52018AE2072

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018AE2072 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018AE2072

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ (COM(2018) 321 final) — „Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.“ (COM(2018) 322 final/2 — 2018/0166 (APP) — „Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз“ (COM(2018) 325 final — 2018/0135 (CNS) — „Предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства“ (COM(2018) 326 final — 2018/0131 (NLE) — „Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз“ (COM(2018) 327 final — 2018/0132 (APP) — и „Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност“ (COM(2018) 328 final — 2018/0133 (NLE)

EESC 2018/02072

OB C 440, 6.12.2018, p. 106–115 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/106

(COM(2018) 321 final)

„Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.“

(COM(2018) 322 final/2 — 2018/0166 (APP)

„Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз“

(COM(2018) 325 final — 2018/0135 (CNS)

„Предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства“

(COM(2018) 326 final — 2018/0131 (NLE)

„Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз“

(COM(2018) 327 final — 2018/0132 (APP)

и „Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност“

(COM(2018) 328 final — 2018/0133 (NLE)

(2018/C 440/18)

Докладчик:

Javier DOZ ORRIT

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 25.7.2018 г. и 5.9.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	7.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	140/3/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК признава високата европейска добавена стойност на програмите, към които са насочени основните увеличения на разходите в предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Комитетът обаче е озадачен от факта, че тези увеличения ще се осъществят за сметка на големи съкращения в политиката на сближаване (-10 %) и общата селскостопанска политика, ОСП (-15 %) в резултат от усилието за намаляване на бюджета на ЕС, който се редуцира от 1,16 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27 в настоящите бюджети до само 1,11 % в МФР за периода след 2020 г.

1.2.

ЕС е изправен пред големи предизвикателства, в това число справяне с отрицателните социални и политически последици от кризата, и външните рискове, произтичащи от геополитическата нестабилност и икономическия национализъм. Той би трябвало да разгърне съществения си икономически и политически потенциал, за да насърчи развитите и насочените към растежа политики в сферата на икономиката, заетостта и социалните въпроси, които осигуряват справедливо разпределение на ползите от растежа, да отговори на спешната необходимост от борба с изменението на климата, да финансира прехода към устойчива Европа (в контекста на член 3 от ДЕС) и да използва възможностите, дължащи се на възхода на изкуствения интелект, цифровизацията и Четвъртата индустриална революция. Всичко това изисква по-голямо бюджетно усилие. ЕИСК предлага — в съответствие с позицията на Европейския парламент (1), сумата на разходите и приходите да достигне 1,3 % от БНД. Предложеното равнище на бюджетните задължения от 1,11 % от БНД на ЕС е твърде скромно, за да може политическата програма на ЕС да се осъществи по надежден начин.

1.3.

ЕИСК отново заявява — в съответствие със своето становище относно „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“ (2), че европейците имат нужда от повече (и по-добра) Европа, за да се преодолее политическата криза в ЕС. Правомощията и финансовите ресурси, предоставени понастоящем на ЕС, все повече се разминават с тревогите и очакванията на европейците.

1.4.

ЕИСК признава приноса на предложението на Комисията по отношение на структурата, гъвкавостта и капацитета за насърчаване на полезните взаимодействия, както и увеличаването на процента на приходите от собствени ресурси на ЕС. Последните обаче не са достатъчни. Приходите, предвидени в предложението на Комисията за МФР за периода след 2020 г., включват само част от предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) и на Европейския парламент (ЕП), в които се препоръчва по-широк спектър от допълнителни източници на собствени ресурси.

1.5.

Макар да разбира основанията за предложението на Комисията, ЕИСК изразява своето несъгласие с намаляването от 12 % по постоянни цени на размера на средствата по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от 46 % по Кохезионния фонд (КФ) в предложението за МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с настоящите бюджети.

1.6.

ЕИСК не е съгласен с намаляването от 6 % в реално изражение на предложените поети задължения за Европейския социален фонд (ЕСФ+), по-специално като се има предвид неотдавнашното междуинституционално провъзгласяване на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и целта за създаване на качествени работни места от ноември 2017 г. В съответствие със своето неотдавнашно становище относно финансирането на Европейския стълб на социалните права (3) ЕИСК очакваше принципите на ЕССП и необходимостта от неговото прилагане, особено по отношение на заетостта, да представляват една от водещите линии в предложеното разпределяне на планираните бюджетни задължения в рамките на следващата МФР. Следва да бъде създадена специална програма за подпомагане на държавите членки при прилагането на Декларацията от Гьотеборг относно Европейския стълб на социалните права, която да подкрепи усилията им при въвеждането на реформи за насърчаване на създаването на качествени работни места в контекста на устойчивото развитие.

1.7.

ЕИСК счита, че финансирането на политиките на сближаване (сборът от ЕФРР, КФ и ЕСФ) следва да бъде запазено в МФР за периода 2021—2027 г. поне със същите ресурси по постоянни цени, както в настоящата финансова рамка.

1.8.

ЕИСК приветства факта, че Комисията споменава ключови стратегически инвестиции за бъдещото благоденствие на Европа и нейната водеща роля по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР). ЕИСК обаче е на твърдото мнение, че ЦУР и по-специално Програмата до 2030 г. би трябвало да бъдат застъпени по-подробно, тъй като Програмата до 2030 г. е категорично всеобхватна стратегия за ЕС през следващите години.

1.9.

Комитетът признава съществените увеличения на бюджетните задължения за околна среда и действия по климата (+ 46 %). Макар че подкрепя Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН и целта ЕС да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г., ЕИСК отбелязва и липсата на амбиция при разпределението на бюджета, посветен на прехода към устойчиво развитие и борбата с изменението на климата.

