52018AE3271

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018AE3271 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018AE3271

Help

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014“ (COM(2018) 438 final — 2018/0228 (COD)

EESC 2018/03271

OB C 440, 6.12.2018, p. 191–198 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/191

(COM(2018) 438 final — 2018/0228 (COD)

(2018/C 440/33)

Докладчик:	Aurel Laurențiu PLOSCEANU
Докладчик:	Graham WATSON

Консултации	Европейски парламент, 14.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 3.7.2018 г.
Правно основание	Членове 172, 194 и 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	144/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) се застъпва за по-голям бюджет за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за периода след 2020 г., като безвъзмездните средства остават негов основен компонент. Съществуват редица транспортни и енергийни проекти, както и проекти за цифрова инфраструктура, които са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на ЕС, но няма да доведат до необходимата възвръщаемост на инвестициите, за да могат да привлекат частни инвеститори. В тази връзка е необходима силна ангажираност от страна на ЕС и националните публични органи.

1.2.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия и на държавите членки да насърчават допълнително синергиите между трите сектора по отношение на проектите, които понастоящем са ограничени поради липсата на гъвкавост на бюджетната рамка, що се отнася до допустимостта на проектите и разходите.

1.3.

ЕИСК препоръчва на Комисията да продължава да предоставя техническа подкрепа (подкрепящи действия по програмата МСЕ) за насърчаване на допустимостта на развити и висококачествени проекти и да подкрепя приемствеността при предоставянето на този вид помощ, заедно с актуализиране на критериите за оценка, за да се улесни идентифицирането на добавената стойност на проектите. Трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за опростяване на административните изисквания, не само за малките по размер безвъзмездни средства.

1.4.

ЕИСК настоятелно призовава съзаконодателите да се придържат към ангажимента от предишния регламент за МСЕ за изразходване на „основната част“ от бюджета по механизма в областта на енергетиката за електроенергийни проекти. Това е от съществено значение, за да се гарантира, че МСЕ съответства на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, и за да се избегне той да се превърне в основен източник на финансиране на проекти, свързани с изкопаемите горива, в многогодишната финансова рамка (МФР). Важно е този ангажимент да се укрепва, а не да се отслабва, в рамките на МСЕ за периода 2021—2027 г.

1.5.

ЕИСК счита, че критериите за подбор на проектите, посочени в член 13, следва да се разширят и да включват сигурността на доставките на всички видове енергия (електричество, газ, отоплителна енергия и т.н.) и специфично намаляване на въглеродните емисии, дължащо се на всеки проект.

1.6.

ЕИСК подчертава, че МСЕ трябва да се насочи към енергийни проекти, които могат да осигурят по-голяма енергийна независимост и сигурност за ЕС. С помощта на МСЕ трябва да се създадат и нови съоръжения за съхраняване на електричество.

1.7.

ЕИСК препоръчва финансовият капацитет на програмата МСЕ в следващата МФР да бъде разширен. Що се отнася до разпределянето на безвъзмездните средства между трите сектора, ЕИСК препоръчва да се вземат под внимание финансовите изисквания (като капиталоемкост и възвръщаемост на инвестициите) на всеки сектор и да се отдава предпочитание на инвестиции, които не могат да бъдат финансирани от пазара, за да продължи да се поддържа високо ниво на доверие и привлекателност сред инвеститорите.

1.8.

Поради това ЕИСК препоръчва увеличение на общите разпределени бюджетни средства за МСЕ предвид основното значение на тези сектори за вътрешния пазар.

1.9.

ЕИСК изтъква, че както Комисията, така и държавите членки трябва да запазят ангажимента си към главните цели на транспортната политика на МСЕ: завършване на централната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. и на прехода към чиста, конкурентоспособна и свързана мобилност, включително на основата на инфраструктура за зареждане с алтернативни горива в ЕС, до 2025 г. В това отношение изключително важни са мултимодалните и трансграничните връзки.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава съзаконодателите да гарантират широка и лоялна конкуренция при проектите, за които са предвидени средства от МСЕ, чрез действително зачитане на реципрочността и използване на договорни условия, които съчетават ефективност и справедливо разпределение на риска.

1.11.

