17.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 383/74

Докладчик:

г-н Lutz RIBBE

1.1.

ЕИСК очаква от преговарящите в Конференцията на страните (COP 21) да приемат най-сетне амбициозно и справедливо споразумение със задължителен характер. Съдържанието на представената за тази цел преговорна позиция на Европейската комисия — с някои незначителни изключения — се подкрепя напълно. Въпреки това отправя критики, че ЕС все още не е разбрал напълно централата роля, която гражданското общество трябва да играе в този процес.

1.2.

Всички страни по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата без изключение трябва да поемат отговорност с оглед на постигането на същинската цел, а именно: „стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна (1) намеса върху климатичната система“. Само тогава могат да бъдат предотвратени още по-големи вреди за хората, околната среда и бъдещите поколения.

1.3.

Прилагането на принципа на обща, но диференцирана отговорност е правилно. Повечето държави трябва да навлязат бързо в процес на трансформация, който води до отказ от изкопаемите горива в посока към висока ресурсна и енергийна ефективност, както и към енергия от възобновяеми източници. Държавите, които понастоящем почти не допринасят за изменението на климата, трябва да бъдат подкрепени да поемат директно по пътя на „нисковъглеродната икономика“. В тази област се откриват големи възможности именно за иновативни европейски предприятия, които трябва да получат политическа подкрепа в това отношение. Следва да се внимава тази трансформация да не доведе до обедняването на хора под прага на бедността. Тя по-скоро би следвало и трябва да се използва ефективно за създаване на нов икономически импулс, особено на регионално равнище, както и за развиване на нови децентрализирани мощности за производство на енергия без въглеродни емисии, с участието на местните хора.

1.4.

Поради това на 21-вата Конференция на страните (COP 21) няма да се преговаря по класически теми за околната среда, а целта е по-скоро да се положи основата за една нова глобална „нисковъглеродна икономика“.

1.5.

Подобни процеси се нуждаят от пионери. В продължение на дълги години Европа изпълняваше успешно тази роля. Понастоящем обаче не може вече да се говори, че само Европа предприема самостоятелни действия на Европа в усилията за справяне с изменението на климата. Междувременно много други икономически блокове инвестират сериозно в процеса на трансформация и в зелени технологии, без да поемат по-активна роля в преговорния процес на Конференцията на страните. Независимо от изхода на преговорите в Париж, на практика борбата за бъдещи пазари при зелените технологии, които са от значение за смекчаване на изменението на климата, започна отдавна и Европа ще трябва да се изправи пред предизвикателството на тази борба — със или без резултати от Конференцията на страните.

1.6.

Преговорите в рамките на Конференцията на страните няма да обхванат важни икономически рамкови условия, които могат да доведат до „изместване на въглеродни емисии“ или „изместване на ниски въглеродни емисии“. Поради това е необходимо и извън обсега на преговорния процес по РКООНИК свързаните с изменението на климата въпроси да се разглеждат винаги с оглед на икономическите, социалните и политическите им последици. ЕС трябва да се застъпва на всички равнища за създаването например на пазарни механизми, които да спомагат за отчитането на свързаните с продуктите емисии при разглеждането на глобални въпроси на търговията.

1.7.

ЕИСК обръща внимание, че нашият климат ще бъде спасен не от — както се надяваме — амбициозните резултати на Конференцията на страните, а едва в резултат на тяхното последователно прилагане. Тези решения няма да се прилагат от политиците, а от гражданите. Те обаче трябва да определят правилните рамкови условия, отчитайки не само екологичните, но и икономическите и социалните последици, а приложението ще се извършва от гражданското общество. Поради това решенията се нуждаят от широко обществено одобрение и подкрепа от страна на предприятията, профсъюзите и всички останали части на гражданското общество.

1.8.

