(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения.

(3)

Съгласно Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му на 10 и 11 декември 2009 г., взаимното признаване би могло да обхване всички видове присъди и решения със съдебен характер, които, в зависимост от правната система, могат да бъдат наказателни или административни. В програмата Комисията и държавите-членки се призовават да проучат възможностите за подобряване на законодателството и мерките за практическо подпомагане на защитата на жертвите. В програмата се посочва още, че на жертвите на престъпления могат да се предлагат специални мерки за защита, които следва да са ефективни в рамките на Съюза. Настоящата директива е част от последователен и цялостен набор от мерки, свързани с правата на жертвите.

(4)

Резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените призова държавите-членки да подобрят своето национално законодателство и политики, за да водят борба с всички форми на насилие над жените, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието над жените, не на последно място чрез използване на превантивни мерки, като призовава Съюза да гарантира правото на всички жертви на насилие да получат помощ и подкрепа. Резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г. одобрява предложението за въвеждане на европейската заповед за осигуряване на защита за жертвите.

(5)

В едно общо пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се направи необходимото защитата, предоставена на дадено физическо лице в една държава-членка, да се запази и да остане гарантирана във всяка друга държава-членка, в която лицето отива или е отишло. Следва също да се гарантира, че законното упражняване от страна на гражданите на Съюза на правото им да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от ДФЕС няма да накърни тяхната защита .

(6)

С оглед на постигането на тези цели настоящата директива следва да определи правила, в съответствие с които защитата, произтичаща от дадени мерки за осигуряване на защита, приети съобразно правото на една държава-членка („издаващата държава“), може да бъде разширена до друга държава-членка, където защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой („изпълняваща държава“) ▐.

(7)

Настоящата директива отчита различните правни традиции на държавите-членки, както и факта, че ефективна защита може да се осигури посредством заповеди за осигуряване на защита, издадени от орган, различен от наказателен съд. Настоящата директива не установява задължения за изменение на националните системи за приемане на мерки за защита.

(8)

Настоящата директива се прилага за мерки за осигуряване на защита, които целят защитата на дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може по някакъв начин да застраши живота му, физическата, психологическата и сексуалната му неприкосновеност, например чрез предотвратяване на всякаква форма на тормоз, както и на достойнството му или личната му свобода, например чрез предотвратяване на отвличания, преследване или други форми на непряка принуда и стремеж към избягване на нови престъпления или намаляване на последствията от вече извършени престъпления. Тези лични права на защитеното лице отговарят на основните ценности, признати и подкрепяни във всички държави-членки. Важно е да се подчертае, че настоящата директива се прилага за мерки за осигуряване на защита, целящи да защитят всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление.

(9)

Настоящата директива се прилага спрямо мерки за защита, независимо от естеството — наказателно, гражданско или административно — на съдебния или равностойния му орган, който приема съответното решение, било в рамките на наказателно производство или в рамките на всяко друго производство във връзка с деяние, по което има или би могло да има производство в съд, компетентен специално по наказателноправни въпроси.

(10)

Предвижда се настоящата директива да се прилага за мерки за осигуряване на защита в полза на жертви или евентуални жертви на престъпления. Тя не следва да са прилага за мерки, издадени за защита на свидетели.

(11)

Ако мярка за защита, както е посочено в настоящата директива, е издадена за защита на родственик на основното защитено лице, за настоящия родственик може да бъде изискана и издадена европейска заповед за осигуряване на защита при спазване на условията, предвидени в настоящата директива.

(12)

Исканията за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита следва да бъдат обработвани с подходяща скорост, като се отчитат особените обстоятелства в случая, включително неотложността на въпроса, предвидената дата на пристигане на защитеното лице на територията на изпълняващата държава и, по възможност, степента на опасност за защитеното лице.

