9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/70

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933), и резолюцията на Парламента от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ (2), както и въпроса с искане за устен отговор към Комисията относно инициативата „Възможности за младежта“ (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането на инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2012)0727),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно „Младежта в движение“ (COM(2010)0478),

—

като взе предвид заключенията на Съвета, приети в Люксембург на 17 юни 2011 г., относно насърчаването заетостта на младите хора за постигане на целите на „Европа 2020“,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно „Инициативата за заетост на младежта“ от 7 февруари 2013 г.,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 5 декември 2012 г., озаглавено „Към рамка за качество на стажовете. Втори етап на консултациите със социалните партньори на европейско равнище съгласно член 154 от ДФЕС“ (COM(2012)0728),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 5 декември 2012 г. за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта (COM(2012)0729),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от о13 юни 2012 г., озаглавен „Гаранция за младежта: опитът на Финландия и Швеция“,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно гаранцията за младежта (4),

—

като взе предвид политическото споразумение, постигнато в Съвета на 28 февруари 2013 г. относно препоръката на Съвета за създаването на гаранция за младежта,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

—

като взе предвид предложението за изменение на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (COM(2011)0607),

—

като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 30 януари 2012 г., озаглавено „Към благоприятстваща растежа консолидация и благоприятстващ работните места растеж“,

—

като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (5),

—

като взе предвид Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, разработена от Европейския младежки форум заедно със социалните партньори и други заинтересовани страни,

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 22 октомври 2012 г., озаглавен „Групата NEET — никъде неработещи, неучещи и необучаващи се: характеристики, разходи и ответни действия в рамките на политиките в Европа“ (6),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 21 декември 2012 г., озаглавен „Ефективност на мерките на политиката за повишаване на равнището на заетост на младите хора“ (7),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 29 април 2011 г., озаглавен „Подпомагане на младите работници по време на кризата: приносът на социалните партньори и публичните органи“ (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно интеграцията на мигрантите, нейното отражение върху пазара на труда и външното измерение на координацията на социалната сигурност в ЕС (9),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 7 февруари 2012 г., озаглавен „Последни тенденции в развитието на политиката във връзка с никъде неработещите, неучещи и необучаващи се лица (NEETs)“ (10),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 15 януари 2013 г., озаглавен „Активно приобщаване на млади хора със здравословни проблеми или увреждания“ (11),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0275/2013),

A.

като има предвид, че към юни 2013 г. 23,5 % от младежите в трудоспособна възраст са били безработни, като за Австрия и Германия този показател е бил почти 10 %, а за Гърция — над 64,2 %, което сочи значителни географски различия, както на територията на държавите членки, така и между отделните държави членки; като има предвид, че най-новите данни и прогнози показват постоянно влошаване на положението на младите хора в някои държави членки;

Б.

като има предвид, че безработицата сред жените на възраст под 25 години продължава да се увеличава, като нарасна от 18,8 % през 2009 г. до 22,1 % през 2012 г., и според последните налични данни към момента възлиза на 22,9 %; като има предвид, че все повече се ширят нагласи като обезсърчаване, самоизключване и отчуждение към работата; като има предвид, че младите жени все още се сблъскват с по-лоши условия на пазара на труда в сравнение с младите мъже, и като има предвид, че това води до значителна загуба на потенциал за икономически растеж за Европа поради недостатъчно използване на уменията на висококвалифицирани жени;

В.

като има предвид, че през 2011 г. 7,5 милиона младежи на възраст между 15 и 24 години и 6,5 милиона на възраст между 25 и 29 години са били в категорията на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се лица, като сред тях се срещат представители на уязвими групи; като има предвид, че това би могло да доведе до сериозни лични и социални последици като несигурни перспективи за бъдеща заетост, бедност и социално изключване , или дори психически и физически смущения; като има предвид, че е вероятно тези проблеми да се увеличат в близкото бъдеще, и като има предвид, че те ще доведат до сериозни финансови последици за системите за социална сигурност на държавите членки;

Г.

като има предвид, че съществуването на 14 милиона никъде неработещи, неучещи и необучаващи се лица изисква по-големи усилия от страна на държавите членки и европейските институции за повторна интеграция на младежите на пазара на труда; като има предвид, че потребностите на младежите в Европа значително се различават и че поради това всякакви мерки за интеграция на пазара на труда трябва да бъдат съобразени с нуждите на отделните специфични групи и където това е възможно, да включват също така политики за индивидуална оценка;

Д.

като има предвид, че през 2011 г. икономическите загуби в държавите членки, дължащи се на неучастието на младежите в пазара на труда, се изчисляват на 153 милиарда евро, което съответства на 1,2 % от БВП на ЕС (12); като има предвид, че тази цифра надвишава многократно сумата от 10 милиарда евро, която се изчислява, че е необходима за създаването на 2 милиона нови работни места за младежи (13); като има предвид, че това представлява сериозна дългосрочна социална и икономическа тежест за целия Европейски съюз;

Е.

като има предвид, че младежката безработица е важен фактор, допринасящ за рязкото увеличаване на миграцията в редица държави членки; като има предвид, че мобилността и миграцията много рядко се избират доброволно, като по.често този избор е продиктуван от икономическа необходимост;

Ж.

като има предвид, че в ЕС са потребни големи инвестиции за създаване на растеж и работни места, както и за засилване на вътрешното търсене; като има предвид, че за да бъде постигнато значително подобряване на икономическото положение в краткосрочен план и на ситуацията на пазарите на труда на държавите членки е необходим инвестиционен пакет в размер на 2 % от БВП на ЕС; като има предвид, че тази мярка би била в полза предимно на младежите, които представляват групата, най-силно засегната от кризата;

З.

като има предвид, че в периоди на икономическа криза младежите са особено ощетени, значително повече, отколкото останалите групи; като има предвид, че за много младежи може да се очаква настоящата безработица да се превърне в трайна безработица, което в голяма степен увеличава риска от социално изключване; като има предвид, че това води до тревожни последици за младите хора, като понижава самоуважението им, оставя амбициите им без реализация , намалява доходите им и възможностите им за кариера, забавя поемането на пътя им към независимия живот на възрастни, включително създаването на семейство, а впоследствие се отразява и върху обществото, като влияе отрицателно на социалната, икономическата и демографската ситуация в Европа, както в краткосрочен, така и дългосрочен план, повишава риска от бедност в напреднала възраст за младите хора поради невъзможността им да плащат вноски за пенсионно осигуряване по време на периода на трудова заетост;

И.