За съжаление на Конференцията на страните многостранните роли на гражданското общество (вж. параграф 6) ще се обсъждат съвсем маргинално, а ЕС не предприема никакви видими инициативи, за да промени това. В представеното съобщение не се посочва конкретно каква роля би трябвало да изпълнява гражданското общество. Новата политика в областта на климата не може и не бива да се налага „отгоре надолу“, а трябва да се основава на широкото одобрение на мнозинството от гражданите чрез активен граждански диалог, включващ всички участници и да се прилага „отдолу нагоре“. ЕИСК препоръчва на Комисията, на Съвета и на Европейския парламент (ЕП) да започнат най-сетне интензивен и структуриран диалог, за да не бъде пропиляна принципната готовност на обществото за развитие на нови структури. Досегашната реална политика на ЕС в това отношение е изключително разочароваща. В този контекст ЕИСК препоръчва Комисията да създаде структурните условия и да предостави необходимите ресурси, за да даде възможност на гражданското общество да се ангажира с всички заинтересовани страни на базата на равнопоставеност и приобщаване.

1.9.

ЕИСК подчертава, че са налице екологични, икономически и социални възможности, свързани с вече съществуващи техники за смекчаване на въздействието на CO2, които могат да доведат до създаване на работни места и стопанско развитие в световен мащаб.

2.1.

Преди 23 години, през май 1992 г., в Ню Йорк беше приета Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (United Nations Framework Convention on Climate Change) — РКООНИК. Целта ѝ е описана в член 2, а именно „стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна (2) намеса върху климатичната система“, както и смекчаване на евентуалните последици.

2.2.

Конвенцията беше подписана още през същата година от 154 държави на Конференцията на Организацията на обединените нации по околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро. Тя влезе в сила през март 1994 г., като междувременно страните по нея са 196.

2.3.

Те се срещат ежегодно на т.н. срещи на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на световния климат — Конференцията на страните („Conference of Parties“, накратко: COP). Досега не бяха приети мерки, които да бъдат достатъчни за постигането поне до известна степен на целите на Конвенцията. Към настоящия момент — въз основа на приетия на COP 3 в Киото Протокол от Киото — съществуват единствено задължителни цели за таваните на емисиите в развитите държави, но както е известно Протоколът от Киото беше ратифициран само от част от развитите държави.

2.4.

Междувременно обаче съществува единодушие по въпроса, че сега — след 21 години на преговори, през които глобалните емисии се повишиха още с почти 50 % (от 30,8 млрд. тона еквивалент на CO2 през 1992 г. на 43,4 млрд. тона през 2011 г.) (3) и негативните последици от антропогенните промени на климата стават все по-очевидни, вече е крайно време да се предприемат действия.

2.5.

Почти всички научни изследвания показват, че все още има възможност за съответно ограничаване на повишаването на температурата. За целта е необходимо много бързо да започне прилагането на подходящи амбициозни мерки. Наистина, изследванията показват, че теоретично целта може да бъде постигната и на по-късен етап, но тогава това ще стане на многократно по-висока цена и при големи щети, които биха засегнали в еднаква степен милиони хора и икономиката.

2.6.

Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата не дефинира точно какво означава „опасна антропогенна намеса върху климатичната система“. На COP 16 през 2010 г. страните постигнаха политическо споразумение по въпроса за ограничаване на глобалното повишаване на температурата до под 2 градуса по Целзий (при необходимост дори 1,5 градуса) спрямо температурните равнища преди началото на индустриализацията. Не се привеждат обаче научни доказателства, че това политическо споразумение ще доведе до постигането на целта.

2.7.

ЕИСК обръща изрично внимание на всички участници — на политиците, както и на гражданското общество, че промени с тежки последици са ясно разпознаваеми дори и днес, когато затоплянето е много под 2 градуса. Следователно границата от 2 градуса не може да представлява цел, която се очаква да бъде достигната, а е необходимо да бъдат положени максимални усилия за доближаването ѝ.

3.1.

През декември 2015 г. в Париж ще се проведе 21-вата Конференция на страните. Както вече беше обещано, там би трябвало — най-сетне — да бъдат изготвени необходимите амбициозни, справедливи и обвързващи решения за всички 196 страни под формата на „световно споразумение“ (global deal). То би трябвало да влезе в сила през 2020 г.

3.2.

Предвидените решения се отнасят, между другото, до:

3.3.

Също така следва да се постигне договореност как периодът между вземането на решението през декември 2015 г. и влизането в сила на задължителните мерки през 2020 г. да бъде използван с конкретни действия за смекчаване на изменението на климата („действия преди 2020 г.“).

