превозните средства, купувани от публични органи, и за гумите на тези превозни средства; приканва Комисията да представи преди края на 2011 г. стратегия за намаляване на консумацията на гориво и на емисиите на CO2 от тежкотоварните превозни средства, тъй като понастоящем почти не се предприемат мерки в тази област;

64.

Призовава Комисията да разгледа възможността за приемане на единна задължителна общоевропейска система за етикетиране на леките автомобили, която би оказала положителен ефект върху ограничаването на нарушенията на пазара, повишаването на осведомеността на обществеността в Европа и подпомагането на технологичните иновации за намаляване на потреблението на енергия и на замърсяващите емисии от превозните средства; също така призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на обхвата на предложената единна система за етикетиране, с цел в нея да се включат електрическите и хибридните превозни средства;

65.

Призовава Комисията да осигури, най-късно в срок до средата на 2011 г., рамкови условия за развитието на електрическите превозни средства, по-специално по отношение на стандартизацията на инфраструктурите и технологиите за зареждане, които ще обезпечат оперативната съвместимост и безопасността на инфраструктурите, както и да насърчи внедряването на инфраструктура с таксуване в държавите-членки; освен това призовава Комисията да изготви хармонизирани изисквания за одобрението на електрическите превозни средства, по-специално по отношение на здравословните и безопасни условия както за работниците, така и за крайните потребители; призовава Комисията да осигури съвместими рамкови условия за развитието на превозни средства, използващи горивни клетки или други по-устойчиви източници на енергия;

66.

Отново изтъква необходимостта от насърчаване на решенията за интермодален транспорт, както и развитието на интелигентни транспортни системи, с оглед на енергоспестяването в транспортния сектор (включително такси за натовареност на уличното движение, информационни технологии за управление на движението, железопътна инфраструктура и др.);

67.

Призовава държавите-членки да премахнат данъчните режими, които стимулират купуването на леки автомобили с висок разход на гориво, и да ги заменят с данъчни режими, които стимулират покупките на автомобили с нисък разход на гориво;

68.

Отчита, че използването на модулни автовлакове е устойчиво решение, което допринася за по-високата степен на енергийна ефективност в пътнотранспортния сектор; освен това отчита, че различните правила, пред които модулните автовлакове са изправени при пресичане на държавните граници, възпрепятстват по-широкото използване на този метод за пътен транспорт; призовава Комисията да проучи кои различия между правилата могат лесно да се премахнат и по какъв начин може да се осигури по-широко разпространение на модулните автовлакове като вид трансграничен транспорт;

69.

Счита, че ценовите сигнали са от решаващо значение за повишаването на енергийната ефективност и че преразглеждането на данъчното облагане на енергийните продукти следва да бъде част от преразгледания План за действие за енергийна ефективност, тъй като използването на икономическите инструменти е най-разходно ефективният начин за насърчаване на енергоспестяването;

70.

Напомня на Комисията и държавите-членки за енергийната триада (trias energetica), съгласно която следва да се намали търсенето на енергия, преди да бъдат одобрени каквито и да е инвестиции в допълнително предлагане на енергия;

71.

Призовава Комисията да представи доклад за необходимостта от допълнителна финансова помощ, с цел да се повиши енергийната ефективност в съществуващия сграден фонд, като в този доклад се извърши оценка на настоящите финансови инструменти; Комисията следва да представи предложения относно това, как да се създаде рамка на ЕС от револвиращи финансови инструменти за подкрепа или гарантиране на допълнителни мерки за енергийна ефективност, на съществуващи национални схеми и преносни системи (напр. чрез поделяне на риска), която да насърчава създаването и усъвършенстването на схемите за енергийна ефективност в държавите-членки; призовава Комисията да предложи, в рамките на Плана за действие относно енергийната ефективност, политически възможности за гарантиране наличието на фондове за енергийна ефективност на национално, регионално или местно равнище;счита, че тези фондове биха могли, например чрез финансови посредници, да играят важна роля в разработването на подобни инструменти, които да дават възможности за финансиране на частните собственици, на малките и средните предприятия и на дружествата за предоставяне на енергийни услуги; подкрепя идеята, че такива инструменти насърчават по-голяма подкрепа за по-взискателни мерки за енергоспестяване;

72.

