17.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 383/44

Докладчик:

г-жа An LE NOUAIL MARLIÈRE

1.1.

ЕИСК препоръчва на държавите — членки на Съюза за Средиземноморието и на ЕС да утвърдят договорените цели за устойчиво развитие (ЦУР), като организират ратифицирането на съответните международни конвенции.

1.2.

ЕИСК препоръчва на държавите — членки на Съюза за Средиземноморието и на ЕС да осигурят стабилна защита на публичните инвестиции, които са необходими за постигането на ЦУР.

1.3.

ЕИСК препоръчва на държавите — членки на Съюза за Средиземноморието и на ЕС да организират тяхното изпълнение, включвайки гражданското общество и териториите на местно равнище, колкото е възможно най-близо до хората.

1.4.

Комитетът взема под внимание заключенията на Съвета по външни работи и международни отношения от 26 май 2015 г. и годишния доклад за 2015 г. на Европейската комисия относно ангажиментите и резултатите на ЕС и държавите членки в областта на публичната помощ за развитие.

1.5.

Изразява все пак съжаление, че ЕС е определил 2030 г. като краен срок за постигане на целта от 0,7 % от БВП (1).

1.6.

Комитетът подкрепя ЕС в намерението му да укрепи нефинансовите аспекти (ратификации на международни правни инструменти, борба с финансовата престъпност).

1.7.

Той приканва ЕС да защитава една съгласувана позиция между двустранните, неколкостранните и многостранните търговски интереси и целите за устойчиво развитие с цел запазване на надеждността на целите, както и на европейската помощ.

1.8.

Комитетът препоръчва да се продължи диалогът между социалните партньори и европейските институции за професионалното обучение и обучението през целия живот, в който той беше надлежно поканен да участва и за чието стартиране допринесе (2), както и за програмите за действие в тази област.

1.9.

Комитетът призовава тези препоръки да бъдат включени в програмата на ЕС и в политиката на съседство: съгласуваност между търговската, външната политика, политиката на развитие, на финансиране и защита на демокрацията и на правата на човека в съответствие с ангажиментите на заместник-председателя Federica Mogherini, които тя пое пред гражданското общество на 28 май 2015 г. (3)

2.1.

Европейският и световният дневен ред през следващите години ще бъде белязан от дебата относно целите за устойчиво развитие (ЦУР) за периода след 2015 г. Евро-Средиземноморският регион показва някои общи характеристики, поради които е необходимо да се обсъди по какъв начин целите за устойчиво развитие да бъдат включени в европейската политика за съседство и политиките на страните от Южното Средиземноморие. Продоволствената сигурност, бедността и социалното изключване, ограниченият достъп до вода, специфичното положение на държавите в демократичен и икономически преход в региона, нуждата от възстановяване на мира и сигурността налагат необходимостта от становище на ЕИСК, чиято цел ще бъде да определи насоки за ефективното прилагане и мониторинг на програмата за периода след 2015 г. в Средиземноморието.

2.2.

Като улеснява определянето на конкретните предизвикателства и разработва предложения за Евро-Средиземноморския регион с гражданското общество, ЕИСК може успешно да съветва правителствата от този засегнат регион и европейските институции.

2.3.

Целта на становището е ЕИСК да продължи работата по целите за устойчиво развитие като цяло, като се съсредоточи върху този точно определен географски регион — крайбрежието на Средиземно море.

2.4.

Генералният секретар на ООН представи доклад, който обобщава получените отговори от отворената работна група, натоварена със задачата да проучи всеобщите цели за устойчиво развитие за периода след 2015 г. Въз основа на това след конференцията „Рио + 20“ беше приета правителствената декларация „Какво бъдеще желаем?“ и се наложи решението целите на хилядолетието, предназначени за развиващите се страни, да се превърнат в универсални цели (макар и диференцирани), които се отнасят за цялото човечество, както в индустриализираните държави и страните с бързо развиваща се икономика, така и в развиващите се или най-слабо развитите страни. Бяха проведени широки консултации на различни регионални и поднационални равнища и основните групи на организираното гражданско общество, представени в рамките на Организацията на обединените нации, имаха възможността да участват и да защитят своите интереси. Бяха определени 17 цели и 169 задачи във връзка с начините на прилагане и глобалното партньорство за устойчиво развитие.