ЕИСК препоръчва на съзаконодателите да гарантират, че до участие в съответните тръжни процедури се допускат само дружества от държави, в които съответните пазари са отворени, при зачитане на истинска реципрочност, и че използваният стандартен формуляр на договора е подходящ за целите на проекта и свързаните с него обстоятелства. Договорните условия следва да бъдат изготвени така, че свързаният с договора риск да е разпределен справедливо, като основната цел е да се постигне най-изгодната от икономическа гледна точка цена и ефективно изпълнение на договора. Този принцип следва да се прилага независимо дали са използвани национални или международни стандартни формуляри на договора (въз основа на член 3.21 от Политиките и правилата в областта на обществените поръчки на ЕБВР от 1 ноември 2017 г.).

1.12.

ЕИСК категорично подкрепя предложението трансграничното сътрудничество в областта на производството на енергия от възобновяеми източници да се включи в МСЕ за периода 2021—2027 г. ЕИСК предлага общата визия на действията във връзка с възобновяемите енергийни източници в МСЕ да бъде създаването на общоевропейска мрежа за електроенергия от възобновяеми източници, която да позволява по-ефективно интегриране на технологиите за възобновяема енергия и да отразява по-добре наличния технологичен потенциал на целия континент.

1.13.

ЕИСК приветства включването на инсталациите за енергия от възобновяеми източници сред допустимите проекти в енергийната част на МСЕ и препоръчва процедурата да се промени, за да се включат както широкомащабни проекти, така и малките по мащаб проекти, което ще позволи на всички технологии да се конкурират на равни начала за финансиране.

1.14.

ЕИСК препоръчва разширяване на целите на МСЕ, изброени в член 3, за да обхванат не само улесняването на трансграничното сътрудничество на областта на енергията от възобновяеми източници, но и изричното упоменаване на разгръщането на възобновяемите енергийни източници.

1.15.

ЕИСК отбелязва, че разходите, свързани с покупката на земя, не са допустими разходи по смисъла на член 15, параграф в, и настоятелно призовава съзаконодателите да обмислят дали това би могло да бъде предимство или недостатък за някои проекти и технологии. За сектори като транспорта и енергията от възобновяеми източници покупката на земя не е пренебрежимо малка част от инвестицията.

1.16.

ЕИСК припомня на Комисията, че трансграничните енергийни интерконектори са ключов фактор за интеграцията на възобновяемите енергийни източници не само защото позволяват пренос на дълги разстояния на електроенергия от възобновяеми източници, насърчават употребата на по-чисти и по-евтини източници на електроенергия в цяла Европа, но и защото са източник на много важна гъвкавост на системата.

1.17.

ЕИСК препоръчва възможностите, които се разкриват благодарение на цифровизацията на енергийните мрежи и създаването на интелигентни мрежи за интегриране на възобновяемите енергийни източници, да бъдат изцяло използвани, като отправя препоръка към Комисията да проучи как синергиите между цифровия и енергийния сектор на МСЕ могат да бъдат използвани в тази връзка. ЕИСК отбелязва липсата на проекти за интелигентни мрежи в МСЕ за периода 2014—2020 г., което отчасти се дължи на пречки пред финансирането на проекти за електропреносна мрежа с ниско напрежение, разглеждани като противовес на проектите за електропреносна мрежа с високо напрежение.

1.18.

ЕИСК препоръчва МСЕ да гарантира наличието на механизми за сертифициране на употребата на електроенергия от възобновяеми източници в транспортните приложения например чрез сертификати за гарантиране на произхода на възобновяемата енергия.

1.19.

ЕИСК подчертава необходимостта да се отдаде приоритетно значение на широкомащабни европейски проекти за цифровизация на транспорта, като например на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и автономното шофиране. С оглед на оборудването на основната мрежа с ERTMS до 2030 г. трябва да бъдат инвестирани 15 милиарда евро. Широкомащабен европейски проект ще бъде финансиран с безвъзмездни средства от различните клъстери на МСЕ, частни средства и съчетани компоненти от InvestEU.

1.20.

ЕИСК призовава за осигуряването на 5G покритие на мрежата TEN-T, което е от основно значение.

1.21.

