11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/7

Докладчик:

Petru Sorin DANDEA

1.1.

Цифровизацията доведе до нови форми на заетост, които поставят системите за социална сигурност под особено силен натиск. ЕИСК препоръчва на държавите членки и на европейските съдилища да регламентират тези нови форми на заетост, така че да може ясно да се определят работодателят и работникът. В това отношение ЕИСК препоръчва да се използва съдебната практика на Съда на Европейския съюз, който призна статут на работници на лицата, които въпреки липсата на стандартен трудов договор се намират в положение, в което упражняват дейност срещу възнаграждение.

1.2.

В много случаи индивидуалният трудов договор е в основата на финансирането на настоящите системи за социална сигурност. Много от новите форми на икономическа дейност и заетост, които се появиха в резултат на подема на новите технологии, изглежда излизат извън обхвата на трудовите договори. ЕИСК счита, че това положение представлява сериозна заплаха за работниците, които упражняват дейност в тези условия, тъй като те вече не са защитени от законодателството в областта на възнагражденията, условията на труд и социалната сигурност.

1.3.

ЕИСК счита, че в законодателството, уреждащо схемите за пенсионно осигуряване, държавите членки следва да обмислят въвеждането на разпоредба, която да направи задължително плащането на вноски за всички лица, които получават доходи от професионална дейност. Тази мярка е абсолютно необходима, като се има предвид, че в много случаи работниците от новите форми на заетост, произлизащи от цифровизацията, не са подходящо обхванати от действащите понастоящем разпоредби на законодателството в областта на пенсионните системи.

1.4.

ЕИСК счита, че държавите членки следва да обмислят свързването на електронните системи на съответните органи, управляващи националните им системи за пенсионно и здравно осигуряване, с тези на данъчните администрации. Така държавите членки биха могли бързо да установят лицата, които, въпреки че получават доходи от професионално естество, никога не са се ползвали от статута на осигурено лице в рамките на системите за обществено пенсионно и здравно осигуряване.

1.5.

Системите за социална закрила на държавите членки обхващат и други регламентирани права, които дават възможност на бенефициерите им да получават обезщетения. Те включват родителския отпуск, семейните надбавки, надбавките за деца или други видове надбавки. Макар че тези права често не зависят от изплащането на вноски, отпускането на свързаните с тях надбавки се извършва въз основа на правото на лицата да се възползват от тях, което в много случаи изисква потенциалният бенефициер да бъде със статут на наето лице. ЕИСК препоръчва на държавите членки да намерят решения, за да се гарантира, че работниците, ангажирани в новите форми на заетост, се ползват по подходящ начин от тези обезщетения.

1.6.

Що се отнася до работниците, ангажирани в новите форми на заетост, ЕИСК счита, че е възможно да се постигне цялостно решение на проблемите, свързани с признаването на техните права по отношение на социалната сигурност, чрез реформа на начина на финансиране на системата. Комитетът изисква от държавите членки да потърсят решения, които да позволят финансирането на системите за социална сигурност посредством инструменти, гарантиращи устойчивостта им, като в същото време отговарят на необходимостта да се предостави достъп на лицата, които упражняват дейността си посредством новите форми на заетост За да се осигури и в бъдеще устойчивостта на системите за социална сигурност и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.

1.7.

ЕИСК счита, че в рамките на разискванията, започнати от Европейската комисия относно разработването на европейския стълб на социалните права, следва задължително да бъде обхванат и въпросът за положението на работниците, ангажирани в новите форми на заетост, и по-специално, за това как да бъде признат техният статут и да им се гарантира адекватен достъп до системите за социална сигурност и социална закрила.

2.1.

Цифровизацията води до дълбоки промени в икономиката, пазарите на труда и обществото като цяло, на национално, регионално и световно равнище. Въпреки очевидните предимства, които произтичат от нея, ясно се вижда, че цифровизацията ще подложи на изпитание много структури на обществото и икономиката и може да окаже отрицателно въздействие върху някои сектори, ако те не се приспособят към тази нова ситуация. Един от секторите, в които тя може да има отрицателно въздействие, е системата за социална сигурност.

2.2.

Системите за социална сигурност в Европа в настоящия им вид са изградени преди повече от век. Те се основават до голяма степен на пряка връзка с пазара на труда и се финансират чрез вноски, изплащани от работниците и работодателите, както и в различна степен от данъчните постъпления. В много държави членки наличието на официално регистриран индивидуален трудов договор е съществено условие за определянето на статута на осигурено лице по отношение на трите стълба на системата за социална сигурност: пенсионната схема, здравното осигуряване и осигуряването при безработица.

2.3.

