6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/67

1.1

ЕИСК повтаря своето често изразявано денонсиране на катастрофалното ниво на младежката безработица и призовава всички заинтересовани страни за спешни, ефективни и категорични мерки, с цел да се излезе от омагьосания кръг, който създава рискове за проваляне на бъдещето на цяло едно поколение. Крайно време е за правилно инвестиране в младите хора, ползите от което ще се проявят в дългосрочен план.

1.2

В същото време ЕИСК подчертава, че е необходима една истинска стратегия за растеж на равнище ЕС и на национално равнище в подкрепа на създаването на все повече стабилни работни места, защото те се явяват предварително условие за успеха на мерките, които ще донесат заетост за младите хора. Това изисква координиран подход към всички усилия и политики, имащи за цел засилването на конкурентоспособността и възстановяването на доверието на инвеститорите и домакинствата. В рамките на Европейския семестър е предвидена възможност да се препоръчат адекватни политики и реформи, които да бъдат приложени във всяка държава членка.

1.3

ЕИСК приветства предложението за Пакет за младежка заетост и препоръчва да бъде отделено специално внимание на прилагането му на равнище държави членки, като се направят мерките за борба с младежката безработица важна част от националните програми за реформи.

1.4

ЕИСК подкрепя идеята за установяване на схеми за гаранции за младежта в държавите членки, които да се финансират чрез фонда на инициативата за младежка заетост, в рамките на Многогодишната финансова рамка, и оценява високо нейното създаване, отбелязвайки, че тя трябва да бъде подкрепена на национално равнище. При все това ЕИСК счита за недостатъчно да се финансира този фонд само с 6 млрд. евро, които ще бъдат осигурени отчасти от наличните средства в Европейския социален фонд (ЕСФ). Освен това, като се има предвид, че чрез фонда ще се подпомагат само региони, в които младежката безработица е над 25 %, ЕИСК подчертава, че другите региони трябва да могат да получат достъп до финансовата подкрепа по стандартните процедури на ЕСФ. При все това е необходимо да се действа незабавно, като се финансират предложените мерки с нови средства, без създаване на конкуренция между младите хора и други категории хора в неравностойно положение в рамката на ЕСФ.

1.5

ЕИСК подкрепя подхода на Комисията, съгласно който „Гаранцията за младежта следва да се прилага чрез цялостна и всеобхватна схема, чрез която да се гарантира, че младите хора получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование“. ЕИСК разбира, че има разлики между държавите членки и признава важността на това да им се даде възможност да установят тавана на възрастта в съответствие с техните съответни нужди и възможности. При все това той препоръчва в случаите, когато това е възможно, възрастовата граница за достъп до схемата да бъде увеличена на 30 години, за да се обхванат младите хора, които завършват университет по-късно или тези, които са все още в преходна фаза от образование към заетост и все още са изложени на риск да изгубят контакт с пазара на труда, особено в страните с най-висока младежка безработица.

1.6

ЕИСК приветства също така политическото споразумение на Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), постигнато на 28 февруари 2013 г. относно предложението за Гаранцията за младежта, При все това, ЕИСК счита една интервенция след четири месеца за твърде късна. Гаранцията за младежта следва да се приложи възможно най-рано, а именно при самото регистриране в агенцията по заетостта (1).

1.7

ЕИСК счита, че по-доброто и по-ясно дефиниране на равнище ЕС и на национално равнище на инструментите, отговорностите, целите и показателите за мониторинга, е жизненоважно за пълното и правилно прилагане на Гаранцията за младежта. Поради тази причина ЕИСК предлага прилагането на Гаранцията за младежта да бъде включено сред показателите в процеса на Европейския семестър.

1.8

Въз основа на положителния пример от няколко държави членки, социалните партньори и младежките организации и техните представителни платформи трябва да играят ключова роля в съставянето, изпълнението, насърчаването и мониторинга на схемата.

1.9

Реформите на услугите на EURES и, когато е необходимо, на публичните услуги за заетост в държавите членки, трябва активно да подкрепят младите хора и адаптират техните услуги и подходи, с оглед те да станат по-достъпни. Следва да бъдат въведени персонализирано професионално ориентиране и насоки още в училищата.

1.10

Условията за предлагане на стажове и чиракуване следва да бъдат подобрени. Следва да се гарантират висококачествени стандарти за стажовете и чиракуването чрез специфични критерии, които трябва да станат задължителни когато се изисква финансова подкрепа. В допълнение към това следва да бъдат въведени по-добри механизми за мониторинг и защита правата на стажантите.

