11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/58

Докладчик:

Mihai IVAŞCU

Съдокладчик:

Fabien COUDERC

1.1.

ЕИСК счита, че Европейският съюз трябва да поеме по-голяма отговорност за своята отбрана и да бъде готов и способен да възпре всяка външна заплаха за своите граждани и своя начин на живот.

1.2.

В Европейския план за действие в областта на отбраната и в Глобалната стратегия се изтъква колко е важно отбранителната промишленост на ЕС да постигне стратегическа автономност, за да стане ЕС важен и надежден участник в сектора на отбраната. Европейският фонд за отбрана (ЕФО) има ясната цел да стимулира сътрудничеството между държавите членки, както в областта на научноизследователската и технологична дейност (НИТД), така и в развойната дейност и стратегическото осигуряване на военни способности. Специално внимание би трябвало да се обърне на свързването на НИТД с развитието на способностите.

1.3.

ЕИСК счита, че отбранителната промишленост играе важна роля в европейската икономика, като от нея зависят 1,4 милиона работни места. Липсата на координация ни струва между 25 и 100 милиарда евро годишно, което е неприемлива сума в една глобална конкурентна среда.

1.4.

ЕИСК настоятелно препоръчва на държавите членки и на Европейската комисия да използват ЕФО, за да поддържат ключов промишлен капацитет на територията на Европа и да гарантират, че европейските фондове се изразходват за европейска НИРД и за закупуване на европейски оръжейни системи.

1.5.

ЕИСК подкрепя основания на конкурентоспособността подход на ЕФО, който ще осигурява достъп за всички държави членки и същевременно ще финансира проекти, които ще произвеждат добавена стойност и авангардни технологии.

1.6.

ЕИСК смята, че успоредно с осигуряването на финансиране за промишлеността, Европейската комисия би трябвало да изгради рамката за по-добра комуникация между участниците от индустрията, независимо от това колко са големи, в държавите членки.

1.7.

ЕИСК оценява специалното внимание, което се обръща на МСП в настоящото предложение, без значение от коя държава са те. МСП често са източникът на иновации в авангардни области като информационните технологии и комуникациите (ИТК) и киберсигурността. Освен това ЕИСК би приветствал и участието на МСП в механизми, като например система с бонуси, които биха подобрили трансграничното сътрудничество на МСП.

1.8.

ЕИСК е твърдо убеден, че е необходимо да се изградят силни ключови способности, които да служат на европейските интереси. Те трябва да бъдат определени от държавите членки в съответствие с техните национални политики за отбрана, европейските цели и задължения във връзка с партньорството в НАТО.

1.9.

ЕИСК счита, че основният акцент трябва да бъде върху технологиите, които биха могли да имат решаващо значение за възможността на ЕС да заеме водеща позиция в технологичната област. Това може да бъде постигнато чрез общо планиране на отбраната и изготвяне на план за ключовите способности.

1.10.

ЕИСК препоръчва в процеса на възлагане на обществени поръчки да се отчитат задължителните високи социални и екологични стандарти.

1.11.

ЕИСК счита, че схемите за финансиране не могат да бъдат същите като в другите сектори на дейност, предвид особеностите на сектора на отбраната и подозренията и опасенията, свързани със споделянето на знания между предприятията или държавите членки.

1.12.

ЕИСК счита, че формата на управлението на ЕФО трябва да бъде определена възможно най-скоро и да включва Европейския съюз, Европейската агенция по отбрана и държавите членки, а също и промишлеността. Комисията би трябвало да проучи нови възможности за ограничаване на равнището на бюрокрация, свързана с въвеждането на ЕФО. Освен това ЕИСК препоръчва Европейският парламент да има редовен достъп до докладите, така че да може да оценява работата на фонда.

1.13.

ЕИСК препоръчва с развитието на програмата на ЕФО да се проучи възможността за увеличаване на минималния брой държави, участващи в отговарящ на изискванията проект, до три.

1.14.

