19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/136

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид резолюцията, озаглавена „Изпълнение на поетия ангажимент: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, приета от Общото събрание на пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, на неговата шестдесет и пета сесия през 2010 г.,

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“ и „Пекин+15“ относно последващи действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г. и 2 март 2010 г., в които държавите членки се ангажираха да предприемат действия за насърчаване на равенството между жените и мъжете в 12 области,

—

като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011–2020 г.,

—

като взе предвид изпълнението на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г., в която се признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права са основополагащи за постигането на устойчиво развитие,

—

като взе предвид доклада по Програмата на ООН за развитие (ПРООН), озаглавен „Отвъд междинния преглед — постигане на Целите на хилядолетието за развитие“, публикуван през януари 2010 г.,

—

като взе предвид доклада за човешкото развитие по Програмата на ООН за развитие (ПРООН) за 2010 г., озаглавен „Истинското богатство на нациите: пътищата за човешкото развитие“,

—

като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“ , който оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте ЦХР,

—

като взе предвид Доклада за човешкото развитие за 2011 г. на Програмата на ООН за развитие (ПРООН),

—

като взе предвид заключителната декларация, приета на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“), проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, 20—22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета през 1979 г. от Общото събрание на ООН, която определя какво представлява дискриминацията по отношение на жените и създава програма за действие на национално равнище, за да се сложи край на подобна дискриминация,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

—

като взе предвид дейността на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие след 2015 г., оглавявана съвместно от Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и ПРООН, с подкрепа от всички агенции на ООН и в консултация със съответните заинтересовани лица,

—

като взе предвид доклада от юни 2012 г. на ООН до генералния секретар на ООН, озаглавен „Постигане на бъдещето, което искаме за всички“,

—

като взе предвид дейността на работната групата на високо равнище от изтъкнати личности към генералния секретар на ООН относно програмата за развитие след 2015 г. и резултата от Конференцията „Рио+20“,

—

като взе предвид консенсуса от Монтерей, приет на международната конференция относно финансирането за развитие, проведена в Монтерей, Мексико, от 18 до 22 март 2002 г.,

—

като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан през декември 2011 г.,

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие (1) и Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (2),

—

като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който отново потвърждава, че ЕС осигурява съгласуваност между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, който предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се държави“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Последователност на политиката за развитие“ (COM(2005)0134) и заключенията на Съвета, озаглавени „Последователност на политиката за развитие“, 3166-то заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се държави за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010)0127),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Хуманитарна хранителна помощ“ (COM(2010)0126),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141),

—

като взе предвид Европейския доклад за развитие от 19 септември 2008 г., озаглавен „Междинен преглед на целите на хилядолетието за развитие: докъде сме стигнали и накъде трябва да вървим?“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (COM(2011)0843, SEC(2011)1475, SEC(2011)1476),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500) и работния документ на Комисията от същата дата, озаглавен „Бюджет за стратегията“Европа 2020: настояща система на финансиране, бъдещи предизвикателства, резултати от консултациите със заинтересованите страни и различни възможности за главните хоризонтални и секторни въпроси“ (SEC(2011)0868),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията от 7 декември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Глобална Европа: нов подход за финансиране на външната дейност на ЕС“ (COM(2011)0865),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „Подготовка на многогодишната финансова рамка относно финансирането на сътрудничеството на ЕС за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските държави и територии за периода 2014–2020 г.“ (COM(2011)0837),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход, 3218-то заседание на Съвета по външни работи от 31 януари 2013 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета, озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, 3166-то заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—

като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие след 2015 г.“ (3) от 15 юни 2012 г. до 15 септември 2012 г., които бяха отворени за всички заинтересовани лица, физически лица, организации (правителствени и неправителствени, парламентарни, академични, от частния сектор и др.) и държави,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 април 2010 г., озаглавено „План за действие на ЕС от дванадесет точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“ (COM(2010)0159),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г., озаглавена „Осъщественият напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г.“ (4),

—

като взе предвид проучването от януари 2013 на тема „Целите на хилядолетието за развитие и след 2015 г. — голям ангажимент на ЕС“,

—

като взе предвид член 48 своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0165/2013),

А.

като има предвид, че Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) повишиха осведомеността относно премахването на бедността в световен мащаб като неотложно предизвикателство и приоритет за глобални действия, благодарение на техния ограничен набор от конкретни и обвързани със срокове цели; като има предвид, че по отношение на ЦХР е налице значителен напредък две години преди изтичане на предвидения срок през 2015 г.: беше постигната целта за намаляване наполовина на крайната бедност, както и целта за намаляване наполовина на дела на хората, които нямат сигурен достъп до подобрени източници на питейна вода, бяха облекчени условията за над 200 милиона души, живеещи в бедните квартали, записването на момичета в основните училища понастоящем е равно на това на момчетата и може да се наблюдава ускоряване на напредъка при намаляването на детската и майчината смъртност; като има предвид обаче, че настоящите ЦХР не обхващат в достатъчна степен първопричините за бедността, като неравенствата в рамките на държавите и между тях, социалното изключване, биологичното разнообразие и управлението;

Б.

като има предвид, че Европейският консенсус за развитие, подписан от Комисията, Съвета и Парламента, е достижение на правото; като припомня значението и обхвата на този документ, който утвърждава европейската пътна карта по отношение на развитието, както и достиженията на правото и насоките, които произтичат от тях;

В.