1.10.

ЕИСК счита, че макар и създаването в рамките на бюджета на ЕС на механизъм за стабилизиране на инвестициите за държавите — членки на еврозоната, които са засегнати от специфични за всяка държава сътресения, да представлява стъпка в правилната посока, планираните бюджетни задължения — както от гледна точка на гаранциите по заеми, така и на субсидиите за лихвени плащания по горепосочените заеми — са твърде незначителни, за да се постигне осезаема промяна по време на криза. Тази единствена по рода си и ограничена програма на възможния бюджет за еврозоната не е част от стратегията за реформа на ИПС, която се посочва в МФР за периода след 2020 г.

1.11.

ЕИСК е озадачен от предложените съкращения (-15 % в реално изражение в сравнение с ЕС-27, включително ЕФР между 2014—2020 г. и 2021—2027 г.) в планираните бюджетни задължения за общата селскостопанска политика (ОСП). Тези съкращения ще направят невъзможно прилагането на устойчив модел за развитие на селските райони, което е глобална цел на новата реформа на ОСП, както и на други цели, включени в неотдавнашното съобщение на Комисията относно бъдещето на храните и селското стопанство.

1.12.

ЕИСК приветства Европейската комисия във връзка с предлагането на „кошница“ от нови собствени ресурси. При все това Комитетът счита също така, че настоящите предложения вероятно няма да доведат до генерирането на достатъчен размер автономни, прозрачни и справедливи собствени ресурси. ЕИСК обаче подкрепя своевременното провеждане на последователна реформа на системата, така че делът на приходите от собствени ресурси да бъде увеличен и да се гарантира, че процедурите за събиране на приходи допълват и укрепват целите на политиката на ЕС. Тази реформа би трябвало да се основава на препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси и на Европейския парламент. Комитетът привлича вниманието на европейските институции към сложността на въвеждането на практика на всички тези собствени ресурси през периода 2021—2027 г.

1.13.

ЕИСК приветства предложеното премахване на отстъпките (или чекове) за държавите, които внасяха най-много за финансирането на бюджета на ЕС.

1.14.

ЕИСК подкрепя предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС от държавите членки със зачитането на принципите на правовата държава — основен стълб на ценностите на Съюза в съответствие с член 2 от Договора, и счита, че обвързаността с определени условия би могла да бъде разширена и по отношение на останалите принципи, свързани с правовата държава и съдържащи се в Договорите за ЕС. Поради това Комитетът изисква от Комисията и ЕП да проучат тази възможност.

1.15.

Комитетът приветства подкрепата за инвестиции, предоставяна чрез гаранцията от програма InvestEU и очакваното участие на други партньори като национални насърчителни банки и институции или международни финансови институции (напр. Европейската банка за възстановяване и развитие/ ЕБВР), но изразява съжаление, че размерът на средствата е достатъчен само за да се гарантира поддържане на предишните равнища на кредитиране от ЕИБ (4) и не отчита големия инвестиционен дефицит на ЕС. Комитетът призовава и за въвеждането на промени във функционирането на програма InvestEU, за да се гарантира, че относително повече средства се насочват към държавите с най-ниски доходи. Ясна цел на програмите на ЕС следва да бъде насърчаването на сближаването — а не на различията.

1.16.

Комитетът изразява своята загриженост във връзка с факта, че строгото тълкуване на условията на Пакта за стабилност и растеж и на други макроикономически условия, както и на изискванията за съфинансиране по отношение на средствата, предназначени за политиката на сближаване, затрудняват държавите — членки на ЕС, които са в най-голяма нужда, да получават достъп до това финансиране, когато е необходимо.

1.17.

Комитетът приветства предложените големи увеличения по програмите за научноизследователска и развойна дейност на цифровата икономика и цифровото общество и подчертава необходимостта от добре определена стратегия за свързване на иновациите с европейска устойчива промишлена политика, основаваща се на висококачествени работни места, чрез улесняване на сътрудничеството между академичните изследвания, промишления сектор, социалните партньори и организациите на гражданското общество, наред с другото.

1.18.

ЕИСК приветства предложените промени, свързани със значителните увеличения в реално изражение за програмите по функции „Миграция и управление на границите“ и „Съседните региони и светът“. Наложително е приемането на обща политика в областта на убежището, която да се основава на зачитане на международното право и солидарност с бежанците и между държавите. Крайно необходимо е и създаването на политика на ЕС в областта на миграцията. ЕИСК настоява на тези въпроси да се обърне приоритетно внимание в изпълнението на МФР.

1.19.

Комитетът отново заявява, че европейският семестър следва да бъде в центъра на изпълнението на бюджетите на ЕС, като гъвкавостта на новата МФР се използва във възможно най-голяма степен. Ще бъде необходимо засилено участие на социалните партньори и гражданското общество в европейския семестър с оглед на по-ефективното и демократично прилагане на насоките на семестъра и свързването на националните и европейските сфери.

1.20.

Комитетът призовава институциите на ЕС и правителствата на държавите членки да работят усилено по отношение на МФР за периода след 2020 г., за да може да бъде приета по график преди следващите избори за Европейски парламент.

2. Предложение на Европейската комисия относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

2.1.

Настоящото становище на ЕИСК се отнася до пакета, представен от Европейската комисия на 2 май 2018 г. Той включваше съобщение относно МФР (5), четири предложения за четири регламента на Съвета (6) и предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси (7).

2.2.