Изразява увереност, че при разработването на тази рамка следва да се обърне внимание на всички финансови средства, налични в държавите-членки за създаване на взаимодействия и избягване на припокриване с други финансови инструменти;

73.

Приветства подкрепата, изразена в стратегията „Европа 2020“ за изместване на данъчното бреме към облагане на енергията и екологично облагане, което може да създаде стимули у потребителите и промишлеността за енергийна ефективност и разкриване на работни места; приканва държавите-членки да разгледат възможността да намалят равнищата на ДДС за ремонтни дейности за енергийна ефективност;

74.

Призовава Комисията да представи годишен доклад за това, доколко и как са създадени необходимите (фискални и свързани със субсидирането) стимули на национално равнище, като например в частния сектор и в МСП - обезценяване поради амортизация за маломащабно промишлено оборудване до 10 000 EUR - или в промишления сектор - поетапно обезценяване поради амортизация на 50 % през първата година от създаването на подходящи стимули за инвестиции и на субсидии за изследователска дейност, с цел да се насърчат мерки за енергийна ефективност;

75.

Изтъква, че схемата на ЕС за търговия с емисии има огромен потенциал за инвестиции за енергийна ефективност; отчита, че от търгове на квоти на ЕС за емисии ще бъдат събрани милиарди евро; припомня, че съгласно Директивата на ЕС за търговията с емисии най-малко 50 % от тези приходи следва да се използват за мерки за адаптиране и смекчаване, включително енергийна ефективност; подчертава, че от тези приходи следва да се определи за приоритетно разходно ефективното финансиране за енергийна ефективност и разпространение на технологии; освен това отбелязва, че дружествата от ЕС купуват милиони кредити по Механизма за чисто развитие, главно в Китай и Индия, докато биха могли да инвестират в Механизма за чисто развитие в най-слабо развитите страни или в енергийна ефективност в Европа;

76.

Счита, че тази рамка следва да отразява опита на съществуващите револвиращи инструменти, предоставяни от публични финансови посредници, да включва съществуващите фондове на ЕС и да бъде предназначена да привлича участието на други публични или частни фондове, за да има възможно най-голямо влияние; счита, че Европейската комисия не може винаги да бъде единственият източник на финансови средства; призовава Комисията да изпълни ключова роля в разблокирането и увеличаването на финансирането, налично както в публичните, така и в частните финансови институции; счита, че Комисията следва да насърчава финансовите институции, както и програмите за финансиране като Европейската инвестиционна банка, да дадат голямо предимство на инициативи за иновации за енергийна ефективност, особено когато те допринасят за други цели на ЕС като например ръста на заетостта;

77.

Признава липсата на авансово финансиране като огромна пречка пред ремонта на сгради в жилищния сектор и в този на МСП, и призовава Комисията да публикува списък на новаторските решения и най-добри практики за преодоляването на този проблем, като например механизмите тип „плащай, като спестяваш“, револвиращите фондове и банките за екологосъобразни инвестиции (по модела на KfW в Германия или Caisse Depots във Франция);

78.

Признава, че една от най-големите пречки пред постигането на енергийна ефективност на местно и регионално равнище е необходимостта от предварителни инвестиции; изразява убеденост, че всяка мярка, взета на равнище ЕС, следва надлежно да отчита последиците и бюджетните ограничения за общините и регионите; следователно препоръчва Комисията да се консултира с местните и регионалните представители, за да определи насоки за развитие в областта на енергетиката и да осигури финансова подкрепа за местни и регионални проекти чрез иновативни програми, използващи съществуващи енергийни източници и структурни фондове;

79.

Приветства споразумението между Парламента и Съвета за използване на неразпределени средства в рамките на Регламента за Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) за създаване на специален финансов инструмент за оказване на подкрепа на инициативите в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници на местно и регионално равнище; в същото време отбелязва, че въпреки значителния си потенциал за създаване на работни места, инвестирането в енергийна ефективност получава незначителна подкрепа в Европейския план за икономическо възстановяване;

80.

Подчертава необходимостта от по-ефикасно използване на съществуващите фондове на ЕС като Европейския фонд за регионално развитие и ЕЗФРСР за мерките в областта на енергийната ефективност; призовава държавите-членки да превърнат енергийната ефективност в приоритет в своите оперативни програми и призовава Комисията и националните органи да разработят начини за улесняване на използването на структурни фондове за мерки за енергийна ефективност, като осигуряване на по-добър информационен поток на местно равнище или въвеждане на обслужване „на едно гише“, и накрая напомня, че тези мерки следва да бъдат оценявани и че спестяването чрез енергийна ефективност следа да бъде важен параметър за тази оценка;

81.