като има предвид, че ЦХР спомогнаха за определянето на бедността като лишение с много измерения в живота на хората, което обхваща образованието, здравеопазването, околната среда, храната, заетостта, жилищното настаняване и равенството между половете;

Г.

като има предвид, че глобалните предизвикателства остават и се очаква да нарастват — бедност, глад и недохранване, липса на достъп до качествено здравеопазване за всички, ограничен достъп до лекарства, липса на подходяща, безопасна канализация и хигиена, недостатъчни равнища на качествено основно и средно образование, висока безработица — особено младежка безработица, липса на социална закрила и зачитане на правата на човека, неравенство, включително между половете, както и влошаване на състоянието на околната среда и изменение на климата, водещи до необходимостта да се намерят нови пътища за развитие, които могат да доведат до приобщаващо и устойчиво развитие за всички;

Д.

като има предвид, че близо един милиард души по света страдат от недохранване и повече от 200 милиона са безработни; като има предвид, че само 28 % от световното население е обхванато от всеобхватни системи за социална закрила, което отразява високата степен на неофициална заетост, и като има предвид, че около 1,4 милиарда души нямат достъп до достатъчно енергийни услуги, което възпрепятства възможността им да преодолеят бедността;

Е.

като има предвид, че проблемът с недохранването в развиващите се държави всяка година отнема живота на близо 2,6 милиона деца и вследствие на въздействието на изменението на климата броят на страдащите от недохранване се очаква да нарасне;

Ж.

като има предвид, че до 2020 г. около 140 милиона момичета ще станат малолетни съпруги, ако се запазят настоящите проценти на ранните бракове;

З.

като има предвид, че три четвърти от бедните хора по света живеят в държави със среден доход и че според Показателите за световното развитие за 2008 г. на Световната банка неравенствата в доходите и благосъстоянието в рамките на държавите са се увеличили от началото на 80-те години на ХХ век, включително в държави с високи доходи; като има предвид, че несигурността по отношение на доходите и работните места също е нараснала вследствие на моделите на глобализация, основаващи се на възлагане на външни изпълнители и на по-слабата трудова защита;

И.

като има предвид, че според очакванията през 2015 г. повече от 600 милиона души все още ще използват неподобрени водоизточници, които представляват риск за здравето, и един милиард души, 70 % от които жени, ще живеят с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, особено в редица африкански държави, но също така и в страни с бързо развиващи се икономики, и ако настоящите тенденции се запазят, целта от ЦХР за намаляване наполовина на дела на хората, които живеят без основни санитарни услуги, няма да бъде постигната до 2049 г.; като има предвид, че понастоящем почти 200 милиона души са безработни, около 74 милиона от тях са на възраст между 15 и 24 години, и само 20 % от населението на света е обхванато от адекватно социално осигуряване, докато повече от половината нямат никакво осигуряване; като има предвид, че обявяването на 2015 г. за Европейска година на развитието ще позволи да се повиши информираността на европейските граждани относно значимостта на новите ЦХР;

Й.

като има предвид, че глобалната продоволствена, енергийна и финансова криза от 2007–2010 г., съчетана с икономическия спад в световен мащаб и изменението на климата, подчерта нестабилността на глобалните системи за продоволствено осигуряване и разкри пропуски във финансовите и стоковите пазари, както и в механизмите за глобално управление;

К.

като има предвид, че въпросите на устойчивостта, включително неотложната необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и постигане на по-справедливо и устойчиво ръководство и управление на природните ресурси, представляват основното предизвикателство за програмата за преобразяване;

Л.

като има предвид, че Декларацията за правото на развитие от 1986 г. утвърждава развитието като основно право на човека; като има предвид, че Декларацията се ангажира с подход, „основаващ се на правата на човека“, който се характеризира с реализирането на всички права на човека (икономически, социални, културни, граждански и политически), и като има предвид, че Декларацията се ангажира също и с укрепването на международното сътрудничество;

М.

като има предвид, че постигането на ЦХР преди крайния срок ще зависи до голяма степен от изпълнението на Глобалното партньорство за развитие, и като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да се придържат към своите ангажименти и не следва да позволяват на настоящата икономическа и финансова криза да спре постигнатия напредък;

Н.

като има предвид, че член 208 от ДФЕС предвижда, че основната задача на политиката на ЕС за развитие е намаляването и, като дългосрочна цел, изкореняването на бедността;

О.

като има предвид, че 50 години на политика на развитие, зависима от донори, са създали прекомерна пристрастеност и зависимост (5);

П.

като има предвид, че ООН работи в тясно сътрудничество с всички заинтересовани лица, по всеобхватен начин, за да използва инерцията в резултат на ЦХР и да продължи с амбициозна програма за развитие след 2015 г., която следва да се основава на по-добро качество на помощта, подобряване на координацията и зачитане на принципите на съгласуваност на политиката;

Р.

като има предвид, че ангажиментът на ЕС за осигуряване на съгласуваност на политиките за развитие (СПР) в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 2005 г. отново беше потвърден в неговите заключения от 14 май 2012 г. (6);

С.

като има предвид, че ЕС в качеството си на най-големия донор в света е решен да постигне своевременно ЦХР и е дълбоко ангажиран с преговорите по програмата за развитие след 2015 г.;

Т.

като има предвид, че Европейският парламент отдава особено значение на този процес и счита, че ЕС следва да действа като движеща сила за рамката за периода след 2015 г.;

У.

като има предвид, че значителен брой нестабилни или засегнати от конфликти държави не са изпълнили нито една цел от ЦХР (7);

Ф.

