6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/46

1.1

В свят, в който много хора не се хранят достатъчно и ресурсите са ограничени, ЕИСК счита, че темата за предотвратяването и намаляването на загубите и разхищението на храни трябва да заеме важно място в политическия дневен ред. Ето защо Комитетът приветства участието на Европейския парламент и неотдавнашните инициативи, които Комисията предприе в тази област.

1.2

С цел съгласуване на политиките, ЕИСК набляга на необходимостта от общо определение и методология на равнище ЕС за количествено оценяване на загубите и разхищението на храни. Въпреки това той счита, че предвид ситуацията и поставените цели, трябва да бъдат предприети конкретни действия, без да се изчакват резултатите от текущите програми.

1.3

ЕИСК насърчава разработването и продължаването на платформи за обмен на опит в борбата с разхищението на храни в различните региони и държави членки на ЕС, с цел възможно най-ефективно използване на средствата, отделени за тези програми, и насърчаване на инициативите, доказали своята ефективност.

1.4

В момент, в който за съжаление ресурсите на хранителните банки намаляват, а икономическата криза води до силно увеличаване на нуждите им, Комитетът настоява секторите на дистрибуцията и ресторантьорството да насочват към тях възможно най-много все още годни за консумация продукти. По-конкретно следва да се разпространят съществуващитe в някои държави членки инициативи в сферата на данъчното облагане за освобождаване от отговорност на донорите или също за адаптиране на някои административни изисквания, за да се улеснят даренията, като същевременно се гарантира безопасност на храните.

1.5

Образоването има важна роля за намаляване на разхищението. Желателно е тази тема да се включи в учебните програми и в курсовете на продължаващото обучение на бъдещите специалисти в областта на хранителните услуги в публичния и частния сектор. Би било възможно същото да се направи и в учебните заведения за дизайнери на опаковки по отношение на запазването на храните и максималното оползотворяване на тяхното съдържание.

1.6

ЕИСК счита, че комуникацията с потребителите очевидно е от съществено значение и трябва да се основава на добър анализ на причините за разхищението. Освен по-добра осведоменост за последствията от това явление, специален акцент ще бъде поставен и на правилния начин за тълкуване на срока на годност на продуктите, планирането на покупките, съхранението на хранителните стоки, а също и на оползотворяването на остатъците от храната. Ще се следи за разпространяването на подходящи послания в зависимост от вида на домакинството.

1.7

Проучването като цяло трябва да обърне специално внимание на тази тема, тъй като тя се отнася до всички етапи на хранителната верига. Следователно приложните изследвания в областта на земеделието остават уместни, за да продължи усъвършенстването на производствените технологии. На следващото стъпало напредъкът на технологиите за пакетиране би трябвало също да способства за предотвратяване и намаляване на разхищението (съхранение, интелигентно етикетиране и др.).

1.8

На равнището на първичното производство следва да се обърне внимание на ефективността на междубраншовите механизми, които ОСП препоръчва, като се насочат към устойчивост. Специално внимание трябва да се обърне на инициативите за развитие на късите вериги, които могат да изиграят важна роля за намаляване на загубите и разхищението.

2.1

След продоволствената криза през 2008–2009 г. темата за сигурността на хранителните доставки е сред основните грижи за повечето политически кръгове и международни организации. Рязкото покачване на цените на зърнените храни и други култури през 2012 г. засилва този интерес.

2.2

Ефективното земеделско производство ще остане жизненоважно за снабдяване на световното население с храна.

2.3

Предвид прираста на световното население, което до 2050 г. се очаква да достигне близо 9 милиарда души, и въпреки растящия дефицит на ресурси и изменението на климата, е необходимо земеделското производство да се увеличи с 60 %, както и успоредно с това да се осъществява ефективна борба със загубите и разхищението на храни.

2.4

Загубите и разхищението засягат всички етапи на хранителната верига, макар и в различна степен и като цяло се оценяват на 1/3 от общия обем храна, предназначена за консумация от човека („Загуби и разхищение на храни в световен мащаб“, ФАО).

