6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/8

1.1

Цифровият вътрешен пазар като цяло разполага с големи възможности за насърчаване на растежа, работните места и просперитета. Понастоящем обаче редица граждани все още не могат да се възползват от тези възможности. Причините за това са социологически, културни и също така законодателни. ЕИСК откри редица предизвикателства и пречки, възпрепятстващи в момента гражданите наистина да бъдат поставени в основата на единния цифров пазар, като:

1.2

Затова ЕИСК предлага да се предприемат редица действия, за да се постигне напълно целта гражданите да бъдат поставени в основата на цифровия единен пазар:

2.1

Оправомощаване на гражданина като икономически участник: цифровата революция доведе до загуба на редица работни места. Както посочва McKinsey (2) обаче, тя е създала 2,6 работни места за всяко изгубено работно място. Обществото трябва да се приспособи към това и понастоящем притежава потенциала да го направи. Някои работни позиции ще изчезнат, а по-младите поколения ще имат различна гледна точка: те трябва да заложат на цифровата революция като създател на работни места. Инициативи като програмата „Scratch“ (Начало) на Масачузетския технологичен институт създават добавена стойност, която отразява собствената стойност на човека. Друг пример са „Skunk Works“ на НАСА, създаващи подходящата среда за творчество, след като програмата „Shuttle“ приключи.

2.2

Оправомощаване на гражданина като политически участник: хората трябва да са свободни да придвижват идеите си, което силно се улеснява от интернет, а дори и пристрастени към интернет, младите поколения пътуват повече. Интернет създава желание за общуване с хората. Цифровите технологии създават нова свобода на движение.

2.2.1

В Европа и извън нея могат да се посочат конкретни примери за мобилизиране на гражданите с цел изразяване на мнение и промяна на политиките по демократичен път. Ясно е, че гласът на гражданите би трябвало да се чува по-добре на политическата сцена. Демократичният процес също трябва да се адаптира към цифровизацията.

2.3

Гражданинът като социален участник: електронните умения не означават само да се научиш да използваш мрежата, а да я използваш в полза на социалната общност и за реализация в личен план. Поради това обществата трябва да използват в по-голяма степен потенциала на мрежата. Изключително важно е обаче да се зачита напълно личния избор на хората – дали да използват мрежата или не.

2.4

Както се подчерта в резолюциите на ЕП „Доизграждане на цифровия единен пазар“ (3) и „Единен пазар за европейците“ (4), съществуват редица различия в осигуряването на това, гражданинът наистина да е в основата на вътрешния цифров пазар. Тези различия, които са не само законодателни, но и социологически, включват продължителното съществуване на редица пречки пред пълния достъп на потребителите до вътрешния пазар.

3.1.1

Всеки гражданин на ЕС би трябвало да има еднакви възможности за достъп до мрежата (6). Освен това е изключително важно в държавите членки да бъде определена и установена максимална цена за разходите за мегабита в секунда (Mbps) както за фиксиран, така и за мобилен достъп.

3.1.1.1

Според Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) повечето национални регулаторни органи са получили жалби от потребители във връзка с несъответствието между рекламираната и действителната скорост на достъпа за връзка с интернет. Действителен цифров вътрешен пазар може да възникне, само ако всички мрежови оператори в ЕС подлежат на строг публичен контрол, за да се гарантира номиналната ширина на честотната лента в съответствие със свързания с широколентов достъп стълб на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE).

3.1.1.2

Настоящата разнородност на достъпа до мобилен интернет е една от най-големите пречки пред реалния цифров вътрешен пазар, особено поради факта, че бързото разпространение на смартфони и таблетни устройства повишава икономическата значимост на мобилните, базирани на интернет, дейности на гражданите (електронна търговия, електронно здраве и т.н.). В този контекст действие 101 на DAE ясно посочва, че разликата между тарифите за роуминг и националните тарифи би трябвало да се доближи до нула до 2015 г.

3.1.1.3

Освен това инфраструктурата следва да гарантира пълно покритие на цяла Европа, тъй като хората не трябва да бъдат дискриминирани поради местожителството си в селски райони. ЕИСК признава, че за индустрията осигуряването на такава инфраструктура може да не е икономически оправдано. Това препятствие обаче би трябвало да бъде преодоляно. Потенциални решения могат да включват ПЧП за селски райони. Доставчиците на съдържание също могат да бъдат партньори в инвестицията в инфраструктура, тъй като впоследствие често ще имат изгода от покритието.

