This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017TN0147
Case T-147/17: Action brought on 2 March 2017 — Anastassopoulos and Others v Council and Commission
Дело T-147/17: Иск, предявен на 2 март 2017 г. — Anastassopoulos и др./Съвет и Комисия
Дело T-147/17: Иск, предявен на 2 март 2017 г. — Anastassopoulos и др./Съвет и Комисия
OB C 202, 26.6.2017, p. 20–20
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
26.6.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 202/20 |
Иск, предявен на 2 март 2017 г. — Anastassopoulos и др./Съвет и Комисия
(Дело T-147/17)
(2017/C 202/34)
Език на производството: френски
Страни
Ищци: Nikolaos Anastassopoulos (Nea Erythraia, Гърция), Aristeidis Anastassopoulos (Nea Erythraia), Alexia Anastassopoulos (Nea Erythraia), Maria-Myrto Anastassopoulos (Nea Erythraia), Sophie Velliou (Kifissia, Гърция) (представители: K. Floros и M. Meng-Papantoni, avocats)
Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия
Искания на ищците
Ищците искат от Общия съд:
|
— |
да приеме, че жалбата е допустима и основателна, |
|
— |
да уважи исканията им за обезщетение за претърпени вреди, като присъди на първия ищец сумата от 123 442 EUR, на всеки от следващите три — сумата от 61 721 EUR и на петия — сумата от 120 900 EUR или, при условията на евентуалност, сумите от 38 227,20 EUR, 19 107,60 EUR и 37 440 EUR съответно, във всички случаи ведно с мораторни лихви, |
|
— |
да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски по спора. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищците изтъкват нарушение на основния принцип за забрана на дискриминацията, в аспекта му, изискващ различно третиране на различните случаи, както и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който конкретизира посочения принцип.
Като споменават големите финансови загуби поради факта на подчиняването на Закон 4050/12, наричан още „PSI“ (Private Sector Investment), на техните държавни облигации, те се оплакват, че са получили същото третиране (включително същия процент на [допълнително намаляване на стойността haircut)]) като юридическите лица, по-конкретно банките и специализираните фондове, въпреки техните фундаментални различия.
Според тях за това трябва да отговаря председателят на Еврогрупата и/или на самата Еврогрупа, която била забранила не само освобождаването на физическите лица от haircut, но и всяка последваща компенсаторна мярка, а също така и на Комисията, която била дала съгласието си за такова нарушение на горепосочения принцип и на член 21 от Хартата, въпреки задължението, което ѝ налага член 17 ДЕС съгласно тълкуването му с решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ (C-8/15 P — C-10/15 P, EU:C:2016:701).