като има предвид, че член 13 от Договора за ЕО специално оправомощава Общността за борба с дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация; като има предвид, че въпреки Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, младите жени все още страдат от дискриминация, основана на възрастта и пола, когато навлизат на пазара на труда;

Й.

като има предвид, че въпреки високите равнища на младежка безработица, в ЕС има приблизително четири милиона свободни работни места (14) поради несъответствия в уменията; като има предвид, че в определени области, като например ИКТ и НИРД, съществува упорито и нарастващо търсене на висококвалифициран персонал, което не може да бъде удовлетворено;

К.

като има предвид, че МОТ препоръчва да се задели бюджет от 21 милиарда евро, равняващ се на 0,5 % от всички разходи в еврозоната, за пълното прилагане на гаранцията за младежта в ЕС;

Л.

като има предвид, че в контекста на стратегията „Европа 2020“ ЕС се е заел да повиши равнището на образование, да сведе процента на преждевременно напускащите училище под 10 % до 2020 г. и да увеличи процента на завършване на висше или еквивалентно образование сред лицата на възраст 30–34 години до поне 40 %, както и равнището на заетост във възрастовата група 20–64 години до 75 %;

M.

като има предвид, че кризата доведе до увеличаване на броя на лицата, най-вече сред младежите, наети на несигурни работни места, и като има предвид, че голям брой работни места с пълна заетост са замествани от краткосрочни договори, почасов труд и неплатен труд;

Н.

като има предвид, че все повече младежи са принудени да приемат неплатени и платени стажове и че това положение е дискриминиращо по отношение на лицата с ниски доходи; като има предвид, че трябва да бъде признат проблемът с експлоатацията на стажанти като евтина работна сила и че поради тази причина е необходим набор от критерии за качество на стажовете;

O.

като има предвид, че МСП и микропредприятията, които са водеща сила за икономическия растеж и създаването на работни места, както и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, загубиха повече от 3,5 милиона работни места и значително намалиха назначенията в резултат на икономическата криза, като закриването на работни места засегна всички работници и служители, а най-тежко — младежите;

П.

като има предвид, че младите хора имат право на качествени работни места в съответствие с техните умения; като има предвид, че качествените работни места са от основно значение за достойнството и независимостта на европейската младеж;

Р.

като има предвид, че икономическата криза, която стана осезаема през 2008 г., засегна отрицателно както търсенето, така и предлагането на пазара на труда, като повиши драматично несигурността на възможностите за заетост и превърна в необходимост по-доброто информиране на всички безработни лица относно възможностите за заетост; като има предвид, че образованието, обучението и развитието на умения често са недостъпни за най-ощетените групи, включително младите хора с увреждания;

С.

като има предвид, че благодарение на своя практичен характер двойните образователни системи, съчетаващи училищно преподаване и професионално обучение, както и комбинираните академично-професионални курсове, съществуващи в някои държави членки, доказаха своята стойност в кризата; като има предвид, че Комисията многократно е отбелязвала, че ефективните двойни образователни системи могат да гарантират стабилно предлагане на квалифицирани работници и служители, като същевременно безработицата сред младежите се поддържа на ниско равнище;

Т.

като има предвид, че преходът от редовната форма образование към пазара на труда представлява повратен момент в живота на младежите, който е от решаващо значение за техните перспективи за професионално развитие, потенциал за доходи през целия живот и социално положение в дългосрочен план; като има предвид, че в този контекст политиката в областта на образованието представлява част от политиката за пазара на труда;

У.

като има предвид, че започналата през 2008 г. икономическа криза засегна отрицателно както търсенето, така и предлагането на пазара на труда, като това драматично повиши несигурността по отношение на възможностите за заетост и наложи необходимостта да се реши въпросът с инвестициите на държавите членки в създаването на работни места, обучението и образованието; като има предвид, че последиците от кризата могат да включват нарастване на социалните конфликти и социалното напрежение;

Ф.

като има предвид, че агенциите по заетостта изпълняват основна роля на пазара на труда и поради това от тях следва да се изисква да отговарят на строги стандарти за качество, като съответствието с тези стандарти следва да се проверява от компетентните органи; като има предвид, че тези стандарти за качество и изискването за подлагане на проверки следва да се прилагат в еднаква степен за публичните и частните агенции по заетостта;

Х.

като има предвид, че част от решението за безработицата може да бъде развитието на висококачествени системи за професионално образование и обучение с висококвалифицирани преподаватели и инструктори, иновативни методи на обучение, висококачествена инфраструктура и оборудване и висока степен на приложимост на пазара на труда, като се предлагат пътища за продължаване на образованието и обучението;

Ц.

като има предвид, че младите хора представляват 40 % от упражняващите трудова заетост на временни договори, но са едва 13 % от общия брой на заетите лица, и че един на всеки петима младежи се опасява от загуба на работата си;

Ч.

като има предвид, че в някои държави членки може да се наблюдава все по-голямо несъответствие между уменията на дипломираните лица и уменията, които се изискват на пазара на труда;

Ш.

като има предвид, че отчитането на потребностите на пазара на труда не следва да става в ущърб на придобиването на възможно най-широк първоначален набор от знания, тъй като това е най-добрата гаранция за приспособяване към непредвидените събития на пазара на труда и в живота като цяло; като има предвид, че повечето проучвания показват колко е важно да се осигури висококачествено образование още от първите учебни години с цел да се избегне преждевременното напускане на училище и да се гарантира пълното интегриране в училищния живот на децата от най-необлагодетелстваните социални групи;

Щ.

като има предвид, че чрез използването на ИКТ и нови технологии, образователните ресурси със свободен достъп подобряват качеството, достъпността и равнопоставеността в образованието и спомагат за един интерактивен, градивен, гъвкав и индивидуален учебен процес; като има предвид, че чрез подкрепата за ученето през целия живот, отвореното образование подобрява трайната пригодност за заетост;

AA.

като има предвид, че преподавателите както в училище, така и на университетско ниво се сблъскват с безпрецедентни предизвикателства, възникващи от бързо променящата се световна икономическа среда, в която развитието на нови умения и компетентности, новаторски подходи и съвременни методи на преподаване са от ключово значение за гарантирането на ефективно образование и пригодност за заетост на младите хора;

AБ.

