15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/97

Докладчик:

Volker PETERSEN

1.1.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е до голяма степен либерализирана по отношение на политиката във връзка с цените и пазарите. Пазарът на земеделски продукти на ЕС е отворен и е част от функционирането на глобалния пазар, управляван от търсенето и предлагането. В процеса на отварянето на пазарите през последните десет години търговията със земеделски продукти на ЕС с трети страни се разви много динамично.

1.2.

С оглед на това развитие ЕИСК отбелязва, че търговията със земеделски продукти има основно икономическо значение за селското стопанство, за производството на храни и за селските райони. ЕИСК отбелязва със загриженост, че търговията със земеделски продукти се разглежда понякога критично в рамките на обществения дебат, за разлика от други икономически сектори, като например автомобилния или химическия.

1.3.

Несъмнено на търговията със земеделски продукти се пада особена отговорност в един свят, в който има глад и недохранване — в количествено и качествено отношение. ЕИСК добре съзнава тежестта на тази отговорност. В един свят с увеличаващо се население, нарастващи доходи в много държави и бедност в други, е необходимо, от една страна, да се задоволи платежоспособното търсене, а от друга, да се предостави помощ и подкрепа там, където гладът и недоимъкът не могат да се преодолеят със собствени сили.

1.4.

ЕИСК приветства все по-добрата съгласуваност между насоките на селскостопанската политика и политиката за развитие на ЕС. Той счита, че това е предпоставка насоките и задачите на търговията със земеделски продукти и на работата в областта на развитието да се изпълняват в контекста на устойчивостта.

1.5.

ЕИСК се застъпва за това селскостопанският и хранително-вкусовият сектор на ЕС да получат устойчива подкрепа в усилията им да участват успешно в нарастващата световна търговия със земеделски продукти. Търговията със земеделски продукти има съществен принос за гарантиране на функционирането на икономическите структури в селските райони на ЕС. Същевременно в рамките на многостепенната верига за създаване на стойност в областта на храните търговията със земеделски продукти в ЕС осигурява 40 милиона квалифицирани работни места, които са по-слабо уязвими при кризи, отколкото работните места в другите сектори.

1.6.

Двустранните споразумения за свободна търговия на ЕС могат да допринесат съществено за премахването на нетарифните бариери пред търговията. Същевременно и от двете страни винаги ще има правила, които не могат да бъдат предмет на преговори. Затова трябва да се приемат правила за улесняване на търговията извън хармонизирането.

1.7.

МСП допринасят съществено за търговията със земеделски продукти в ЕС. В международен план те се нуждаят особено силно от трайна административна подкрепа при навлизането им на пазарите в трети страни, която трябва да се предоставя от съответните служби на ЕС.

1.8.

ЕИСК приветства по-нататъшното разширяване на споразуменията за партньорство с развиващите се страни, въз основа на които може да се разгърне положителното въздействие на една открита и справедлива търговия в полза на тези страни. Целта на такива споразумения трябва да бъде да се помогне на тези страни да задоволяват до известна степен самостоятелно потребностите си от земеделски продукти. Търговията със земеделски продукти може да допълва местното производство.

2.1.

В исторически план търговията със земеделски продукти и преработени храни винаги е била от особено значение. В белязания от две световни войни ХХ век международната търговия със земеделски продукти се характеризираше дълго време със силно държавно регулиране. В сключеното след Втората световна война Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) търговията със земеделски продукти все още заемаше особено положение, поради което беше изключена от процеса на либерализация на търговията. Едва по време на Уругвайския кръг от преговори по ГАТТ, който приключи през 1993 г., търговията със земеделски продукти беше включена в по-голяма степен в системата от правила на ГАТТ. Към тогавашния момент ЕС пое задължения по отношение на намаляването на вътрешното подпомагане, премахването на митата и премахването на субсидиите за износа. Вследствие на това, след премахването на тарифните бариери за вноса и на субсидирането на износа, търговията със земеделски продукти на ЕС — с някои незначителни изключения — продължава по пътя на либерализирането. Международната търговия със земеделски продукти обаче е все още регулирана в сравнително висока степен, преди всичко посредством нетарифни стандарти.

2.2.

ЕИСК многократно е изразявал становище по общи търговски въпроси (1), подчертавайки значението на търговията за устойчивия растеж, а оттам — и за успешното развитие на социалната пазарна икономика. ЕИСК винаги е настоявал за открита и справедлива търговия. Той стига до заключението, че само по този начин напредващият процес на глобализация и интернационализация на пазарите ще създаде предимства и възможности за държавите по света, съответстващи на икономическия им потенциал.

2.3.