3.4.

За първи път правителствата ще обмислят по какъв начин да бъдат прилагани политиките за климата. ЕИСК подкрепя изтъкването понастоящем на необходимостта от спазване на правата на човека и гарантирането на справедлив преход към икономика с ниски равнища на въглеродни емисии, при който се запазват и създават достойна заетост и качествени работни места.

3.5.

ЕС обобщи всички свои позиции и очаквания във връзка с COP 21 в съобщението „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ (5). В него се предлага, наред с останалото, договореностите да получат задължителен характер чрез приемането на споразумението от Париж като протокол към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. „Протоколът следва да влезе в сила веднага след като бъде ратифициран от държави, чиито емисии общо възлизат на 80 % от текущите глобални емисии“.

3.6.

Сред страните по Конвенцията съществува единодушие по въпроса, че трябва да се прилага принципът на общата, но диференцирана отговорност, т.е. че всички страни трябва да поемат отговорност, независимо дали допринасят много или малко за изменението на климата. При това точният обхват следва да бъде обвързан с няколко напълно различни фактора, като например историческото, както и настоящото равнище на емисиите, икономическото развитие, социалната ситуация, степента на засегнатост и т.н.

4.1.

ЕИСК настоятелно призовава всички преговарящи страни да приемат в Париж най-сетне правно обвързващо споразумение. Той твърдо подкрепя преговорната позиция на ЕС, определена в съобщението на Комисията COM(2015) 81 final.

4.2.

На COP 21 трябва да бъде постигнат консенсус в духа на политика на превенция, която днес приема амбициозни и широкомащабни решения за утрешния ден. Тези решения ще бъдат основата за икономическите и социалните действия на бъдещите поколения и ще спомогнат за намаляване на страданието на онези, които вече са изложени на неблагоприятните последици от изменението на климата.

4.3.

Поради това на Конференцията на страните (COP 21) няма да се преговаря по класически теми за околната среда, а целта по-скоро ще бъде да се положи основата за една нова глобална „нисковъглеродна икономика“.

4.4.

ЕИСК приветства принципа на общата, но диференцирана отговорност. Всяка държава по споразумението трябва да осъзнае отговорността си и не бива повече да бяга от нея, да се „крие“ зад други страни или — както понякога се случваше в миналото — да действа според мотото: „Готови сме да поемем отговорност, само ако ни се плаща за това.“

4.5.

Комитетът посочва, че приемливо в глобален мащаб равнище на емисиите може да бъде постигнато само ако всеки човек на земята емитира средно не повече от 2 тона еквивалент на CO2 годишно.

4.5.1.

В Европа (средно около 9 тона еквивалент на CO2 на жител годишно) тази стойност би била постигната едва с изпълнението на целта за 2050 г. (намаляване на емисиите на CO2 в Европа с 80 — 95 %). Китай (понастоящем около 6 тона еквивалент на CO2 на жител годишно) би трябвало да намали три пъти настоящите си емисии на CO2 на глава от населението; това намаление е още по-голямо например за САЩ (понастоящем 16,5 тона еквивалент на CO2 на жител годишно) или за настоящия „световен лидер“ Катар (с 40 тона еквивалент на CO2 на жител годишно).

4.5.2.

За разлика от това от държави като Мали (0,04 тона еквивалент на CO2 на жител годишно) или Руанда (0,06 тона еквивалент на CO2 на жител годишно) не може да се очаква да намаляват емисиите си. В това отношение ЕИСК не е напълно съгласен със заявеното от Комисията, а именно че „са необходими значителни и устойчиви намаления на емисиите на парникови газове във всички страни“. Тези държави обаче трябва да тръгнат направо по пътя на „нисковъглеродната икономика“. В този смисъл отговорността за политиката в областта на климата по отношение на борбата с изменението на климата и приспособяването към последиците от него е обща, но и диференцирана. Тези държави се нуждаят от спешна подкрепа, което същевременно разкрива много възможности за сътрудничество за иновативните предприятия. Европейските предприятия, които (все още) държат 40 % от всички патенти за зелени технологии, биха могли да спечелят значително от това.

4.5.3.