като има предвид, че 60 % от лицата, притежаващи диплома, са жени, които често заемат по-нискоквалифицирани и по-зле платени длъжности; като има предвид, че младите жени са засегнати също така от различията между половете в условията както на безработица, така и на заетост, което води до разлика в заплащането (към момента възлизаща на 16,2 %), както и разлика в пенсиите;

AВ.

като има предвид, че заетостта при жените се влияе в по-голяма степен от явления като гъвкавост и несигурност от тази при мъжете: като има предвид, през третото тримесечие на 2012 г. 60 % от всички работници и служители на почасово работно време във възрастовата група 15–24 години са били жени, а 64 % от временно заетите работници и служители с висше образование (университетско и следдипломно) в същата възрастова група са били жени;

AГ.

като има предвид, че въпреки член 19 от ДФЕС, Директива 2000/78/EО от 27 ноември 2000 г. и Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г., младите жени все още са подложени на дискриминация въз основа на възрастта и пола, когато навлизат на пазара на труда; като има предвид, че достъпът до официалния пазар на труда е по-труден за жени от уязвими социални групи, включително етнически малцинства;

AД.

като има предвид, че майчинството често представлява пречка за навлизането на пазара на труда за младите майки, като по този начин допринася за увеличаването на различията между половете по отношение на заетостта;

AЕ.

като има предвид, че е необходимо мерките за заетост на младите хора да бъдат включени в последователна и насочена към бъдещето и инвестициите макроикономическа стратегия, която може да осигури условия за създаване на устойчиви работни места за 21-ви век, както и ефективно преминаване от образование към заетост;

1.

Подчертава, че мерките на политиката на национално равнище и равнището на ЕС за поощряване на заетостта сред младежите следва да бъдат последователни и взаимно да се укрепват, и че тези мерки следва да поставят специален акцент върху висококачественото (професионално) образование, обучението и да предоставят трудов опит, като по този начин дават възможност на младите хора да получат стабилна заетост с високо качество; подчертава, че създаването на възможности за справедливо възнаградени практикантски програми и доброволчески дейности от обществен интерес могат да позволят на младите хора да се ангажират с общественополезни дейности и да добият професионален опит;

2.

Осъжда факта, че настоящите мерки във връзка с кризата, насочени към намаляване на публичните разходи в държавите, намиращи се в условия на криза, вече показаха пряко отрицателно въздействие върху младежта, поради съкращения в сферата на образованието, създаването на заетост и услугите за подкрепа;

3.

Посочва, че безработните млади хора произлизат от най-различни групи и следователно трябва да бъдат категоризирани според техните нужди и способности с цел по-добро осъществяване на предприетите мерки; счита за необходимо да се идентифицират основните компетентности, които дават на тези младежи възможност за по-бърз, стабилен и устойчив достъп до пазара на труда; счита, че следва да се отдаде специално внимание на младежите, които нямат никакви квалификации, не учат, не работят и не се обучават;

4.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, в които младежката безработица в регионите надхвърля 25 %, за помощ за справяне с младежката безработица чрез създаване на работни места поне за 10 % от засегнатите млади хора;

5.

Подчертава необходимостта от активни, всеобхватни и приобщаващи политики за пазара на труда, насочени към създаването на работни места, включващи специални мерки за младежите, така че, от една страна, да се избегне разпиляването на наличните ресурси, а от друга страна, да се намали младежката безработица, вместо проблемът само да се „рециклира“; призовава държавите членки да проверят дали примерите за най-добри практики от други държави членки биха могли да се прилагат на техните пазари на труда и да използват мерките, които са подходящи на национално ниво в борбата срещу безработицата сред младежите; подчертава добрия опит от някои държави с професионално образование и обучение (ПОО) и двойни образователни системи във връзка с подобряването на прехода от образование към работа, като така се намаляват различията между придобиваните с обучение умения и изискванията на пазара на труда; подчертава, че задачата на Комисията е да подкрепя активно подобни усилия и я призовава да докладва редовно относно усилията за реформи на държавите членки във връзка със системите за професионално обучение; подчертава, че следва да бъде обърнато специално внимание на уязвимите групи, изложени на голям риск от социално изключване, включително никъде неработещите, неучещите и необучаващите се лица;

6.

Призовава Комисията да събира примери за успехи, свързани с образованието на младежите, и да ги обработва под формата на наръчник за останалите държави членки;

7.

Призовава Комисията да представя годишно доклад относно реформата на образователните системи в държавите членки, като по този начин оказва дългосрочен структурен принос за подобряване на пригодността за заетост на младежите;

8.

Призовава Комисията да разработи насоки за качество с оглед на поддържането на съвременна двойна образователна система, подкрепени със списък на широко дефинирани ключови неакадемични професионални дейности в Европа;

9.

Изтъква значението на повишаването на стандартите за качество и достъпността на висшето образование и ПОО; подчертава също така важността на изучаването на езици в училище и в сектора на ПОО;

10.

Подчертава, че участието на всички заинтересовани лица на местно, регионално, национално и европейско равнище, включително социалните партньори, службите по заетостта, органите за обучение и образование, отделните работодатели, НПО, и по-специално студентските и младежките организации, е от съществено значение за успешното определяне, прилагане и мониторинг на редица мерки за засилване на заетостта на младежите и пригодността за заетост по интегриран начин; подчертава, че мерките за качествена и устойчива младежка заетост трябва да са гъвкави, за да посрещат постоянно променящите се нужди на пазара на труда; отбелязва необходимостта от гъвкави и същевременно надеждни договорни отношения, ефективни политики за повторно интегриране и модерни схеми за социална сигурност; подчертава, че ранното професионално ориентиране на младежите, много преди получаването на първото зрелостно свидетелство, е особено ценно, тъй като изисква от учителите и училищата да подобрят възможностите за подпомагане и консултиране на учениците при избора им на образование и последващо професионално развитие;

11.

Призовава държавите членки да предприемат мерки, за да дадат приоритет на секторите на науката, технологиите, инженерството и математиката в образователните си програми, с цел да отговорят на очакваните бъдещи тенденции в развитието на пазара на труда;

12.

Изтъква ключовата роля на колективното договаряне за насърчаването и подобряването на условията на труд на младите работници и служители;

13.

Признава, че инвестирането в подходящи умения е важен фактор за подпомагане на държавите членки за въвеждане на иновации и възвръщане на конкурентоспособността им;

14.