2.5

През 2011 г. в ЕС, вследствие на икономическата и финансовата криза, 24,2 % от населението, т.е 119,6 милиона души се намираха на прага на социалното изключване. Броят на ползващите се от Европейската програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица се е увеличил от 13 милиона през 2008 г. на 18 милиона през 2010 г. (1) Следователно хранителните банки отчитат все по-нарастващи нужди.

2.6

Настоящото становище се вписва в разискванията по стратегията „Европа 2020“. Във връзка с това Европейската комисия, в своето съобщение относно ефективното използване на ресурсите (2) посвещава един раздел на проблема с храните и необходимостта да се намали тяхното разхищение.

3.1.1

Понятията за загуба и разхищение на храни трябва да бъдат анализирани цялостно, от етапа на производството до този на потреблението, включвайки и междинните стадии, като преработката, търговското разпространение, без да забравяме общественото хранене.

3.1.2

В ЕС етапът на производството оказва сравнително слабо влияние върху загубата на храни. Нещо повече, продуктите, които не отговарят на производствените норми, определени от законодателната уредба или пазара и които не могат да бъдат използвани пряко за консумация от човека, се използват цялостно или частично в преработвателната промишленост. Неизползваемите продукти следва да се насочват към изхранване на животните или да се използват за целите на биоенергетиката или пък да се влагат в почвата, за да се увеличи съдържанието на органична материя.

3.1.3

Можем да определим загубите и разхищението на храна. като изхвърляне или унищожаване на всеки етап от веригата за производство на храни от фермата до потребителя, на всеки продукт, който първоначално е бил предназначен за консумация от човека, с изключение на нехранителните продукти. Съгласно определението на ФАО загубите на храни се наблюдават в началото на хранителната верига (първично производство, стадия след прибирането на реколтата и етапа на преработка), докато разхищението на храни се отбелязва по-скоро в края на веригата (стадиите на търговско разпространение и краен потребител).

3.1.4

По този начин отпадъците от реколтите или субпродуктите от преработката, които не са годни за консумация, не влизат в концепцията за загуба или разхищение на храни. Все пак това, което е негодно за консумация и не подлежи на преработка в субпродукти днес, може да стане използваемо утре, в зависимост от напредъка на знанията и технологиите. Ето защо тези определения трябва да се възприемат като подлежащи на промяна.

3.1.5

По отношение на етапа на производство, последователните реформи на ОСП през последните години позволиха приспособяване на механизмите, с цел предотвратяване и по-добро управление на излишъка на пазарите. Все пак трябва да се конкретизират подобренията на функционирането на веригата, като например действителното засилване на правомощията за водене на преговори на селскостопанските производители.

3.2.1

Загубите и разхищението на храни се наблюдават във всички райони на света. Според ФАО обаче, в развиващите се страни над 40 % от тези загуби възникват на етапите след прибиране на реколтата и преработката, докато в развитите страни явлението се наблюдава основно при търговското разпространение и потреблението.

3.2.2

Съгласно проучване на Европейската комисия, публикувано през 2010 г., обемът на хранителните отпадъци е 179 кг. на жител на година. Разпределението между различните етапи от веригата показва, че 42 % се падат на домакинствата, 39 % - на хранителната промишленост, 5 % - на търговското разпространение и 14 % - на общественото хранене. Ако политиката не се промени, до 2020 г. можем да очакваме увеличаване на това количество с 40 %. Следва да се уточни, че в това проучване не са били отчетени загубите и разхищението на храни в рамките на етапите, свързани със земеделието и риболова.

3.2.3

Проучване, проведено в Брюксел във връзка със съдържанието на битовите отпадъци, показва, че разхищението на храни достига 11,7 % от брутните битови отпадъци на домакинствата. Отпадъците се делят на наченати продукти, такива с изтекла трайност и остатъци от готвени ястия, съответстващи на 47,7 %, 26,7 % и 25,5 % от общо похабените хранителни продукти.