Важно е да се отбележи, че споменатите данни за емисиите не отразяват големите разлики, които съществуват между социалните слоеве в държавите, и че фактически въглеродните емисии, които възникват при производството, се приписват на държавите, в които се произвежда, а не на тези, в които се използват продуктите. Ако беше обратното, балансът на парниковите газове например в Китай би изглеждал значително по-добре, а в Германия значително по-зле (6)

4.6.

ЕИСК смята, че определянето на планирани национално определени приноси (INDC) е основен въпрос за преговорите на СОР 21. Драматичното забавяне на представянето на INDC в секретариата на РКООНИК (7) е изключително лош знак.

4.7.

ЕИСК е наясно с факта, че все още съвсем не е сигурно, че поддръжниците на стриктно споразумение на COP 21 ще успеят да постигнат такава „солидарност за бъдещите поколения“ сред 196-те договарящи се страни с техните много различни изходни позиции и с отчасти крайно различни политически ориентации и културни традиции (8)

4.8.

Още преговорите по пакета от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., които представляваха един вид „COP“ на равнището на ЕС, показаха, че дори на равнището на ЕС е почти невъзможно да се постигне това, което COP 21 си е поставила за цел, а именно определянето на ясни национални отговорности. ЕИСК изразява съжаление поради факта, че в рамките на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2030 г. вече не са заложени задължителни национални цели, което вероятно ще затрудни постигането на общата европейска цел и „разпределянето“ на отговорността (9). Announcing INDCs for EU Member States would be a right signal for the COP negotiation.

4.9.

„Диференцирана отговорност“ означава също, че е необходима солидарност именно с цел да се оказва специална помощ на по-слабо развитите и финансово слаби държави при изграждането на щадяща климата „зелена“ икономика и те да бъдат подготвяни да се справят с увреждането на климата, от което те често са най-силно засегнати. Следва да се внимава тази трансформация да не доведе до обедняването на хора под прага на бедността. Тя по-скоро би следвало и трябва да се използва ефективно за създаване на нов икономически импулс, особено на регионално равнище, както и за развиване на нови децентрализирани мощности за производство на енергия без въглеродни емисии, с участието на местните хора.

4.10.

Поради това финансовите въпроси и технологичният трансфер имат важна роля. По-слабо развитите държави вече бяха веднъж горчиво разочаровани, тъй като обещаните някога „помощи за развитие“ (0,7 % от БВП) далеч не бяха предоставени в обещания размер. Това не бива да се повтаря.

4.11.

ЕИСК подкрепя заявеното от ЕС, че правно обвързващият характер на споразумението е предпоставка от решаващо значение за равнопоставени условия в световен мащаб и прилагане на необходимите решения.

4.12.

Предимствата на едно правно обвързващо споразумение, наред с другото, биха били следните:

4.13.

Гражданското общество очаква неговите искания за справедлив преход („just transition“) при зачитане на правата на човека и трудовите права, отчитайки социалните последици, включително обезщетяването („загубите и щетите“), както и въпроси във връзка с приспособяване към изменението на климата, по-специално в най-бедните държави, да бъдат взети предвид в новото световно споразумение в областта на климата.

4.14.

Прилагането на решенията трябва задължително да бъде прозрачно и да може да бъде проверявано, а държавите, които не се придържат към решенията, би трябвало да не могат повече да се ползват от предимствата, които предоставя споразумението.

4.15.

ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията да се осигури динамизъм чрез периодично преразглеждане на целите, би могло да даде възможност за по-строги ангажименти за смекчаване на изменението на климата при отчитане на различните национални дадености и променящите се отговорности.

4.16.

През последните години ЕС придоби добра репутация в световен мащаб в областта на смекчаването на изменението на климата. ЕИСК смята, че е важно не само в рамките на преговорите на COP, но също и чрез воденето на активна политика извън тези преговори, да продължи да се изгражда доверие в това, че амбициозната политика в областта на изменението на климата не се установява с цел да се извличат икономически ползи спрямо други нации или икономически среди.

4.17.