Призовава държавите членки да признаят безпрецедентните предизвикателства на бързо променящата се глобална икономическа среда, пред които са изправени преподавателите както в училищата, така и в университетите; отбелязва, че основен фактор за успешното образование на младежите и за техните перспективи за трудова заетост е развитието на нови умения и набор от компетентности, иновативни подходи и съвременни методи на преподаване и обучение;

15.

Призовава държавите членки да насърчават и подкрепят младите хора и особено жените чрез образованието, гражданското общество и качествени младежки инициативи да участват в демократичния живот и да използват съществуващи и нови средства, за да допринасят за развитието на политиката, като по този начин подобряват развитието, благополучието и социалното приобщаване на младите хора;

16.

Изразява силна тревога относно бюджетните съкращения на държавите членки в областта на образованието, обучението и политиката за младежта, които биха могли да доведат до блокирането на достъпа на млади хора както до образование, така и до трудова заетост, и припомня, че бюджетните средства за образование и обучение са необходима и неоценима инвестиция за бъдещето;

17.

Призовава за засилено професионално образование и обучение на преподавателските кадри, особено по отношение на съвременните методи на преподаване и използването на нови технологии; посочва, че ученето през целия живот започва с образованието в ранна детска възраст, и подчертава, че езиковите умения преди всичко трябва да се насърчават по увлекателен начин;

18.

Подчертава ролята на предложената схема на ЕС за предоставяне на гаранции по заеми за студенти в редовна форма на обучение в магистърски програми в ЕС и в трети страни за допълнително улесняване на мобилността на младите хора и принос за класирането на университетите по различни показатели;

19.

Счита, че нуждите на местно равнище и териториалните особености следва да бъдат взети предвид, за да се даде възможност за идентифицирането на работни места, по-специално в иновативни сектори, като например зелени сегменти и социални предприятия, в рамките на интегрирани стратегии за териториално развитие;

20.

Приканва държавите членки и регионалните и местните органи да създадат интегрирани териториални стратегии за развитие, включително елементи, свързани с обучението и заетостта, като се започне с мерки за избягване на преждевременното напускане на училище, както и да създадат възможности за заетост на младите хора;

21.

Признава особено трудното положение на някои региони, в които равнището на безработица сред младежите е над 25 %; приветства факта, че подкрепата на ЕС за младежката заетост ще бъде допълнително стимулирана чрез предложената от ЕС „Инициатива за заетост на младежта“, с бюджет от 8 милиарда евро за седемгодишния период 2014 — 2020 г.; същевременно подчертава, че според МОТ за ефективното прилагане на гаранцията за младежта само в еврозоната са необходими средства в размер на 21 милиарда евро; съгласен е с това, че специално разпределената сума от бюджета за тази инициатива за заетост на младежта и съответното отпускане на средства от ЕСФ следва да се осигури в началото на периода;

22.

Подчертава колко е важно да се предприемат незабавни действия за борба срещу младежката безработица и трайната безработица сред младежите; подчертава освен това необходимостта от ангажиране на младежите в дългосрочна, устойчива и висококачествена заетост;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че националното законодателство относно младежта, и най-вече националното законодателство, което се основава на Директивата за равно третиране в областта на заетостта (2000/78/ΕО), не се използва, за да се дискриминира достъпът на млади служители до социални придобивки; счита, че следва да се направи много повече, за да се гарантира, че както служителите, така и работодателите са запознати със своите права и задължения съгласно това законодателство;

24.

Призовава държавите членки да актуализират своите стратегии за регионално развитие, така че стратегиите да отразяват мерките за насърчаване на заетостта, включително младежката заетост;

25.

Приветства решението на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 28 февруари 2013 г. да приеме препоръката на Съвета за прилагане на гаранцията за младежта, и приканва държавите членки да предприемат действия за прилагането на схемите за гаранцията за младежта по амбициозен начин на национално равнище; призовава за разширяването на целевите групи с цел включване на дипломираните младежи на възраст под 30 години, включително дипломиралите се и лицата, напускащи системите за обучение без квалификации; подчертава, че успехът на мярката в голяма степен ще зависи от широк спектър от политики и рамкови условия, като например достатъчно инвестиции в образованието и обучението, инфраструктурата и капацитета на органите по заетостта, наличността на места за прием на студенти и дипломанти, качествено чиракуване и стажове, както и от общите политики, водещи до създаването на работни места; призовава за адекватни последващи действия чрез националните програми за реформи на държавите членки, а в контекста на европейския семестър — за улесняване на мониторинга, оценката и непрекъснатото подобряване на националните схеми за гаранцията за младежта; подчертава, че схемите за гаранцията за младежта следва да бъдат включени в по-широката рамка на активните политики за пазара на труда на национално равнище;

26.

Информира държавите членки, че Парламентът възнамерява да наблюдава отблизо всички дейности на държавите членки за превръщането на гаранцията за младежта в реалност, и приканва младежките организации да предоставят на Европейския парламент актуална информация за техния анализ на действията на държавите членки;

27.

Призовава националните парламенти заедно с младежките организации да държат отговорни техните правителства за осъществяването на гаранцията за младежта и да гарантират, че се предприемат сериозни стъпки, така че всеки млад човек (безработен или напуснал системата на формалното образование) да получи в срок до четири месеца качествено предложение за работа, продължаване на образованието, професионална подготовка или стаж;

28.

Подчертава, че усилията и финансирането, целящи изпълнението на гаранцията за младежта, не следва да пречат на структурните усилия и реформи, които се изискват, за да осигурят пригодността на образователните системи и пазарите на труда в някои държави членки за справяне с предизвикателствата на бъдещето;

29.

Призовава Комисията да предвиди във всички свои програми мерки, насочени специално към справяне с младежката безработица, като взема предвид един интегриран глобален подход в съответствие с „Младежта в движение“, водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“;

30.

Припомня на Комисията и държавите членки техния ангажимент към целите на стратегията „Европа 2020“ за 75 % заетост както при жените, така и при мъжете, и предупреждава, че сегашното равнище на безработица сред младежите може да остави едно поколение жени извън пазара на труда, като увеличи тяхната „невидимост“ и уязвимост;

31.

Призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и да оповестяват публично всички данни относно политиките за справяне с безработицата сред младежите (включително прилагането на гаранцията за младежта), като предоставят регионални статистически данни за различните държави членки и обръщат специално внимание на измерението на равенството на половете;

32.