ЕИСК счита, че максималното увеличаване на броя на държавите членки, участващи в ЕФО, ще намали излишъците и ще насърчи стандартизацията на логистиката и подсистемите. По този начин ще се избегне и дублирането на настоящите стандарти на НАТО и ще се намали фрагментирането на оръжейните системи. Поради това, по отношение на всеки спечелил проект, ЕФО и избраният индустриален консорциум трябва да си сътрудничат тясно на ранните етапи от разработването, за да определят общи норми и стандарти.

1.15.

ЕИСК има съмнения по отношение на разумната степен на очакване, че „резултатите от разработката ще бъдат закупени“, предвид факта, че сред изследванията във военната област има много примери за разработени проекти, които впоследствие не са закупени от държавите. ЕИСК призовава за ясни правила по отношение на ангажимента за закупуване на успешно разработените способности.

1.16.

ЕИСК препоръчва да се даде възможност за използване на обучителни програми, съфинансирани от Европейския съюз на ранните етапи от разработването на проектите, финансирани по линията на компонента „способности“. Квалифицираната работна сила е ключов фактор за разработването на авангардни технологии в областта на отбраната.

1.17.

Освен това ЕИСК като представителен орган на организираното гражданско общество е готов да предостави експертен опит и консултации по всички въпроси, свързани с икономическите и социалните аспекти на ЕФО.

2.1.

По отношение на геополитическата среда Европа е изправена пред извънредно стечение от обстоятелства. Нарастващата нестабилност на международната сцена създаде нестабилна по отношение на сигурността среда, която поражда множество заплахи, както конвенционални, така и неконвенционални. Европейските граждани искат да използваме всички средства, с които разполагаме, за да противодействаме на тези предизвикателства.

2.2.

За да потвърди своята роля на международната сцена, Европа трябва да е способна да се противопоставя на външните заплахи по ефективен и независим начин. В настоящия геополитически контекст способността за военно влияние в Близкия изток и Африка е от жизненоважно значение за безопасността и благосъстоянието на европейските граждани.

2.3.

През 2014 г., след непрекъснат спад, започнал през 2006 г. и достигнал 27 %, 27-те държави — членки на ЕС, изразходваха приблизително 2 милиарда евро за НИТД в областта на отбраната, а разходите за НИТД, направени в рамките на сътрудничество, спаднаха с повече от 30 %. В същото време САЩ изразходваха по 9 милиарда евро годишно за НИТД в областта на отбраната, в периода 2012—2014 г. Русия удвои разходите си за НИТД в областта на отбраната, а според последните данни Китай също е увеличила инвестициите си в НИРД в областта на отбраната (1).

2.4.

Ролята на ЕФО като част от европейския план за действие в областта на отбраната (2) е да помага на държавите членки да координират и използват по-добре средствата, които желаят да изразходват за отбрана, и да избягват дублиранията, като се започне от научноизследователската и развойната дейност и се стигне до придобиването на отбранителни способности. ЕИСК вече изрази подкрепата си за създаването на Европейски съюз за отбрана и приветства създаването на Европейски фонд за отбрана (3).

2.5.

Европейският фонд за отбрана има два различни, но допълващи се компонента: компонент „научни изследвания“ и компонент „способности“, като и двата се координират от Координационен съвет. Компонент „научни изследвания“ ще се финансира напълно от бюджета на ЕС и ще насърчава съвместни проекти за разработване на отбранителни способности, в резултат от споразумението, постигнато от държавите членки. Компонентът „способности“ ще се финансира предимно с вноски на държавите членки.

2.6.

ЕИСК признава, че в настоящата обстановка в областта на сигурността, в която доминират терористични нападения на европейска земя, хибридни войни и кибератаки, е все по-трудно да се направи разграничение между вътрешната и външната сигурност, които стават все по-взаимозависими.

3.1.