В световен мащаб ЕС следва да продължи да бъде благонадежден партньор и да дава положителен пример. Подобни преговорни и трансформационни процеси са невъзможни без „пионери“ и „двигатели“ в политиката и икономиката. Важно е да се подчертае, че ЕС може да изпълнява убедително тази роля на пионер само когато политиката в областта на изменението на климата и положителното икономическо развитие доказано вървят ръка за ръка.

4.18.

Положително е, че междувременно много мерки, които бяха въведени първоначално в ЕС и които далеч не бяха неоспорими, сега вече са възприети от други нации. Като пример могат да се посочат мерките за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, както и схемата за търговия с емисии, като понастоящем последната се използва отчасти дори и в Китай.

4.19.

ЕИСК оценява факта, че с „Плана за действие в областта на дипломацията за климата“ върховният представител на ЕС Федерика Могерини акцентира върху свързаните с климата въпроси във водената от нея външна политика (10). Важен и правилен сигнал е също и изказването на председателя на Комисията Юнкер за намерението ЕС да стане световен лидер при енергията от възобновяеми източници — и то не само защото това ще благоприятства смекчаването на последиците от изменението на климата, но и защото по този начин ще се създават работни места и ще се насърчава сигурността на енергийните доставки.

4.20.

Следователно ЕС има с какво да служи за пример в глобален мащаб. Той показа, наред с останалото, че икономическият растеж може да бъде отделен от увеличаването на емисиите. Така например никое друго икономическо пространство в света не емитира по-малко парникови газове на единица БВП, отколкото ЕС. Много европейски предприятия са лидери по отношение на енергийната и ресурсната ефективност. Това е свързано до голяма степен с техническите достижения и следователно с иновационния потенциал на европейските предприятия, които са резултат от сравнително строгото законодателство на ЕС в областта на околната среда.

4.21.

Въпреки това на Европа ѝ предстои да решава още много задачи: поставените цели за намаляване на емисиите на CO2 с 80 — 95 % до 2050 г. няма да могат да бъдат постигнати единствено с технически иновации. Това става ясно например в транспортния сектор, където иновациите в технологиите за отработени газове бяха най-малкото частично неутрализирани от увеличаването на превозните средства и пътната инфраструктура. Ето защо ще бъдат необходими също и структурни промени, т.е. съществува необходимост от много по-голямо съгласуване отколкото досега между политиката в областта на климата и останалите политики.

5.1.

ЕИСК следи от дълги години преговорите по въпросите на климата. Той осъзнава изключителното значение на положителния изход в Париж, но същевременно посочва, че не решенията сами по себе си, а само прилагането на реални мерки могат да спасят климата.

5.2.

За международната общност щеше да бъде много по-лесно да постигне консенсус в Париж, ако например бяха приложени или бяха на път да се приложат съвместните решения от конференцията „Рио+20“, а именно „постепенното премахване на вредните и неефективни субсидии за изкопаеми горива, които стимулират разхитителното потребление и подкопават устойчивото развитие“ (11). Още тогава съществуваше разбирането, че следва да се използват пазарни инструменти (например данъчно облагане на въглерода, схеми за търговия с емисии и т.н.), което ЕИСК счита за целесъобразно (12). Нов работен документ на Международния валутен фонд (13) изчислява преките и непреките субсидии, които се предоставят за изкопаеми горива в целия свят, на 5,3 трилиона щатски долара годишно, т.е. на повече от 15 милиарда щ.д. на ден. Дори с предвиждания Зелен фонд за климата в размер на 100 милиарда щ.д. годишно няма да бъде възможно да се неутрализира отрицателното въздействие, произтичащо от тези субсидии.

5.3.

Между политическите обещания и тяхното изпълнение обаче съществува огромна пропаст, което разклаща доверието на гражданското общество в световните политически споразумения. Париж не трябва да засилва още повече това разочарование, а да предизвика обрат.

5.4.

За Европа е важно също да наблюдава какво се случва извън „света на преговорите на COP“ в „света на реалното икономическо развитие“. Например:

5.5.

Решенията, необходими за постигането на целите на Рамковата конвенция по изменението на климата, днес няма да доведат само до ситуации, които да са печеливши и за двете страни. Поради това основателно се посочват трудностите решенията на COP да се съчетаят, доколкото някакси е възможно, с краткосрочните национални или секторни (икономически) интереси.

