14.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/2

1.

Разпоредбата на член 66, букви а), б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме (чрез дерогация на членове 63, 64 и 65 от Директива 2006/112), че в случаите когато данъчнозадължено лице е издало фактура за предоставена от него услуга, ДДС става изискуем (данъчното задължение възниква) на основание член 66, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в деня на получаване на плащането, но не по-късно от 30 дни след датата на предоставяне на услугата?

2.

Разпоредбата на член 66, букви a) и б) от Директива 2006/112/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като член 19, параграф 13, точка 2, букви a) и b) от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Dz. U. Nr. 54, Pos. 535, изменен) [Закона за данъка върху стоките и услугите от 11 март 2004 г.], съгласно която моментът на възникване на данъчното задължение (събитието, при настъпването на което данъкът става изискуем за определени сделки) за транспортните и за спедиторските услуги е моментът на получаване на пълното или на частично плащане, но не по-късно от 30 дни от датата на предоставянето на услугата, дори и в случаите когато фактурата, която е издадена и изпратена най-късно в срок от седем дни, считано от предоставянето на услугата, предвижда по-късна дата за плащане, а получателят на услугите има право на приспадане на данъка за данъчния период, когато е получил фактурата, независимо дали е извършил плащане по нея?