С оглед на очакваното преразглеждане на кохезионната и регионална политика и на финансовите перспективи на ЕС, призовава енергоспестяванетода бъде автоматично включено в условията за отпускане на помощ на ЕС, както и да бъде разгледана възможността за насочването на по-голям дял от националните средства към меркиза енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;

82.

Призовава Комисията да използва средносрочния преглед, за да отпусне повече средства за програми за енергийна ефективност и да насърчи възможността за използване на ЕФРР до 15 % за енергийна ефективност;

83.

Подчертава необходимостта от разработване на техническа помощ и финансов инженеринг на равнище местни и регионални органи с цел подкрепа на местните участници в съставянето на проекти, например чрез използване на механизма за техническа подкрепа ELENA на ЕИБ и на опита на дружествата за предоставяне на енергийни услуги;

84.

Призовава Комисията да укрепи инструментите за финансиране (напр. ELENA) и да разгледа възможността за създаване на допълнителни инструменти, финансирани в рамките на програмата „Интелигентна енергия“;

85.

Изтъква, че политиките за енергийна ефективност следва да бъдат ориентирани към включване на възможно най-много страни, както публични, така и частни, за постигане на най-голямото възможно влияние, за създаване на работни места, за допринасяне за по-екологосъобразен растеж и насърчаване на създаването на конкурентоспособен, свързан и устойчив европейски пазар за енергийна ефективност;

86.

Отбелязва, че възлагането на енергийните дружества на задачите по изпълнение на задълженията за енергоспестяване може да предостави допълнителни източници на финансиране на мерки за енергийна ефективност като таксите за превод, прилагани за оператори на преносни мрежи или оператори на разпределителни системи, средствата, предоставяни от доставчиците като средство за изпълнение на техните задължения, или глобите за неизпълнение на изискванията;

87.

Отбелязва, че докато голяма част от авансовия капитал, необходим за извършване на инвестиции в енергоспестяване, ще трябва да дойде от частния сектор, публична намеса е необходима, за да помогне за преодоляване на пазарни сривове и за гарантиране, че преходът към ниски въглеродни емисии се извършва навреме и в съответствие с целите на ЕС за възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите;

88.

Призовава Комисията да насърчава мерките на ЕС за оказване на техническо съдействие, предоставяно от финансови посредници (национални и международни) с богат опит:

89.

Признава, че един добре работещ енергиен пазар предоставя стимули за енергоспестяването; призовава Комисията да оцени и докладва за ролята на енергийните дружества, включително дружествата за енергийни услуги, за насърчаване на енергийната ефективност, и призовава Комисията и държавите-членки да предприемат ефективни мерки за оказване на натиск върху енергийните дружества да инвестират в областта на енергийната ефективност и за улесняване на подобрения за енергийна ефективност, извършени от крайния потребител; призовава Комисията да представи препоръки на основата на най-добрите практики, от които държавите-членки да могат да подберат най-подходящия за своята вътрешна ситуация модел, например схема за бели сертификати, данъчни облекчения, преки стимули и др.

90.

Призовава Комисията, държавите-членки и управлението на местно и регионално равнище да удвоят усилията за насърчаване на образованието и обучението на експерти по енергийна ефективност от всякакъв род, най-вече на техниците от средно равнище, и във всички сектори, но най-вече по цялата верига за добавената стойност в строителството и в МСП, за повишаване на квалификацията на строителните дружества, като по този начин се създават екологосъобразни работни места и се улесни прилагането на амбициозното законодателство за енергийна ефективност; призовава в този контекст за пълно използване и увеличаване на структурните фондове и Кохезионния фонд за цели, свързани с обучението;

91.

Призовава Комисията да разгледа приложимостта на новаторските форми на регулиране, които могат ефективно да съчетават съществения потенциал за енергоспестяване в новите държави-членки с капиталовия и технологичен потенциал на по-развитите държави-членки;

92.