ЕИСК призовава за мерки като ефикасни проверки, модерно настаняване за нощувка, достатъчен брой зони за паркиране с подходящо оборудване.

1.22.

ЕИСК счита, че следва да се помисли и за по-добри методи за разпространение на постиженията на МСЕ. В това отношение заделянето на бюджет за комуникации може да бъде полезно. Трябва да се помисли и за по-голяма предвидимост.

1.23.

ЕИСК препоръчва да се обмислят допълнителни действия за разгръщане на пълния потенциал на програмата, като се отчете фактът, че намесата на МСЕ се оказа от решаващо значение за началото на повечето проекти и се доказа като катализатор за публичните и частните инвестиции. Трябва да се подсили една по-добра допълнителна връзка между МСЕ и останалите програми (като „Хоризонт Европа“, InvestEU и Кохезионния фонд), за да се избегне дублирането и да се оптимизират бюджетните ресурси.

1.24.

ЕИСК счита, че пакетът за политиката на сближаване е от ключово значение за довършването на частите на основната мрежа в областта на сближаването в държавите членки и препоръчва на Комисията и на държавите членки да запазят дела на Кохезионния фонд под прякото управление на МСЕ по време на следващата МФР. Приоритетите на МСЕ в областта на транспорта трябва да бъдат подкрепяни от Европейския фонд за регионално развитие. При всички случаи средствата остават в отговарящата на условията за финансиране държава членка.

1.25.

ЕИСК предлага методологията за оценяване да се коригира, тъй като успехът на МСЕ не се гарантира само от размера на разпределените средства и броя на подпомаганите проекти.

ЕИСК предлага подобряване на методологията за оценяване на МСЕ. В края на периода 2014—2020 г. би трябвало да се направи реална количествена/качествена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение. ЕИСК призовава за преразглеждане, наред с другото, на напредъка на разработването на TEN-T, както и на промените в потока на пътническия и товарния превоз. Комитетът призовава и за социално-икономически анализ на разходите и ползите на проектите по TEN-T, който да отчита съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи.

1.26.

ЕИСК призовава за специални мерки във връзка с общите цели за опазване на климата.

1.27.

ЕИСК призовава метрополисите да се вземат предвид в главните инфраструктурни проекти, независимо дали могат да получат или не финансиране от Кохезионния фонд.

1.28.

ЕИСК препоръчва конкретни мерки за гарантиране на привлекателността на преоборудването, реконструкцията или модернизирането на наличната инфраструктура, която остава в основата на съществуващата мрежа и инсталираната мощност.

1.29.

ЕИСК подкрепя развитието на инфраструктура с двойно предназначение — и за гражданите, и за отбраната, — било то физическа или технологична (като ERTMS и SESAR), в рамките на МСЕ и препоръчва открит и проактивен подход в новия геополитически и международен контекст (инициативата „Три морета“ и т.н.).

1.30.

ЕИСК препоръчва МСЕ да даде приоритет на инвестициите в трансграничните инфраструктури на TEN-T, за да се постигне балансиран капацитет и да се избегнат участъците със затруднения при всички видове транспорт, така че крайният резултат да е напълно интегрирана транспортна мрежа.

2. Представяне на предложението на Комисията

2.1.

Целта на предложението е създаването на правна основа за МСЕ за периода след 2020 г., като то се прави за Съюз от 27 държави членки.

2.2.

В предложението (1) на Комисията от 2 май 2018 г. за МФР за периода след 2020 г. е включена сума в размер на 42 265 милиона евро за Механизма за свързване на Европа, както следва:

МСЕ за периода 2021—2027 г.

Данни по текущи цени в евро

Транспорт,

в това число:

30 615 493 000

—

Общ пакет

—	Средства от Кохезионния фонд

—	Подкрепа за военната мобилност

12 830 000 000

11 285 493 000

6 500 000 000

Енергетика

8 650 000 000

Цифрови технологии

3 000 000 000

ОБЩО

42 265 493 000

2.3.

Идеята е Европа да се развива към мобилност без смъртни случаи, без емисии и без разход на хартия, а също така да се превърне в световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници и да има водещи позиции в цифровата икономика.

2.4.