Отбранителните способности и способността за защита на нашите външни граници са тясно свързани със силна индустриална база. С оглед на това ЕИСК препоръчва действията, предприемани на европейско равнище в подкрепа на колективната защита, да дадат възможност на сектора да остане на територията на ЕС. Бизнес стратегиите биха могли да подтикнат отбранителната промишленост да избира подизпълнители извън ЕС и по този начин част от тяхната верига за доставки да идва от чужбина. Според ЕИСК използването на европейски средства за подпомагане на чуждестранни подизпълнители следва да бъде сведено до минимум и бизнес решенията не следва да бъдат за сметка на стратегическата автономност.

3.2.

Най-важният приоритет на ЕФО следва да бъде повишаването на конкурентоспособността на европейската промишленост, като същевременно се разработват технологии, които са от решаващо значение за съществуването и самоиздръжката на сектора на отбраната на ЕС.

3.3.

Секторът на отбраната претърпява радикални промени, предизвикани от изкуствения интелект, големите информационни масиви и технологиите за услуги в облак, кибератаките, автоматично управляемите превозни средства, хибридните и транснационалните заплахи и др. Новите видове технологии и заплахи изискват нови видове контрамерки. Едно е сигурно: можем да се справим по-добре с тези предизвикателства и да ги предотвратим, като работим заедно. Необходимо е по-системно сътрудничество, съпроводено от съвместни усилия за разработване на технологии и координирани действия по закупуване на способности.

3.4.

ЕИСК би искал да посочи силните икономически стимули за по-голямо сътрудничество. Над 1,4 милиона висококвалифицирани работници са заети пряко или непряко в отбранителната промишленост и всяко инвестирано евро генерира възвращаемост от 1,6. Липсата на координация в тази област струва на Европа между 25 и 100 милиарда евро годишно (4).

3.5.

Тази липса на координация води до голям брой излишни оръжейни системи, липса на икономии от мащаба в отбранителната промишленост и намалена способност за развръщане на нашите въоръжени сили. В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, за сравнение в САЩ те са 30. В ЕС има 17 различни видове бойни танкове, а в САЩ само 1. Това е явен признак на неефективност в разходването на бюджетите за отбрана и за липса на оперативна съвместимост на отбранително оборудване.

3.6.

ЕИСК припомня, че ефективната НИТД в областта на отбраната се основава на квалифицираната работна ръка. Амбициозното и солидно обучение и професионално образование в отбранителната промишленост е ключов фактор за успеха на проектите, насочени към постигане на технологичен пробив.

3.7.

ЕИСК би искал да отбележи, че съществуват прецеденти за съвместно военно сътрудничество в областта на научните изследвания и закупуването, които са се доказали като успешни. Eurofighter Typhoon, ракетата Meteor, ескадреният миноносец Horizon и фрегатата FREMM са само някои от примерите за този вид проекти.

3.8.

ЕИСК не разбира по какъв начин държавите членки, които се ангажират с проект за разработване, могат да представят доказателства, че е налице разумната степен на очакване, че „резултатите от разработката ще бъдат закупени“, предвид факта, че сред изследванията във военната област има много примери за разработени проекти, които не са закупени впоследствие от държавите (5). Възможността за съфинансиране на ранния етап от разработването на нови способности от бюджетът на ЕС има за цел намаляване на промишлените рискове, но това може да бъде постигнато само ако клиентите се ангажират да закупят успешно разработените способности.

3.9.

Заедно 28-те държави членки заемат второ място в света по разходи за военни цели. Обаче, докато всички големи сили повишиха разходите за отбрана, разходите за отбрана на ЕС-27 в периода 2005—2015 г. спаднаха с около 11 % (6). Само 4 от 28-те държави членки са постигнали определената от НАТО цел разходите за отбрана да достигнат 2 % от БВП. Разходите за научни изследвания и технологии (НИТД) в областта на отбраната бяха намалени значително в националните бюджети. В периода от 2006 г. до 2013 г. разходите за НИТД в областта на отбраната в 27-те държави членки, които участват в Европейската агенция по отбрана, са намалели с 27 % (7).

3.10.

ЕИСК смята, че проблемът с установилите се в Обединеното кралство отбранителни фирми трябва да бъде решаван на ранен етап, с оглед на техния интерес към европейските програми за развойна дейност и важната роля на Обединеното кралство в областта на отбраната. ЕС има интерес да задържи британското ноу-хау.