3.3.1

В развиващите се страни и страните с ниски доходи повечето загуби се наблюдават на етапа на производството и след събирането на реколтата, поради липсата на финансови средства за подобряване на съществуващата инфраструктура.

3.3.2

От друга страна, в развитите страни сме изправени по-скоро пред поведенчески проблем. През последните десетилетия повишаването на селскостопанската производителност в Съюза позволи да се гарантира снабдяването на населението на разумни цени, което заедно с увеличаването на наличните доходи, доведе до това частта от бюджета, отделяна за прехрана, значително да намалее. Тази тенденция може да обясни донякъде нарасналото разхищение от страна на потребителите.

3.3.3

Причини от социологическо естество, като промените в структурата на семейството или ритъма на живот, също спомагат за явлението „разхищение на храни“.

3.3.4

Някои стандарти за визуално качество, прилагани от веригите магазини за продажба на дребно спрямо пресните продукти, могат да бъдат източник на разхищение, тъй като водят до отхвърляне на годни за консумация продукти на етапа на производство по причини, които съвсем не са от санитарно естество.

3.3.5

При някои преработватели приспособяването на част от техниките може да спомогне за намаляване на разхищението. Действително някои опаковки трудно могат да бъдат напълно изпразнени; разфасовките на някои стоки не съответстват на социологическото развитие на домакинствата, а има опаковки, които, веднъж отворени, след това не се затварят добре и т.н.

3.3.6

При все че практиките на търговците имат за цел преди всичко да насърчават покупките, някои от тях могат също да бъдат фактор за засилване на отделни форми на разхищение (например рекламиране единствено на цената, три продукта на цената на два и т.н.). Но и в този случай проучванията установяват значителни разлики в поведението в зависимост от профилите на семействата.

3.3.7

Объркването на потребителите по отношение на „срок на годност“ и указанието „най-добър до“ също спомага за разхищението на храни. Проведените в Обединеното кралство изследвания на етикетите сочат, че 45 до 49 % от потребителите погрешно разбират срока на годност на продуктите и това води до 20 % от общото разхищение на храни, което може да бъде избегнато (WRAP (Waste and Resources Action Programme — Програма за действие в областта на разхищението и ресурсите).

3.4.1

Загубите и разхищението на храни оказват въздействие върху икономиката, обществото и околната среда.

3.4.2

Екологичното въздействие е най-осезаемо, понеже води пряко до увеличаване на обема на разлагащите се битови отпадъци. Освен генерираната смет, всяко разхищение на храни означава загуба на ресурси, необходими за производството, преработката и търговското разпространение на продукта. На колкото по-късен етап от хранителната верига е разхищението, толкова по-голямо е пилеенето на ресурси.

3.4.3

Отделянето на парникови газове (ПГ) оказва отрицателно въздействие върху изменението на климата. В това отношение етапът „домакинство“ има най-голямо въздействие с 45 % от прогнозните емисии, свързани с разхищението на храни; преработвателният сектор е отговорен за около 35 % от годишните емисии. Но според същото проучване, оценките за отделените ПГ трябва да се разглеждат внимателно, тъй като зависят от това, доколко са надеждни данните за количествата разхитени храни (Подготвително проучване на разхищението на храни в ЕС 27, кратко изложение, октомври 2010 г.).

3.4.4

За потребителя, както и за останалите етапи от веригата, всяко разхищение означава финансови загуби. В бъдеще политиките в областта на отпадъците ще стават по-строги, и ще бъдат източник на допълнителни разходи за различните участници във веригата (разходи за депониране, данъци и т.н.). Тази тенденция може само да насърчи инвестирането в превантивни мерки.

3.4.5

В социално и етично отношение е немислимо да не се действа с политически средства за намаляване на мащаба на загубите и на разхищението на храни, особено в момент, когато икономическата криза прави още по-несигурно положението на все повече хора в европейското пространство. Израз на тази тревожна тенденция са постоянно увеличаващите се нужди на хранителните банки.