3.1.2

Основният безплатен безжичен достъп до интернет би трябвало да бъде основно право на всеки европейски гражданин. ЕИСК счита (7), че създаването на безплатен обществен достъп до интернет на определени места в градовете и осигуряването на достъп до отворени данни 2.0, както и до „отворен код“, биха могли да дадат възможност на хората да общуват и търсят работа.

3.1.3

Макар че географският обхват не бива да бъде стриктно изискване, изключително важно е всяка една община да осигури съществуването най-малко на едно място с безжичен достъп. Би било рационално да се гарантира минимален брой безплатни места за достъп, пропорционален на населението; всеки национален регулаторен орган би могъл да определи местни правила в съответствие с директивите на ЕС.

3.1.4

Въпреки че интернет достъпът и универсалната широколентова мрежа се определят като изключително важни, Комисията посочи (8), че няма консенсус за бъдещата роля на задълженията за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ) за по-нататъшното развитие на целите на Европа, свързани с широколентовия достъп.

3.1.5

До момента Финландия, Испания и Малта са приели законодателство, включващо широколентовия достъп в националните си ЗПУУ. На 5 юли 2011 г. Европейският парламент прие резолюция (9), която подчертава важността на ЗПУУ като защитна мрежа в контекста на социалното приобщаване.

3.1.6

Цифров европейски гражданин означава възможността да бъдеш свързан с интернет, което включва, на свой ред, притежаване на подходящ хардуер и софтуер, които да позволяват да бъдеш онлайн.

3.1.6.1

Основният хардуер  (10) би следвало да бъде достъпен във всички държави на ЕС на цена, която всеки може да си позволи. По тази причина ЕИСК настойчиво насърчава разработването на конкретен проект по линия на „Хоризонт 2020“, чрез който основният хардуер да може да се произвежда в Европа на наистина достъпна цена. За съжаление бюджетът на „Хоризонт 2020“ беше наскоро намален от Съвета.

3.1.6.2

Софтуерът  (11) би трябвало да бъде с отворен код, като се избягват допълнителни разходи и се дава възможност за общи, стандартни, непатентовани инструменти за обработка и споделяне на документи. Подобен софтуер трябва да бъде достъпен и за лица с увреждания. Софтуерът с отворен код би трябвало да допълва другия стандартен софтуер.

3.2.1

Комитетът вече посочи (12), че от гледна точка на гражданина на ЕС е изключително важно доставчиците на интернет услуги (ДИУ) да гарантират, че хората са свободни да използват публичен интернет без ограничения от правителства или мрежови оператори по отношение на съдържанието, сайтовете, платформите и вида оборудване, което може да бъде свързвано, както и без ограничения по отношение на позволените начини на комуникация. Това е същината на концепцията за „отворен интернет“ – едно от основните права на цифровия гражданин.

3.2.2

Освен това всички ДИУ в ЕС следва да третират еднакво всички източници на сходни интернет данни, без да правят разграничение между различните видове трафик по икономически причини.

3.2.3

Предварителните констатации на ОЕРЕС във връзка с практиките за управление на трафика в Европа ясно показват, че блокирането на трафика за интернет телефония (VoIP) (13) е често явление (14).

3.2.4

Регулаторите от ЕС откриха, че услугите за интернет телефония като Skype се блокират най-вече от мобилни оператори. Трафикът от типа „peer-to-peer“, който позволява обмен на файлове между потребители в интернет, също редовно се забавя или блокира както от оператори на стационарни линии, така и от мобилни оператори.

С преминаването на все повече услуги към мрежата, операторите изглежда са все по-изкушени да извършват дискриминационни действия спрямо други услуги, които се конкурират със собствените им услуги или не носят голяма печалба, като по този начин на практика създават бързи и бавни ленти за различните услуги. Ето защо мрежовата неутралност би била изправена пред сериозно предизвикателство.

3.2.5

Принципът на мрежовата неутралност означава обаче, че никой доставчик не може да третира с приоритет определен тип трафик в мрежата по икономически причини. Вместо това всеки потребител следва да бъде обслужван по най-добрия начин от доставчика.

Изразът „мрежова неутралност“ отсъства изцяло в съобщението на Европейската комисия относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, но Комитетът подчертава, че принципът на мрежовата неутралност следва да бъде недвусмислено определен и да залегне в европейското законодателство като утвърждаване на правата на гражданите така, както те са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.4.1

За да могат гражданите на ЕС действително да бъдат в основата на цифровия вътрешен пазар, те задължително се нуждаят от повишени цифрови умения и висока медийна грамотност, като по този начин ефективно ще сведат до минимум цифровото разделение и ще се възползват в максимална степен от цифровото си приобщаване.