5.6.

Това невинаги ще бъде възможно, тъй като е очевидно, че ще има икономически сектори, които в рамките на новата система на „нисковъглеродна икономика“ няма да играят никаква или ще играят доста по-незначителна роля, т.е. ще бъдат губещи в резултат от извършването на необходимата структурна промяна. Никой не би спечелил от прикриването на този факт. По-скоро тези икономически сектори и засегнатите хора и региони имат право да научат как политиката възнамерява да осъществи тази промяна по възможност плавно и по социално приемлив начин. Тези трудности обаче не трябва да бъдат повод за въздържане от действия днес. Тъй като да се действа днес, да се насърчава преходът към „нисковъглеродна икономика“ е по-евтино, отколкото по-късно да се възстановяват щети (15).

5.7.

Въпросът за разработването на бъдещи пазари (например при технологиите за енергия от възобновяеми енергийни източници и съответно енергийноефективните технологии) е от първостепенно значение за бъдещата конкурентоспособност. Естествено, трябва да се приемат сериозно онези гласове в Европа, които предупреждават например за „изместване на въглеродните емисии“ и настояват Европа да не напредва твърде бързо с такива самостоятелни действия.

5.8.

Европа обаче вече не действа самостоятелно, нещо повече: съществува конкуренция в световен мащаб. Поради това понастоящем трябва да бъде повдигнат и въпросът за „изместването на ниските въглеродни емисии“, т.е. опасността от евентуално изгубване на досегашното технологично и следователно икономическо лидерство на Европа, например по отношение на възобновяемата енергия.

5.9.

А това може да се случи много бързо. В областта на възобновяемите енергийни източници се наблюдава, че Европа изостана в областта на технологиите за съхраняване на енергия. При електромобилността Китай и Калифорния заеха лидерската позиция, като най-евтините фотоволтаични панели в света се произвеждат в Китай, а това едва ли може да се обясни главно с дъмпинга на работните заплати. В сектора за НИРД са спешно необходими значително по-големи публични и частни инвестиции.

5.10.

Сегашната липса на равнопоставеност на световно равнище представлява забележително предизвикателство за европейските предприятия, които се конкурират в световен мащаб. Сектори като стоманодобивната, хартиената и химическата промишленост, в които съществува особена глобална взаимозависимост, продължават да са икономически значими. В ЕС благодарение на развитието на технологиите въздействието от производствените промишлени отрасли върху климата намаля с 31 % между 1990 г. и 2012 г. (16)

5.11.

Малко вероятно е ролята на тези промишлени отрасли да може до 2050 г. да бъде напълно заменена от нови „зелени“ промишлени отрасли. Няма да бъде от полза нито за европейската икономика, нито за световния климат, ако се форсира изместване на производството на тези сектори в държави извън ЕС без да се намалят емисиите в световен мащаб.

5.12.

Степента на това изместване на емисии на парникови газове се обсъжда често. То може да бъде директно, като предприятията и производствата се преместват в чужбина в пряк отговор на нови политически мерки. Но то може да бъде и по-индиректно, което се изразява в увеличаване на инвестициите в чужбина, като същевременно равнището на производство в ЕС на този етап се запазва. Понастоящем това е далеч по-обичайно в световните компании и е обусловено от множество производствени фактори. Тъй като производството в тези „стари промишлени отрасли“ се увеличава в глобален мащаб, е необходимо създаването на балансирани стимули, които да насърчават нисковъглеродните технологии и в тези промишлени отрасли на ЕС без да се понижава тяхната относителна конкурентоспособност.

5.13.

Промишлеността и търговията в ЕС трябва да се стремят да допринасят за намаляване на въздействието от стопанската дейност на своите предприятия в съответствие с целта за съкращаване на емисиите с 80 — 95 % до 2050 г. Пътната карта за постигането на тази цел може обаче да се различава в различните промишлени отрасли и стопански дейности. Промишлеността и търговията на ЕС могат да допринесат за постигането на глобалната цел чрез създаването, производството и износа на стоки и услуги, които помагат на други държави да намалят емисиите си. При условие че това се осъществява с по-малко неблагоприятно въздействие върху климата в Европа, отколкото в други региони, в краткосрочен план биха могли да се разрешат дори по-високи общи емисии, но без да се поставя под въпрос европейската цел за намаляването им с хоризонт 2050 г. Поради това би трябвало да се проучи дали изготвянето на конкретни пътни карти на ЕС за всеки отделен промишлен отрасъл е целесъобразно.