Предложеният таван на бюджетните кредити за поети задължения беше определен в размер на 1 135 милиарда евро за периода 2021—2027 г. (по цени от 2018 г. и като се включва Европейският фонд за развитие (ЕФР) или 1,11 % от БНД, което представлява увеличение спрямо 1 082 милиарда евро (без вноската на Обединеното кралство) или 1,16 % от БНД (без Обединеното кралство) за периода 2014—2020 г. Предложеният таван на бюджетните кредити за плащания за същия период е определен в размер на 1 105 милиарда евро (по цени от 2018 г. и като се включва ЕФР) или 1,08 % от БНД, което представлява увеличение спрямо 1 045 милиарда евро или 0,98 % от БНД.

2.3.

Сред предложените промени ще има значителни увеличения в реално изражение в сравнение с МФР за периода 2014—2020 г. (ЕС-27 плюс ЕФР) за програмите по функции „Единен пазар, иновации и цифрова икономика“ (+ 43 % до 166,3 милиарда евро и 14,7 % от общия бюджет, от които 13,1 милиарда евро, предназначени за програма InvestEU), „Миграция и управление на границите“ (+ 210 % до 30,8 милиарда евро и 2,72 % от общия бюджет) и „Съседните региони и светът“ (+ 14 % до 108,9 милиарда евро и 9,6 % от общия бюджет). Реалните съкращения обаче ще бъдат значителни за функциите „Сближаване и ценности“ (-12 % до 242,2 милиарда евро за клъстъра „Регионално развитие и политика на сближаване“ и - 10 % до 330,6 милиарда евро за „Политика на сближаване“) и „Природни ресурси и околна среда“ (-16 % до 336,6 милиарда евро и 29,7 % от общия бюджет), като от най-съществено значение ще бъдат за политиката на сближаване (-10 %) и ОСП (-15 %).

2.4.

В приходната си част пакетът включва предложения за допълнителни елементи, които трябва да бъдат взети под внимание в системата на собствените ресурси на Съюза, докато в предложението за решение на Съвета се предлага увеличаване на тавана за годишно изискуемите собствени ресурси за плащания на 1,29 % от БНД и съответно на 1,35 % от БНД за поети задължения, така че да бъдат удовлетворени по-големите финансови нужди вследствие на интегрирането на Европейския фонд за развитие и финансирането на нови приоритети, като същевременно при всичко това се гарантира достатъчен предпазен марж за изпълнението на финансовите задължения.

2.5.

В допълнение към предложеното увеличение Комисията се застъпи за промени в структурата на финансиране на ЕС. Делът на традиционните собствени ресурси ще намалее слабо от 15,8 % на 15 %, а делът на националните вноски — от 83 % на 72 % в резултат от планирано намаляване на вноските на база брутен национален доход от 71 % на 58 %. Реформата, свързана с генериране на собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност, ще доведе до увеличаване на неговия дял от 11,9 % на 14 %. Предвижда се въвеждането на нови собствени ресурси, включително вноски от схемата за търговия с емисии, от предложената нова обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък — веднага след като постепенното ѝ въвеждане бъде възможно — както и национална вноска, свързана с нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки. Тези нови ресурси биха могли да допринесат с 12 % за общия бюджет на ЕС.

2.6.

Европейската комисия предлага държавите членки да отговарят на определени макроикономически условия, да провеждат структурни реформи и да изпълняват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, за да получават средства, предназначени за политиките на сближаване. Изпълнението на последните през предходните години е условие за получаването на помощи от новата функция за стабилизиране на инвестициите. С цел смекчаване на предлаганите съществени съкращения на ресурсите за политиките на сближаване и за ОСП, Комисията предлага и увеличаване на процента на съфинансиране на проектите от страна на държавите членки.

2.7.

Предложението за регламент относно защитата на бюджета в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава има за цел да санкционира действия в отделна държава членка, които се отразяват неблагоприятно или има опасност да се отразят неблагоприятно на принципите на доброто финансово управление или защитата на финансовите интереси на Съюза — по-специално действия, произтичащи от атаки срещу независимостта на съдебната власт. Санкциите може да доведат до намаляване и спиране на плащания от ЕС и на финансови задължения към съответната държава членка. Санкциите ще бъдат приемани по предложение от Комисията, което Съветът може да отхвърли с квалифицирано мнозинство.

3. Общи бележки

Политически контекст и общи цели

3.1.

Като се имат предвид предизвикателствата и рисковете — както вътрешни, така и външни, пред които ЕС ще трябва се изправи през следващото десетилетие, той се нуждае от ясна политическа стратегия и силен бюджет. Поради това и в съответствие с предишното си становище относно „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“ (8), както и с резолюцията на ЕП (9), ЕИСК предлага бюджетните задължения за периода 2021—2027 г. да достигнат 1,3 % от БНД.

3.1.1.

Финансовата и икономическа криза и нейното управление от страна на отговорните за изготвянето на европейските политики лица оставиха своя отпечатък в много европейски държави, изразяващ се в загуба на конкурентоспособност, икономически спад, бедност, неравенство, прекъсване на социалното сближаване, а също и разлики между отделните държави.

3.1.2.

Недоверието на гражданите спрямо националните и европейските демократични институции води до разрастването на политическите движения, които поставят под въпрос демократичните ценности и принципи и самия ЕС. Някои от тези политически движения вече са част от правителствата на определени държави — членки на ЕС, (или вероятно ще бъдат в близко бъдеще) и доведоха до изхода от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

3.1.3.