Подчертава необходимостта от подобряване на развитието на пазарите за енергийни услуги; изисква от Комисията при преразглеждането на Директивата за енергийните услуги да разгледа мерки за насърчаване на енергийна ефективност при възлагането на поръчки в публичния и частния сектор; счита, че дружествата, предоставящи енергийни услуги, са в много отношения в най-добра позиция, за да помогнат на домакинствата, МСП и публичния сектор да преодолеят бариерата на високите предварителни инвестиции при ремонтиране на съществуващи сгради за целите на енергийната ефективност; предлага Комисията да извърши проучване за оценка на най-добрите практики в държавите-членки, както и за да установи кои са пречките и преградите пред пълноценното използване на потенциала на механизма за финансиране;

93.

Припомня, че предприятията, чрез техните усилия за иновации, играят жизненоважна роля в замислянето и осъществяването на мерките за спестяване на енергия; изразява надежда, че структурните фондове ще насърчат предприятията да участват активно в проекти в сферата на енергийната ефективност;

94.

Отново отправя своето искане главата относно енергийната ефективност да бъде подсилена в рамките на европейската политика за съседство и бъде включвана систематично в диалозите между ЕС и трети държави;

95.

Признава шансовете и потенциалните възможности за европейските предприятия от разработването, производството и предлагането на пазара на енергийно ефективни технологии (напр. за приложения в областта на двигателите и задвижващите механизми, осветлението, електрическите уреди и др.);

96.

В този контекст счита, че разработването и пускането на новаторски технологии на пазара е основата за подобряване на енергийната ефективност във всички приложни сфери, за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници;

97.

Настоява, че енергийната ефективност трябва да бъде приоритет в следващата рамкова програма за научни изследвания (РП8);

98.

Призовава Комисията да включи енергийната ефективност сред основните приоритети на Осмата рамкова програма за научни изследвания и да разпредели значителна част от средствата за подпрограми в областта на енергийната ефективност, подобни на текущата програма „Интелигентна енергия“; подчертава необходимостта от увеличаване на средствата за изследователска, развойна и демонстрационна дейност в областта на енергията, в т. ч. значително в сравнение с настоящото равнище увеличение в рамките на бъдещия бюджет на ЕС, в срок до 2020 г., на средствата, предназначени по-специално за възобновяемите източници на енергия, интелигентните мрежи и енергийната ефективност;

99.

Застъпва становището, че трябва да се обърне повече внимание на значението на мерките за енергоспестяване в контекста на международните преговори за климата; вярва, че амбициозните политики за енергийна ефективност могат да бъдат по-добре приложени и да имат по-малко отражение върху конкурентоспособността, ако се хармонизират на международно равнище; затова призовава Комисията и държавите-членки да убедят международните партньори на ЕС на предстоящите преговори в Канкун за необходимостта от координирани мерки за енергийна ефективност;

100.

Подкрепя призива на страните от групата Г20, отправен в декларацията от срещата на върха на Г20 в Торонто на 27 юни 2010 г., за премахване на субсидиите за изкопаемите горива в средносрочен план, и изтъква, че това би освободило милиарди евро, които могат да бъдат пренасочени към мерки в подкрепа на енергийната ефективност, като по този начин се допринесе много по-добре за стратегическите цели на ЕС в областта на енергията: устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките;

101.

Счита, че социалното измерение на енергийния диалог, обхващащо аспекти като права на човека, енергийна бедност и защита на потребителите с ниски доходи, следва винаги да се отчита при разработването на енергийни политики;

102.

Признава, че до момента политиките в областта на енергийната ефективност не са вземали в достатъчна степен под внимание фактора обществено приемане, когато става дума за намаляването на потреблението на енергия; подчертава, че от ключово значение за успеха на мерките за енергийна ефективност е не само поведението на потребителите, но че и доверието на потребителите също следва да бъде засилено; призовава бъдещият план за енергийна ефективност да предвиди допълнителни мерки за подкрепа, за да се повиши приемането от страна на обществото; подчертава важната роля, която могат да играят регионалното и местното равнище за постигането на консенсус;

103.

Подчертава необходимостта от по-интензивна информационна политика на Комисията и държавите-членки по отношение на енергийната ефективност и въпросите на енергоспестяването, насочена към всички съответни заинтересовани страни, и призовава Комисията и държавите-членки да подобрят и да продължат да улесняват такъв достъп до информация за енергийната ефективност и въпросите на енергоспестяването;

104.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.