като има предвид, че липсата на мир, сигурност, демокрация, зачитане на правата на човека и политическа стабилност, наред с корупцията и нарушенията на правата на човека, възпрепятства бедните страни да използват потенциала си за развитие;

Х.

като има предвид, че 75 % от бедните народи по света живеят в страни със средни доходи (ССД), въпреки техния икономически растеж, и като има предвид, че специфичното положение в ССД не следва да се пренебрегва при прегледа на ЦХР, като същевременно се взема под внимание принципът за диференциация съгласно договореното в новата програма за развитие;

1.

Потвърждава, че Целите на хилядолетието за развитие, определени през 2000 г., са част от многото успехи в страните със среден доход и в развиващите се държави и че тези резултати трябва да бъдат правилно анализирани за бъдещата рамка, с цел постигане на по-глобални и устойчиви резултати;

2.

Подчертава, че глобалните условия са се променили коренно през последното десетилетие, като същото се отнася и до характера на бедността, чието изкореняване все повече се затруднява от увеличаващата се разлика и неравенството между и в рамките на държавите;

3.

Изтъква, че въпреки че някои развиващи се държави са станали донори, те все още са изправени пред нарастващи равнища на неравенство в сравнение с други развиващи се държави; посочва, че, наред с другото, изменението на климата, продоволствената несигурност, миграцията, безработицата, демографските промени, корупцията, ресурсните ограничения, неустойчивият растеж и финансовата и икономическа криза, както и нарушенията на правата на човека, представляват сложни и взаимосвързани предизвикателства;

4.

Припомня, че влошаването на състоянието на околната среда застрашава постигането на ЦХР, включително целта за изкореняване на крайната бедност и глада; по-специално припомня, че запазващите се неравенства и борби за оскъдните ресурси са сред основните движещи сили на конфликтите, глада, несигурността и насилието, които на свой ред са ключови фактори, възпрепятстващи човешкото развитие и усилията за постигане на устойчиво развитие; призовава за приемането на един по-цялостен подход, който да отразява резултатите и последващите действия на Конференцията за устойчиво развитие „Рио+20“;

5.

Подчертава необходимостта от съгласуваност между политиките на ЕС в областта на търговията и тези в областта на развитието, по-специално по отношение на най-отдалечените региони;

6.

Настоятелно призовава ЕС да застане начело с единен глас по време на дискусиите относно рамката след 2015 г. и до срещата на високо равнище на ООН да приеме обща, ефективна и амбициозна позиция по отношение на принципите и целите, които следва да бъдат част от новата рамка за развитие след 2015 г.; посочва същевременно, че трябва да има единна, всеобхватна и интегрирана рамка, с ясни критерии, която да съдържа ключовите въпроси, свързани с развитието и устойчивостта, и че тази рамка трябва да бъде универсална и глобална по своя характер, като насърчава благоденствието, правата на човека и благосъстоянието на всички и да води до пряко и активно участие на всички държави в нейното изготвяне и прилагане, и като се отдава внимание на ролята и отговорността на по-богатите държави за нейния успех, освен при финансирането;

7.

Посочва, че глобалното партньорство за развитие следва да се преориентира, така че да вземе предвид променения контекст, и следва да бъде тясно свързано с новите измерения на програмата след 2015 г.; подчертава, че едно прекроено и възобновено глобално партньорство за развитие ще бъде от основно значение за изпълнение на програмата след 2015 г. и за осигуряване на ефективни механизми за отчетност на всички равнища;

8.

Счита, че този единен подход изисква надлежна координация между ЕС и неговите държави членки преди представянето му на срещата на върха през есента в Ню Йорк, както и голяма публичност по време на преговорния процес под ръководството на члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието; призовава ЕС, който е основният донор в целия свят, да поеме изцяло ролята си на ключов участник в програмата след 2015 г.;

9.

Призовава целите за рамката за развитие след 2015 г. да включват ЦХР, както и целите за устойчиво развитие (ЦУР), и да насърчават благоденствието и благосъстоянието на всички, включително на групите в неравностойно положение като жени, деца, възрастните хора и хората с увреждания; подчертава, че трябва да има истинска гъвкавост според възможностите за определяне на национални цели с пряко и активно участие на развиващите се държави и партньорите в развитието, особено на гражданското общество; посочва, че богатите държави трябва да поемат сериозни ангажименти, свързани както с тяхното собствено развитие, така и с техните политики, които засягат други държави;

10.

Подчертава, че причината за липсата на напредък по отношение на онези ЦХР, свързани с положението на жените, се състои не само във финансовите и техническите пречки, но по-специално в липсата на политическа воля;

11.

Настоява, че изкореняването на бедността, което е основната цел на сътрудничеството на ЕС за развитие, и постигането на устойчиво социално и екологично развитие в рамките на възможностите на планетата трябва да бъдат наложителни глобални приоритети за програмата за развитие след 2015 г.;

12.

Подчертава, че неравенството възпрепятства икономическото развитие и усилията за намаляване на бедността; по-специално припомня, че високите равнища на неравенство затрудняват изграждането на широкообхватни, преразпределящи и финансово устойчиви системи за социално подпомагане, които се основават на принципите на социалната солидарност, като същевременно високите равнища на неравенство могат да повишат нивото на престъпността или да предизвикат ожесточен конфликт, особено в мултиетническите общества; счита, че трябва да се обърне внимание на структурните причини за бедността, за да се осъществи реална промяна на обществото;

13.

