12.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 335/36

1)

Може ли правото на установяване като самостоятелно заето лице, определено в членове 1 и 4 от Споразумението от 21 юни 1999 г. и в член 12 от приложение I към него, да се счита за еквивалентно на свободата на установяване, която член 43 от Договора за създаване на Европейската общност, понастоящем член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, гарантира на лицата, упражняващи дейност като самостоятелно заети лица?

2)

С оглед на предвиденото в член 16 от споразумението, следва ли в тази хипотеза да се прилага съдебната практика, изведена от решение С-470/04 от 7 септември 2006 г., постановено след датата на подписване на това споразумение, към случай на преместил местожителството си в Швейцария гражданин на държава членка, който се е ограничил да запази дяловите си участия в дружества по правото на тази държава членка, осигуряващи му сигурно влияние върху решенията на тези дружества и позволяващи му да определя тяхната дейност, без да твърди, че възнамерява да упражнява в Швейцария друга дейност като самостоятелно заето лице, различна от упражняваната в държавата членка, на която е бил гражданин и състояща се в управление на тези дялови участия?

3)

В хипотезата, при която това право не е еквивалентно на свободата на установяване, следва ли то да се тълкува по същия начин, по който Съдът на Европейския съюз е направил това в решение С-470/04 от 7 септември 2006 г. по отношение на свободата на установяване?