2.1

Като цяло процентът на заетостта сред младите хора е намалял с почти 5 процентни пункта през последните четири години, което е три пъти повече, отколкото при възрастните. Шансовете на един млад безработен човек да си намери работа са малки: едва 29,7 % от младите хора на възраст 15-24 години, които са безработни през 2010 г., са намерили работа през 2011 г., което представлява спад с почти 10 % за три години. Повече от 30 % от безработните на възраст под 25 години са били такива за повече от 12 месеца – 1,6 милиона през 2011 г. в сравнение с 0,9 милиона през 2008 г. Съгласно Eurofound, 14 милиона младежи в ЕС на възраст 15-29 г. (7,5 милиона младежи на възраст 15-24 г.) са категория NEET — неработещи, неучещи и необучаващи се (2). Икономическата цена на неинтегрирането на младежите на пазара на труда се оценява на над 150 млрд. евро годишно или на 1,2 % от БВП на ЕС. Социалните последствия включват феномени като откъсване от обществото и недоверие в политическата система, ниски нива на автономност, страх от неизвестното и „похабяване на мозъци“.

2.2

Европейската комисия представи своя Пакет за младежка заетост, който включва четири области за действие. В първата е включено предложение за препоръка до държавите членки за въвеждане на Гаранция за младежта, чрез която на всички младежи на възраст до 25 години да се осигури добро предложение за работа, за включване във форма на продължаващо образование или за чиракуване или провеждане на стаж в рамките на четири месеца, след като са завършили формално образование или са останали без работа. В предложената препоръка към държавите членки се отправя настойчив призив да изградят силни партньорски взаимоотношения със заинтересованите страни, да осигурят участието на ранен етап на службите по заетостта и на другите партньори, оказващи подкрепа на младите хора, да предприемат мерки за подкрепа с цел създаване на възможности за интегриране на пазара на труда, да използват в пълна степен средствата по Европейския социален фонд и другите структурни фондове за така посочените цели, да извършват оценки на схемите за гаранции за младежта и непрестанно да ги усъвършенстват, както и да въведат експедитивно тези схеми. Комисията ще оказва подкрепа на държавите членки, като предоставя финансиране от ЕС, насърчава обмена на добри практики сред държавите членки, извършва наблюдение в рамките на европейския семестър на прилагането на схемите за гаранции за младежта, а също чрез кампании за повишаване на осведомеността по този въпрос.

2.3

За да се улесни преходът от училищната скамейка към работното място, с пакета от мерки се поставя началото на консултация с европейските социални партньори по „Рамка за качество на стажовете“, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при надеждни и сигурни условия.

2.4

Освен това Комисията обявява създаването на Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се повиши качеството, както и възможностите за провеждане на чиракуване чрез разпространяване в държавите членки на успешните схеми за чиракуване; очертават се и пътищата за намаляване на пречките пред младите хора във връзка с мобилността.

2.5

Най-накрая, във връзка със значителните различия между нивата на младежката безработица в различните държави членки, Комисията предлага мерки за увеличаване на транснационалната мобилност на младите работници, най-вече подобряване на системата EURES.

2.6

Предложените мерки в Пакета за младежка заетост надграждат дейностите по инициатива „Възможности за младежта“, стартирана през декември 2011 г. Комисията използва също други инструменти на политиката, за да се справи с младежката безработица, като например специфичните за страната препоръки (ССП). През юли 2012 г. до почти всички държави членки бяха изпратени Препоръки (3), имащи за цел да подобрят ситуацията на младите хора.

3.1

Необходима е истинска стратегия за растеж на равнище ЕС и на национално равнище, за да се подкрепи създаването на все повече стабилни работни места. Това изисква координиран подход към всички усилия и политики, имащи за цел засилването на конкурентоспособността и възстановяването на доверието на инвеститорите и домакинствата. В рамките на Европейския семестър е предвидена възможност да се препоръчат адекватни политики и реформи, които да бъдат приложени във всяка държава членка. Синергичните ефекти, като например включване на социални аспекти в публичните търгове, не трябва да бъдат подценявани.