Цифровизацията доведе и продължава да води до значителни промени на пазара на труда. Тези промени засягат разнообразието на формите на заетост, които се различават от формите на заетост, основани на постоянен индивидуален трудов договор, който преобладаваше в отношенията в областта на заетостта през предишните десетилетия. Всъщност целта на тези новосъздадени форми на заетост, които се обозначават с неопределени наименования от рода на „независим изпълнител“ или „сътрудник“, в определени случаи е именно да се избегнат конвенционалните понятия „наето лице“, „предприемач“ или „самостоятелно заето лице“ (1). В такава среда ще са нужни промени в системите за социална сигурност, за да се гарантира устойчивостта и адаптивността им в дългосрочен план.

2.4.

Тъй като работниците от така нареченото поколение „бейби-бум“ напускат пазара на труда и до известна степен са заменяни от работници, ангажирани в новите форми на заетост, например договорите за нула часове, почасовите и гражданските договори, системите за социална закрила ще бъдат поставени на изпитание и този натиск само ще се засилва, тъй като застаряването на населението в Европа ще се увеличава.

2.5.

Поради това е явно, че системите за социална сигурност и закрила ще трябва да бъдат адаптирани към промените, които вече се пораждат от цифровизацията на пазара на труда. В някои държави членки социалните партньори започнаха диалога, необходим за установяването на различните варианти за политиките и съответните мерки за тяхното изпълнение, с цел да се гарантира, че социалната система ще остане жизнеспособна в новата ера на цифровите технологии. Необходими са и насоки за изясняване на евентуалните сиви области, свързани с трудовия статут по отношение на данъчното облагане и социалната сигурност.

2.6.

Възможно е все по-голяма част от активното население да не допринася за установените системи за социална сигурност и в резултат на това да не се възползва от предлаганите от тях обезщетения или застраховки за безработица, здравно осигуряване и пенсии. Социалните партньори и правителствата на държавите членки трябва да възприемат решителен подход спрямо това положение. Освен това е необходимо да се разшири и приложното поле на тези дискусии на равнището на ЕС и да се включат местните власти, други участници от гражданското общество, сдружения и доставчици, с цел да се определят надеждни и устойчиви мерки на политическо и законодателно ниво и допълнителни разпоредби, които да гарантират участието на всички заети лица, на подходящо равнище на социална закрила, включително за самостоятелно заетите лица.

3.1.

Цифровизацията доведе и продължава да води до съществени промени на пазара на труда. Днес съществуват много форми на заетост, които не попадат в рамките на традиционните взаимоотношения работодател-работник, например работещите в платформи, които често се считат за самостоятелно заети лица. Това явление поставя системите за социална сигурност под силен натиск. ЕИСК препоръчва на държавите членки да разгледат и при необходимост да регулират тези явления при реформирането на пазара на труда и системите за социална сигурност.

3.2.

Трудовото законодателство на повечето държави членки определя, че основата на трудовото правоотношение е в индивидуалния трудов договор. Много от новите форми на заетост, които се появиха в резултат на подема на новите технологии, вече не използват трудови договори. ЕИСК счита, че положението на тези работници следва да бъде изяснено, така че да им се гарантира адекватно покритие, в съответствие с основните принципи на националните системи в областите на пазара на труда и социалната сигурност. В случай на загуба на работа, тези работници ще се присъединят директно към категорията на нуждаещите се лица, тъй като не се ползват от защитата на система за социална сигурност.

3.3.

Системите за обществено пенсионно осигуряване на държавите членки се основават на принципа на солидарността между поколенията. Размерът на професионалната пенсия обаче обикновено се изчислява в зависимост от размера на вноските, плащани от наетото лице и работодателя през целия трудов стаж. От това следва, че работниците, които са упражнявали нетипична трудова дейност, необезпечени със стандартен трудов договор, в много случаи ще имат трудности във връзка с натрупването на адекватни пенсионни права за съответните периоди. Ако през продължителни периоди от време хората не са работили на трудов договор, пенсията, която ще получават, ще бъде изключително ниска и съществува риск да се окажат под прага на бедността. ЕИСК счита, че в законодателството, уреждащо схемите за пенсионно осигуряване, държавите членки следва да въведат разпоредба, която да направи задължително плащането на вноски за всички лица, които получават доходи от професионална дейност.

3.4.

В повечето държави членки съгласно законодателството в областта на пенсионното осигуряване самостоятелно заетите работници са задължени да плащат вноски за пенсионно осигуряване. Определенията за самостоятелно заети лица и наети работници се уреждат от данъчното или трудовото законодателство. В много случаи обаче за властите е трудно да определят естеството на работата, особено когато работниците са ангажирани в новите форми на заетост. ЕИСК препоръчва на държавите членки при необходимост да внесат яснота в законодателството си, за да се гарантира по-лесното установяване на формите на заетост. По този начин ще се даде възможност за по-лесно установяване на онлайн работниците и работещите в условията на други нови форми на заетост и държавите членки ще са в състояние да обезпечат по-добре натрупването на пенсионни права.