Признава начините, по които развитието и премахването на бедността са преплетени с предизвикателствата на мира и сигурността, околната среда, правата на човека, равенството между половете, демокрацията и доброто управление; поради това призовава за нов подход към изкореняването на бедността, който отчита значението на приобщаващото икономическо развитие и растеж, преразпределянето на богатството чрез бюджетни средства, достойния труд, ефективното професионално обучение, устойчивостта на околната среда, правата на човека и доброто управление;

14.

Призовава към Декларацията от 1986 г. относно правото на развитие да бъде прикрепена „програма след ЦХР“, която не само да потвърждава развитието като основно право на човека, но и да разглежда развитието като процес;

15.

Призовава за интегриране на принципа на равенство между половете в един подход, ориентиран към растежа, с цел прекратяване на бедността и включване на равенството между половете във всички програми, политики и стратегии на ЕС и в рамката след 2015 г.;

16.

Подчертава, че приобщаването е динамична концепция, която е нещо повече от стратегия „в полза на бедните“ и предполага разширяване на фокуса за включване на уязвимите групи от населението с несигурно препитание, което изисква в макроикономическата рамка да залегне стратегия за развитие; счита, че определянето на качествени показатели ще бъде от решаващо значение за проследяване както на степента, в която развитието е приобщаващо и устойчиво, така и на степента, в която се отчитат потребностите на най-нуждаещите се и уязвими групи;

17.

Призовава във връзка с това за приемане на по-широко определение на бедността, което не се основава само на брутния вътрешен продукт (БВП); подчертава, че глобалните и националните средни стойности изключват голям брой от бедните в света;

18.

Признава, че справянето с детското и майчиното недохранване изисква дългосрочни стратегии за развитие, като се акцентира върху сектори, които влияят на недохранването, като здравеопазване, образование, водоснабдяване и канализация и селско стопанство;

19.

Припомня, че е необходимо напълно да се признае многоизмерността на човешкото благосъстояние; припомня в тази връзка, че здравеопазването, храненето, социалната закрила, равенството между половете и образованието са ключови фактори за изкореняването на бедността и за приобщаващото икономическо развитие;

20.

Подчертава значението на намаляването на неравнопоставеността между половете на първо място в образованието, когато става въпрос за повишаване на средното качество на човешкия капитал, и на второ място, в областта на здравеопазването, с цел осъществяване на по-голям напредък при подобряването на здравето на майките и намаляването на детската смъртност;

21.

Призовава ЕС твърдо да защити правото на възможно най-висок стандарт на здравеопазване, включително на сексуално и репродуктивно здраве, както и правата и интеграцията на ХИВ/СПИН, наред с другото, в осигуряването на доброволно семейно планиране, безопасен аборт и контрацептиви;

22.

Подчертава, че рамката след 2015 г. за ЦХР включва конкретна цел за премахване на всички форми на насилие срещу жените;

23.

Подчертава, че достъпът до всеобщо безплатно здравно осигуряване, което съчетава лечение и профилактика, всеобщият достъп до подходяща питателна храна и висококачествено образование за всички и на всички равнища, които дават възможност за заетост, следва да се считат за основни цели на програмата след 2015 г.;

24.

Настоява, че рамката след 2015 г. трябва да включва първо, цели по отношение на достъпността, включително финансова, на качествените здравни грижи, с акцент върху насърчаване на здравословен начин на живот, профилактика и лечебни интервенции, включително сексуално и репродуктивно здраве и права и ХИВ/СПИН като основни елементи, и второ, практически стъпки за изграждане на основни системи на здравеопазване, които осигуряват профилактика, лечение, грижи и подкрепа за всички хора, включително най-маргинализираните и необлагодетелствани групи като малцинствата, затворниците, мигрантите, лицата без документи, проституиращите и употребяващите наркотици;

25.

Призовава за ускорени действия в световен мащаб за намаляване на смъртността на майките, новородените и децата и отново потвърждава основното значение на всеобщия достъп до услуги в областта на репродуктивното здраве;

26.

Призовава за продължаване на подкрепата за проучването на програми за по-ефективна и устойчива профилактика и лечение, включително проучването и развитието на ефективни форми на медицинска намеса, включително ваксини, лекарства и диагностика;

27.

Отбелязва, че жените имат решаваща роля в областта на храненето и продоволствената сигурност, тъй като те са отговорни за 80 % от селското стопанство в Африка, въпреки че все още почти никога не им се позволява да притежават земята, която обработват; подчертава, че премахването на глада съответно зависи от помощта, която позволява на дребните селскостопански производители да произвеждат достатъчно храна за тях и семействата им; посочва, че повечето дребни селскостопански производители са жени; призовава за подход, съобразен с пола, който да бъде включен във всички елементи на програмирането на продоволствената сигурност; подчертава необходимостта от предотвратяване и лечение на недохранването с намеси, основани на факти, като се дава приоритет на бременните жени и малките деца;

28.

Подчертава необходимостта да се изготвят и изпълнят здравни програми с цел укрепване на системите за здравеопазване, като се вземе предвид обстоятелството, че световната икономическа криза е подкопала напредъка по отношение на ХИВ/СПИН, туберкулозата, маларията и пренебрегваните тропически болести;

29.

Подчертава значението на целта за подобряване на здравословното състояние на майките с оглед на намаляване на процента на смъртност на майките и постигане на всеобщ достъп до сексуални и репродуктивни здравни услуги и семейно планиране; подчертава значението на образованието и повишената информираност в областта на сексуалното и репродуктивното здраве като неразделна част от програмата за здравето на жените;

30.