2.5.

През 2015 г. трябва да се проведат две важни събития, неразривно свързани с целите за устойчиво развитие след 2015 г.: международната конференция относно финансирането на развитието — през юли 2015 г. в Адис Абеба, и 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенцията относно борбата с изменението на климата — до края на 2015 г. в Париж.

2.6.

Програмата за устойчиво развитие за периода след 2015 г. има за цел установяването на рамка за бъдещи действия на ООН на място, с нова насоченост към равенството, социалното приобщаване и достойния труд, като едновременно с това се гарантират устойчиви източници на доходи за работещите, опазването на околната среда и темпът на обновяване на биологичните и природните ресурси. Въпреки това тази програма изхожда от констатацията, че икономическият модел, който направлява нашите общества, не е устойчив. Това означава, че световните лидери трябва да поддържат високи амбициите си. Икономическата, социалната, екологичната и в крайна сметка, политическата ситуация определено не е устойчива в много части на света, и такъв е по-специално случаят в Евро-Средиземноморския регион. За да се постигнат целите за устойчиво развитие, мнозина твърдят, че най-малкото би трябвало да се променят икономическите и финансовите принципи, които понастоящем движат икономическите системи, за да се промени статуквото.

2.7.

Страните от Южна Европа са изправени пред социални и икономически ситуации, които вече не се приемат от гражданите и не позволяват да се отвърне на предизвикателствата във връзка с климата и околната среда, а на европейските граждани да бъдат предложени перспективи за изграждане на нова екологична, икономическа и социална среда. Младите хора, въпреки инвестициите в тяхното образование от съответната национална или европейска система, не разполагат с възможности да се развиват и да допринасят за укрепване на икономическата, социалната и екологичната конкурентоспособност на ЕС.

2.8.

От 2008 г. насам се създават малко работни места. Вместо да бъдат създавани нови, бяха унищожени редица работни места, а ритъмът на създаването им не следва демографското развитие, нито притока на висшисти на пазара на труда, което води до отхвърляне на политиките на ограничения без перспективи. Публичните политики и услуги в областта на образованието, здравеопазването, транспорта и жилищното настаняване са подложени на строги ограничения, като същевременно постигането на целите за устойчиво развитие изисква укрепването на тези услуги. Броят на бездомните и хората, които живеят при лоши битови условия, не спира да расте в ЕС-28, а повечето създадени работни места са изключително гъвкави, несигурни, без бъдеще. Броят на ниско или лошо платените стажанти нараства драстично, наблюдава се радикализация на европейското общество, нетърпимост, отхвърляне на другите, неразбирателство, различията между поколенията се задълбочават, индивидуализмът и оцеляването увеличават пропастта между класата на професионалните политици и разочарованите граждани.

2.9.

В Южното Средиземноморие се наблюдава свалянето на диктатори, които са си присвоили икономически печалби, премахнали са свободата на изразяване, равенството между гражданите. Редица държави промениха начина си на преход от стремеж за демократизиране чрез национален консенсус към авторитарно поемане на властта от всесилна военна класа. В същото време радикализирани групи се възползваха от това, за да извършат въоръжена окупация или за да установят незаконни режими. Част от Африка е изправена пред тази постоянна заплаха, в Близкия изток се наблюдават както най-голямото изселване на населението, така и промени във военните и политическите сфери на влияние, накратко — цивилното население не може вече да си поеме въздух.

2.10.

При тези обстоятелства вероятно нито една цел за устойчиво развитие не може да се окаже надеждна за възстановяване на мира, за постигане на материално благосъстояние и икономическо развитие в региона. Никакви инвестиции не могат да бъдат привлечени трайно и да бъдат запазени и успешни в нестабилни в демократичен, социален и екологичен план региони. Освен това, тъй като от икономическото развитие в продължение на много десетилетия се възползват само няколко семейства, лица или диктатори, институциите, които могат да функционират справедливо, прозрачно и демократично, са опорочени.