4.1

Множество инициативи се провеждат на световно, европейско, национално и местно равнище. Те обхващат от проучвания на поведението и количествени оценки до конкретни проекти по места.

4.2

Международните проекти включват глобалната инициатива на ФАО за намаляване на загубите и разхищението на храни (Save Food – „Пестете храната“), която установява публично-частни партньорства и развиване на политиката, основано на обективни данни, както и инвестиционна подкрепа чрез мобилизиране на ресурсите, последователни и съгласувани оценки и анализи на данни за загубите и разхищението на храни; повишаване на осведомеността; изграждане на мрежи и капацитет между заинтересованите страни в областта на системата за доставка на хранителни продукти и селското стопанство.

4.3

На 19 януари 2012 г. Европейският парламент прие резолюция относно стратегията за по-голяма ефективност на продоволствената верига. Той прикани Европейската комисия да предприеме практически мерки за намаляване с 50 % на разхищението на храни до 2025 г. ЕП изразява желание да се установи съгласувана стратегия, обединяваща европейски и национални мерки, така че да се намалят загубите на всеки етап от продоволствената верига.

4.4

В съобщението си относно ефективното използване на ресурсите (3) Комисията е отделила една глава на хранителните продукти и призовава държавите членки да решат проблема с разхищението на храни в рамките на техните национални програми за предотвратяване на отпадъците. В него се уточнява, че разхищението на храни трябва да бъде намалено наполовина до 2020 г.

4.5

През август 2011 г Комисията публикува „Насоки за подготвянето на програми за предотвратяване на разхищението на храни“, чиято цел е да подпомогне държавите членки в разработването на национални програми за предотвратяване на разхищението на храни. Освен това Комисията създаде специален уебсайт, посветен на разхищението на храни, в който се предоставя информация за това, как то да се предотвратява (т.е. 10 съвета за намаляване на обема на хранителните отпадъци, пояснения относно датите, указващи „най-добър до“ и „да се консумира преди“, набор от добри практики и др.).

4.6

В момента Комисията работи по изготвянето на „Съобщение относно устойчивата прехрана“, в което ще бъде отделено важно място на разхищението на храни и което се очаква в края на 2013 г. В рамките на консултативната група по въпросите на продоволствената верига и здравето на животните и растенията беше съставена работна група за загубите и разхищението на храни, за да може да се осъществи обмен между Комисията и всички важни участници в продоволствената верига.

4.7

Можем също да споменем и инициативата „Greencook“, съфинансирана от ЕЗФРСР (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони), чиято цел е да се намали разхищението на храни. Благодарение на многосекторното партньорство се осъществява обмен за различните инициативи, осъществявани по места, с цел да се премине от експерименталната фаза към фазата на обобщена стратегия. Междинните отчети са обнадеждаващи, а крайните заключения се очакват през 2014 г.

4.8

Съветът също обсъжда въпроси, свързани с устойчивото производство на хранителни продукти. Представената наскоро от Австрия и подкрепена от 16 държави членки концепция за нов европейски модел за храните съдържа, наред с другото, и аспекти, свързани със стойността и оценката на храните и по този начин цели да допринесе за избягване на разхищението на храни (вж. 16821/12).

4.9

В Обединеното кралство WRAP от няколко години работи по количествената оценка на загубите и разхищението на храни и воденето на кампания за тяхното предотвратяване. Тази асоциация е в основата на споразумение („Courtauld Commitment“), сключено между основните британски търговци на дребно и мнозина от най-големите производители на хранителни стоки и напитки, и целта му е да се насърчават и прилагат мерки, които могат да намалят разхищението. От началото през 2006/2007 г. се наблюдава подобрение в рамките на продоволствената верига.