Заявява, че трябва да се отдели специално внимание на образованието на двата пола по въпросите, свързани с половата принадлежност, още когато започват училище, така че нагласите и социалните стереотипи постепенно да се променят и равенството между половете да се превърне в основен принцип на обществото във всички държави по света;

31.

Призовава разпоредбите относно хуманитарната помощ на ЕС, които допринасят за постигането на ЦХР, да бъдат ефективно изключени от ограниченията на хуманитарната помощ, наложени от САЩ или други донори, по-специално чрез гарантиране на достъп до аборт за жени и момичета, които са жертва на изнасилване по време на въоръжени конфликти;

32.

Признава, че възможностите за достоен труд позволяват на бедните домакинства да се измъкнат от бедността и са ключови средства за лицата и семействата да придобият самочувствие, чувство за принадлежност към дадена общност и да имат ползотворен принос; призовава пълната и продуктивна заетост и достойният труд да бъдат основна цел в програмата за развитие след 2015 г. и призовава тази цел да бъде подкрепена чрез прилагането на добре разработени минимални равнища на национална социална закрила за намаляване на бедността и за устойчивост;

33.

Подчертава, че здравната информираност и образование са основни елементи на едно по-добро обществено здраве;

34.

Настоятелно призовава да се отдели специално внимание и на справянето с незаразните болести като рака;

35.

Призовава рамката след 2015 г. за ЦХР да повиши овластяването на жените и равенството между половете чрез намаляване на различията между половете на всички равнища на образованието с конкретни цели като всеобщ достъп до и завършване на качествено образование (основно, средно и висше) и професионално обучение в рамките на благоприятна за младежите политика за създаване на работни места, премахване на женската неграмотност и достъп до широкообхватно сексуално образование в училище и извън него;

36.

Подчертава, че рамката за устойчиво развитие след 2015 г. изисква зачитане на принципа на демократичното управление и правата на човека, ефективни, прозрачни и отговорни институции и партньори на всички равнища и системно присъединявано в демократичния процес и разполагащо с права гражданско общество; настоява, че рамката трябва да се ръководи от основните понятия за демокрация, основана на участието, и за ефективно гражданство чрез пълното и засилено упражняване на граждански и политически права;

37.

Призовава ЕС да сподели своя опит и познания с развиващите се държави, като предостави достъп до знания в съответните области на устойчивото развитие, особено като се използва опитът от прехода на държавите — членки на ЕС;

38.

Счита, че текущите преговори и дебат трябва да бъдат структурирани по начин, който да гарантира, че в новата рамка за развитие се отразява и се следва ясен ангажимент към демократично управление;

39.

Подчертава, че изменението на климата, неотдавнашната криза с продоволствените цени, както и глобалната финансова криза, могат да бъдат свързани с липсата на адекватно глобално управление; следователно подчертава, че глобалното управление следва да бъде важна съставна част от програмата за развитие за периода след 2015 г.;

40.

Изразява съжаление относно липсата на съгласуваност между институциите на глобалното управление, по-специално по отношение на многостранната търговия и финансовите и екологични структури; счита, че макар дефицитите от глобалното управление да са накарали държавите да търсят регионални решения, за да отговорят на специфичните за регионите потребности, свързани с развитието, подобни договорености изискват координация, с цел да се избегне разпокъсване на политиките и липса на съгласуваност с многостранните режими и международните стандарти; в по-широк план счита, че в подкрепа на националните усилия трябва да се предприемат действия на глобално равнище;

41.

Отбелязва, че макар и форматът на рамката за ЦХР да даде възможност за определяне на конкретни и обвързани със срокове цели и запланувани показатели, които биха могли да се контролират чрез солидни статистически показатели, съществува липса на ангажираност с тези цели; в този контекст предупреждава за опасността от налагането на недиференциран подход и счита, че глобалните цели и запланувани показатели трябва да са специално съобразени и адаптирани към националните и регионалните обстоятелства, както и към първоначалните условия;

42.

Посочва, че органите на всички равнища играят решаваща роля в програмата за устойчиво развитие, като участват в политически разисквания, отразяват ангажиментите в законодателството, търсят отговорност от правителствата по проблемите на обществото, околната среда и съдебната политика и надграждат принципа на ангажираност;

43.

Настоятелно призовава международната общност да обърне специално внимание на създаването на среда, която да позволява и да дава възможност за участие на организациите на гражданското общество, частния сектор, благотворителни фондации и други независими участници, както и на национални парламенти и местни органи на местно, национално и регионално равнище, а също така да им дава възможност да поемат своята отговорност за формулирането на политики и мониторинга на тяхното изпълнение и по този начин да играят подходяща роля в рамката след 2015 г.;

44.

Освен това настоятелно призовава за това младите хора, и особено момичетата и младите жени, да имат възможност да играят ключова роля в рамката след 2015 г., като припомня, че участието на младите хора в управлението може да донесе много ползи, включително насърчаване на демократичните структури и процеси за вземане на решения и подобряване на благосъстоянието на младите хора и техните общности;

45.

Призовава за това принципите на правата на човека да подкрепят рамката след 2015 г., която трябва да се справи по-специално с въпросите на неравенството, вредните традиционни практики, дискриминацията, насилието, основано на пола, участието и предоставянето на права на маргинализираните групи и хората в неравностойно положение в обществото, като се обърне специално внимание на правата на младите хора, жените, мигрантите, хората с ХИВ, хората, страдащи от дискриминация на кастов признак, лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица и хората с увреждания;

46.

