1.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 38/30

1)

Може ли въз основа на решението от 9 март 2012 г. по дело C-564/10, Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung срещу Pfeifer & Langen KG да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95 (1), с който се определя общностният давностен режим, е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент (ЕО) № 800/1999 (2) и член 5а от Регламент (ЕО) № 770/96 (3)?

2)

Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?

3)

В случай на отрицателен отговор на въпрос 2) трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят на възникване на нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на гаранцията, от който момент започват да се изчисляват посочените лихви?

4)

Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?

5)

Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция иска връщането на недължимо изплатената помощ, без да иска едновременно с това плащане на лихвите?

6)

Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008-561 от 17 юни 2008 г., да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?