3.11.

Въпреки че ЕК предоставя финансиране за компонента „научни изследвания“, именно държавите членки ще вземат решения и ще инвестират в осигуряването на способности. В цялата тази схема промишлеността е тази, която осъществява НИТД и разработва отбранителни способности. ЕИСК счита, че успоредно с осигуряването на финансиране за промишлеността, ЕК следва да изгради рамката за по-добра комуникация между всички участници в промишлеността, ангажирани в сектора на отбраната на ЕС.

4.1.

ЕИСК е на мнение, че държавите членки ще продължат да играят ключова роля за гарантирането на сигурност и че нито една от настоящите инициативи на европейско равнище няма да промени това.

4.2.

ЕИСК счита, че ЕФО следва да бъде само програма, базирана на конкурентоспособността, която финансира най-важните и конкурентоспособни проекти, независимо от географски или социални съображения. Въпреки това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира справедлив достъп за всички държави членки и по-малките дружества да бъдат насърчени да се обединят в трансгранично сътрудничество.

4.3.

ЕИСК счита, че МСП играят жизненоважна роля в нашата икономика. Приветства насърчаването на МСП и други дружества със средна пазарна капитализация, участващи в отбранителната промишленост. Освен това новосъздадените предприятия и малките дружества често са източник на иновации в авангардните области като информационните технологии, комуникациите и киберсигурността. ЕИСК категорично подкрепя това и счита, че е изключително важно основната цел да бъде осигуряването на равните възможности за всички МСП, независимо от коя държава са.

4.4.

ЕИСК е на мнение, че Европейският фонд за отбрана е проектиран така че да подкрепя конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост. Въпреки че Европейската комисия следва да насърчава приобщаващ подход при функционирането на този фонд, той не трябва да се използва като фонд за регионално развитие. Това може да доведе до раздробяване на ресурсите на прекалено малки части и няма да бъде ефективно в борбата срещу фрагментирането на европейските системи за отбрана.

4.5.

Що се отнася до приобщаването, фондът не следва да бъде проектиран изключително за големи участници. Значителна част от финансирането следва да бъде насочена към МСП, например чрез по-малки проекти. Освен това ЕИСК би приветствал механизми, като например система с бонуси, които ще подобрят трансграничното сътрудничество на МСП.

4.6.

ЕИСК разбира мотивите, поради които НИТД в областта на отбранителните дейности се финансират от ЕС на 100 %, за разлика от традиционното съфинансиране на гражданските дейности от ЕС. Крайно ограниченият брой клиенти (главно националните министерства на отбраната) затруднява промишлеността да смекчава рисковете, свързани с разработването на нов продукт, на по-предвидим пазар. Независимо дали в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) бъдещият фонд ще бъде включен под същата шапка, под която са и другите фондове за научни изследвания, тези особености трябва да се вземат предвид.

4.7.

Твърдо убедени сме, че Европейският фонд за отбрана ще бъде силен стимул за държавите членки да „купуват европейското“, що се отнася до обществени поръчки в областта на отбраната, като по този начин се гарантира икономическото развитие и се запазват експертните знания и промишлената база, необходими за поддържане на глобални военни способности. ЕИСК подкрепя идеята, че държавите членки би трябвало да се ангажират със закупуването на технологии и способности, създадени в резултат на успешни проекти на ЕФО в областта на НИТД.

5.1.

ЕИСК препоръчва държавите членки, съвместно с Европейската комисия и Европейската агенция по отбрана (EDA), да създадат общо планиране на отбраната и общ план за ключовите способности, за да определят приоритети в областта на НИТ и необходимите военни способности както за държавите членки, така и за европейската отбрана.

5.2.

Тъй като има много малко опит в този вид програми (по същество само пилотния проект и започването на подготвителното действие), Европейският съюз не е изготвил своето предложение въз основа на ясни показатели и все още не разполага с ясен план за ключовите способности. Този план ще бъде изготвен през 2018 г.