5.14.

Описаните проблеми, свързани с „изместването на въглеродните емисии“ или „изместването на ниските въглеродни емисии“ не са част от преговорите на COP 21. Поради това ЕС трябва да се застъпва на всички равнища за създаването например на пазарни механизми, които, наред с останалото, да отчитат свързаните с продуктите емисии при разглеждането на въпросите на глобалната търговия. Необходимо е да се предприемат по-нататъшни стъпки за справяне с „изместването на въглеродни емисии“, например чрез корекции за въглерод на границата, система за намаляване на емисиите от CO2 при същевременно осигуряване на равни условия. При тази система цената на вносните стоки се увеличава на границата въз основа на изчисление на масата на емисиите за тези стоки. Моделите от неотдавнашно проучване (17) показват, че корекцията за въглерода на границата може да намали значително изместването на въглеродните емисии в съответните сектори.

5.15.

Въпреки това корекциите за въглерод на границата във вида, в който се обсъждат понастоящем, не се приемат от някои основни търговски партньори на Европа. По този въпрос следва да се проведат преговори в рамките на СТО. Договорът позволява разглеждане на подобни „нетърговски“ въпроси. Трудността това да бъде осъществено, дължаща се на липсата на световно споразумение за цените на въглерода, не бива да се подценява. Тези опасения могат да бъдат преодолени чрез по-добър дизайн на корекциите за въглерод на границата. В заключение, ако бъде изготвена умело, данъчната корекция за въглерод на границата не е антидъмпингов инструмент, а принос към една устойчива световна политика по отношение на климата (18).

5.16.

Конкретно това означава, че например при преговорите по ТПТИ или ВИТС следва да бъдат предвидени съответни механизми.

5.17.

С тези съображения ЕИСК би искал да покаже, че дори евентуален неуспех или частичен неуспех на преговорите на COP 21 — колкото и жалко е, би означавал наистина тежък удар, но в никакъв случай не и „край“ на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата. Биха липсвали яснотата и предвидимостта, които би донесло едно правно обвързващо споразумение, и които биха били напълно желателни за икономиката и за обществото като цяло и биха дали нови импулси. На практика обаче борбата за бъдещи пазари при „зелените технологии“ започна отдавна и Европа ще трябва да се изправи пред предизвикателството на тази борба — със или без резултатите от COP 21.

5.18.

Както е известно, пътят към „нисковъглеродна икономика“ не може да бъде обоснован единствено с аргумента за смекчаване на изменението на климата. Настъпващият недостиг на изкопаеми горива, темата за енергийната сигурност, както и фактът, че с енергийноефективните технологии вече в много отрасли се произвежда по-евтина енергия, отколкото от конвенционалните енергийни източници, предначертават необратимия път напред.

6.1.

От една страна, ЕИСК подкрепя позициите на Комисията в съобщението ѝ относно Парижкия протокол. От друга страна, за него е също толкова неразбираемо защо в съобщението липсва каквато и да е стратегия за това как Комисията ще запознава гражданското общество със своите позиции и с организирането на по-късен етап на прилагането на решенията. Според ЕИСК Комисията определено е длъжник за установяването на структуриран диалог с гражданското общество и по-специално с представителните му институционални организации относно нейната стратегия в областта на климата.

6.2.

Гражданското общество има поне три важни роли. Първо, то трябва да допринася и да присъства в хода на преговорния процес и да упражнява обществен натиск, с цел не само да бъдат взети споменатите по-горе задължителни решения, но и тези решения да съответстват на екологичните, икономическите и социалните очаквания.

6.2.1.