(13)

Когато в съответствие с настоящата директива трябва да се предоставят сведения на лицето, създаващо заплаха, или на защитеното лицето, то тези сведения следва също така да бъдат предоставени на настойника или представителя на съответното лице, където е приложимо. Надлежно внимание също така трябва да се отдели на необходимостта защитеното лице, лицето, създаващо заплахата, или техните представители в производството да бъдат информирани на език, който разбират, както е предвидено в настоящата директива.

(14)

В процедурите за издаване и признаване на европейска заповед за осигуряване на защита компетентните органи следва да отчитат в подходяща степен нуждите на жертвите, включително на особено уязвими лица, например непълнолетни или лица с увреждания.

(15)

За прилагането на настоящата директива мярка за осигуряване на защита може да се налага вследствие на съдебно решение, определено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (2), или вследствие на акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (3).

(16)

В съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на лицето, създаващо заплаха, следва да се предостави правото да бъде изслушано и правото да оспори по съдебен ред мярката за осигуряване на защита по време на процедурата, водеща до приемането на мярка за осигуряване на защита, или преди издаването на европейска заповед за осигуряване на защита.

(17)

За да се предотврати възможността жертвата да стане обект на престъпление или на ново престъпление в изпълняващата държава, на тази държава следва да се предостави правно основание за признаване на решение, което вече е прието в издаващата държава в полза на жертвата, като се избегне също необходимостта жертвата да образува ново производство или отново да представя доказателства в изпълняващата държава, все едно издаващата държава не е приела решението. Признаването на европейска заповед за осигуряване на защита от изпълняващата държава предполага, inter alia, че компетентният орган на тази държава, при спазване на ограниченията, предвидени в настоящата директива, приема наличието и валидността на мярката за осигуряване на защита, приета в издаващата държава, признава фактическото положение, описано в европейската заповед за осигуряване на защита, и е съгласен, че защита следва да бъде осигурена и следва да продължи да бъде осигурявана в съответствие с националното законодателство.

(18)

Настоящата директива съдържа определен брой задължения или забрани, които, когато са наложени в издаващата държава и се съдържат в европейската заповед за осигуряване на защита, следва да бъдат признати и приложени в изпълняващата държава при спазване на ограниченията, предвидени в настоящата директива. Други видове мерки за защита може да съществуват на национално равнище, като, ако е предвидено в националното законодателство, задължението за лицето, създаващо заплахата, да не напуска определено място. Съответните мерки може да бъдат наложени в издаващата държава в рамките на процедурата, която води до приемането на една от мерките за защита, която в съответствие с настоящата директива може да е основание за европейска заповед за защита.

(19)

Тъй като в държавите-членки различни видове органи (граждански, наказателни или административни) са компетентни да издават и налагат мерки за осигуряване на защита, подходящо е да бъде осигурена висока степен на гъвкавост в механизма на сътрудничество между държавите-членки по настоящата директива. Ето защо компетентният орган в изпълняващата държава не е длъжен във всички случаи да приема същата мярка за осигуряване на защита като тази, приета в издаващата държава, а има известно право да приеме всяка мярка, която сметне за достатъчна и подходяща съгласно националното си законодателство при сходни случаи за осигуряване на продължаваща защита на защитеното лице в контекста на мярката за осигуряване на защита, приета в издаващата държава и описана в европейската заповед за осигуряване на защита.

(20)

Задълженията или забраните, за които се прилага настоящата директива, включват наред с другото мерки, насочени към ограничаване на личните контакти или контактите от разстояние между защитеното лице и лицето, създаващо заплаха, например чрез налагане на известни условия за тези контакти или чрез налагане на ограничения по отношение на тяхното съдържание.

(21)

Компетентният орган на изпълняващата държава следва да информира лицето, създаващо заплаха, компетентния орган на издаващата държава, както и лицето, което се ползва със защита, за всяка мярка, предприета на основание на европейската заповед за осигуряване на защита. При уведомяване на лицето, създаващо заплаха, следва надлежно да се отчита интересът на защитеното лице, да не се разкриват неговият адрес или други данни за контакт. Тези данни следва да бъдат изключени от уведомлението, при условие че адресът или другите данни за контакт не са включени в задължението или забраната, наложени като изпълнителна мярка по отношение на лицето, създаващо заплаха.

