1)

Представлява ли при обстоятелства като тези в главното производство предоставянето на услуги от данъчнозадължено лице, които са възложени от здравноосигурителни каси и се състоят в даване на консултации по телефон на осигурени лица по въпроси, свързани с тяхното здраве и заболявания, дейност, попадаща в обхвата на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1)?

2)

Достатъчно ли е за целите на изискването за доказана професионална квалификация, що се отнася до посочените в първия въпрос услуги, както и до дейностите в рамките на т.нар. „програми за придружаване на пациентите“ това, че консултациите по телефон се извършват от т.нар. „Gesundheitscoaches“ (здравни консултанти) (медицински работници, медицински сестри) и че в около една трета от случаите е привлечен лекар?