МСЕ подкрепя инвестициите в транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура чрез разработването на трансевропейските мрежи (TEN) и насърчава също така трансграничното сътрудничество в областта на производството на енергия от възобновяеми източници. Тези мрежи и трансграничното сътрудничество са от съществено значение за функционирането на единния пазар и са от стратегическо значение за прилагането на енергийния съюз, цифровия единен пазар и развитието на устойчиви видове транспорт.

2.5.

МФР за периода 2021—2027 г. поставя по-амбициозна цел за интегриране на действията във връзка с климата във всички програми на ЕС, като целта е 25 % от разходите на ЕС да допринасят за постигането на цели в областта на климата. Очаква се МСЕ да има основен принос, като целта е 60 % от неговия бюджет да се изразходват за действия, допринасящи за постигането на целите в областта на климата.

2.6.

Бъдещите потребности относно декарбонизацията и цифровизацията ще доведат до все по-голямо сближаване на транспортния, енергийния и цифровия сектор. Поради това синергиите между трите сектора следва да бъдат използвани в пълна степен, което ще увеличи максимално ефективността и ефикасността на подкрепата от ЕС. С цел междусекторните предложения да се насърчават и финансират с предимство, степента на полезното взаимодействие на предложеното действие ще подлежи на оценка в рамките на критериите за подбор.

2.7.

В областта на транспорта МСЕ има за цел да допринесе за завършването на двете нива на TEN-T (централна мрежа до 2030 г. и по-широкообхватна мрежа до 2050 г.). Оценява се, че завършването на централната мрежа TEN-T ще създаде заетост в размер на 7,5 милиона едногодишни работни места между 2017 г. и 2030 г., както и допълнително увеличаване на БВП с 1,6 % през 2030 г.

2.8.

За първи път посредством МСЕ следва да се осъществява финансирането от Съюза за гражданско-военните проекти с двойно предназначение в областта на транспорта.

2.9.

В областта на енергетиката ударението се поставя върху завършването на трансевропейските енергийни мрежи чрез разработването на проекти от общ интерес, свързани с по-нататъшната интеграция на вътрешния енергиен пазар, както и върху трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост на енергийните мрежи; устойчивото развитие чрез създаване на възможности за декарбонизация, в частност чрез интегрирането на възобновяеми енергийни източници, и гарантирането на сигурността на доставките, наред с другото чрез преход към по-интелигентна и цифровизирана инфраструктура.

2.10.

В областта на цифровите технологии МСЕ увеличава максимално ползите, които всички граждани, предприятия и публични администрации могат да получат от цифровия единен пазар.

2.11.

Инфраструктурата в транспортния, енергийния и цифровия сектор ще се подкрепя в различна степен от редица програми и инструменти на ЕС за финансиране, включително от МСЕ, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU и финансовия инструмент LIFE.

2.12.

Действията по програмата следва да се използват за преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност.

2.13.

Резултатите от последващите оценки бяха приети от ЕК на 13 февруари 2018 г. (2) въз основа на пет критерии: ефективност, ефикасност, съгласуваност, целесъобразност и добавена стойност за ЕС. Следват няколко откъса:

—	МСЕ е ефективен и целесъобразен инструмент за инвестиране в TEN, транспортния, енергийния и цифровия сектор. От 2014 г. насам по линия на МСЕ са инвестирани 25 милиарда евро, което е довело до приблизително 50 милиарда евро инвестиции в инфраструктурата в ЕС,

—	МСЕ генерира висока европейска добавена стойност за всички държави членки, като подкрепя проекти за свързаност с трансгранично измерение,

—	за първи път част от бюджета за сближаване (11,3 милиарда евро за транспорт) беше изразходвана под пряко управление в рамките на МСЕ,

—	в рамките на МСЕ продължиха да се използват и разработват иновативни финансови инструменти. Разгръщането им обаче бе ограничено поради новите възможности, предлагани от ЕФСИ,

—

чрез МСЕ бяха изпитани и синергиите между секторите, но изпитването беше ограничено поради недостатъци в настоящата правна/бюджетна рамка. Насоките за секторните политики и инструментът МСЕ ще трябва да станат по-гъвкави, за да се улеснят синергиите и да се реагира по-добре на новите технологични развития и приоритети като цифровизацията, като същевременно се ускори декарбонизацията и бъдат посрещнати общи обществени предизвикателства като киберсигурността.