В досегашните си становища по търговски въпроси ЕИСК винаги е вземал под внимание и интересите на развиващите се страни и им е отделял съществено внимание. Комитетът винаги се е застъпвал за това, в един глобализиран свят търговията и търговската политика да допринасят за растежа и развитието в страни, които се намират на различни етапи на развитие.

2.4.

Дискусията относно ролята на търговията със земеделски продукти протича в особено напрегната обстановка. През последните години в целия свят платежоспособното търсене на селскостопански продукти и храни, например в държавите с бързо развиващи се икономики с демографски прираст и ръст на доходите, се разви в положителна посока. Въпреки това търговията със земеделски продукти не успя да сложи край на недостига на храни. В света има почти 800 милиона гладуващи, което се дължи най-вече на недостатъчна покупателна способност.

2.5.

С настоящото становище ЕИСК би искал да проучи възможностите, които нарастващата световна търговия със земеделски продукти предлага на селското стопанство и на аграрния сектор на ЕС. Във връзка с това не бива да се пренебрегва и отговорността, която ЕС трябва да поеме по отношение на развиващите се страни.

3.1.

През 2014 г. износът на земеделски продукти на ЕС възлезе на около 125 млрд. евро и с това достигна дял от 7 % от общия износ на ЕС. Както показват повишението с 2,2 % спрямо предходната година и годишното изменение от 8 % за периода от 2005 г. до 2014 г., динамиката на износа на земеделски продукти е значително по-силна от тази на общия износ, който през 2014 г. дори се понижи с около 2 % в сравнение с 2013 г. (годишен прираст от 5,5 % между 2005 и 2014 г.).

Подобно е положението и при вноса на земеделски продукти, който през 2014 г. възлезе на 104 млрд. евро, което представлява 6,2 % от вноса на ЕС (вж. таблици от A-1 до A-3 в приложението).

3.2.

Износът на земеделски продукти на ЕС представлява стабилен стълб на външната търговия на ЕС. В сравнение с останалите сектори той заема четвърто място след машините, химическите и лекарствените продукти. В хода на извършената либерализация на търговията ЕС се разви от нетен вносител в нетен износител и от 2010 г. насам постига положително салдо по търговския баланс в търговията със земеделски продукти. През 2014 г. този търговски излишък възлизаше на около 21 млрд. евро.

3.3.

От особено значение за настоящото становище по собствена инициатива е обстоятелството, че през 2014 г. делът от 7 % на търговията със земеделски продукти в общата външна търговия на ЕС е значително по-висок от дела на целия аграрен и хранително-вкусов сектор в БВП, който възлиза на 3,5 %.

3.4.

Тази значителна разлика между значението на сектора за икономиката като цяло и значението на търговията със земеделски продукти за външната търговия подчертава нейното нарастващо през последните години значение. Растежът в аграрния и хранително-вкусовия сектор във все по-голяма степен се генерира от износа.

3.5.

Значение на веригата за създаване на стойност в областта на храните за икономиката като цяло:

3.6.

Настоящото становище се съсредоточава върху търговията със земеделски продукти на ЕС с трети държави. Прави се обаче и кратък преглед на вътрешнообщностната търговия със земеделски продукти. Вътрешната търговия на ЕС продължава да играе значително по-съществена роля за държавите членки в сравнение с външната търговия на ЕС. През 2014 г. почти 73 % от износа на земеделски продукти на всички държави членки бяха предназначени за други държави на ЕС. Така общият пазар допринесе за засилването на търговията и по този начин и за повишаването на благосъстоянието в ЕС. Това, което важи за вътрешнообщностната търговия, трябва да се пренесе и в една либерализирана международна среда по отношение на търговията с трети държави.

3.7.

От 2013 г. насам ЕС заема първо място в търговията със земеделски продукти в световен мащаб и през последните десетилетия допринесе значително за нейното положително развитие. От 2000 г. неговият износ за трети страни се увеличаваше с около 8 % годишно. Успоредно с това положително развитие на износа на земеделски продукти от ЕС други страни обаче успяха да увеличат по-динамично своя износ. Делът на ЕС в световната търговия със земеделски продукти спадна от близо 13 % през 2000 г. до 10,3 % през 2012 г. (вж. таблица А-4 в приложението).

4.1.

В миналото ЕС беше подложен на международна критика поради износа си на земеделски продукти, например в кръговете от преговори в рамките на ГАТТ/СТО. Това положение се промени из основи от началото на новото хилядолетие.

4.2.

В хода на множество реформи на ОСП регулираните от общата организация на пазара цени на ЕС бяха значително намалени. Пазарните цени в ЕС се определят от глобалните процеси на търсене и предлагане и поради това следват тенденциите на цените на световния пазар. Общата организация на пазара предлага на селското стопанство в ЕС вече само защитна мрежа, която би се задействала в случай на масов спад на международните цени. Възстановяванията при износ, които през 1992 г. все още възлизаха на 3 млрд. евро, междувременно нямат вече никакво значение.