Насърчава Комисията и държавите членки да разработят ясни стандарти и показатели за качество по отношение на развитието на национални схеми за гаранция за младежта, както и да засилят подкрепата си за всички основни участници в осъществяването на схемите за гаранцията за младежта, като например националните социални партньори, местни и регионални органи, службите по заетостта и органите за образование и обучение; призовава схемите за гаранцията за младежта да бъдат улеснявани чрез финансови стимули, включително стимули в рамките на обществените поръчки и финансиране за обучение на място, които ще подпомогнат предприятията при отправянето на предложения за висококачествено устойчиво образование и обучение, представляващо ефективно и целево инвестиране в потенциала на младите хора; подчертава специалната отговорност на предприятията да осигуряват подобни предложения;

33.

Призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със заинтересовани страни в областта на младежта и Парламента, да разработят план за действие за младежка заетост, определящ краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки; изразява съжаление, че в текущия дебат дългосрочните мерки се представят като краткосрочни решения; подчертава, че в краткосрочен план вниманието следва да се насочи върху непосредствени мерки за облекчаване на последиците от кризата както за намиращите се извън пазара на труда, така и за участниците в него, с фокус върху осигуряването на доход за живеене, както и възможности за избор на пазара на труда; подчертава, че инвестициите в образование и обучение, създаване на работни места, схеми за чиракуване и облекченията, насочени към работодателите, са главно средносрочни, но също така и дългосрочни мерки, които трябва да бъдат твърдо договорени между всички участници и спазвани най-малко за период от пет години; подчертава, че по-специално изграждането на двойна образователна система, чиракуването, обучението на работното място и интегрирането на младежите на пазара на труда са дългосрочни мерки, които изискват дългосрочен ангажимент;

34.

Препоръчва в държавите членките със система за двойно обучение на младежите до 18-годишна възраст, които не намират място за обучение, да се предоставя заместваща форма на обучение и следователно схема за гаранции за младежта под формата на професионално обучение с повече от един работодател; в държавите без система за двойно обучение следва да се предприемат стъпки за прилагането на подходящо адаптирана система;

35.

Подчертава, че различните възрастови групи изискват различен подход към проблемите на заетостта, съсредоточен върху навлизане на пазара на труда на по-младите възрастови групи и подобряване на сигурността на работното място и социалната сигурност за групите в напреднала възраст;

36.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават сближаването на сферите на заетостта и образованието, така че да могат да бъдат създадени възможности за обучение, като например професионалното образование и обучение, които да съчетават теоретични понятия с практически опит, за да предоставят на младите хора необходимите общи умения и специфичен опит; призовава също така Комисията и държавите членки да вложат средства в подкрепа на осведомителни кампании за професионално обучение (ПОО) и техническо и предприемаческо образование;

37.

Призовава европейските институции да дадат пример, като премахнат рекламите за неплатен стаж от своите уебсайтове и започнат да плащат минимално заплащане въз основа на стандарта на живот на мястото, където се провежда практикантската програма;

38.

Призовава държавите членки да въведат нови приобщаващи и целесъобразни политики за пазара на труда, които да осигурят достойно приобщаване и съдържателна професионална заетост на младите хора, например чрез създаването на мрежи за мотивация, механизми за стажове, които включват финансова помощ, позволяваща на стажанта да се премести и да живее в близост до мястото, където се провежда стажът, международни центрове за професионално развитие и младежки центрове за индивидуални консултации, обхващащи най-вече въпроси като общата организация и познаване на правните аспекти, свързани с техния стаж;

39.

Призовава държавите членки да изготвят, в сътрудничество с всички участници и заинтересовани страни, допълнителни специфични далновидни стратегии, насочени към неработещите, неучещите и необучаващите се младежи, които трябва да съчетават ефективни форми на реинтеграция на рано отпадналите от училище лица обратно в образованието или в заетостта; в тази връзка призовава държавите членки да представят в рамките на европейския семестър предложения за начина, по които ще постигнат напредък за по-добра интеграция на неработещите, неучещите и необучаващите се лица посредством гаранцията за младежта и други инструменти; подчертава необходимостта от увеличаване на пригодността за заетост и участие на младите хора чрез стимулиране на ученето през целия живот и превръщане на системите за социална сигурност в по-приобщаващи и по-активизиращи; призовава за премахване на практическите и логистичните пречки пред младежите с по-комплексни потребности или с увреждания при влизането им на пазара на труда;

40.

Призовава държавите членки да засилят усилията си за намаляване на ранното напускане на училище, за да постигнат целта, поставена в стратегията „ЕС 2020“ за процент на отпадане от училище не по-висок от 10 % до 2012 г.; призовава държавите членки да използват широк набор от мерки за борба срещу ранното напускане на училище и срещу неграмотността, например като се намали големината на класовете, като се подпомагат ученици, които не могат да си позволят да завършат задължителното образование, като се постави по-голям акцент върху практическите аспекти на учебната програма, като се назначат наставници във всички училища и се въведе непосредствено проследяване децата, напуснали преждевременно училище; посочва примера на Финландия, която успя да намали броя на учениците, напускащи преждевременно училище, чрез проучване заедно с тях на възможностите за търсене на нова посока; призовава Комисията да координира проект за най-добрите практики;

41.

Отбелязва, че още при обучението в ранна детска възраст с помощта на игри могат да се поставят насоките за успешно образование и подчертава основното значение в тази връзка на първоначалното обучение и специализираното допълнително обучение на преподавателите;

42.

Настоятелно призовава държавите членки, предвид създадените от кризата изключителни социални условия, да изготвят стратегия за предоставяне на стимули — включително финансови стимули — за ученици от уязвими групи с цел те да завършат средното си образование;

43.

Изтъква, че е важно да се разполага с качествена публична мрежа от студентски общежития;

44.

Подкрепя създаването на програмата „Еразъм за всички“ с отделен дял за младежта, както и съответното отделно бюджетно разпределение, включващо по-голяма подкрепа за тези, които са активни в работата с младежи, както в институционален, така и в неинституционален аспект; изразява мнението, че придобиването на умения, по-специално универсални умения (например в областта на ИКТ и езиците), например чрез учене, работа или доброволческа дейност в чужбина, може да насърчи активното участие на младите хора в обществото и следователно в европейската интеграция и може да подобри перспективите им на пазара на труда, както и мобилността на работниците като цяло навсякъде в Съюза;

45.