2.14.

Комисията предлага да продължи прилагането на новата програма за трите сектора на МСЕ, с пряко управление от страна на ЕК и нейната Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA).

2.15.

Предложеният бюджет ще покрие всички необходими оперативни разходи за изпълнение на програмата, както и разходите за човешки ресурси и други административни разходи във връзка с управлението на програмата.

2.16.

В сравнение с МСЕ 2014—2020 г. ще бъде въведена по-проста, но по-солидна рамка за изпълнение, предназначена за мониторинг на постигането на целите и нейния принос за постигането на целите на политиката на ЕС. Показателите за мониторинг на изпълнението и напредъка ще засягат по-специално:

—	ефикасните и взаимно свързани мрежи и инфраструктура за интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност, както и адаптирането към военните изисквания за мобилност,

—	приноса към взаимосвързаността и пазарната интеграция, сигурността на енергийните доставки и устойчивото развитие чрез създаване на условия за декарбонизация; приноса към трансгранично сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници,

—	приноса за внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия ЕС.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

ЕИСК подчертава стратегическото значение на МСЕ за интеграцията на вътрешния пазар, интелигентната мобилност и възможността за осигуряване на осезаеми ползи за гражданите, социалното сближаване и предприятията чрез програмата, просперитета и добавената полза за ЕС като цяло.

До края на 2017 г. МСЕ-Транспорт вече е предоставил 21,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства за проекти по TEN-T, което е генерирало инвестиции на обща стойност 41,6 милиарда евро.

3.2.

През 2018 г. ще бъдат подписани допълнителни споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за покана за смесено финансиране, съчетаващо безвъзмездни средства по МСЕ с частно финансиране, включително по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Изчислено е, че всеки 1 милиард евро, инвестирани в централната мрежа на TEN-T, ще доведат до създаването на до 20 000 работни места.

3.3.

ЕИСК като цяло приветства предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014 за периода 2021—2027 г.

3.4.

ЕИСК признава, че МСЕ е една от най-успешните програми на ЕС, и подчертава стратегическото му значение по отношение на интеграцията на вътрешния пазар, изграждането на Енергийния съюз, интелигентната мобилност и възможността ЕС да осигури осезаеми ползи за гражданите, социалното сближаване и предприятията.

3.5.

ЕИСК счита, че финансовият капацитет на програмата МСЕ в следващата МФР би трябвало да бъде разширен и по-добре балансиран, за да продължи да поддържа високо ниво на доверие и привлекателност сред инвеститорите. Недостатъчните бюджетни средства биха изложили на риск завършването на мрежите TEN-T и TEN-E, а това на практика би обезценило вече направените публични инвестиции.

3.6.

ЕИСК подчертава, че инвестициите в цифрови, иновационни и устойчиви транспортни проекти трябва да бъдат ускорени, за да преминем към по-екологична, действително интегрирана, модерна, достъпна за всички, по-безопасна и ефикасна транспортна система. Социалното сближаване на равнището на ЕС следва да се укрепи чрез по-големи публични инвестиции в европейски и регионални проекти, имащи добавена стойност.

3.7.

ЕИСК счита, че синергиите между трите сектора по отношение на проектите са ограничени понастоящем поради липсата на гъвкавост на бюджетната рамка, що се отнася до допустимостта на проектите и разходите.

3.8.

ЕИСК приветства техническата подкрепа за насърчаване на допустимостта на развити и висококачествени проекти и подкрепя приемствеността при предоставянето на този вид помощ, заедно с актуализиране на критериите за оценка за по-лесно идентифициране на ползите от проектите. Трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за опростяване на административните изисквания, не само за малките по размер безвъзмездни средства.

3.9.

ЕИСК изтъква, че както Комисията, така и държавите членки трябва да запазят ангажимента си към основните цели на политиката на МСЕ: завършване на централната мрежа TEN-T до 2030 г. и на прехода към чиста, конкурентоспособна и свързана мобилност, включително на основата на инфраструктура за зареждане с алтернативни горива в ЕС, до 2025 г. В това отношение изключително важни са мултимодалните и трансграничните връзки.