3.1.

Фактите показват, че Евро-Средиземноморският регион е по-уязвим спрямо екологични бедствия както на сушата, така и в морето. Според доклад от 2013 г. средиземноморската крайбрежна среда осигурява препитание на най-малко 150 милиона души. В същия доклад се цитира програмата на ООН за околната среда, според която по средиземноморското крайбрежие има 13 завода за преработка на газ, 55 рафинерии, 180 електроцентрали, 750 яхтени пристанища, 286 търговски пристанища, 112 летища и 238 инсталации за обезсоляване, повечето от които са потенциални източници на природни бедствия. В доклада се посочва също така, че определянето на подходящи мерки за смекчаване на въздействието в случай на природни или предизвикани от човека бедствия е основен приоритет за целия регион (4).

4.1.

В речта си от 28 май комисарят Johannes Hahn подчерта необходимостта от създаване на 5 милиона нови работни места всяка година, за да се осигури работа на нарастващата работна сила и да се гарантира социалното приобщаване. Той припомни също, че за постигането на тази цел регионът трябва да осигури икономически растеж в размер на над 6 %.

4.2.

Насърчаването на достойната заетост (цел 8) трябва да бъде ключът, тъй като нискокачествената заетост (несигурна, нископлатена, без устойчива и универсална социална защита) е коренът на бедността. Следователно вниманието трябва отново да се съсредоточи върху качеството на растежа, на условията на заетостта и сигурните и здравословни условия на труд, социалната закрила за работниците и техните семейства като основен инструмент за борба с бедността и социалното изключване.

5.1.

За да бъде продуктивен и ефективен приносът на частния сектор за бизнес партньорствата в областта на промишленото развитие, е необходима програма за достоен труд, която да отстоява по-безкомпромисно удовлетворението от условията на труд. Създадените работни места трябва да бъдат повече от всякога висококачествени, добре платени, зачитащи околната среда и човешкото здраве, и да бъдат гарантирани от ефикасна система за социална закрила (5). Това е особено важно за региона на Близкия изток и Северна Африка, където младежката безработица е сред най-високите в света и непрекъснато нараства, и следователно е налице значителен дял на млади хора в активна възраст, които не работят, не учат и не се обучават (NEET). Гарантирането на сигурен минимален доход за хората в неформалния сектор е от съществено значение за социалната и политическата стабилност и за предотвратяването на конфликти, тъй като така се ограничават радикализмът и екстремизмът, което на свой ред допринася за политическата стабилност и сигурността (6). Първоначалното образование и непрекъснатото обучение, равенството, участието на младите хора и жените в пазара на труда, желанието на гражданите да бъдат зачитани, правото на изразяване, достойното заплащане, сигурността, опазването на околната среда и общественото здраве, образованието на малките деца и солидарността между поколенията са общи цели от двете страни на крайбрежието. Тези цели трябва да бъдат гарантирани от правителствата без заплаха от наднационален арбитраж, защитаващ едностранно конкретни интереси, като се отчита изцяло значението, което би могло да се отдаде на международната търговия за финансиране на универсалните цели (7).

6.1.

Многостранните преговори в рамките на СТО поставят на преден план търговията като средство за осъществяване на благоприятно устойчиво развитие. Въпреки това много текущи преговори показват липсата на съгласуваност между някои цели на свободната търговия и осъществяването на целите за устойчиво развитие: споразумения относно услугите, които предвиждат либерализирането или приватизирането на редица публични услуги, които са достъпни за по-голям брой граждани и необходими за осъществяването на целите; споразумение за екологичните блага, трансфер на технологии, права на интелектуална собственост, споразумение относно новите информационни технологии, добивните сектори и използване на геоложката основа, процедурата за уреждане на спорове между многонационални дружества и държавата — многобройни са областите, в които положителните цели се компрометирани от преговорите между търговски и държавни сили.