Подчертава ключовата роля, която следва да изпълнява Европейският социален фонд в борбата срещу младежката безработица и призовава държавите членки и всички управляващи органи по всички оперативни програми да гарантират включването на мерки за постигане на тази цел;

46.

Призовава държавите членки да приложат мерките, посочени в националните им схеми за гаранции за младежта, като вземат предвид равнопоставеността на половете във всички етапи на подготовката, планирането и изпълнението на тези мерки; призовава държавите членки да създадат центрове по заетост с подходящо обучен персонал, които да са способни да приложат ефективни политики за повишаване на осведомеността и да осигурят специални условия за жените, включително с цел да се избегне дългосрочната безработица и риска от социално изключване;

47.

Подчертава, че превръщането на гаранцията за младежта в реалност изисква спазване на колективното договаряне на заплатите и принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност;

48.

Подчертава значението на това младите хора да придобиват общи умения като например умения в областта на ИКТ, лидерски умения, критично мислене и езикови и предприемачески умения, включително чрез периоди на обучение в чужбина, с цел подобряване на перспективите им на пазара на труда и способността им по-добре да се адаптират към бъдещите промени на пазара на труда; призовава държавите членки да отдадат допълнително значение на тези умения в учебните си програми;

49.

Признава трудностите, които срещат младите хора при създаването и развиването на свой собствен бизнес; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят млади предприемачи и млади самостоятелно заети лица чрез улесняване и опростяване на достъпа до финансиране, намаляване на административната тежест, предприемане на стъпки по отношение на законите за несъстоятелност и създаване на общи преференциални условия, които следва да включват ефективно консултиране и наставничество и предоставяне на бизнес инкубатори;

50.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за насърчаване, подпомагане и оказване на подкрепа за стартиращия бизнес и самостоятелната заетост на жените, особено за МСП, като им се осигурява обучение, консултация и по-лесен достъп до кредити и микрокредитиране при изгодни условия и данъчни облекчения;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки, необходими за противодействие на стереотипа, според който предприемачеството е рискована и доминирана от мъже дейност; подчертава, че за да се затвърди цялостната позиция на жените на пазара на труда и да се насърчи по-ефективно предприемачеството, следва да се предприемат мерки в подкрепа на сътрудничеството между жените предприемачи на регионално и международно равнище и да се насърчи създаването на мрежи от платформи за обмен на опит и най-добри практики;

52.

Във връзка с насърчаването на самостоятелната заетост на младежите, приветства предложения за наследник на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, включен в програмата за заетост и социални иновации за периода 2014 — 2020 г., с цел по-добро посрещане на търсенето, включително сред младежите, които започват малък бизнес, в това число стартиращи фирми на студенти; приветства ангажимента на ЕИБ да обърне специално внимание на инвестиции, които подобряват възможностите на младите хора да получат достъп до продуктивни работни места; подчертава, че и трите подразделения на програмата EaSI предоставят начини за борба срещу безработицата сред младите хора;

53.

Подчертава, че въпреки че интернет икономиката създава 2,6 работни места за всяко загубено „офлайн“ работно място, от значение е младите хора да превърнат своите електронни умения в сферата на програмирането, дизайна или социалния маркетинг в работни места, като използват наличното европейско и национално финансиране;

54.

Призовава за амбициозен всеобхватен политически подход както на европейско, така и на национално равнище, който по интегриран начин да отчита инициативите в областта на образованието, обучението, качествената заетост и самостоятелната заетост и трудовата мобилност, за всички младежи на всички равнища; настоятелно призовава държавите членки да започнат широки консултации с университети и други образователни институции с цел по-добро приспособяване на техните програми за образование и обучение към потребностите на пазара на труда; с оглед на предстоящия програмен период 2014 — 2020 г., призовава Комисията да изготви всеобхватен анализ на европейските програми и финансовите източници, инвестирани в сферата на образованието, обучението и преодоляването на безработицата сред младите хора през програмния период 2007 — 2013 г. и да докладва по този въпрос на Парламента и на Съвета; подчертава, че безработицата сред младите хора е свързана с нисък икономически растеж в повечето държави членки; поради тази причина подчертава спешната необходимост от това да се даде приоритет на форми на растеж, благоприятстващи работните места, от които ще се възползват също така младите хора, както и да се разгледат структурните бариери, които възпрепятстват навлизането на младите хора на пазара на труда;

55.

Призовава Комисията да изготви предложение за програма за Европейски младежки корпус, с цел на младите хора до 30 годишна възраст в Европа да се предостави възможност да извършват доброволческа дейност в друга държава членка, различна от тяхната собствена, за период до три месеца; подчертава, че идеята за Европейски младежки корпус има за цел на младите хора да се предостави възможност да използват и усъвършенстват своите образователни и социални умения и да разширят знанията си относно друга държава членка, както и да се насърчат приятелството и интеграцията в рамките на ЕС; подчертава, че дейността на Европейския младежки корпус трябва да бъде доброволческа и незаплатена и не може да замества съществуващите работни места в посещаваната държава; счита, че Европейският младежки корпус следва да се възприема като публично-частно партньорство, имащо за цел създаването на програма, чрез която младите хора могат да получат индивидуална стипендия, която покрива пътните и дневните разходи за максимален период от три месеца;

56.

Счита, че образователните и/или учебните заведения следва да договарят временни назначения извън програмата за обучение, така че да осигурят на студентите опит в избраната от тях област с цел укрепване на техните познания и изграждане на връзки с работното място;

57.

Призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да укрепят партньорствата между предприятията и образователния сектор на всички равнища, с цел свързване в по-голяма степен на учебните програми с търсенето на пазара на труда, като например чрез разширяване на т. нар. „съюзи на уменията по сектори“ и „съюзи на знанието“;

58.

Подчертава важността на повишаването на качеството на ПОО с цел да бъде постигнат точният баланс между образование и търсене на пазара на труда; счита, че насърчаването на ПОО не следва да е за сметка на висшето образование; подчертава нуждата от подобряване на взаимодействието между ПОО и висшето образование, както и от улесняване на прехода от ПОО към висшето образование; подчертава, че са необходими по-гъвкави учебни програми, за да се улесни достъпът на младите хора до пазара на труда и да се подобри приспособяването им към бъдещи промени на пазара на труда;

59.