5.3.

Планът на ключовите способности следва да гарантира, че ЕС се стреми към стратегическа автономност, и да посочва технологиите, които трябва да бъдат разработени, за да може Европейският съюз да запази своята водеща позиция в областта на ключовите способности и да преодолее зависимостта си от външни участници. ЕИСК счита, че разработването на технологии и способности, които надхвърлят индивидуалните потребности на държавите членки, е от жизненоважно значение за успеха на ЕФО.

5.4.

ЕИСК е твърд поддръжник на основания на способностите подход към научните изследвания. В този смисъл считаме, че всички научни изследвания в рамките на ЕФО трябва да се съсредоточат върху ключовите способности, от които Европа се нуждае, за да действа и да решава свободно.

5.5.

Технологично превъзходство е ключов фактор в настоящата обстановка по отношение на сигурността. Поради това ЕИСК счита, че ЕФО и по-специално европейската научноизследователска програма в областта на отбраната (EDRP) трябва да гарантират, че Европа ще запази водещата си позиция във военните изследвания. В това отношение от полза би могло да бъде отделянето на ресурси за демонстрация на технологии, които ще подкрепят бъдещи съвместни програми.

5.6.

ЕИСК е на мнение, че при определянето на плана за ключовите способности, трябва да бъде планиран и взет под внимание целият жизнен цикъл на технологичната област. Освен това НИРД и развитието на способностите трябва да бъдат планирани съвместно и координирани от ЕС и държавите членки, като се отчитат нашите задължения във връзка с партньорството в НАТО.

6.1.

Европейската комисия предлага амбициозно финансиране за двата компонента на Европейския фонд за отбрана:

6.2.

ЕИСК счита, че инвестициите трябва да се стремят към технологии, които са от решаващо значение за защитата на ЕК, когато сме зависими или можем да изпаднем в зависимост от външни доставчици. ЕИСК счита също, че основният акцент трябва да бъде върху технологиите, които биха могли да имат решаващо значение за възможността ЕС да заеме водеща позиция в технологиите в различни области.

6.3.

ЕИСК подкрепя отделното финансиране на двата компонента — финансиране от ЕС за компонента „научни изследвания“ и финансиране от бюджетите на държавите членки на компонента „способности“. ЕИСК вече е изразил мнението си, че „докато Европейският съюз не разполага със собствени променливи приходи, обществените поръчки, свързани с военните способности на въоръжените сили, остават отговорност на държавите членки. […] ЕИСК подчертава, че в съответствие с член 41 от Договора за ЕС бюджетът на ЕС не може да се използва за финансиране на военни операции. Освен това отклоняване от този принцип би противоречало на специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки (член 42, параграф 1 от ДЕС)“ (8).

6.4.

ЕИСК препоръчва ЕФО да се използва като финансов инструмент за подкрепа на развитието на способности в областите, в които европейската отбранителна промишленост понастоящем е зависима от външни източници. Развитието на тези способности в Европа ще даде възможност за повече стратегически опции и същевременно ще осигури на сектора ценни знания, технологии и работни места.

6.5.

ЕИСК счита, че размерът на финансирането, предложено за компонента „научни изследвания“ на Европейския фонд за отбрана, ще даде възможност за достатъчно стимули за иновативни научни изследвания. Това ще постави ЕС на четвърто място сред източниците за финансиране на научни изследвания в областта на отбраната в Европа, но този фонд не бива да бъде в ущърб на другите жизненоважни европейски проекти за развитие.

6.6.

ЕИСК счита, че разработването на схема за финансиране на ЕФО е изключително важно, за да се гарантира пълната ангажираност на промишлеността и да се насърчи създаването на производствени консорциуми с участието на максимален брой държави членки. Схемите за финансиране не могат да бъдат същите като в другите сектори на дейност, предвид особеностите на сектора на отбраната и подозренията и опасенията, свързани със споделянето на знания между предприятията или държавите членки.

7.1.