3.10.

МСЕ трябва да се насочи към енергийни проекти, които могат да осигурят по-голяма енергийна независимост и сигурност за ЕС. С помощта на МСЕ трябва да се създадат и съоръжения за съхраняване на електричество.

3.11.

ЕИСК счита, че трансграничните енергийни интерконектори са ключов фактор за интеграцията на възобновяемите енергийни източници не само защото позволяват пренос на дълги разстояния на електроенергия от възобновяеми източници, но и защото са източник на много важна гъвкавост на системата.

3.12.

Ролята на европейските координатори трябва да бъде засилена, за да се направи задълбочена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение, както и на истинските постижения и оставащите затруднения. Комисията трябва да гарантира, че приоритетът на поканите за представяне на предложения съответства на тяхната оценка.

3.13.

ЕИСК счита, че транспортният сектор следва да се възползва изцяло от възможностите, предлагани от цифровите и иновативните технологии, и признава, че новата иновативна транспортна инфраструктура е по-привлекателна за инвестиции, особено от страна на частния сектор;

3.14.

ЕИСК счита, че инвестициите в транспорта и най-вече в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) са от ключово значение за растежа и заетостта в Европа. Поради това се застъпва за по-голям бюджет за Механизма за свързване на Европа за периода след 2020 г., като безвъзмездните средства остават негов основен компонент. Съществуват в действителност редица транспортни инфраструктурни проекти, които са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на ЕС, но няма да доведат до необходимата възвръщаемост на инвестициите, за да могат да привлекат частни инвеститори. Следователно във връзка с това те изискват силна ангажираност от страна на ЕС и националните публични органи.

3.15.

ЕК следва да запази целостта по отношение на финансовия капацитет на МСЕ и да спре да го намалява в полза на други програми (ЕФСИ, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната — EDIDP).

3.16.

ЕИСК подчертава необходимостта да се отдаде приоритетно значение на широкомащабни европейски проекти за цифровизация на транспорта, като например ERTMS, SESAR и автономното шофиране. Осъществяването на тези проекти налага съчетаване на средства: публични средства от МСЕ и частни средства, осигурени по линия на InvestEU. Осигуряването на 5G покритие на TEN-T също би било изключително важно. Между 1995 и 2016 г. само 8 % от 51 000 км коридори от основната мрежа бяха оборудвани с Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS); с настоящия темп на работа ще са необходими над 200 години, за да се оборудва цялата основна мрежа. За завършването до 2030 г. ще са необходими 15 милиарда евро инвестиции и силно ускорение на програмата и след това ще е възможно Европа да разполага с безпроблемен железопътен трафик, с по-голям капацитет, безопасност и точност.

3.17.

Електрическата мобилност е основна част от прехода към устойчивия транспорт и също така предоставя потенциал за обмен на електроенергия между превозните средства и електропреносната мрежа, при който капацитетът за съхраняване на батериите на електрическите превозни средства се използва като източник на гъвкавост за мрежата. Оперативната съвместимост на интерфейса между превозните средства и електропреносната мрежа следва да бъде ключов приоритет в целия ЕС. МСЕ следва да гарантира наличието на механизми за сертифициране на употребата на електроенергия от възобновяеми източници в транспортните приложения, като например при употребата на сертификати за гарантиране на произхода на възобновяемата енергия.

3.18.

Синергиите са ключов фактор за успешното изпълнение на МСЕ. Примерите за такива синергии включват пунктове за зареждане на електрически автомобилни, захранвани с електроенергия от възобновяеми енергийни източници, фотоволтаични слънчеви навеси за паркиране на автомобили и разработване на интерфейси между превозните средства и електропреносната мрежа.

3.19.

Трябва да се помисли и за електрификация на автомобилния транспорт. По отношение на камионите и автобусите ще са необходими 10 милиарда евро за електрификацията на около 7 000 км магистрали през референтния период.

3.20.

Все още развитието и възстановяването на транспортната инфраструктура в ЕС са доста фрагментирани и представляват голямо предизвикателство по отношение на капацитет и финансиране. Гарантирането както на устойчивото развитие, работните места и конкурентоспособността, така и на социалното/териториалното сближаване в ЕС, е от стратегическо значение.