4.3.

Като най-голям световен износител на земеделски продукти, изпреварвайки САЩ, Бразилия, Китай и Канада, и като най-голям световен вносител на селскостопански продукти, изпреварвайки САЩ, Китай, Япония и Русия, ЕС трябва да поеме двойна и нарастваща отговорност за продоволствената ситуация и за продоволствената сигурност в целия свят. С оглед на тази отговорност външното измерение на ОСП трябва да се укрепи значително и да заеме по-предно място сред нейните приоритети.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че вече е постигнат голям напредък по отношение на съгласуването между ОСП и политиката за развитие. Износът на земеделски продукти се осъществява без субсидии и не води до изкривяване на пазара. От друга страна, по отношение на вноса ЕС е един от най-отворените пазари, по-специално за развиващите се държави. През периода 2011 — 2013 г. вносът от най-слаборазвитите страни (48 на брой) възлизаше средно на близо 3 % от вноса на земеделски продукти на ЕС, като сумарно това беше четири пъти повече от стойността на общия внос на Канада, САЩ, Австралия и Нова Зеландия от тези държави.

5.1.

В един свят с все още неразрешен проблем с глада, който засяга над 800 млн. души в много страни, по-специално в Африка и Азия, една от основните задачи на селскостопанската и търговската политика трябва да бъде подобряването на изхранването в количествено и качествено отношение.

5.2.

С оглед на тези предизвикателства и поради особената ѝ отговорност във връзка с продоволствената сигурност, търговията със земеделски продукти често е предмет на противоречиви дискусии в гражданското общество. Това се дължи на факта, че тя може да оказва много различни въздействия. Тя може да спомогне за преодоляване на глада, но може да доведе и до нежелана зависимост.

5.3.

Това дава повод на ЕИСК да разгледа по-задълбочено достиженията на търговията със земеделски продукти, но също и изискванията към нея. Предизвикателствата включват глобализацията, либерализацията на пазара на селскостопански продукти на ЕС, нарастващата световна търговия със земеделски продукти, нарастването на населението в света, промяната на хранителните навици и преместванията на търсенето вследствие на икономически растеж.

5.4.

С оглед на гарантирането на продоволствената сигурност е желателно най-бедните страни да постигнат определено ниво на самостоятелно задоволяване със земеделски продукти. Обаче целта за пълно самостоятелно задоволяване на всяка една страна или регион сама по себе си не би трябвало да бъде определяща. Дори и в страна, която задоволява самостоятелно над 100 % от потребностите си, не може да се гарантира, че тамошното население разполага с достатъчно количество храна и с достатъчно добър достъп до нея. Така например се установява, че и в държави със селскостопански излишъци много хора страдат от липса на храна или недохранване.

5.5.

Недохранването трябва да се разглежда, разбира и преодолява по-скоро като проблем, свързан с бедността, отколкото като проблем на снабдяването с храна. Гарантирането на продоволствената сигурност следва да е свързано по-скоро с генерирането на доходи и да се определя в по-малка степен от съответното равнище на самостоятелно задоволяване на потребностите и/или търговската ситуация. В много бедните държави голяма част от населението все още практикува земеделие, за да задоволява собствените си нужди, и почти не разполага с други доходи. Поради това с оглед на подобряването на продоволствената сигурност, в центъра на вниманието, наред с генерирането на доходи и подходящото им разпределение, трябва да бъдат по-специално критериите наличност, финансова достъпност, достъп, както и стабилност на достъпа до храни.

5.6.

Търговията със земеделски продукти може да допринесе за нарастване на доходите както по отношение на износа (генериране на доходи и заетост), така и по отношение на вноса (закупуване на евтини храни на международните пазари и износ на други стоки). Тази стратегия обаче предполага достъп до международните пазари на селскостопански и промишлени продукти.

6.1.

Особена характеристика на селскостопанското производство — за разлика от промишленото производство — е фактът, че то е изложено на влиянието на природата. Производството и предлагането зависят от променливи фактори, които трудно се прогнозират или контролират. Това се отнася до метеорологичното време или появата на болести по растенията и животните. Глобалното изменение на климата ще увеличи непредсказуемостта на естествените фактори на влияние. Това ще засегне много по-драматично други континенти и държави, отколкото самия ЕС.

6.2.

За ЕС това означава, че след широкото отваряне на неговите пазари на селскостопански продукти той ще усеща като цяло в значително по-силна степен въздействието на колебанията в количествата и цените на световните пазари на селскостопански продукти. Същевременно поради сравнително благоприятните му и стабилни производствени условия нараства и неговата отговорност с оглед на продоволствената сигурност в целия свят.

6.3.