Призовава Комисията да предложи рамка за качество на стажовете, основана върху по-ранното й предложение за Европейска харта за качеството на стажовете и чиракуването (15), включваща определение за качествени стажове с критерии за подходящо възнаграждение, условия на труд и стандарти за здраве и безопасност; призовава държавите членки и социалните партньори да гарантират подходящи стандарти за качество на стажовете, като се уверят, че стажовете са съобразени с нуждите на младите хора да развият необходимите умения, подкрепени от задължително наблюдение, както и да гарантират стандарти за качество на назначенията, наред с другото, с оглед предотвратяване на експлоатацията на младите хора като евтин заместител на работна ръка; подчертава, че е необходимо активно насърчаване и повишаване на относно тези стандарти;

60.

Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на високата младежка безработица сред мигрантите и да отдадат приоритет на интеграцията на пазара на труда и на рационализирането на интеграционните политики, тъй като заетостта е ключът към успешната интеграция; подчертава, че трудностите, които срещат младите мигранти при получаване на професионално ориентиране, следва да бъдат взети предвид и че интегрирането на младите мигрантите в обществото и на пазара на труда следва да се наблюдава и оценява;

61.

Призовава Комисията, държавите членки и европейските социални партньори да предприемат амбициозен подход за развитието на Алианса за професионална подготовка, който ще стартира през юли 2013 г., и също да подкрепят европейски, национални, регионални и местни кампании за промяна в схващанията за професионално образование; вярва, че Алиансът следва да организира редовни дискусионни форуми относно мониторинга на Стратегията за европейско професионално обучение с всички заинтересовани лица на европейско, национално, регионално и местно равнище; подчертава, че следва да се осигури достъп до финансиране с оглед улесняване на дейностите за трансгранично обучение, които ще позволят на дружествата и организациите на социалните партньори да се включат в създаването на двойни образователни системи;

62.

Призовава държавите членки, в съгласие с Комисията, да установят мерки и облекчения за договорите за професионална подготовка, както и бонуси за стартиращ бизнес, започнат от млади хора на възраст под 35 години;

63.

Подчертава необходимостта от подобряване на рамката на социално партньорство и социална отговорност на дружествата и предприятията, за да могат те да включат по-добре Хартата за добро качество на стажовете и гаранцията за младежта;

64.

Призовава Комисията и държавите членки, в рамките на определянето на програмата за 2014 — 2020 г., да предвидят по-стриктни и количествено измерими критерии относно прилагането, наблюдението и оценката на целите на структурните фондове, с конкретни цели, насочени към справянето с безработицата сред младежите, измерими включително по отношение на равенството на половете (за периода 2007 — 2011 г. 52 % от бенефициентите на структурните фондове са били жени);

65.

Призовава Комисията да разгледа допълнително адаптиране на ЕСФ, за да предостави допълнителна подкрепа в областта на обучението на младите жени, достъпа до заетост и грижи за децата;

66.

Вярва, че при укрепване и допълване на усилията на държавите членки за съживяване на икономическата активност и насърчаване на заетостта на тяхна територия, политиката на сближаване на ЕС представлява основен инструмент, с които Съюзът може да помогне за преодоляване на настоящата ситуация, насочването и оформянето на прилагането на необходимите структурни реформи, като съсредоточава инвестициите в приоритетните действия, за да се постигне максимален ефект от инвестицията върху социално-икономическото положение в даден регион или държава членка, като стимулира икономиката и съдейства за създаването на нови работни места сред младите хора; следователно призовава държавите членки да използват пълноценно и по координиран начин наличните средства на ЕС (ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР), като по този начин позволят на младите хора да вземат активно участие в икономиката и вобществото; подчертава, че следва да се вземат под внимание регионалните особености, като се има предвид това, че те могат да диктуват успеха или провала на инициативите на младите хора в ЕС и по-специално в регионите в най-неравностойно положение и в най-отдалечените райони, където инвестициите са необходими, за да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване;

67.

Насърчава държавите членки да засилят възможностите за заетост на младите хора на местно равнище като допълнят това чрез улесняване на мобилността на младите работници към други държави — членки на ЕС и извън него (16); призовава за мерки за повишаване на тяхната квалификация и опит, включително за премахване на съществуващите бариери пред трансграничното чиракуване, стажовете и практикантските програми; изразява желание да види по-нататъшен напредък по посока на взаимното признаване на квалификации и умения и засилена координация между националните схеми за социално осигуряване, особено по отношение на пенсионните системи, както и продължителни съществени инвестиции в изучаването на чужди езици от ранна възраст;

68.

Призовава държавите членки да продължат процеса на реформиране и разработване на ефективни публични органи по заетост, така че те по-добре да насочат дейностите и подхода си към младежите като основен елемент на всяка национална стратегия за гаранция за младежта; подчертава необходимостта от реформиране на EURES с цел проактивното ориентиране на лицата, търсещи работа, и лицата, които желаят да сменят работата си, към съществуващите свободни работни места, както и с цел повишаване на осведомеността относно EURES, включително консултативната й мрежа, и повишаване на видимостта и достъпността й като система за предоставяне на консултации, която помага на студентите да откриват в по-голяма степен съществуващите възможности за работа; подчертава необходимостта от по-тясно координиране между EURES и други портали и услуги за граждани и стопанска дейност (примери за това са „EURES my first job“, информационните звена на Europe Direct или Европейската мрежа от предприятия за МСП) с цел постигане на по-добра ефикасност и ефективност на предлаганите услуги; приветства работата на ръководителите на обществените служби по заетостта и подкрепя тяхното институционализиране;

69.

Поради липсата на конкретни данни относно миграционните потоци на младежи, призовава държавите членки да създадат механизми за изследване, наблюдение и оценка на тази мобилност, които могат да бъдат прехвърлени към EURES, за по-добро справяне с подобни явления;

70.

В допълнение подчертава, че е важно да се повиши осведомеността на младите хора относно използването на консултациите, предлагани в рамките на обществените служби по заетост, засилването на партньорствата с училища и университети, както и да се работи за по-добро интегриране в мрежата EURES;

71.