6.2.

Търговската политика следва да позволява на развиващите се страни политическо пространство — включително способност за съсредоточаване върху последиците от гледна точка на безработицата, уязвимите хора, равенството между половете и устойчивото развитие, а не да насърчава либерализацията като самоцел. За тази цел препоръчваме цялостен преглед на всички търговски споразумения и инвестиционни договори, за да се идентифицират всички области, в които те могат да ограничат способността на развиващите се страни да предотвратяват и да управляват кризи, да регулират капиталовите потоци, да защитават правото на прехрана и достойни работни места, да налагат справедливо данъчно облагане, да предоставят основни публични услуги и осигуряват устойчиво развитие.

6.3.

Правителствата следва да предприемат задължителни оценки на въздействието във връзка с правата на човека на многостранните, неколкостранните и двустранните търговски и инвестиционни споразумения, като поставят специален акцент върху правата на развитие и специфичните права на храна, здраве и прехрана, вземайки предвид въздействието върху маргинализираните групи. Това ще включва прилагането на проекта за резолюция, приета от Съвета по правата на човека в Женева през юни 2014 г., като се създаде работна група, която да изготви инструмент за налагане на транснационалните корпорации на международните правни задължения във връзка с правата на човека.

6.4.

За определен период, по време на който може да се счита, че светът се възстановява от кризата през 2008 г. (финансова) и 2011 г. (на демокрацията), инвестициите в работни места и околна среда и отнасящи се до целите за развитие след 2015 г. следва да бъдат изключени от изчисляването на публичните дефицити, да бъдат считани за всеобщи и устойчиви инвестиции от общ интерес, да бъдат финансирани при нулева ставка и да бъдат забранени за хедж фондовете.

6.5.

Борбата с укриването и избягването на данъци, незаконните финансови потоци, предназначени за изпиране на пари, получени от незаконни дейности, включително от неформалния труд, трафика на мигранти, износа на отпадъци, които не подлежат на рециклиране, трябва да позволи да се набавят необходимите допълнителни средства за изпълнението на ЦУР (8).

6.6.

Накрая, следва да се приеме, че съществуващите международни правни инструменти също са средства за изпълнение. Когато някои конвенции — например основните на МОТ, свързани с труда, Конвенцията на Организацията на обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за защита на работниците мигранти и техните семейства, Конвенция C 189 за защита на домашните работници и работнички, Конвенция С 184 относно сигурността и здравето в земеделието, Международният пакт за икономически, социални и културни права и факултативният протокол към него — бъдат ратифицирани и транспонирани в националното право на всички държави — членки на Съюза за Средиземноморието, те ще представляват първостепенни нефинансови средства за изпълнение, които сами по себе си вече осигуряват защита на правото на лицата (de jure), което е важно и необходимо за постигането (de facto) на редица цели за устойчиво развитие:

Цели за устойчиво развитие (9)

6.7.

На 28 май 2015 г. Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет организираха съвместно с Европейската комисия форум на гражданското общество в Евро-Средиземноморския регион, по време на който се изказаха комисарят Johannes Hahn и заместник-председателят на Комисията Federica Mogherini, както и председателят на Европейския парламент.

6.8.

По време на този форум, който имаше за цел обсъждане на новите насоки на политиката на съседство на ЕС, комисарят Johannes Hahn припомни различните фондове, които са били пряко предоставени при хуманитарната криза в Сирия и съседните страни — съответно 52 млн. евро в рамките на Механизма за подкрепа на гражданското общество в съседните държави (Neighbourhood Civil Society Facility) — и описа предприетите действия, към които следва да се прибавят 40 милиона в рамките на регионалния доверителен фонд на ЕС.

6.9.

Накрая, трябва да се спомене европейската програма в областта на миграцията, която беше публикувана от Европейската комисия две седмици след срещата на държавните и правителствените ръководители, и която предлага конкретно разпределяне на дейностите по презаселване и прием на бежанци съгласно член 78, параграф 3 от ДФЕС (11).