3.5.

С цел да се улесни идентифицирането на работниците, които вследствие на упражняването в даден момент на нова форма на труд не разполагат със статут на осигурено лице в обществената пенсионна система, ЕИСК счита, че държавите членки следва да обмислят свързването на електронните системи на управителния орган на националните механизми за пенсионно осигуряване с данъчните си администрации. Така държавите членки биха могли бързо да установят лицата, които, въпреки че получават доходи от професионално естество, никога не са се ползвали от статута на осигурено лице в рамките на системите за обществено пенсионно осигуряване. По този начин те биха могли бързо да бъдат включени като осигурени лица.

3.6.

Що се отнася до осигуряването срещу безработица, ЕИСК препоръчва да се разгледа допълнително настоящото предложение за създаване на застрахователна схема на равнището на ЕС (2), която да бъде финансирана чрез вноски от всички предприятия в ЕС. Освен това следва да се разгледа възможността за установяване на минимални стандарти на равнището на ЕС за националните схеми за безработица, с цел да се гарантира до известна степен, че всяко лице, което търси работа, може да получава финансова помощ, в това число и работещите в новите форми на заетост.

3.7.

Националните здравноосигурителни режими на ЕС са системи, които осигуряват почти всеобщо покритие. Самостоятелно заетите лица често са задължени по закон да правят здравноосигурителни вноски и съответно се разглеждат като осигурени лица или бенефициери. Въпреки това за някои работници, които извършват своята дейност в една от новите форми на заетост и не отчитат официално доходи от професионално естество, съществува риск да нямат право да се ползват от правата на осигурено лице по силата на схемата за обществено здравно осигуряване. ЕИСК призова държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира покритието на хората в това положение.

3.8.

Успоредно с правата за социална сигурност, които се основават на изплащането на осигурителни вноски от наетото лице и неговия работодател, системите за социална закрила на някои държави членки обхващат и други регламентирани права, които дават възможност на бенефициерите им да получават обезщетения. Те включват родителския отпуск, семейните надбавки, надбавките за деца или други видове надбавки. Макар че тези права не зависят от вноски, отпускането на свързаните с тях надбавки се извършва въз основа на правото на лицата да се възползват от тях, което в някои държави членки и в някои случаи предполага потенциалният бенефициер да бъде със статут на наето лице. Това положение на нещата де факто изключва работниците, извършващи дейност в нови форми на заетост, които не могат да се ползват от тези права.

3.9.

ЕИСК счита, че институциите на ЕС и държавите членки следва да положат усилия за намиране на решения за признаването на статута на работниците в полза на лицата, които упражняват професионална дейност в рамките на новите професии, специфични за цифровите технологии. В това отношение ЕИСК препоръчва да се използва съдебната практика на Съда на Европейския съюз, който призна статут на работници на лицата, които въпреки липсата на стандартен трудов договор се намират в положение, в което упражняват дейност срещу възнаграждение. Предоставянето на статута на работник на заинтересованите лица би могло да разреши проблема и да им даде достъп до обезщетения по схемата за социално осигуряване и социална закрила, по същия начин като на служителите със стандартни договори.

3.10.

ЕИСК приветства започнатите от Европейската комисия разисквания относно разработването на европейския стълб на социалните права. Наложително е да бъде обхванат и въпросът за положението на работниците, ангажирани в новите форми на заетост, и по-специално, за това как да бъде признат техният статут и да им се гарантира адекватен достъп до системите за социална сигурност и социална закрила.

3.11.

ЕИСК препоръчва държавите членки да създадат платформи, които да включат социалните партньори и организациите на гражданското общество и да представят предложения за адаптиране на пазара на труда към условията на цифровизацията. ЕИСК смята, че за да отговори на предизвикателствата на цифровата ера, пазарът на труда трябва да се адаптира към новата действителност, като гарантира свободното движение на работниците, както и покритието им от системата за социална сигурност и законите, свързани с условията на труд.

3.12.

С оглед на сложния характер на положението на работниците, които са ангажирани в новите форми на заетост, характерни за ерата на цифровите технологии, ЕИСК счита, че е възможно да се постигне цялостно решение на проблемите, свързани с признаването на правата по отношение на социалната сигурност, чрез пълна реформа на начина на финансиране на системата. Поради това Комитетът призовава държавите членки да потърсят решения, които да позволят финансирането на системите за социална сигурност посредством инструменти, гарантиращи устойчивостта им, като в същото време отговарят на необходимостта да се предостави достъп на лицата, които упражняват дейността си посредством новите форми на заетост. За да се осигури и в бъдеще устойчивостта на системите за социална сигурност и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.