(22)

Когато компетентният орган в издаващата държава оттегли европейска заповед за осигуряване на защита, компетентният орган в изпълняващата държава следва да прекрати мерките, които е приел за изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита, като се приема, че компетентният орган в изпълняващата държава може — самостоятелно, съгласно националното си законодателство — да приеме всяка друга мярка за осигуряване на защита, предвидена в националното му законодателство, за да защити въпросното лице.

(23)

Като се има предвид, че настоящата директива засяга ситуации, в които защитеното лице отива в друга държава-членка, изпълнението на нейните разпоредби не предполага на изпълняващата държава да се прехвърлят каквито и да е правомощия, свързани с основни наказания, наказания, чието изпълнение е отложено, алтернативни, условни или второстепенни наказания, нито правомощия, свързани с мерки за сигурност, наложени на лицето, създаващо заплаха, ако последното продължава да пребивава в държавата, постановила мярката за осигуряване на защита.

(24)

Когато е целесъобразно, следва да могат да се използват електронни средства с оглед на практическото изпълнение на мерките, приети във връзка с прилагането на настоящата директива, в съответствие с националното законодателство и процедури.

(25)

В рамките на сътрудничеството между органите, участващи в осигуряване опазването на защитеното лице, компетентният орган на изпълняващата държава следва да уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушаване на мерките, приети в изпълняващата държава във връзка с изпълнението на европейската заповед за осигуряване на защита. Това уведомяване следва да позволи на компетентния орган на издаващата държава да вземе бързо решение за подходяща реакция във връзка с мярката за осигуряване на защита, наложена в неговата държава на лицето, създаващо заплаха. Такава реакция може да включва по целесъобразност налагането на мярка за лишаване от свобода в замяна на първоначално приетата мярка, различна от лишаване от свобода, например като алтернатива на превантивното задържане или като следствие от условно отлагане на наказание. Приема се, че такова решение, тъй като не представлява налагане ex novo на наказание по отношение на ново престъпление, не влиза в противоречие с възможността изпълняващата държава да може, когато е приложимо, да налага наказателни или ненаказателни санкции в случай на нарушаване на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита.

(26)

Предвид различните правни традиции в държавите-членки, в случай че в изпълняващата държава не е предвидена мярка за осигуряване на защита за случаи, сходни с фактическата ситуация, описана в европейската заповед за осигуряване на защита, компетентният орган на изпълняващата държава следва да докладва на компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мярката за осигуряване на защита, описана в европейската заповед за осигуряване на защита, за което разполага с информация.

(27)

За целите на безпрепятственото прилагане на настоящата директива във всеки конкретен случай компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава следва да упражняват своята компетентност в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, като отчитат принципа ne bis in idem.

(28)

От защитеното лице не следва да се изискват разходи за признаване на европейската заповед за защита, които са непропорционални по отношение на подобен случай на национално равнище. При прилагане на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират, че след признаване на европейска заповед за защита и като пряко следствие от признаването й от защитеното лице не следва да се изисква то да започне допълнително национално производство за получаване от изпълняващия орган, на решение за приемане на мярка, предвидена в националното законодателство на органа при подобни случаи, за да гарантира защитата на защитеното лице.

(29)

Като имат предвид принципа на взаимно признаване, който стои в основата на настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават в максимална степен прекия контакт между компетентните органи при прилагането на настоящия правен инструмент.

(30)

Без да се накърнява независимостта на съдебната система и различията в нейната организация в Съюза държавите-членки следва да обмислят изискване отговарящите за обучението на съдии, прокурори и полицейските и съдебните служители, участващи в процедурите по издаване и признаване на европейската заповед за осигуряване на защита, да предоставят подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива.