4.10

Етапът на общественото хранене също е критична точка за загубите на храни. Доклад, публикуван във Великобритания от Асоциацията за устойчиво ресторантьорство (Sustainable Restaurant Association) (Restaurant Food Waste Survey Report – „Резултати от проучването на изхвърляните от ресторантите храни“, 2010 г.), дава по-добра представа за случващото се на този етап. Първоначалната идея е била по-конкретно да се направи количествена оценка на десет ресторанта, членуващи в SRA, на три равнища: остатъците от храна от потребителите, похабените при приготвянето и развалените или неизползваеми поради различни причини продукти. Целта на анализа е била да изготви практически препоръки за намаляване на установените загуби.

4.11

Поради икономическата и финансовата криза хранителните банки се оплакват, че ресурсите им намаляват, докато нуждите се увеличават според държавите членки. Съществуват споразумения между различни благотворителни асоциации и участниците в търговското разпространение и преработката, които позволяват да се използват изтеглените от продажба хранителни продукти. Разбира се, тези хранителни стоки продължават да предлагат всички гаранции, че са безопасни за здравето.

5.1

Лице в лице с предизвикателства като демографските промени, изменението на климата и необходимостта от ефективно използване на ресурсите, борбата със загубите и разхищението на храни трябва да бъде възприемана като част от решението на проблема с продоволствената сигурност.

5.2

Още от самото начало трябва да се направи разлика между подхода спрямо развиващите се страни и този спрямо индустриализираните държави.

5.3

Тъй като в развиващите се страни загубите са основно в първите стадии на веригата, решенията, които трябва да бъдат препоръчани, са от различно естество, и препоръки за тях са давани в различни документи на ЕИСК. В индустриализираните държави, сред които е и ЕС, борбата със загубите и разхищението на храни трябва да бъде приоритетно насочена към етапите на преработването, търговското разпространение, потребителите и общественото хранене.

5.4

Индустриализираните държави са изправени по-скоро пред поведенчески проблем вследствие на намаляването на перото „прехрана“ в потребителската кошница през последните четиридесет години, което вероятно води до това крайният потребител да е по-невнимателен спрямо храната. Някои проучвания показват, че отношението към храната както при покупките, така и при потреблението, варира според профила на семействата (равнище на доходите, размер и възраст на домакинството и др.). Това е елемент, който трябва да бъде взет под внимание, с цел да се оптимизират във възможно най-голяма степен необходимите образователни мероприятия за повишаване на осведомеността и информираността.

5.5

Ако разгледаме големия брой проучвания и инициативи, проведени в рамките на борбата срещу загубите и разхищението на храни, установяваме, че е наложително да разполагаме с надеждни и сравними цифрови данни. Важно е също на равнището на Съюза да има общо определение и методология за количествено оценяване на загубите и разхищението. Това ще бъде осъществено в рамките на проекта за Европейска програма за технологични научни изследвания и развойна дейност.(FP7) „Fusions“, който стартира през август 2012 г. В този проект се обръща внимание и на споделянето и развитието на добри практики, организирането на съвместни прояви, повишаването на осведомеността и изтъкването на политически препоръки. Въпреки това спешният характер и поставените цели налагат да се започнат конкретни действия успоредно с проучванията, целящи подобряване на данните.

5.6

С цел възможно най-ефективно използване на резултатите от множеството съществуващи инициативи на общностно, национално и местно равнище, е необходимо да се създаде благоприятна рамка за обмен на информация и положителни инициативи.

5.7

В общи линии:

5.8

Макар че търговията на дребно не е етапът от веригата с най-голямо разхищение на храни, тя може да играе определяща роля за неговото намаляване, като приспособява някои търговски практики и като информира по-добре потребителите и повишава тяхната осведоменост.

5.9

При все това при анализа на анкетите, които проучват търговските практики, свързани с продажбите, не винаги е лесно да се установят категорично онези, които влияят в една или друга посока на разхищението на храните. Тези практики ще въздействат положително или отрицателно на разхищението в зависимост от различни критерии, като размера на домакинствата, техния тип или вида на хранителните продукти.