3.4.1.1

Цифровото приобщаване означава преди всичко даване на равни възможности на всеки гражданин на ЕС и по-специално (15) на:

Ето защо е изключително важно да се предложат общоевропейски показатели за цифрови умения и медийна грамотност (16) и възможно най-скоро (17) да се приложат дългосрочни политики за електронни умения и цифрова грамотност във всяка държава членка. Ето защо е задължително фондовете за сближаване, и по-специално ЕСФ, да бъдат предназначени за ползване от местните организации на гражданското общество в регионите, за да развият умения за електронна грамотност.

3.5.1

Процесът на европейска цифровизация трябва да включва и училищата – както учителите, така и учениците. Необходимо е да се осигурят средства за истински цифрови училища, което би могло да премине към по-засилена цифрова администрация и преподаване, като същевременно така се допринася за подобряване на околната среда.

3.5.2

Докато учениците обикновено са свикнали в по-голяма степен с новите технологии и се нуждаят от помощ и наставления за развиване на уменията си, сред по-възрастните поколения се наблюдава висок дял на неграмотност по ИКТ. Създаването на цифрово училище и цифрово общество подчертава необходимостта от обучение на преподаватели по умения по ИКТ, за да могат възрастните хора по-добре да взаимодействат с по-младите поколения.

3.5.3

Методите на преподаване действително трябва да бъдат преразгледани. Намирането на правилното съчетание от традиционни методи на преподаване и нови технологии е постоянно предизвикателство за учителите.

3.5.4

Освен това, за да се запълни празнотата между традиционното образование и новите технологии, следва да се използват ресурси за преподаване онлайн, за да се осигури последователен и надежден учебен процес, достъпен навсякъде и за всеки. В действия 61 (18) и 68 (19) от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа изглежда са планирани мерки в тази насока. Не бива да се забравя обаче, че не всички бъдещи крайни потребителите имат еднакво ниво на умения по ИКТ. Ето защо интерфейсът и съдържанието следва да могат да се приспособяват към различните нива, за да могат лесно да се ползват от хората с базови умения и да бъдат по-предизвикателни, а оттам и по-интересни, за по-напредналите потребители.

3.6.1

Европейското свидетелство за управление на компютър следва да бъде въведено официално във всички държави членки и непрекъснато да се актуализира спрямо най-новите налични софтуер и хардуер инструменти.

3.6.1.1

Това свидетелство следва да се основава на свободен софтуер, да се дава едва след стандартизиран на равнище ЕС изпит, и да се включва във всички програми на обществените средни училища, за да осигури основни общи ИТ умения на всички учащи се в ЕС.

3.6.2

Съдържанието трябва да се приложи, като се вземат предвид наличните средства. В усилията си да цифровизира Европа, ЕС следва постепенно да увеличава наличните ресурси в цифров формат като електронните книги. В този смисъл ЕИСК приветства желанието на Комисията да доразвие Европейската библиотека  (20), но същевременно се опасява, че тази потенциално революционна услуга е непозната за мнозина и следва да бъде популяризирана повече, по-специално в образователния сектор.

3.7.1

Доверието е ключов въпрос за максимално разгръщане на потенциала на интернет в рамките на вътрешния пазар. За тази цел хората трябва да са сигурни, че съществуват подходящи системи, осигуряващи превенция срещу личностни и обществени вреди; подходящо ниво на защита; преследване на кибер престъпниците, подобно на това за физическите престъпления, както и подходящо законодателство за интернет и неговото прилагане.

3.8.1

Изключително важно е образованието по отношение на ключовия потенциал и рисковете на мрежата. Ясни образователни кампании, насочени към различните равнища на експертен опит, могат ефективно да допринесат за превенцията.

3.8.2

Регулирането е също така ключов елемент в осигуряването на превенция. Макар че регулирането на интернет е много трудна задача, защитата срещу всяка форма на риск е от първостепенно значение за хората в Европа. Ето защо ЕИСК настоятелно препоръчва да бъде изготвена подлежаща на изпълнение основна регулаторна рамка на европейско равнище.

3.8.3

Повече отговорност, напр. в съответствие с Хартата за основните права, може да се поеме от интернет доставчиците посредством саморегулиране, което е успешна практика в някои сектори като този на рекламата. Тази възможност, която би поправила сегашното състояние на дерегулация, изисква редовна оценка и наблюдение от страна на законодателя, както и санкции.