Съседните на Европейския съюз държави са сериозно засегнати, наред с другото, от нарастващото присъствие на недемократични и/или авторитарни правителства, войната в Сирия и регионалните и глобалните последици от нея, от сериозната политическа нестабилност и въоръжените конфликти в Близкия изток, Северна Африка и Сахел, както и от демографския натиск в Африка и произтичащите от него миграционни движения към Европа.

3.1.4.

Последица от тези фактори е притокът по Средиземно море на бежанци и мигранти към Европа. Наложително е приемането на обща политика в областта на убежището, която да се основава на зачитане на международното право и солидарност с бежанците и между държавите. Крайно необходимо е и създаването на политика на ЕС в областта на миграцията. Тези въпроси, както и укрепването на сътрудничеството за развитие, преди всичко с държавите от Африка, ще трябва да бъдат преференциално разгледани в МФР за периода 2021—2027 г. Комисията ги разглежда подробно в своето предложение, въпреки че преобладават свързаните със сигурността аспекти.

3.1.5.

Решенията и едностранното нарушаване от страна на настоящото правителство на САЩ на много важни международни споразумения допринасят за глобална геополитическа нестабилност и конфликт с много от европейските политики, включително с търговската политика, политиката в областта на околната среда и борбата срещу изменението на климата, политиката за съседство и укрепването на мира и забраната на ядрените оръжия, многостранното сътрудничество във външните отношения и подкрепата за системата на ООН.

3.1.6.

Европа трябва да се изправи пред тези рискове, като се възползва в максимална степен от своите възможности и разгърне потенциала си в области като научните изследвания, иновациите и технологичното развитите, човешкия си капитал, конкурентоспособността на своите дружества и на своята икономика и капацитета си за износ. Тя следва и да увеличи максимално и да конкретизира — в рамките на ЕС и извън него — своите демократични ценности и цялостното зачитане на принципите на правовата държава, ценностите, характеризиращи справедливите и основани на равенство и солидарност общества, и защитата на мира и многостранното сътрудничество в международните отношения. С оглед на постигането на всичко това също са необходими силни бюджети на ЕС.

3.1.7.

Комисията и ЕП представиха предложения за реформа на ЕС и ИПС, които в по-голяма или по-малка степен насърчават по-голяма интеграция. Изходът от този процес е несигурен. Единният пазар все още не е завършен и този факт заедно със спада в иновациите и нарастващите несъответствия между уменията и потребностите излагат на риск конкурентоспособността на Европа. Европейският съвет одобри в Гьотеборг декларация относно Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Постигането на всички тези цели ще изисква значителен финансов ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки, както и политически ангажимент по отношение на ефективното и ефикасно инвестиране на наличните средства. Успехът зависи от активното участие на социалните партньори и на организираното гражданско общество в процеса на вземане на решения.

3.1.8.

Основният икономически риск за бъдещето на Европа е недостигът на инвестиции и изоставането от световните лидери, що се отнася до иновациите и тяхното въвеждане на пазара. Коефициентът на инвестициите в съотношение към БВП е далеч под равнището отпреди кризата.

3.1.9.

Основните цели с оглед на постигането на европейски устойчив модел за развитие следва да бъдат: насърчаването на инвестициите за създаване на устойчиви и качествени работни места, подобряването на производителността и модернизирането на икономиката и предприятията, стимулирането на промишлеността и иновациите, насърчаването на сближаването между държавите членки, справянето със зеления и с цифровия преход, развитието на социалния стълб, укрепването на социалното сближаване и изкореняването на бедността, изпълнението на целите и ангажиментите по Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. За това е необходим силен бюджет за периода 2021—2027 г. със специално съобразени програми, които допринасят за постигане на максимално равнище на европейската добавена стойност.

3.1.10.

Като взема под внимание тези и други аспекти, ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от амбициозни бюджети, които са инструменти на политиките, развиващи ясна стратегия за укрепване на Съюза с повече интеграция, повече демокрация, по-силна подкрепа за социалните партньори и организациите на гражданското общество както в ЕС, така и извън него, по-силна подкрепа за дружествата при справянето с екологичните и цифровите предизвикателства, по-силно социално измерение и по-голяма подкрепа за живота в селата. Единствено по този начин ЕС може да удържи и преодолее вътрешните центробежни сили и да се справи с външните геополитически рискове.

Разходната страна на новата МФР

3.2.

Предложението на Комисията обаче изглежда твърде насочено към запазване на статуквото, като в него има несъответствие между естеството и мащаба на новите предизвикателства пред ЕС, амбициите му и наличните ресурси за тяхното постигане.

3.3.

Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът трябва да насърчава устойчивия растеж и същевременно да опазва околната среда. Извънредната ситуация в областта на климата в момента е първостепенен приоритет, включително и за ЕИСК, и представлява глобална рамка за действия не само за публичните органи, но и за стопанските субекти, работниците и гражданите. В резултат от това трябва да се организира и, преди всичко, финансира всеобхватен икономически, социален и екологичен преход (10).

3.4.

ЕИСК приветства промените в структурата на бюджета, включващи реорганизацията на функциите и консолидацията на програмите, както и усъвършенстването на механизмите за гъвкавост, които ще предоставят възможност за по-гъвкава МФР, като същевременно се запазва предлаганата от нея стабилност.

3.5.

Макар да разбира основанията за предложението на Комисията, ЕИСК изразява своето несъгласие с намаляването от 12 % по постоянни цени на размера на средствата по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от 46 % по Кохезионния фонд в предложението за МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с настоящите бюджети.

3.5.1.