Призовава във връзка с това за начертаване на самостоятелна цел, насочена към постоянното неравенство, пред което са изправени жените и момичетата, която да насърчава необходимата политическа воля, ресурси и ангажираност, за да се предприемат устойчиви и ефективни действия;

47.

Подчертава, че програмата на ООН за развитие след 2015 г. трябва да отговаря на подхода, основан на правата на човека, който обхваща социалните и икономическите права, като същевременно включва гражданските и политическите права, свързани с мира и сигурността, както и правото на развитие;

48.

Препоръчва да се създаде всеобхватна рамка, свързана с равенството;

49.

Насърчава ЕС да подпомага развиващите се държави в изграждането на политическата им воля и в полагането на повече усилия за подобряване на ратифицирането и прилагането на правни инструменти за правата на човека с цел забрана на дискриминацията или на всички правни, политически или регулаторни пречки и наказателни разпоредби, основаващи се на възраст, пол, раса, етническа принадлежност, каста, култура, религия, вяра, семейно положение, увреждане, ХИВ статус, национален произход, имигрантски статус, езикови умения, сексуална ориентация, полова идентичност или други фактори или статус; също така насърчава ЕС да подкрепя развиващите се държави при въвеждането на подходящи равнища на социална закрила;

50.

Призовава за ратификация, от всички държави на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, с цел да се насърчи равенството между половете;

51.

Подчертава, че въоръжените конфликти и следконфликтните ситуации са сред основните пречки пред развитието и изкореняването на бедността, които са заплаха за демокрацията; подчертава също, че мирът и сигурността, развитието и правата на човека са взаимосвързани и взаимно укрепващи се; следователно насърчава Съюза да използва всички подходящи инструменти, като например Международната декларация за правата на човека, или тези, предвидени в рамките на Споразумението от Котону, с цел укрепване на предотвратяването на конфликти;

52.

Призовава във връзка с това за отдаване на приоритет на изграждането на капацитет в засегнатите от конфликти държави и нестабилните държави; счита, че ефективни международни партньорства, обмен на знания и методи за развитие на капацитета въз основа на опита от прехода на държавите — членки на ЕС, които надграждат модела „Нов път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, чието начало бе дадено в Пусан по време на четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, са необходими за стабилизирането и развитието на тези държави;

53.

Призовава ЕС да продължава своята сериозна ангажираност в нестабилните държави, като предоставя интегрирана реакция във връзка с политиките за развитие, и хуманитарни помощи и допринася за намаляване на риска от бедствия, предотвратяване на конфликти и изграждане на държавите;

54.

Счита, че рамката за развитие след 2015 г. трябва да отразява договорените в Пусан цели за изграждане на мира и държавите;

55.

Подчертава, че в рамката за развитие след 2015 г. следва да се обърне внимание на предотвратяването на насилието и дискриминацията, особено сексуалното насилие върху момичетата и жените, и че трябва да се установят или укрепят всеобхватни системи за закрила, които да са достъпни за всички;

56.

Призовава ЕС да допринесе по всеобхватен и прозрачен начин за засилване на съгласуваността между целите за устойчиво развитие в социалната сфера и сферата на околната среда и целите за развитие след 2015 г.;

57.

Подчертава, че крайният резултат следва да бъде „една програма за развитие“, като се избягва дублирането на усилия и ресурси; подчертава, че като се има предвид фактът, че на световно равнище съществува тенденция въпросите, свързани с околната среда и развитието, да се разглеждат отделно, ЕС следва да търси нови начини за преодоляване на това разделение и да изгражда мостове между тези тясно свързани помежду си области, включително от институционална гледна точка;

58.

Подчертава, че устойчивостта е първостепенно предизвикателство, чийто неуспех вероятно ще постави под заплаха всички измерения на човешкото развитие; признава по-специално неразривната връзка между храните, устойчивия и сигурен достъп до енергия, водата, устойчивото използване на земята, ефикасното използване на природните ресурси, защитата на моретата, другите екосистеми и биологичното разнообразие, обезлесяването и смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптацията и намаляването на риска от бедствия, устойчивото производство и потребление, социалното приобщаване и достойния труд в рамката за борба с бедността;

59.

Посочва, че всеобщият достъп до безопасна питейна вода и канализация като основна хоризонтална социална услуга за постигане на всички цели, както и модерните, надеждни, достъпни, благоприятни за климата и устойчиви енергийни услуги за всички, са ключов фактор за изкореняването на бедността и приобщаващия устойчив растеж;

60.

Подчертава, че енергийната сигурност изисква прилагането на стратегии, основани на разнообразяване на източниците, включително слънчевата енергия, опазване на екосистемите и природните ресурси, намаляване на рисковете от бедствия, интегрирано управление на водните ресурси и подобряване на пазари и инфраструктури и регулаторни мерки;

61.

Призовава също за конкретни действия при насърчаването и развитието на здрави морски екосистеми, устойчиви рибни стопанства и устойчиви аквакултури, които биха могли да играят важна роля в снабдяването с храни, в храненето и устойчивото селско стопанство;

62.

Подчертава колко важно е да се прилага правилно принципът на диференциацията, утвърден в новата програма за развитие; настоятелно призовава държавите с бързоразвиващи се икономики да поемат своята отговорност при преразпределяне на приходите между гражданите си чрез държавния бюджет, с цел заличаване на разликата в бедността;

63.