3.21.

В транспортната инфраструктура са заети 11,2 милиона служители. Като цяло потребностите и условията на труд също трябва да се вземат предвид в рамката на МСЕ. ЕИСК призовава за мерки като ефикасни проверки, модерно настаняване за нощувка, достатъчен брой зони за паркиране с подходящо оборудване.

3.22.

ЕИСК отбелязва, че в сегашния си вид предложението на Комисията представлява отслабване на предишния ангажимент електроенергийните проекти да бъдат „основна част“ от енергийния сектор. ЕИСК приветства факта, че Комисията очаква този ангажимент да бъде изпълнен в рамките на действащия МСЕ до края на програмния период. Изпълнението му е от съществено значение, за да се гарантира, че МСЕ съответства на целите на ЕС в областта на климата и енергийната политика.

3.23.

Процедурата по включване на инсталациите за енергия от възобновяеми източници сред допустимите проекти в енергийната част на МСЕ следва да се промени, за да могат да участват както широкомащабни, така и по-малки проекти. Това е ключов елемент от засиленото използване на средства от ЕС за възобновяеми енергийни източници, както е описано в преработения текст на Директивата за възобновяемите енергийни източници.

3.24.

Отчитаме факта, че за периода 2021—2027 г. разпределените за МСЕ средства и приносът от Кохезионния фонд по постоянни цени представляват намаление от 12 — 13 %. Необходимо е този аспект да се преразгледа. В същото време е важно да бъдат изпълнени приоритетите на МСЕ-Транспорт. Делът от Европейския фонд за регионално развитие, за който държавите членки бенефициери не са поели задължения за разходи през първите три години, ще бъде разпределен в същата държава съгласно тези приоритети.

3.25.

Междинната оценка на МСЕ бе насочена главно към количествени аспекти, въпреки твърде осезаемия характер на повечето проекти.

3.26.

В края на периода 2014—2020 г. би трябвало да се направи реална количествена/качествена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение.

3.27.

В предложението не е включена оценка на ефективността на проектите, към което се отправят критики в доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) за 2018 г. Поради това ЕИСК призовава за преразглеждане, наред с другото, на напредъка на разработването на TEN-T, както и на промените в потока на пътническия и товарния превоз. Освен това Комитетът призовава за социално-икономически анализ на разходите и ползите на проектите по TEN-T, който да отчита съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи.

3.28.

ЕИСК предлага успехът на МСЕ да не се осланя само на размера на разпределените средства и броя на подпомаганите проекти. Методологията за оценяване би трябвало да се коригира.

3.29.

ЕИСК счита, че следва да се помисли и за по-добри методи за разпространение на постиженията на МСЕ. Необходима е и по-голяма предвидимост.

3.30.

Метрополисите на Европа са регионите в ЕС с най-много трафик — началната или крайната точка на почти всеки вид транспорт е в някой метрополис. ЕИСК призовава в главните инфраструктурни проекти да бъдат взети предвид агломерациите, независимо дали могат да получат или не финансиране от Кохезионния фонд.

3.31.

ЕИСК приветства факта, че за първи път МСЕ ще подкрепи с 6,5 милиарда евро гражданско-военни проекти с двойно предназначение в областта на транспорта с цел по-добра военна мобилност в ЕС в съответствие със съвместното съобщение от ноември 2017 г. (3) и плана за действие от март 2018 г. (4)

3.32.

ЕИСК приветства целите в документа „План за действие за военната мобилност“ и подкрепя изграждането на съюз за отбрана от гледна точка на подобряване на инфраструктурата и създаване на синергии. Гражданско-отбранителна инфраструктура с двойно предназначение следва да се изгради успоредно с мрежата TEN-T, както и в региони, които са най-силно изложение на военни рискове.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2018) 321 final.

(2) COM(2018) 66 final.

(3) Брюксел, 10.11.2017 г., JOIN(2017) 41 final, СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА — Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз.

(4) Брюксел, 28.3.2018 г., JOIN(2018) 5 final, СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно план за действие за военната мобилност.

Top

Choose the experimental features you want to try