31.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 402/22

—

да отмени решението на Общия съд от 9 юни 2016 г., съобщено на Съвета на 10 юни 2016 г., по дело T-277/13 Marquis Energy/Съвет на Европейския съюз,

—

да отхвърли първоинстанционната жалба за отмяна на обжалвания регламент (1), подадена от Marquis Energy,

—

да осъди Marquis Energy да заплати съдебните разноски на Съвета в производството пред първата инстанция и в настоящото производство.

—

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да не се произнася по присъждането на съдебни разноски в производството пред първата инстанция и в настоящото производство, в случай, че върне делото на Общия съд.

a.

Първо, Общият съд възприема виждането, че за установяване на пряко засягане е достатъчно, че жалбоподателят е производител на биоетанол. Този извод за наличие на пряко засягане обаче е в противоречие с установената съдебна практика, която отхвърля наличието на пряко засягане въз основа само на икономически последици.

б.

Второ, не е ясно по какъв начин само фактът, че жалбоподателят е продавал биоетанола си на местни търговци/извършващи смесване предприятия, който впоследствие е бил препродаван на местни лица или изнесен от местни търговци/извършващи смесване предприятия в значителни количества в Съюза, преди облагането му с мита, би могъл да засегне съществено пазарното му положение. С цел да се докаже същественото засягане на пазарното му положение посредством въвеждането на мита, било необходимо жалбоподателят да установи най-малкото последиците на митата за нивото на вноса в Съюза вследствие на облагането с антидъмпингови мита. Въпреки това жалбоподателят не е предоставил информация в това отношение и обжалваното съдебно решение не съдържа никакви констатации по този въпрос. Това представлявало едновременно грешка в правото и грешка в преценката при прилагането на теста за пряко засягане, както и липса на изложени мотиви.

a.

Първо, Общият съд е тълкувал погрешно основния регламент, като е приел, че член 9, параграф 5 oт основния регламент прилага едновременно член 9.2 и член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение. От една страна, както може да се види от текста на член 9, параграф 5 oт основния регламент, последната разпоредба не засяга спорната извадка. Oт друга страна, член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение е приложен от член 17 и член 9, параграф 6 oт основния регламент, а не от член 9, параграф 5 oт основния регламент.

б.

Второ, Общият съд погрешно е тълкувал понятието „доставчик“ в член 9, параграф 5 oт основния регламент и в член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение. От логиката и общата система на член 9, параграф 5 следва, че само „източник, за който се установи, че е обект на дъмпинг и причинява вреда“ може да бъде доставчик. Въпреки това, тъй като производителите от САЩ не са имали експортна цена, те не са могли да бъдат обвинени в дъмпинг. В резултат на това Общият съд е допуснал грешка в правото като ги е квалифицирал като „доставчици“ по смисъла на член 9, параграф 5 oт основния регламент и член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение.

в.

Трето, Общият съд погрешно е тълкувал понятието „неприложимо“ в член 9, параграф 5 oт основния регламент и в член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение, като се е позовал на погрешно тълкуване на член 9, параграф 5 oт основния регламент в светлината на член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение, както и на доклада на Органа за уреждане на спорове по дело ЕС — Скрепителни елементи (3). Последният доклад разглеждал единствено член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение и следователно разглеждането му на понятието „неприложимо“ се отнасяло до положението и третирането, които член 9, параграф 5 oт основния регламент предвижда за износителите в непазарни икономики. Органът за уреждане на спорове не предоставял тълкуване на понятието „неприложимо“, което би могло да бъде приложено по настоящото дело, което не се отнася до износители в непазарни икономики.