3.2

Ситуацията на трудовия пазар на младежта на Европа предизвиква изключителна загриженост. С цел да се улесни гладкият преход към заетост на младите хора, е важно да се вземат необходимите мерки за:

3.3

ЕИСК приветства поставянето на дългосрочен акцент върху младите хора. В това отношение Пакетът за младежка заетост представлява поредната стъпка към изграждането на съгласуван и интегриран подход за справяне с проблема на младежката безработица и насърчаване на качествен преход от образованието към трудовия пазар. При все това трябва да се вземе под внимание, че следва да се обърне специално внимание на държавите членки, които са основните участници в областта на младежката заетост, и от които се очаква да предприемат последващи действия в рамките на следващите няколко месеца. Въпреки всичко, като се има предвид неотложността на ситуацията и решаващата важност на инвестирането в млади хора като ключов ресурс на пазара на труда, това не е достатъчно. От изключителна важност е да се изгради доверие чрез установяване на общи принципи за Гаранцията за младежта в Европа, с цел увеличаване на качеството, достъпността и въздействието на инструмента в целия континент.

3.4

ЕИСК е готов да допринесе активно за съставянето и насърчаването на Пакета, тъй като:

3.5

ЕИСК приветства проекта за препоръка от Европейската комисия за въвеждане на Гаранция за младежта, чрез която на всички младежи на възраст до 25 години да се осигури добро предложение за работа, за включване във форма на продължаващо образование или за професионално обучение или провеждане на стаж в рамките на четири месеца, след като са завършили формално образование или са останали безработни. Гаранцията, ако се приложи правилно, би могла да представлява важна стъпка за инвестиране в младите хора, може да намали огромните разходи, които предизвиква младежката безработица както за отделните лица, така и за Европа като цяло, и може да играе ключова роля за повишаването на качеството и ефективността на прехода на младите хора от образование към заетост. При все това, ЕИСК счита една интервенция след четири месеца за твърде късна. Гаранцията за младежта следва да се приложи възможно най-рано, а именно при самото регистриране в агенцията по заетостта.

3.6

ЕИСК подкрепя идеята за установяване на схеми за гаранции за младежта в държавите членки, които да се финансират чрез фонда на инициативата за младежка заетост, в рамките на Многогодишната финансова рамка, и оценява високо нейното създаване, отбелязвайки, че тя трябва да бъде подкрепена на национално равнище. При все това ЕИСК счита за недостатъчно да се финансира този фонд само с 6 млрд. евро и отчасти с наличните средства от Европейския социален фонд. Освен това, имайки предвид, че загубите поради неинтегрирането на младите хора на трудовия пазар (с оглед на допълнителните трансфери за социално осигуряване и пропуснатите ползи от приходи и неплатени данъци) възлизат на над 150 млрд. евро годишно (1,2 % БВП на ЕС) (6), както и че МОТ стигна до заключението, че инвестирането на 21 млрд. евро може да доведе до значителна промяна след няколко години (7), ЕИСК счита Гаранцията за младежта за полезна социална мярка с огромно положително въздействие върху разходите и ползите.

3.7

ЕИСК подкрепя подхода на Комисията, съгласно който „Гаранцията за младежта следва да се прилага чрез цялостна и всеобхватна схема, чрез която да се гарантира, че младите хора получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование“. ЕИСК разбира, че има разлики между държавите членки и признава важността на това да им се даде възможност да установят тавана на възрастта в съответствие с техните съответни нужди и възможности. При все това той препоръчва в случаите, когато това е възможно, възрастовата граница за достъп до схемата да бъде увеличена на 30 години, за да се обхванат младите хора, които завършват университет по-късно или тези, които са все още в преходна фаза от образование към заетост и все още са изложени на риск да изгубят контакт с пазара на труда, особено в страните с най-висока младежка безработица. Освен това, Гаранцията за младежта следва да стане структурна мярка в активните политики на пазара на труда на ЕС и не само в настоящия период на криза.

3.8

ЕИСК вярва, че е важно да се разработят ясни стандарти и показатели за качество относно развитието и прилагането на схемите на европейско и национално равнище. Стажовете, организирани в рамката на схемата за Гаранция за младежта, следва да бъдат в съответствие с рамката за качеството на стажовете и следва също така да дават възможност на младите хора да живеят независимо. Държавите членки също се насърчават да развият персонализирано професионално ориентиране и насоки и да въведат механизми за мониторинг на различните предлагани възможности и за оценка на въздействието на схемата върху последващия преход на бенефициерите към заетост.