(31)

С цел улесняване на оценката на прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да съобщават на Комисията съответните данни, свързани с прилагането на националните процедури относно европейската заповед за осигуряване на защита, като това включва най-малко броя на поисканите, издадени и/или признати европейски заповеди за осигуряване на защита. В тази връзка други видове данни като например съответните видове престъпления също биха били полезни.

(32)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно осигуряването на защита на застрашените лица, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради презграничното естество на разглежданите случаи, и следователно поради обхвата и потенциалните последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5, от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(33)

Настоящата директива следва да допринася за защитата на застрашени лица, като по този начин допълва, без обаче да засяга, вече съществуващите в тази област правни инструменти като Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета и Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

(34)

Когато решение, свързано с мярка за осигуряване на защита, попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела  (4) , Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност  (5) , или на Хагската конвенция от 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата  (6) , признаването и прилагането на това решение следва да бъде в съответствие с разпоредбите на съответния правен инструмент.

(35)

Държавите-членки и Комисията следва да включват информация относно европейската заповед за осигуряване на защита, когато е целесъобразно, в съществуващите образователни кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността относно защитата на жертвите на престъпления.

(36)

Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси  (7) , и в съответствие с принципите, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни, която е ратифицирана от всички държави-членки.

(37)

Настоящата директива следва да спазва основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в съответствие с член 6 от ДЕС;

(38)

При прилагането на настоящата директива държавите-членки се насърчават да вземат предвид правата и принципите, залегнали в Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените,

1)

„Европейска заповед за осигуряване на защита“ означава ▐ решение , взето от съдебен или равностоен орган на една държава-членка във връзка с мярка за осигуряване на защита, въз основа на което съдебен или равностоен орган на друга държава-членка приема всяка подходяща ▐ мярка или мерки съгласно националното си законодателство с оглед да продължи опазването на защитеното лице.

2)

„Мярка за осигуряване на защита“ означава решение, прието в издаващата държава в съответствие с нейното национално законодателство и процедури, с което едно или повече от задълженията или забраните, посочени в член 5, се налагат на лице, създаващо заплаха, в полза на защитено лице с оглед защитата на последното от престъпно деяние, което може да застраши неговия живот, физическа или психологическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност.

3)

„Защитено лице“ означава физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за осигуряване на защита, приета от издаващата държава.

4)

„Лице, създаващо заплаха“ означава физическо лице, на което са наложени едно или повече от задълженията или забраните, посочени в член 5 .

5)

„Издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е приета ▐ мярка за осигуряване на защита, съставляваща основанието за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита.

6)

„Изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която е изпратена европейска заповед за осигуряване на защита с оглед на нейното признаване.

7)

„Държава на надзор“ означава държавата-членка, на която е прехвърлено съдебно решение, определено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

а)

забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които лицето, което се ползва от защита, пребивава или които посещава;

б)

забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със лицето, което се ползва от защита, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или

в)

забрана да се приближава до защитеното лице на по-малко от определено разстояние или регламентиране на възможността да се приближава до това лице.

а)

самоличност и гражданство на лицето, което се ползва от защита, а също и самоличност и гражданство на неговия настойник или представител, ако лицето, което се ползва от защита, е непълнолетно или е с ограничена дееспособност;

б)

датата, от която лицето, което се ползва от защита, възнамерява да пребивава или да осъществи престой в изпълняващата държава, и периода или периодите на престой, ако са известни;

в)

наименование, адрес, телефон, факс и адрес на електронната поща на компетентния орган на издаващата държава;

г)

посочване (например посредством номер и дата) на правния акт, съдържащ мярката за осигуряване на защита, на чието основание е приета европейската заповед за осигуряване на защита;

д)

обобщение на фактите и обстоятелствата, довели до налагане на мярка за осигуряване на защита в издаващата държава;

е)

задължения или забрани, наложени в мярката за осигуряване на защита на лицето, създаващо заплаха, тяхната продължителност и ▐ упоменаване на наказанието или санкцията, ако има такива, които могат да бъдат наложени в случай на нарушаване на съответното задължение или забрана ;

ж)