Фактите показват, че кризата е довела отново до появата на различия по отношение на дохода на глава от населението, по-специално между Севера и Юга (11). Въпреки че делът от населението на ЕС-27, което живее в „по-слабо развити“ региони (с БВП на глава от населението по-нисък от 75 % от средната стойност за ЕС), намалява от 2010 г. насам, делът от населението на ЕС-27, живеещо в региони „в преход“ (с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средната стойност на ЕС), се увеличава. Това обаче се дължи отчасти и на факта, че делът от населението на ЕС-27, живеещо в „развити“ региони, намалява поради последиците от кризата (12). Поради това известното сближаване, на което сме свидетели, в никакъв случай не е сближаване на доходите във възходяща посока. Необходими са допълнителни публични инвестиции в здравеопазване, образование и социално сближаване, особено на местно и регионално равнище, които трябва да се направят чрез прилагането на златното правило, препоръчано от Комитета в няколко от последните му становища: а именно разходите за инвестиции, по-специално тези, които насърчават дългосрочния устойчив растеж, да не се отчитат с оглед на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж по отношение на дефицита, които по този начин ще продължат да гарантират дългосрочната стабилност на публичните финанси.

3.5.2.

В този контекст ЕИСК отбелязва, че съществуват значителни разлики в икономическите и социалните условия между отделните региони, като през последните години в някои региони разликите са се увеличили дори в относително по-богатите държави. Политиката на сближаване следва да отразява това явление чрез въвеждането на нови алтернативни социални показатели, като например заетост и относителен дял на икономически активните лица в целевите групи, както и бедност и мерки за социално приобщаване в допълнение към относителния БВП на глава от населението.

3.6.

ЕИСК изразява несъгласие с предложените реални съкращения на бюджетните задължения за Европейския социален фонд + (-6 % в реално изражение за периода 2021—2027 г. в сравнение с 2014—2020 г.). Реалното съкращение ще бъде още по-голямо, тъй като Гаранцията за младежта ще бъде включена в ЕСФ+. В действителност този фонд би трябвало да остане най-малкото стабилен в реално изражение спрямо стойностите от 2020 г., тъй като той предоставя основни финансови средства, посредством които ЕС може да подпомага прилагането на Европейския стълб на социалните права — основен инструмент за укрепването на социалното измерение на ЕС и за насърчаването на сближаването във възходяща посока на социалните стандарти. Процентите за минимума на национално съфинансиране не следва да се покачват, тъй като в такъв случай някои държави членки биха били възпрепятствани да инвестират в определени региони, като по този начин ще бъдат пропуснати възможности за създаване на европейска добавена стойност. Прилагането на ЕССП може да насърчи и по-голяма устойчивост сред държавите — членки на еврозоната, а оттам и функционирането на ИПС. Съвместните действия на социалните партньори на европейско, национално и регионално равнище са незаменим инструмент за постигането на тази цел. Поради това ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че за разлика от настоящия програмен период те не са посочени изрично в проекта за регламент, и приканва ЕК да възстанови тази разпоредба.

3.7.

3.8.

В съответствие с посоченото в становището си относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (13) ЕИСК счита, че е необходимо да се продължи с нова реформа на ОСП, която — като запазва двата стълба на ОСП — ги преориентира чрез насочване на преките помощи в много по-голяма степен към земеделските стопани и животновъдите, малките и средните предприятия и семейните стопанства, както и че средствата за развитие на селските райони следва да бъдат използвани за насърчаване на устойчив модел, при който се вземат под внимание ангажиментите по Парижкото споразумение и ЦУР на Обединените нации. Финансирането на социалната инфраструктура в селските общности чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони представляваше много важен аспект от активните политики на ЕС срещу обезлюдяването на селските райони и беше от полза на жителите на селските райони, земеделските стопани, както и на малките предприятия и общности. Предложените от Комисията значителни съкращения за ОСП (-15 %) затрудняват постигането на напредък в тази посока или реализирането на целите, формулирани в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство.

3.9.

ЕИСК приветства предложението за създаване на механизъм за стабилизиране на еврозоната в бюджета на ЕС. Този механизъм ще бъде насочен към защитата на инвестиционните разходи в държавите — членки на еврозоната, в случай на специфични за всяка държава сътресения, които поставят под натиск публичните им бюджети. Тази реформа е необходима, за да се повиши устойчивостта на ИПС и да се избегне възникването на по-големи различия между държавите членки.

3.9.1.

Въпреки това Комитетът счита, че във вида, в който се предлага, този механизъм няма да осигури достатъчно стабилизиране в случай на криза. Той би предоставил единствено възможност за отпускането на ограничени компенсационни („бек-ту-бек“) заеми на засегнатите държави членки. Сумата от 30 милиарда евро е недостатъчна, за да се осигури възможност за кредитиране на повече от една държава едновременно (14). По същия начин субсидирането на лихвените плащания със сума в размер на максимум 600 милиона евро годишно за тези кредити при облекчени условия би предоставило незначително облекчение на държавите членки и следователно не би осигурило достатъчно стабилизиране в еврозоната. По-голям марж по поетите задължения за плащане, който би изисквал по-висок таван на вноските, би бил първа стъпка към по-силен стабилизационен капацитет.

3.9.2.

ЕИСК изразява загриженост поради факта, че предложенията на Комисията във връзка със следващата МФР не съдържат разпоредби относно реформата на ИПС и неговото управление, нито относно тяхното отражение върху бюджета, по-специално по отношение на създаването на Европейския валутен фонд или на услуги или облаги за гражданите, като например осигуряване срещу безработица, което да допълва това на държавата членка, в случай на криза.