Призовава държавите членки надлежно да признаят и да валидират самостоятелното и неформалното учене и образование и придобитите способности, наред с друг професионален опит, като форма за оценяване на способностите, така че младите хора да могат да докажат напълно образованието и способностите си във връзка с изискванията за успешно влизане на пазара на труда;

72.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат прозрачност и хармонизиране при признаването на квалификации в рамките на Съюза, по-специално чрез Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение, Европас и Европейската квалификационна рамка, да прилагат изцяло прилагането на препоръката на Съвета относно признаването на неформалното и самостоятелното учене и по-специално да гарантират трансграничното признаване на неформалното и самостоятелно учене; подчертава значението на своевременното прилагане и докладване относно изпълнението на тези инициативи;

73.

Подчертава, че е необходимо да се предприемат действия по отношение на проблема с „разпиляването на мозъци“, тъй като съществуването на висококвалифицирани и способни младежи, които заемат длъжности много под потенциала им, води до неизползване на реалните им способности и квалификации, като същевременно това оказва негативно въздействие върху тях в социален и психологически план;

74.

Признава, че трансграничната мобилност на работната сила може отчасти да бъде ефективно решение за отговаряне на търсенето и предлагането на пазара на труда в рамките на Съюза; призовава държавите членки същевременно да предприемат всички необходими действия за предотвратяване на явлението „изтичане на мозъци“ чрез устойчиви мерки, които осигуряват възможности за заетост на висококвалифицирани работници в тяхната собствена държава членка или регион;

75.

Определя прехода от образование към работа като съществено важен момент за младите хора; подчертава значението на мерки, улесняващи един спокоен преход; следователно призовава държавите членки да разработят персонализирани консултации в областта на професионалното развитие и да засилят мерките за ориентиране и консултации, както и услуги за назначаване, приспособени към нуждите на хората, като се започне още от първата година на средното образование с цел да се позволи на младежите да направят добре информиран избор относно бъдещото им образование и професионално обучение, като същевременно се въведат механизми, с които да се наблюдават предлаганите възможности и да се оценяват процента на успеваемост на тези младежи при последващия преход към заетост;

76.

Подчертава необходимостта от насърчаване на всички предприятия с определен размер да предлагат стажове в рамките на системата за двойно обучение, освен ако предприятието не изпитва големи финансови затруднения, както и да наемат на работа стажанти в края на стажа им;

77.

Призовава държавите членки да гарантират, че ако желаят, младите хора могат да получат ефективно съдействие при избора на професионално развитие, като получат информация относно техните права и минимални доходи;

78.

Призовава държавите членки да гарантират, че в университетските програми е включено основно обучение за търсене на работа;

79.

Вярва, че образователните системи в ЕС следва да насърчават принципа на справедливи и равни възможности; призовава да се насърчават всички необходими умения с оглед улесняване на достъпа до учене през целия живот, задължително условие в общество, основано на знанието.

80.

Подчертава, че всички финансови средства, инвестирани в активната борба срещу безработицата сред младежите, следва да се харчат ефективно; призовава държавите членки да въведат система за мониторинг и оценка на прилагането на мерките в областта на заетостта, които следва да бъдат публични и лесни за достъп от страна на гражданите, както и система за проверка на ефективността на тези мерки, с оглед да се работи във все по-голяма степен по посока на основани на доказателства политики, които могат да се споделят и на равнището на ЕС; в тази връзка отбелязва, че създаването на обща система от показатели за резултати и въздействие ще спомогне за количественото и качественото оценяване на напредъка, постигнат по различните програми;

81.

Подчертава, че следва да се признае ролята на младежките организации в наблюдението и — където е приложимо — в изпълнението на политики и инициативи, насочени към преодоляване на младежката безработица;

82.

Подчертава необходимостта от инвестиции за създаването на екологични работни места, които са стабилни и качествени, като начин, който да позволи на младежите да водят достоен живот; в допълнение призовава Комисията и държавите членки да мобилизират всички налични средства за насърчаване на инвестициите, по-специално в екологични работни места, за преодоляването на неприемливо високото ниво на младежка безработица;

83.

Счита, че са нужни по-привлекателни педагогически стратегии с по-голямо регионално приобщаване и създаване на мрежи от платформи за обмен на опит и добри практики между регионите и държавите членки, отчитащи разнородността на ситуациите и позволяващи гъвкавост в съответствие със специфичните нужди и особености на всеки регион, определящи приоритетни области за развитие на всеки регион;

84.

Призовава държавите членки да приложат мерки за преодоляване на неравенството между половете, които да вземат предвид уязвимите социални групи, включително лицата с увреждания, мигрантите и самотните майки;

85.

Призовава държавите членки да продължат да прилагат политики за насърчаване на присъствието на жени в сектори и професионални дейности, в които те са слабо представени, като например в областта на науките и технологиите (през 2009 г. само 33 % от научните изследователи в ЕС са били жени) и в икономическия и финансов сектор, тъй като избирането на един от тези сектори ще направи жените по-конкурентоспособни на пазара на труда;

86.

Призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу сегрегацията въз основа на пола, както в образованието, така и на пазара на труда, като идентифицират специални образователни курсове и обучения, както и преподаване въз основа на постоянно проследяване, придържайки се към заключенията, съдържащи се в съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието“ (COM(2012)0669), като съчетават политики в областта на образованието и обучението, които са насочени към политиката на заетост за младите жени, и насърчават и осигуряват стимули за заетостта на жените в стратегически за развитието сектори;

87.

Призовава държавите членки да насърчават достъпа на младите жени до пазара на труда, да предприемат мерки, които да им позволят да запазят работата си, като същевременно поставят акцент върху качеството на заетостта и професионалното израстване и преодолеят пропуските по отношение на навлизането на пазара на труда, кариерата и заплащането, които винаги са били характерни за отношенията между мъжете и жените на работното място;

88.

Счита, че осигуряването на подкрепа за завръщането на жените на пазара на труда изисква многостранни политически решения, включващи учене през целия живот и действия за борба с несигурната заетост и насърчаване на заетостта посредством права и диференцирани практики за организация на труда, по искане на жените, за да не се налага те да се отказват от кариерата си или да я прекъсват;

89.

Призовава държавите членки да разработят подходящи политики, изцяло съобразени с европейското и националното законодателство и да въведат специфични мерки, включително обучение, фокусирано върху работата и програми за заетост, за да гарантират равни възможности за младите мъже и жени при придобиването на действителен професионален опит;

90.

Призовава Комисията и държавите членки да разработват и прилагат политики за интегриране и наблюдение на равенството между половете, които предоставят достъп на безработни граждани до услуги за набиране на персонал и социално подпомагане;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.