3.9.1

При използването на цифрови технологии гражданите трябва да се чувстват добре защитени. Ето защо електронните услуги би трябвало ясно да показват нивото на защита, което предлагат. В тази връзка доставчиците на съдържание биха могли да демонстрират нивото на защита на сайтовете си чрез спазването на определени насоки (21).

3.9.2

Кражбата на идентичност е едно от най-големите притеснения на потребителите. Ето защо се препоръчва да бъде направено проучване, за да се гарантира защитата на личните данни в интернет.

3.9.3

Също така за гражданите на ЕС е от съществено значение цифровите широколентови мрежи да не се развиват за сметка на общественото здраве. По-специално всяка държава членка би трябвало да гарантира, по силата на една и съща регулаторна рамка на ЕС, следните основни изисквания:

3.10.1

Киберпрестъпността е също толкова сериозна, колкото и физическата престъпност, и следва да бъде третирана по сходен начин. Изключително важно е държавите членки да повишат ресурсите си, за да могат да се справят с киберпрестъпността и да я преследват ефективно, ефикасно и своевременно.

3.11.1

ЕИСК призовава Комисията да създаде „Харта за цифровите права“ на гражданина (22); по този начин той ще бъде наистина защитен и ще се изгради доверие в цифровия вътрешен пазар.

4.1.1

Ясно е, че електронното управление улеснява използването на правителствени услуги, особено от граждани и МСП. Оперативната съвместимост е предпоставка за ефективни и ефикасни услуги на електронното управление. В този контекст гражданите трябва да разполагат с пълен контрол и достъп до собствените си данни без възможност да ги променят, но с възможност да установят кой е разглеждал която и да е част от тях, правомерно или не. От първостепенно значение е обаче хората да имат свобода на избор да използват услугите или в цифров, или в традиционен формат.

4.1.2

Пълната гама от услуги на електронното управление обаче са желателни поради ползи като намаляване на разходите и бюрокрацията и повишаване на ефективността. Всички държави членки трябва да изберат цифровите услуги като принос за улесняване на мобилността на гражданите.

4.2.1

В своето становище „Малък бизнес, голям свят“ (23) Комитетът призовава за „мерки, подкрепящи електронната търговия, която има потенциал да се превърне във важна сфера за интернационализацията на МСП“. Осъществяването на цифровата стратегия на ЕС е безспорен приоритет и за МСП. В този контекст и с оглед потенциала за създаване на работни места от МСП е от стратегическа важност да се създаде „обслужване на едно гише“ за ДДС, да се насърчават електронното фактуриране и изчисленията в облак. Интелигентната употреба на ИКТ, развитието на електронните умения в МСП, по-голямото участие на МСП в електронните обществени поръчки и техният пълен широколентов достъп са изключително важни подобно на инструменти като Европейската мрежа за подкрепа на електронната търговия (eBSN), Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME).

4.2.2

Комитетът приветства намерението на Комисията да преразгледа управлението на мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) и да постави европейските МСП в цифров контекст. Тук отново доверието в цифровия единен пазар играе съществена роля и подходът „отдолу-нагоре“, включващ социалните партньори, може да има дидактическа добавена стойност.

4.2.3

Мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) е създадена, с цел да подкрепя европейските МСП, за да разработват нови пазари, да прилагат нови технологии и да получат достъп до фондове на ЕС.

4.2.4

Ролята на мрежата EEN би трябвало да бъде повишена, за да се гарантира универсално цифрово приобщаване за всички европейски МСП и да се помогне на всеки гражданин на ЕС да получи достъп до наличните отворени данни, които могат постепенно да създадат общоевропейска цифрова мрежа от връзки.

4.2.5

Ефективността на действията на мрежата EEN следва да се следи непрекъснато от Комисията чрез периодично събиране на информация от МСП в ЕС и от всички граждани на ЕС, които са се възползвали от услугите ѝ.

4.3.1

Езикът е едно от най-явните естествени препятствия пред единния пазар – било то цифров или не.

4.3.2

Въпреки че е право на гражданите да останат извън цифровия единен пазар и неговите истински ползи, това право е и препятствие.

4.3.3

Въпреки че цифровият единен пазар премахна географските бариери и изолацията, досегът с физическия свят, като например спедицията на стоки, все още кара географското местоположение и изолацията да бъдат естествено препятствие.