Припомня ангажимента, поет за разпределяне на 0,7 % от брутния национален доход за официалната помощ за развитие (ОПР) до 2015 г.; подчертава, че в бъдещата рамка трябва да бъде поддържано най-малко това равнище, и призовава всички държави членки да въведат това чрез обвързващо законодателство и да приемат многогодишни бюджетни графици, за да изпълнят тази цел;

64.

Подчертава значението на това ЕС да има бюджет, който е в състояние да посрещне предизвикателствата пред себе си, особено в периоди на криза, и по-специално от гледна точка на финансирането, което се предоставя за развитие; във връзка с това и за да не се задава вече въпросът, свързан с бюджета на ЕС относно равнището на бюджетните кредити за плащания, призовава за създаването на собствени ресурси, като например данък върху финансовите сделки, част от който следва да се добавя към функция IV от бюджета на ЕС;

65.

Настоява финансирането за борба и адаптиране към ефектите от изменението на климата да бъде реално допълнение на съществуващите ангажименти; затова призовава ЕС да предложи източници на финансиране, различни от ОПР, които да се предоставят за финансиране за климата, като дадат възможност за обсъждания след 2015 г., които да разяснят ролята на ОПР и финансирането за адаптиране за устойчивото изкореняване на бедността;

66.

Призовава Комисията за насърчаване на обсъждания със заинтересованите лица относно механизмите за финансиране, за да се задоволят финансовите нужди в сценария на развитие след 2015 г.;

67.

Припомня, че по време на Форума за сътрудничество за развитие на ООН от 2012 г. ясно беше подчертана необходимостта от по-добра координация вместо конкуренция между различните механизми за подпомагане и донорите; призовава ЕС да насърчи програма за ефективност на помощта, тъй като ЕС и неговите държави членки носят обща отговорност за намаляване на фрагментирането на помощта;

68.

Призовава Комисията да продължи да работи съвместно с други донори на глобално равнище за разработването на нови новаторски финансови механизми за развитие, тъй като последните, наред с новите партньорства, ще играят ключова роля в новия сценарий на развитие, като допълват другите източници и спогодби относно финансирането за устойчиво развитие; припомня на държавите — членки на ЕС, че са се споразумели да въведат данък върху финансовите сделки, за да може част от тези средства да бъде използвана за финансиране на устойчивото развитие и борбата срещу изменението на климата;

69.

Посочва, че ЕС следва да насърчава интегриран и допълващ подход за финансиране, включително чрез публично-частни партньорства;

70.

Призовава ЕС да насърчава социални, етични и щадящи околната среда обществени поръчки на международно равнище като инструмент за прилагане на рамката след 2015 г.;

71.

Призовава ЕС да направи правилна оценка на механизма за съчетаване на кредити и безвъзмездни средства — по-специално от гледна точка на развитието и финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност, местната собственост и кредитния риск — преди да продължи да развива съчетаването на кредити и безвъзмездни средства за увеличаване на финансовите ресурси за развитие и за насърчаване на микрокредитирането; призовава Комисията да публикува насоки и точни критерии, които се основават на хармонизирани стратегии за намаляване на бедността и имат ясно въздействие върху устойчивото развитие, когато се прилагат тези нови мерки;

72.

Отново призовава за превръщане на борбата срещу с корупцията, прането на пари, явлението на данъчния рай, незаконното изтичане на капитали и вредните данъчни структури в абсолютен приоритет в програмата на ЕС в международните финансови институции и институциите за развитие, така че да се осигури възможност на развиващите се държави да увеличат вътрешните си приходи;

73.

Подчертава спешната необходимост от ускорено мобилизиране на вътрешните ресурси и следователно призовава ЕС и международната общност да увеличат подкрепата си за развиващите се държави в случаите на създаване на ефективна фискална политика и устойчива данъчна основа, както и укрепване на капацитета, уменията и квалификациите на техните администрации с оглед справяне с незаконните финансови потоци, избягването на данъци, укриването на данъци, измамите и подобряване на събираемостта на данъците;

74.

Припомня, че качеството на финансовата отчетност е от съществено значение за ефективната борба с укриването на данъци; следователно подчертава значението на пълната прозрачност в областта на корпоративното отчитане на печалби и платени данъци, особено, но не само, от дружества, участващи в използването на природните ресурси; поради това отправя искане към Комисията да насърчи включването на изискване в стандарта за финансова отчетност на Съвета по международни счетоводни стандарти за това, мултинационалните корпорации да отчитат приходите си и заплатените данъци по страни; припомня, че това искане е в съответствие с необходимостта от подобряване на корпоративната социална отговорност на многонационалните предприятия;

75.

Подчертава спешната необходимост да се премине към подходяща комбинация от количествени и качествени мерки за развитие;

76.

Изтъква, че е необходим нов набор от показатели, различни от БВП, с цел постигане на благоденствие и развитие и преодоляване на новите предизвикателства в социалната сфера и сферата на околната среда, който поради това следва да включва показатели, като например индекса на човешкото развитие, количествения дял на бедността, индекса на разликата в бедността и коефициента на Джини;

77.

Изтъква, че ясните и измеримите показатели, включващи резултати и въздействия, са от решаващо значение за наблюдението и докладването относно напредъка, постигнат в области като изкореняването на бедността и икономическото и социалното развитие, и следва да включват равенството между половете, заетостта, социалната защита (напр. достъп до здравеопазване и пенсии, защита срещу рисковете от безработица и защита срещу лишаването от препитание на жени, деца и възрастни хора), уврежданията, миграцията и статуса на малцинство;

78.