3.10.

Фондът InvestEU се основава на предишния Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — със същата годишна вноска и същите прогнози за въздействието му върху общия размер на инвестициите. Четирите вида инвестиции по фонда ще са насочени към четири области на политиката — устойчива инфраструктура; научни изследвания, иновации и цифровизация; малки и средни предприятия; и социални инвестиции и умения — и са ориентирани в правилната посока. ЕИСК приветства по-специално четвъртата възможност, тъй като тя може да осигури финансиране на проекти в ключови сфери като умения, образование, обучение, социално жилищно настаняване, социални иновации и интеграция на мигранти, бежанци и уязвими лица. Този ангажимент за гарантиране на кредити от ЕИБ и вероятно от други публични банкови институции трябва да се приветства, но той ще бъде достатъчен само за да се осигури възможност за поддържане на предишните равнища на кредитиране, докато някои държави членки с относително по-ниски доходи на глава от населението вероятно отново няма да могат да се възползват. Ще бъдат необходими по-големи усилия с оглед на преодоляването на недостига на инвестиции в ЕС.

3.11.

Основната цел на политиките на сближаване е да се насърчава икономическото и социалното сближаване във възходяща посока между държавите членки. Поставянето на строги условия може да възпрепятства достъпа до средствата, осигурявани от политиката на сближаване за държавите членки и регионите, които изпитват най-голяма нужда от тях — тези, които са с по-ниски доходи или по-силно задлъжнели. Това, което беше заявено от ЕИСК в становището му относно МФР за периода 2014—2020 г. (15), остава валидно: „… ЕИСК обаче е против прилагането на обвързаност с макроикономически условия при изплащането на средства, предназначени за политиката на сближаване“. Въпреки това ЕИСК препоръчва политиката на сближаване да бъде прилагана съгласно насоките, установени от европейския семестър, в които се предвижда засилено участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество както на национално, така и на европейско равнище.

3.12.

Изискванията за съфинансиране на ЕФРР, КФ и ЕСФ, прилагани стриктно, възпрепятстваха използването на тези фондове по време на политиката на строги ограничения от някои от държавите, които имаха най-голяма нужда от финансиране от тях, и по този начин допринесоха за различията. Понастоящем те продължават да ограничават — в някои държави — достъпа до тези фондове, като тази тенденция може да се засили в бъдеще, ако процентът на съфинансиране от страна на държавите членки бъде увеличен в МФР за периода след 2020 г. ЕИСК призовава критериите за съфинансиране да станат по-гъвкави, така че да се отчита икономическото и финансовото положение на всяка държава членка и да се вземе предвид също заявеното по-горе в настоящата глава относно разходите за инвестиции с оглед на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж.

3.13.

След опита с някои от структурните реформи, налагани или насърчавани по време на периода на строги ограничения, изглежда логично да съществуват подозрения по отношение на обвързването на достъпа до средствата, предназначени за политиката на сближаване, с провеждането на горепосочените реформи чрез по-общ подход. ЕИСК не се противопоставя на реформите, но счита, че е от съществено значение да се уточни за какъв вид реформи става въпрос. В няколко становища, последното от които е относно икономическата политика на еврозоната за 2018 г. (16), ЕИСК защитава структурните реформи, които подобряват ръста на производителността, сигурността на работните места и социалната закрила, като същевременно благоприятстват инвестициите и укрепват колективното договаряне, което се основава на автономността на социалните партньори, и социалния диалог.

3.14.

Комитетът приветства предложенията за големи увеличения по програмите за научни изследвания и иновации и за развитие на цифровата икономика и цифровото общество, тъй като те могат да създадат основата за устойчив и силен ръст на производителността, работните заплати и жизнения стандарт. Много важно би било да съществува добре определена стратегия за свързване на иновациите с европейската промишлена политика, от което биха могли да се възползват всички държави членки, по-специално тези с по-ниски равнища на развитие. Участието на социалните партньори и гражданското общество е от съществено значение за изготвянето и прилагането на ефективна промишлена политика, която е добре свързана със системите за иновации. Освен това в настоящия контекст се изисква също така да се постави убедителен и силен акцент върху научните изследвания в областта на обществата, демокрацията, културата и социалната промяна.

3.15.

Необходимо е също така да се подчертае увеличаването с 92 % на финансирането на програма „Еразъм+“ (до 26,368 милиарда евро за 2021—2027 г.), една от програмите, която допринесе в най-голяма степен за европейската идентичност.

3.16.

ЕИСК приветства увеличените средства за международно сътрудничество и хуманитарна помощ, но изразява загриженост във връзка с преконфигурацията на външната дейност в посока сигурност и миграционен натиск, изразяваща се в отказ от по-дългосрочен, насочен към нуждите, национален подход „отдолу нагоре“ и определяне на приоритети, което може да изключи най-уязвимите региони. ЕИСК призовава за поемане на ангажимент за подпомагане на усилията на държавите партньори при реализирането на техните собствени планове за изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР).

Финансиране и собствени ресурси в новата МФР

3.17.

С новата МФР Комисията предлага някои промени в начина, по който се финансира бюджетът на ЕС, но те са скромни в сравнение с предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) и на Европейския парламент и съпоставени с нуждата от финансиране на необходимите разходи. С новото предложение се предвижда и постепенна промяна към прекъсване на зависимостта на ЕС от вноските на държавите членки, като се върви към много постепенна финансова самостоятелност. За тази цел се предлагат малко на брой нови източници на приходи.

3.18.