3.9

ЕИСК подчертава, че инициативата Гаранция за младежта следва да бъде интегрирана в рамката на стратегията за активен трудов пазар, насочена към подкрепа на продължителното въвеждане на младите хора на пазара на труда с цел те да придобият своята автономност. Друга важна част от една такава стратегия следва да обхваща реформите на публичните служби по заетостта в държавите членки и, когато е необходимо, да е ориентирана към активна подкрепа на младите хора и за адаптиране на техните услуги и подходи с цел да станат те по-достъпни, като в същото време допълнително се подобрят услугите, които те предлагат на всички безработни хора. Обществените служби по заетостта следва да си сътрудничат с образователните институции, като установяват директен контакт с младите хора и им предлагат работа или допълнително обучение в рамката на проактивен, специално разработен подход от по-рано, преди да са напуснали училище. ЕИСК приканва Европейската комисия да има предвид този елемент в своята стратегия за подкрепа на обществените служби по заетостта в Европа. В това отношение услугите EURES трябва да бъдат по-добре адаптирани към нуждите на младите хора и насърчавани много по-интензивно сред младото поколение.

3.10

ЕИСК също препоръчва държавите членки да увеличат помощта за предприятията, кооперациите и организациите от третия сектор, които имат желание да участват в схемите за гаранции за младежта в тясно сътрудничество с обществените служби по заетостта. Механизми като данъчни поощрения, субсидии за постоянни разходи за заетост и възможността за достъп до финансиране за обучение на място са важни елементи, за да проработи схемата и за подкрепа на предприятията, които имат желание да инвестират в потенциала на младите хора по един правилен и ефективен начин. Тяхното прилагане трябва да бъде свързано с изпълнението на рамки или насоки за качество и да включва установяването на механизми за мониторинг. ЕИСК счита за необходимо да подкрепи изграждането на капацитет на всички участници, които са ангажирани в качествени системи за чиракуване.

3.11

ЕИСК счита, че социалните партньори трябва да играят фундаментална роля в съставянето, прилагането и мониторинга на схемата. Сериозният социален диалог е от фундаментално значение, за да се предложат на младите хора гаранционни схеми с високи качествени стандарти, както за предприятията, така и за младите хора. В този контекст е важно също да се ангажират социалните партньори в мониторинга на прилагането на Гаранцията за младежта и на офертите за работа или обучение, предложени по различните схеми.

3.12

Друга важна роля играят младежките организации и техните представителни платформи, които са важни канали за участие за младите хора, даващи им възможност да развиват своите умения и да придобият правилните работни отношения и поведение, и поради това е важно те също да бъдат включени в съставянето и прилагането на схемите. Различни социални организации и други подходящи заинтересовани страни също могат да бъдат организирани. Комитетът обръща също внимание на най-добрите практики относно ангажираността на заинтересованите страни, приложени в Австрия (8), Швеция и Финландия (9).

3.13

Друг приоритет трябва да бъде увеличението на достъпа до схемата за младежки организации и организации от третия сектор. Чрез своето участие, те ще бъдат в състояние да подават обяви за работа за подобрение на своите местни ангажименти и поради това да играят благотворна роля както за младите хора, така и за обществото.

3.14

ЕИСК счита от ключово значение да осигури предложението с адекватни средства за подкрепа на държавите членки и регионите, желаещи да създадат амбициозни схеми за гаранции за младежта или съюзи за чиракуване. ЕИСК би желал да препоръча в тази рамка парите от ЕС да бъдат разпределени за тези схеми, които отговарят на минималните стандарти за качество, установени чрез инициативата на ЕС и от държавите членки.

3.15

Вследствие на това ЕИСК подкрепя идеята за установяване на схеми за гаранции за младежта в държавите членки, които да се финансират чрез фонда на инициативата за младежка заетост, в рамките на Многогодишната финансова рамка, за които да са заделени поне 6 млрд. евро, от които половината ще бъдат взети от Европейския социален фонд. ЕИСК приветства създаването на фонда, но, като се има предвид, че чрез фонда ще се подпомагат само региони, в които младежката безработица е над 25 %, ЕИСК подчертава, че другите региони трябва да могат да получат достъп до финансовата подкрепа по стандартните процедури на ЕСФ. Тези пари ще бъдат фундаментален източник, допълващ необходимите инвестиции от националните бюджети.

3.16

С цел да се дадат на младите хора уменията, които ще бъдат от фундаментално значение за техния бъдещ професионален живот, ЕИСК приканва Комисията и държавите членки да гарантират, че мерките, въведени за стимулация на младежката заетост, особено тези, които са финансирани напълно или частично от фондовете на ЕС, са по-ефективни и устойчиви, така че младите хора нямат нужда от подкрепа вследствие на временно или неплатено назначаване.