Призовава ЕС да разработи подходящи базови стойности, показатели и цели за измерване на въздействието на СПР;

79.

Подчертава необходимостта от прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; в този контекст призовава всички страни към създаване на истинска регулаторна рамка за стопанската дейност, насърчаване на пълната и производителна заетост и достоен труд, зачитане на правата на човека, включително стандартите на МОТ, прозрачността и социалните и екологичните стандарти;

80.

Счита, че подкрепата за частния сектор следва на първо място да има за цел гражданите в развиващите се държави да бъдат избавени от бедността и да допринесе за укрепването на частния сектор в развиващите се държави, тъй като в противен случай съществува опасност да се насърчи развитие и растеж, лишени от баланс;

81.

Настоятелно призовава установените в ЕС дружества с производствени обекти в развиващите се държави да изпълняват задълженията си за зачитане на правата на човека и свободите, социалните и екологичните стандарти, равенството между половете, основните трудови стандарти, международните споразумения и прозрачното плащане на данъци;

82.

Посочва колко е важно да се защитава частната собственост с цел укрепване на инвестиционната среда и принципите на правовата държава;

83.

Подчертава, че макар и частният сектор да играе ключова роля в икономиката, основна отговорност на държавата е да предоставя качествени основни услуги на своите граждани и следователно да допринася за борбата срещу бедността;

84.

Подчертава, че лицата в публичния и частния сектор трябва да намерят нови начини за съчетаване на техните интереси, способности и усилия, за да се допринесе за постигането на програма след 2015 г.;

85.

Подчертава, че икономическият растеж и икономическото развитие следва да бъдат устойчиви, приобщаващи и да допринасят за засилването на производствения капацитет, създаването на работни места и социалното приобщаване за всички, за да се даде възможност на развиващите се държави да трансформират своите икономики; призовава за създаването на механизъм за социална защита в развиващите се държави, установен на национално равнище, и за премахването на всички форми на детски труд;

86.

Изтъква, че справедливата търговия е търговско партньорство, основано на диалог, прозрачност и взаимно уважение, с което се цели по-висока степен на справедливост в международната търговия (8); счита, че справедливата търговия е пример за успешно партньорство с много заинтересовани страни по света и на различни етапи по цялата снабдителна верига, което осигурява достъп до пазара за производители в неравностойно положение, гарантира устойчиви средства за препитание, зачита трудовите стандарти, преустановява детския труд и насърчава екологично устойчиви практики на земеделие и производство;

87.

Призовава ЕС при гарантирането на категоричното интегриране на ППР в рамката след 2015 г. да продължи да обръща особено внимание на следните приоритетни области: търговия и финанси, здраве и образование, изменение на климата, природни ресурси, селско стопанство, рибно стопанство, здравеопазване, хранене и продоволствена сигурност, миграция, енергетика, политики за мир и сигурност и права на човека;

88.

Посочва, че търговията може да бъде основен двигател за намаляване на бедността, като води до по-голямо равенство и прозрачност и насърчава устойчивото човешко развитие и икономическия растеж; в тази връзка настоятелно призовава ЕС да гарантира, че търговската му политика в съгласувана с целите на ЕС за развитие;

89.

Счита, че докато ЦХР със сигурност са постигнали успех в насочването на повече внимание върху помощта за развитие, съсредоточаването единствено върху помощта е твърде тесен подход; счита, че е необходим нов подход, който обхваща глобалното управление, със силен акцент върху съгласуваността на политиката за развитие и предоставянето на глобални обществени блага;

90.

Счита, че програмата за развитие след 2015 г. трябва да установи съществените глобални обществени блага, да определи начините за тяхното финансиране и да уточни кои глобални институции могат да бъдат държани отговорни за тяхното предоставяне;

91.

Счита, че ППР следва да надхвърли перспективата за „ненанасянето на вреда“ както в Европа, така и извън нея, в посока към по-интегриран подход, при който международната търговия, околната среда и международната финансова структура се разглеждат като глобални публични политики, които спомагат за поставянето на по-високи цели за глобално развитие; в тази връзка подкрепя идеята за създаване на Световен икономически съвет в контекста на системата на Обединените нации;

92.

Посочва, че ППР може да постигне действителни и ефективни резултати единствено чрез колективни усилия и активно участие на развитите и развиващите се държави, нововъзникващите икономики и международните организации;

93.

Подчертава, че бъдещата рамка за развитие следва да съдържа позоваване на помощта и на понятието за „ефективност на развитието“; по-специално счита, че превръщането на „ефективността на помощта“ в програма за „ефективност на развитието“ предполага комбинация от помощта за развитие, помощта за предоставяне на глобални обществени блага и адаптирането на съществуващите структури за глобално управление с цел увеличаване на техния капацитет за отговор на глобалните предизвикателства;

94.

Настоятелно призовава ЕС да служи като движеща сила, като гарантира взаимното допълване и разделението на труда в рамките на процеса на развитие по един всеобхватен и прозрачен начин, включително чрез повишено използване на съвместно програмиране;

95.

Приветства амбициозното и ангажиращо съобщение на Комисията от 27 февруари 2013 г. относно „Достоен живот за всички“;

96.

Подчертава, че следните принципи следва да бъдат взети под внимание при определянето на последователна позиция на ЕС с оглед на преговорите по нова рамка за развитие:

97.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.