1)

При разглеждането на първия преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО.

2)

Член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, в обхвата на понятието „продуктова категория“ по смисъла на посочената разпоредба попадат цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари, и че от друга страна, редът, по който следва да се установи дали за дадено тютюнево изделие е достигната предвидената в тази разпоредба граница от 3 %, трябва да се определи съгласно вътрешното право на съответната държава членка.

3)

Членове 8—11 от Директива 2014/40 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да установяват допълнителни срокове за транспониране наред с предвидените в членове 29 и 30 от посочената директива.

4)

При разглеждането на втория преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, на член 10, параграф 1, букви б), д) и е) и на член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40.

5)

Член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация относно вкус, мирис, овкусител или друга добавка, дори ако информацията не е рекламна и използването на съответните съставки продължава да е разрешено.

6)

При разглеждането на третия преюдициален въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40.