3.17

Тъй като установяването на Гаранцията за младежта ще бъде ефективно, само ако е интегрирано в подхода на ЕС и националния подход, ориентирани към растеж и работни места, ЕИСК повтаря своя призив, който е отправил вече няколко пъти за определяне на нови цели за намаляване на младежката безработица (10). Това трябва да е ключов елемент на националните програми за реформи, свързани със Стратегията „Европа 2020“.

4.1.1

ЕИСК приветства факта, че предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно създаването на Гаранция за младежта съдържа редица важни характеристики, включително ясното определяне на Гаранцията за младежта като „добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование“. При все това, ЕИСК счита една интервенция след четири месеца за твърде късна. Гаранцията за младежта следва да се прилага възможно най-рано, в идеалния случай при самото регистриране в агенцията по заетостта.

4.1.2

Важно е да се признае икономическата ефективност на инвестициите в Гаранцията за младежта, тъй като, по данни на Eurofound (11) годишните разходи в рамките на Европа поради безработните млади хора, младите хора неангажирани в системата на образованието или обучението (с оглед на допълнителните трансфери за социално осигуряване и пропуснатите ползи от приходи и неплатени данъци), възлизат на 1,2 % от БВП или на 153 млрд. евро. В същото време, когато се инвестира в борба с тази загуба, трябва да се концентрираме върху по-доброто партньорство, подобряването на свързаните услуги и увеличаваното на пълномощията на образователните органи.

4.1.3

ЕИСК подчертава необходимостта от правилно ратифициране на неформалното образование (НФО) като начин за определяне на стойността на компетенциите, изисквани на пазара на труда.

4.1.4

ЕИСК привлича вниманието към новите типологии на категорията NEET и към нуждата от концентриране също така върху категориите, традиционно считани за неизложени на риск от изключване, като например дипломиралите се и млади хора, които вече имат някакъв професионален опит или са преминали стаж, но все още не са в състояние да получат постоянен достъп до пазара на труда.

4.1.5

Във връзка с увеличаващия се брой на квалифицирани и с умения млади хора, принудени да работят под техния потенциал и преживяващи феномена „похабяване на мозъци“ също следва да бъдат взети мерки, тъй като това води не само до тяхната заетост на позиции, където те не могат да използват своето образование и обучение, но има и социално и психологически вреден ефект върху тези лица. Едно по-добро и подходящо напасване между личните умения и нуждите на трудовия пазар би могло да ограничи този феномен.

4.2.1

ЕИСК признава положителната роля, която качеството на стажовете може да играе за улесняване на достъпа на младите хора до работни места и подпомагане на предприятията да открият потенциални квалифицирани работници. Такъв един опит може да гарантира на младите хора придобиването на необходимите компетенции, които отговарят на техните нужди и предварително придобити умения, като в същото време те получават подходящо възнаграждение и придобиват достъп до социална защита и други образователни курсове в рамката за обучение през целия живот. В тази рамка една от областите, на които трябва да бъде обърнато специално внимание, са стажовете, които се провеждат извън образователната система, особено след дипломирането, което следва да бъде считано за работно назначение и следователно защитено според международно приетите трудови стандарти.

4.2.2

ЕИСК подчертава, че е важно да се установят високи стандарти за професионалното обучение, практиките в предприятия и стажовете. В тази рамка той потвърждава своя ангажимент „да следи отблизо и подкрепя всички инициативи за подобряване на качеството на практиките в предприятия и стажовете, като Европейската харта за качеството на стажовете, създадена от Европейския младежки форум, с цел укрепване на гражданския диалог за изготвяне на подходящи правила в тази област (12).“

4.2.3

ЕИСК е убеден, че повишаването на качеството на стажовете е приоритет и поради това разглежда инициативата на Европейската комисия относно Европейската рамка за качество на стажовете като напредък в това направление. В същото време ЕИСК приканва всички институции, ангажираните държави членки и социалните партньори да използват по най-ефективен начин резултатите от настоящите консултации, като вземат предвид подкрепата, изразена преди от социалните партньори, НПО, обществеността, както и редица образователни институции. Институциите на ЕС трябва да действат бързо и да създадат рамка за качество на стажовете и продължаващо директно ангажиране на младите хора и техните организации в този процес заедно със социалните партньори. В това отношение в Европейската харта за качеството на стажовете и професионалните обучения (13) се предлагат минимални стандарти за качеството, за да се запълни празнината между страните в Европа относно процеса на обучение, наличните насоки и наставничеството, социалните и трудовите права, признаването на уменията, възстановяването на разходите и възнагражденията, оценката и мониторинга и т.н.