използването на техническо устройство, ако има такова, което е предоставено на лицето, което се ползва от защита, или на лицето, създаващо заплаха, като средство за изпълнение на мярката за осигуряване на защита;

з)

самоличност и гражданство на лицето, създаващо заплаха , както и неговите данни за контакт ;

и)

когато тази информация е известна на компетентния орган на издаващата държава, без да са необходими допълнителни запитвания, факта дали на лицето, което се ползва от защита, и/или на лицето, създаващо заплаха, е била предоставена безплатна правна помощ в издаващата държава;

й)

когато е целесъобразно, други обстоятелства, които биха могли да повлияят върху оценяването на заплахата пред лицето, което се ползва от защита;

к)

изрично упоменаване, когато е приложимо, че съдебно решение по член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акта за налагане на мерки за процесуална принуда по член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета, вече е прехвърлено на държавата на надзор и посочване на компетентния орган на тази държава за изпълнение на такова съдебно решение или акт за налагане на мерки за процесуална принуда.

а)

Европейската заповед за осигуряване на защита не е пълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;

б)

не са изпълнени изискванията, посочени в член 5 ;

в)

мярката за осигуряване на защита се отнася до деяние, което не представлява престъпление според законодателството на изпълняващата държава ;

г)

защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, обхванати от амнистия съгласно правото на изпълняващата държава, и е свързана с деяние или поведение, което попада в нейната компетентност съгласно това право;

д)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо заплаха, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за осигуряване на защита ;

е)

наказателното преследване срещу лицето, създаващо заплаха, за деяние или поведение, поради което е била приета мярката за осигуряване на защита, е погасено по давност съгласно законодателството на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното й законодателство;

ж)

признаването на Европейската заповед за осигуряване на защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem;

з)

съгласно законодателството на изпълняващата държава лицето, създаващо заплаха, не може поради възрастта си да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за осигуряване на защита;

и)

мярката за осигуряване на защита се отнася за престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло, предимно или основно на нейна територия.

а)

информира издаващата държава и лицето, което се ползва от защита, без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;

б)

когато е приложимо, информира лицето, което се ползва от защита, за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за осигуряване на защита съгласно националното законодателство на органа;

в)

когато е приложимо, информира лицето, което се ползва от защита, относно наличните съгласно националното законодателство средства за правна защита срещу това решение.

а)

да налага наказателни санкции и да приема всяка друга мярка вследствие на нарушаване на такава мярка, ако това представлява престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава;

б)

да взема всякакви решения с ненаказателен характер във връзка с нарушаването;

в)

да приема всякакви спешни и временни мерки, за да сложи край на нарушаването, в очакване, когато е подходящо, на последващо решение от издаващата държава.

а)

подновяване, преразглеждане, изменение, отмяна и оттегляне на мярката за осигуряване на защита и вследствие на това на европейската заповед за осигуряване на защита ;

б)

налагане на мярка за лишаване от свобода като следствие от отмяната на мярката за осигуряване на защита, при условие че мярката за осигуряване на защита е била приложена на основание на съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или въз основа на акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

а)

изменя мерките, предприети на основание на европейската заповед за осигуряване на защита в съответствие с член 9; или

б)

отказва да изпълни измененото задължение или забрана, когато те не попадат в кръга от задължения или забрани, посочени в член 5, или ако информацията, предадена с европейската заповед за осигуряване на защита съгласно член 7, е непълна и не е била попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно член 9, параграф 4.

а)

когато съществуват елементи, ясно сочещи, че защитеното лице не пребивава или не осъществява престой на територията на изпълняващата държава, или окончателно е напуснало нейната територия;

б)

когато съгласно националното законодателство на изпълняващата държава максималният срок на действие на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита, е изтекъл;

в)

в случая, посочен в член 13, параграф 6, буква б);

г)

когато съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акт за налагане на мерки за процесуална принуда, посочен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета, са вече прехвърлени на изпълняващата държава след признаването на европейската заповед за осигуряване на защита.