Предложението за МФР е скромно и неамбициозно, когато са необходими решителни усилия в посока на съгласувана програма. Би трябвало да се започне от предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси и Европейския парламент за широк набор от допълнителни източници на собствени ресурси и да се стигне до значителна промяна към разчитане на собствени ресурси в рамките на периода на новата МФР.

3.19.

ЕИСК отново изтъква заявеното в становището си относно документа за размисъл относно „Бъдещето на финансите на ЕС“ (17), в който изразява съгласие с анализа в окончателния доклад — „Бъдещото финансиране на ЕС“ — на Групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) (18), под председателството на Марио Монти. Особено важно е новите приходи в МФР за периода след 2020 г. да се състоят предимно от независими, прозрачни и справедливи собствени ресурси. Тези ресурси биха влизали директно в бюджета на ЕС, без да преминават през държавите членки, но и без да се увеличава данъчната тежест и да се натоварват още повече гражданите в неравностойно положение и малките и средните предприятия.

3.20.

Както ЕИСК посочва в становището си относно документа за размисъл относно „Бъдещето на финансите на ЕС“, някои от предложените в този доклад нови ресурси биха притежавали европейска добавена стойност по отношение на приходите, когато се събират на по-подходящо равнище, както за да се установи транснационална данъчна основа, така и за да се противодейства на глобалните последици за околната среда: корпоративното данъчно облагане (ОКООКД) (19), и по-специално облагането на многонационалните предприятия, финансовите сделки, горивата и емисиите на въглероден двуокис.

3.21.

Както заявява групата на високо равнище за собствените ресурси, собствен ресурс на база данък върху корпоративната печалба има „предимство по отношение на подобряването на функционирането на единния пазар“. В същото време, с общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък се опростяват и хармонизират правилата в целия ЕС и се ограничава обхватът на вредните елементи на данъчната конкуренция.

3.22.

Данъкът върху цифровите услуги би могъл, ако бъде проектиран подходящо, да отрази европейската добавена стойност, тъй като мястото, използвано за данъчни цели, може да бъде доста отдалечено от мястото на сключването на сделките, но това е временно решение.

3.23.

Комитетът привлича вниманието на европейските институции към сложността на въвеждането на практика на всички тези собствени ресурси през периода 2021—2027 г.

3.24.

Вноските, които са свързани с по-добри екологични стандарти и борбата с изменението на климата, също обещават европейска добавена стойност и са тясно свързани със стратегическата цел на ЕС за устойчив модел за развитие. Освен това само общи данъци върху енергията и екологичните щети могат да гарантират лоялна конкуренция в рамките на единния пазар. Във връзка с това Комисията предлага вноски, свързани с нерециклираните отпадъци от пластмаса и схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). Източници на приходи следва да се търсят в такси за други области на замърсяване на околната среда, които причиняват разходи в повече от една държава членка. Примерите включват данъци върху горивата за автомобилния транспорт и самолетните билети, както се предлага от Европейския парламент и групата на високо равнище за собствените ресурси, както и въвеждането на данък върху въглеродните емисии. Пристъпването към вземането на решение за подобни нови източници на приходи и въвеждането им, като всички те са в съответствие с по-широкообхватната политическа програма на ЕС, следва да започне своевременно.

3.25.

Комисията предлага също и опростяване на настоящия собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност, който понастоящем е сложен, тъй като отразява разликите в ставките на ДДС между отделните държави. Би било желателно опростяването да се осъществи под формата на единна ставка във всички държави членки. С настоящото предложение се предлага незначително увеличаване на приходите. Въпреки това вноската на база ДДС ще остане по същество подобна на вноската, свързана с равнищата на БНД, тъй като тя отразява общата икономическа дейност в рамките на дадена държава членка, а не конкретни цели на политиката на ЕС.

3.26.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС предоставя възможност за постепенно до цялостно премахване на системата от отстъпки, която се разрасна дотам, че бяха намалени и плащанията от Обединеното кралство и от някои други държави членки. Това трябва да се приветства, както и връщането към положението, при което в бюджета на ЕС постъпваха 90 % от митническите приходи в съответствие с намалените разходи за събирането на мита в държавите членки. Незначителни други допълнителни приходи биха могли да постъпят от печалбите на ЕЦБ (сеньораж). Въпреки това тези нови форми на собствени ресурси като цяло остават твърде малки и твърде несигурни, за да оправдаят надеждите, че ще предоставят възможност за значително намаляване на вноските, свързани с БНД.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя предложението, с което получаването на средства на ЕС от страна на държавите членки се обвързва със зачитането на принципите на правовата държава — основен стълб на ценностите на Съюза в съответствие с член 2 от Договора, при условие че прилагането му няма да ощетява граждани или отделни дружества, които понастоящем ползват фондовете на ЕС. Като се има предвид, че бюджетът е основният инструмент за прилагането на всички политики на Съюза, Комитетът счита, че тази обвързаност би могла да бъде разширена и по отношение на останалите принципи, свързани с правовата държава и съдържащи се в Договорите за ЕС, и призовава Комисията и ЕП да проучат тази възможност.

4.2.

Гъвкавостта следва да бъде използвана в максимална степен, за да се насърчава взаимната свързаност на разходните програми във взаимна полза на политиките и фондовете. Например: ОСП и програма „Хоризонт“ за технологичната модернизация на селското стопанство в жизненоважни селски райони и устойчиво селско стопанство; научни изследвания, развитие и иновации, университети, „Еразъм+“ и други програми за млади хора; инвестиции и политики на сближаване, Европейски социален фонд и нова програма за развитие на Европейския стълб на социалните права, които ЕИСК предлага в настоящото становище, с цел насърчаване на сближаването между държавите членки и т.н. Поради това ЕИСК изразява съжаление във връзка с предложението за изменение на правилото „N+3“ на правило „N+2“ (20) и приканва ЕК да го преосмисли.