Търговията със земеделски продукти е част от решението на проблема, свързан с тази по-голяма несигурност, а не причината за него. Глобалната търговия със земеделски продукти дава възможност за компенсиране на колебанията в количествата и по този начин допринася за намаляването на колебанията в цените. Опитът показва, че изолирани пазарни интервенции на отделни страни, като забрани за износ, данъци върху износа или ограничения върху вноса, по-скоро задълбочават проблема за всички, отколкото да го смекчат.

6.4.

Понякога събития в общополитически план — като руската забрана за внос от 2014 г., оказват неблагоприятно влияние върху търговията със земеделски продукти, както показва опитът на ЕС през 2014 и 2015 г. По отношение на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор подобно геополитическо въздействие може да доведе до значителни нарушения на пазара, загуби и други неблагоприятни икономически последици. По този начин търговията със земеделски продукти се превръща в играчка на макрополитическата политика. В подобни ситуации земеделските стопани и предприятията се нуждаят от политическа подкрепа, за да се компенсират неблагоприятните последици в съответните търговски отношения.

6.5.

ЕИСК счита, че с оглед на силно нарастващото значение на търговията със земеделски продукти в глобален мащаб и за ЕС, е необходимо външното измерение на ОСП да бъде значително укрепено. Това може да се постигне по много начини.

6.5.1.

Запазващото се регулиране в световната търговия със земеделски продукти се дължи преди всичко на различни подходи към гарантирането на защита на потребителите и тяхното здраве в различните страни. Към институциите на ЕС, и по-специално към Комисията, се отправя искане да настояват за бързо отваряне на пазарите на държавите, в които съществуват подобни технически регулаторни търговски бариери, и — при необходимост — да започнат съответните преговори.

6.5.2.

ЕИСК счита за безусловно необходимо Комисията да поеме ясно и недвусмислено отговорността по тези въпроси за целия ЕС. Само по този начин ЕС може да защити ефективно и категорично своите позиции пред търговските си партньори. Същевременно лоялната конкуренция между държавите членки страда, когато те имат различни споразумения с трети страни. Само доколкото съществуват специфични за отделните региони или страни ограничения от страна на държавите членки, последните следва да могат да приемат специални разпоредби за обосновани случаи.

6.5.3.

ЕИСК призовава ЕС да предприема всички целесъобразни мерки за укрепване на международната конкурентоспособност на европейския сектор на аграрната и хранително-вкусовата промишленост и да продължава да разширява търговията със земеделски продукти на все по-отворените пазари на селскостопански продукти, на които има световна конкуренция. Обявената от новата Комисия цел за намаляване на бюрокрацията е стъпка в правилната посока. Същевременно трябва да се следи за по-ефективното изграждане на административните структури.

6.5.4.

По отношение на вноса в ЕС в основата на издаваните сертификати следва да бъдат стандартите на ЕС. С оглед на производствените условия и другите регулаторни режими следва да бъдат предвидени минимални изисквания за вноса, които да вземат надлежно под внимание положението в ЕС и да не поставят тукашните предприятия в неблагоприятна позиция по отношение на конкуренцията.

6.5.5.

ЕИСК отбелязва, че успехът на търговията със земеделски продукти на ЕС на силно либерализираните пазари се дължи до голяма степен на МСП. ЕИСК призовава Комисията да засили своята административна подкрепа за достъпа до международните пазари на земеделски продукти, така както вече го правят други трети страни. Така например МСП трябва да могат да разчитат на надеждна информация за пазара при планирането на дейността си.

6.6.

Глобалните пазари изискват глобална прозрачност на пазара. Това включва задълбочени прогнози и информация относно динамиката на количествата, цените, обменните курсове, метеорологичното време, болестите и т.н. ЕИСК приветства активното участие на ЕС в изграждането на информационната система за селскостопанските пазари AMIS в рамките на ФАО. Тези усилия обаче трябва да бъдат насочени към това, информацията, изготвяна в рамките на AMIS, да се предоставя преди всичко на участниците на пазара, за да могат те да извличат непосредствена полза от нея.

6.7.

Споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС са от особено значение. Ако многостранните преговори в рамките на СТО не приключат успешно, ще трябва да се търсят резултати на двустранно равнище, за да се разкриват нови пазари. Споразуменията трябва обаче да бъдат балансирани с оглед на различните заинтересовани сектори. Не би било приемливо търговията със земеделски продукти на ЕС да понася непропорционални разходи в полза на други сектори на икономиката.

6.8.

ЕИСК обръща внимание на особеното значение на споразуменията за партньорство с развиващите се страни. Чрез по-нататъшното развитие на преференциални споразумения в тези страни, въз основата на подобрен достъп до пазарите на ЕС, могат да се разгърнат положителните въздействия на търговските отношения, основаващи се на открита и справедлива търговия.