От предложението на Европейската комисия не става ясно каква ще бъде формата на управление на ЕФО. ЕИСК счита, че тя трябва да бъде определена възможно най-скоро и да включва Европейския съюз, Европейската агенция по отбрана и държавите членки, а също и промишлеността.

7.2.

ЕИСК счита, че обсъжданията между държавите членки следва да се активизират, за да се постигне споразумение относно модела на управление на ЕФР, що се отнася до двата компонента, а също и до следващата многогодишна финансова рамка. Въпреки че фондът се представя като поредната програма за НИРД, ЕИСК подчертава, че секторът на отбраната е уникален и има редица особености, които би трябвало да се управляват от различни, но ясни правила. Тези правила трябва да бъдат договорени възможно най-скоро.

7.3.

ЕИСК обръща внимание и на факта, че двата компонента следва да бъдат тясно координирани с други национални и международни програми, в които държавите членки участват.

7.4.

Въпреки че за момента критерият за трите дружества от две държави членки изглежда подходящ, ЕИСК смята, че щом програмата навлезе в по-зряла фаза, минималното изискване следва да бъде за три държави, за да се насърчават по-големи синергии между държавите членки.

7.5.

За проектите, финансирани от Европейски фонд за отбрана, независимо дали в рамките на компонента „научни изследвания“ или на компонента „способности“, се използват публични средства. ЕК би трябвало да се увери, че в хода на тръжните процедури въз основа на обективни критерии се избират само най-конкурентоспособните проекти, като се отчитат високите социални и екологични стандарти.

7.6.

ЕИСК е обезпокоен от факта, че прекомерната бюрокрация възпрепятства практическото прилагане на ЕФО, и препоръчва с развитието на ЕФО да се проучат допълнителни възможности в тази област.

7.7.

ЕИСК като представителния европейски орган на организираното гражданско общество изтъква своята готовност за консултации относно изпълнението на ЕФО и всички въпроси, свързани с икономическите, социалните и научноизследователските аспекти на новата европейска отбранителна политика.

8.1.

ЕИСК счита, че съвместните програми, насочени към взаимно признати нужди, не само ще намалят броя на излишните системи, но и ще насърчат по-голяма стандартизация на подсистемите и логистиката.

8.2.

По отношение на референтните показатели, е важно да се разгледа общата картина, което означава не само националните научноизследователски програми на държавите членки, но и развойната дейност на нашите партньори от НАТО във всички области.

8.3.

ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията, заедно с Европейската агенция по отбрана и държавите членки, да определи приоритетните области за съвместно развитие. Това може да се постигне единствено чрез споразумение за общо определение на потребностите и засилване на стандартизацията.

8.4.

Целта на фонда е да повиши ефикасността и рационалността на националните разходи за отбрана, а не да ги замести. Това ще бъде постигнато само ако ЕФО докаже своята добавена стойност чрез проекти, които не биха могли да бъдат реализирани по-добре и на по-ниска цена само от държавите членки. Фондът следва да действа като стимул за по-добро сътрудничество. Само тогава ще успее да избегне увеличаването на броя на различните оръжейни системи.

8.5.

ЕИСК заявява своята подкрепа за разработването на общи стандарти (9), при които се избягва дублирането със съществуващите, по-специално с тези на НАТО. При положение че в Европа има 178 различни оръжейни системи, един от изследователските приоритет ще бъде установяването на общи европейски стандарти и интерфейси с цел максимално обвързване на съществуващите системи и подготовка на бъдещите системи. Спазвайки тези стандарти, държавите членки биха могли да си позволят разработването на съвместими европейски системи.

8.6.

Въпросът със стандартите е особено важен за подсистемите. Новоразработените продукти със сигурност ще определят стандарти на европейско равнище, но съществуващите подсистеми, които могат да бъдат инкорпорирани в посочените продукти, също би трябвало да се основават до известна степен на общи стандарти. ЕИСК счита, че това би довело до повишаване на оперативната съвместимост, като по този начин се намалява фрагментирането на оръжейните системи.