Преговори — като например Конференциите на страните — са необходими единствено поради факта, че в рамките на международната общност съществуват различни схващания по отношение на неотложността, обхвата, финансирането, отговорността и т.н. Ако съществуваше единодушие, нямаше да има необходимост от преговори. В рамките на самото гражданско общество също съществуваха (и съществуват) различни позиции по тези въпроси. Последните Конференции на страните обаче междувременно показаха, че отдавна не „само“ защитници на околната среда, групи, поддържащи политиката за развитие, женски организации или представители на коренното население — а това са само някои от „заинтересованите страни“, се застъпват за по-решително смекчаване на последиците от изменението на климата, а че е възникнало много широко световно движение на гражданското общество.

6.2.2.

По-специално трябва да се оцени поетият от много години силен ангажимент от страна на (световното) профсъюзно движение, както и на много икономически среди и предприятия — като пример в това отношение може да се посочи работата на Международната конфедерация на профсъюзите и на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие. Признава се фактът, че една ефективна от гледна точка на използването на ресурсите и щадяща климата стопанска дейност открива нови шансове за икономическо развитие.

6.2.3.

В това отношение COP 20 в Лима беше впечатляваща „демонстрация“ и на двете страни — както на работодателите, така и на работниците, но също и на цялото гражданско общество, които показаха на отговорните политици, че много широки слоеве от обществото имат по-високи изисквания в сравнение с постигнатите досега политически договорености.

6.2.4.

Също и в общините и регионите дейностите за смекчаване на изменението на климата достигнаха изцяло ново измерение. Там също се признава, че съществува не само необходимост от предотвратяването на по-нататъшни щети за определени региони и за хората, които живеят и осъществяват стопанска дейност в тях, но и че се откриват възможности за изграждане на нови вериги за създаване на стойност, които следва да бъдат използвани.

6.3.

Втората роля на гражданското общество се състои в оказването на активно съдействие за изпълнението на решенията, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата. ЕИСК счита, че в тази връзка политиката трябва да бъде изцяло променена в стратегическо отношение, да дава възможност за осъществяването на подобно съдействие и да полага усилия за много по-действено участие.

6.3.1.

Например с проучването си по въпроса как гражданското общество участва в прилагането на европейската Директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници ЕИСК установи със сигурност, че много широки кръгове от гражданското общество, в това число голям брой МСП, желаят директно участие, например под формата на енергийни проекти на гражданите, за да могат самите те да извличат полза от новите икономически възможности в регионите си.

6.3.2.

Успехът на „енергийния преход“ в Дания и Германия например се основава именно на факта, че гражданите, земеделските производители, общините, кооперациите и по-малките предприятия участват в производството на енергия и извличат икономически ползи от това. Възможностите за участие обаче по-скоро системно се влошават от Комисията, отколкото да се подобряват.

6.4.

На трето място, освен при наблюдението на процеса и съдействието при изпълнението на решенията гражданското общество може също така да помогне и чрез разпространението на добри практики и знания за положителни промени в предприятията. Особено важно е фокусът да бъде поставен върху онези икономически сфери на дейност, в които очевидно съществува общоприето погрешно схващане, че „нищо не се прави, емисиите просто продължават да се повишават“, като например транспорта или промишлените процеси. Политическите решения могат да бъдат от по-голямо практическо значение, ако стимулите се основават на знание за настоящите или очакваните развития в технологиите и бизнес моделите. Тази задача на гражданското общество може да бъде изпълнявана посредством конференции и споделяне на информация, които показват широката ангажираност от страна на частния сектор, не на последно място в държавите — членки на ЕС.

6.5.

В дискусиите на COP почти няма да се засегне въпросът за стратегическата роля на гражданското общество. От особено значение е извън процеса на COP политиците да постигат съгласуваност с гражданското общество и да разработват подходящи стратегии.

6.6.

В това отношение ЕС има много да наваксва. Комитетът изразява съжаление например поради факта, че нито в пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2030 г., нито в предложението за европейски енергиен съюз са представени конкретни идеи за включване на гражданското общество.

6.7.

ЕИСК препоръчва на Комисията, на Съвета и на ЕП да започнат най-сетне интензивен и структуриран диалог в това отношение, за да не бъде пропиляна принципната готовност на обществото за развитие на нови структури. Новата политика в областта на климата не може и не бива да се налага „отгоре надолу“, а трябва да се основава на широкото одобрение на всички участници и да се прилага „отдолу нагоре“.