5.10

В заключенията на едно проучване на CRIOC (Научноизследователски и информационен център на организациите на потребители, Белгия) за търговските практики в Белгия се препоръчват някои инициативи, които могат да бъдат развити съвместно с търговското разпространение, за да се стимулират потребителите да вземат отговорни решения. Сред отбелязаните възможности фигурират: започване на диалог с потребителя, който би могъл да се фокусира върху произхода, начина на производство, хранителната стойност, а не само върху фактора „цена“, или пък насърчаване на правилното тълкуване на сроковете за годност, посочени на етикета.

5.11

В момент, когато хранителните банки са изправени пред намаляване на ресурсите успоредно с нарастване на търсенето, властите трябва да предприемат всякакви мерки, за да улеснят доставките на храни за банките. Извънредно важно е, запазвайки безопасността на храните като приоритет, властите да приспособят някои административни изисквания, за да се улесни работата на дистрибуторите, желаещи да снабдяват хранителните банки, вместо да се отървават от все още годни хранителни стоки. Същото може да се каже и за ресторантьорите. Би трябвало да се насърчава популяризирането на експериментите, проведени в някои държави членки, както по отношение на освобождаването от отговорност на донорите (при условие, че са спазени някои разпоредби), така и на данъчни стимули.

5.12

Вследствие на проведените обсъждания за насърчаване на местните продукти в сферата на общественото хранене, се установява, че местните производители и кооперации могат да се обезсърчат поради сложността на процедурите. Така че улесняването на достъпа на тези участници до обществените поръчки може да бъде част от решението. Тук местните власти също имат важна роля, както при въвеждането на конкретни критерии за обществените столове, за които отговарят, така и при обучаването на персонала за предлагане на по-устойчиво хранене.

5.13

Пак във връзка със сферата на общественото хранене, различните инициативи показват нуждата от взаимодействие както с персонала, така и с потребителя, с цел да се промени поведението.

5.14

Би трябвало така да се адаптират учебните програми на бъдещите готвачи, че да предвиждат повишаване на осведомеността относно различните аспекти на разхищението на храни, като управлението на запасите, разделното събиране на отпадъци, възможните финансови изгоди или пък подхода от потребителска гледна точка.

5.15

Всяка политика за предотвратяване на разхищението трябва да се опира на съвместно и съгласувано действие от страна на всички заинтересовани участници. Мерките, които са необходими, трябва да бъдат пригодени в зависимост от съответните участници, видовете храни и начина на употреба, за да се постигнат възможно най-бързо конкретни резултати.

5.16

Можем да посочим като пример необходимостта от започване на диалог с преработвателната промишленост, така че тя да пуска на пазара продукти, които да способстват за намаляване на разхищението на храни в домакинствата (дизайн на опаковките, приспособени количества и размери за някои хранителни продукти и т.н.). Тези теми би трябвало да бъдат включени и в обучението на дизайнерите на опаковки.

5.17

На етапа на първичното производство могат да се насърчат и развият различни възможности:

5.18

В настоящия момент мащабът на загубите на храни и на разхищението, а също така и това, което ги причинява, като цяло са добре известни. Но би било удачно да се уточнят загубите в зависимост от причините. Ясно е, че различните проучвания за количествена оценка на загубите и разхищението на различните етапи са от съществено значение за по-добро разбиране на явлението и предприемане на действия за неговото предотвратяване въз основа на сериозни и доказуеми доводи. Тези начинания са още по-важни поради това, че разходите, свързани с разхищението, предвид обема на генерираните отпадъци, в бъдеще още повече ще се увеличават.

5.19

Впрочем разхищението на храни на етапа на потребителя се обуславя от множество фактори, които се различават в зависимост от държавата членка, нейната култура, климат, хранителни навици и видовете домакинства. Това наблюдение още повече усложнява избора на подходящо послание в европейски мащаб.