4.2.4

ЕИСК също счита, че е от фундаментално значение една такава рамка да бъде ориентирана към подкрепа на предприятията в техните усилия да предложат стажове с високо качество за младите хора. Поради това рамката трябва също да бъде приложена на национално равнище чрез мерки, насочени към тази цел.

4.3.1

ЕИСК е убеден в полезността на Европейския алианс за професионална подготовка, тъй като тясното сътрудничество между образователните институции, предприятията и социалните партньори, както и създателите на политиките, практикуващите специалисти и представителите на младежта, е от съществено значение за успеха на професионалното образование и обучение. Това е доказано от успеха на двойните образователни системи в някои държави членки. При развитието на Алианса следва да се окуражават споделянето на знания и идеи и в крайна сметка да се увеличи броят и качеството на позициите за професионално обучение, налице в държавите членки, както и да се насърчи участието на младите хора в такива схеми.

4.3.2

Алиансът също следва да подкрепя европейските и националните кампании за промяна на схващането за професионално обучение, включително в контекста на Копенхагенския процес, и да организира редовен форум за дискусии относно мониторинга на Стратегията за европейско професионално обучение със съответните европейски и национални заинтересовани страни в тази област.

4.3.3

Следва също да бъдат осигурени стимули, за да се улесни финансирането на трансгранични дейности за обучение, даващи възможност на дружествата и на социалните партньори да станат по-ангажирани в установяването на двойна система. Повече предложения могат да бъдат намерени в публикацията „Създаване на възможности за младежта: как да се подобри качеството и имиджа на професионалните обучения“, (BusinessEurope, 2012 г.) (14) или в испано-германското профсъюзно споразумение относно стандартите за качеството за професионалните обучения.

4.4.1

ЕИСК счита, че с оглед на насърчаването на мобилността на младите хора, държавите членки следва да постигнат по-голям напредък към взаимно признаване на квалификациите и уменията, както и към съвместимостта на националните системи за социална сигурност, особено на пенсионните системи, и допълнително да инвестират в изучаването на езици, тъй като езиковите бариери също трябва да бъдат преодолени. Комисията следва да засили още повече координацията на социалната сигурност, за да гарантира, че нито едно месечно плащане на вноските за социални осигуровки не е „загубено“ поради работа в друга държава от ЕС.

4.4.2

ЕИСК подчертава полезността на програми на ЕС за мобилност, като например „Еразмус“ или „Младежта в действие“, допринасящи за мобилността на младите хора и в подкрепа на изграждането на техните умения, компетенции и характер чрез доброволческа дейност и други граждански инициативи. ЕИСК призовава за правилното финансиране на бъдещите „Еразъм за всички“/програма „YES Europe“ в новата Многогодишна финансова рамка, в която понастоящем има недостиг на 1 млрд. евро в сравнение с първоначалното предложение.

4.4.3

ЕИСК подкрепя допълнителните подобрения и инвестиции в инициативата „Вашата първа работа в EURES“. По-конкретно, ЕИСК призовава Европейската комисия да въведе такива подобрения на EURES, които биха увеличили неговата забележимост и наличност за младите хора, също както и неговата лекота за ползване. Младите хора трябва да бъдат активно насърчавани да участват, с цел да се преодолеят пречките, произтичащи от културните и езиковите бариери, и тяхната липса на организационни качества и страх от неизвестното. Това може да бъде направено чрез подобрена система за кариерно и персонално консултиране, която би подкрепяла студентите, стажантите (и младите хора като цяло), за да се повиши тяхното осъзнаване на желания им, способностите и възможностите за работа. Това също включва консултиране относно трудовото законодателство и социално-политическата среда и консултиране относно правата и задълженията на работодателите и работниците.

4.4.4

ЕИСК подкрепя инициативата на Европейския парламент, насочена към актуализиране на Директивата за признаване на професионалните квалификации. Настоящата директива е остаряла, тъй като много от професиите се развиват бързо. В допълнение към това, модернизирането на Директивата би включвало въвеждането на електронна карта, описваща подробно професионалните квалификации и опит. Това би направило по-лесно за професионалистите намирането на работа и признаването на квалификациите в друга държава членка и би хармонизирало обучението, компетенциите и практиките в ЕС. Това също би окуражило мобилността и споделянето на експертни познания.