4.3.

Настоящите оценки на прилагането на „плана Юнкер“ (План за инвестиции за Европа) хвърлят съмнения върху твърденията за неговото въздействие върху повишаването на инвестициите до първоначално прогнозираните равнища, да не говорим за равнищата, необходими за значително намаляване на недостига на инвестиции в сравнение с периода преди 2008 г. Няколко държави членки с по-ниски доходи все още не могат да се възползват в достатъчна степен от плана. Необходимо е да бъдат създадени подходящи механизми за коригиране на тази тенденция, която увеличава различията между държавите членки. Трябва да се насърчи възможността за комбиниране на средства от различни фондове, като например от Кохезионния фонд и InvestEU.

4.4.

Укрепването на социалното сближаване и възстановяването на доверието на европейските граждани вървят ръка за ръка. Развитието на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) би могло да бъде важен фактор за изпълнението и на двете цели чрез предоставянето, наред с останалото, на подкрепа и насоки за държавите членки с цел създаването на устойчиви и висококачествени работни места с висока добавена стойност. ЕИСК предлага да се създаде специална програма на ЕССП в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. на основата на ангажименти от страна на държавите членки, съставили Декларацията от Гьотеборг. Европейският социален фонд+ ще подкрепи финансирането му съгласно система от показатели, които ще включват, наред с другото, равнища на безработица и заетост, редовното посещаване на училище в задължителната училищна възраст и преждевременното напускане на училище, БВП на глава от населението, показатели на бедността и социалното приобщаване от общ характер, регионални показатели и такива, които се отнасят до определени социални групи в неравностойно положение.

4.5.

Европейският семестър следва да играе водеща роля в изпълнението на бюджетите на ЕС, като се възползва в максимална степен от гъвкавостта на новата МФР — например за да се гарантира силна връзка между политиката на сближаване и останалите политики, като например иновации, инвестиции и създаване на работни места. За тази цел механизмите за участието на социалните партньори и гражданското общество в европейския семестър трябва да бъдат прилагани правилно, така че те да бъдат осведомени как да обвързват своите национални сфери с европейските такива. Чрез подкрепата за прилагането на европейския семестър Комисията и Съветът ще бъдат включени пряко в разрешаването на националните политически въпроси. Необходимо е да се гарантира, че социалните права и правата на работниците, както и тези на потребителите не се ограничават чрез мерки, подпомагани от фондовете на ЕС.

4.6.

С приоритет ще се разглеждат усилията, които европейските институции и националните правителства, с участието на организациите на гражданското общество, трябва да положат, за да може МФР за периода след 2020 г. да разполага с повече средства и да балансира отново приоритетите по начина, по който ЕИСК предлага в настоящото становище. Комитетът настоятелно ги призовава да работят усилено, за да може МФР да бъде приета в планирания срок преди следващите избори за Европейски парламент.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. — (2017/2052(INI), съдокладчици: Jan Olbrycht, Isabelle Thomas, параграф 14.

(2) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(3) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1.

(4) Европейска инвестиционна банка.

(5) COM(2018) 321 final.

(6) COM(2018) 322 final/2, COM(2018) 326 final, COM(2018) 327 final, COM(2018) 328 final.

(7) COM(2018) 325 final.

(8) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(9) Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно „Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.“ — (2017/2052(INI), съдокладчици: Jan Olbrycht, Isabelle Thomas, параграф 14.

(10) Вж. също и становищата на ЕИСК NAT/735 относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“, докладчик Rudy de Leeuw, и ECO/456 относно „План за действие за устойчиво финансиране“, докладчик Carlos Trias Pinto, все още непубликувани.

(11) Европейски синдикален институт (ETUI)/Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUI) (2018 г.), Benchmarking Working Europe („Сравнителен анализ в трудова Европа“), Брюксел: ETUI.

(12) Darvas, Z. и Moes, N. (2018 г.), How large is the proposed decline in EU agricultural and cohesion spending? (Колко голямо е предложеното намаление на разходите за селско стопанство и сближаване в ЕС?) Bruegel Blog post, 4 май 2018 г.

(13) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69.

(14) Вж. Claeys, G. (2018 г.), New EMU stabilisation tool within the MFF will have minimal impact without deeper EU budget reform (Новият инструмент за стабилизиране на ИПС в рамките на МФР ще окаже минимално въздействие без по-задълбочена реформа на бюджета на ЕС), Bruegel Blog, 9 май 2018 г. Съгласно този анализ 30 милиарда евро са около една трета от сумата, отпусната като заем на Ирландия по време на кризата.

(15) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 32.

(16) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 33.

(17) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(18) Бъдещото финансиране на ЕС. Окончателен доклад и препоръки на Групата на високо равнище за собствените ресурси, декември 2016 г.

(19) Положително оценена от ЕИСК още през 2011 г. в становището относно „Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“ (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 63) и през 2017 г. в становището относно „Обща (консолидирана) основа за облагане с корпоративен данък“ (ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 58).

(20) Дадена част от отпуснатите бюджетни средства се спира служебно от Комисията, ако тя не е била използвана или ако искането за плащане не е било получено до края на втората година след тази на бюджетното отпускане (n+2). Източник: Комисията.

Top

Choose the experimental features you want to try