а.

Следва ли незавършена операция за връщане на квотите, като тази в настоящия случай, при която операторът се е доверил на получено електронно потвърждение, удостоверяващо завършването на процедурата за прехвърляне, да се тълкува в смисъл че е можела основателно да породи в съзнанието на добросъвестния оператор оправдани правни очаквания, че е завършил операцията за връщане, предвидена в член 6, параграф 2, буква д) от Директива 2003/87/ЕО?

б.

Като се има предвид отговорът на втория въпрос, може ли да се предполага, че това правно очакване е оправдано в още по-голяма степен в съзнанието на добросъвестен оператор, когато при предходното връщане, националната администрация по собствена инициатива се е свързала с него, за да му напомни няколко дни преди изтичането на срока, предвиден в член 6, параграф 2, буква д) от Директива 2003/87/ЕО, че процедурата за връщане на квотите все още не е завършена, като при това положение му позволява основателно да предполага, че е изправен по отношение на задълженията си за връщане за следващата текуща година, след като тогава същата администрация не е установила пряк контакт?

в.

Предвид отговорите на двата предходни въпроса, независимо дали те са анализирани поотделно или заедно, може ли принципът на защита на оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че той представлява непреодолима сила, позволяваща добросъвестният оператор да бъде частично или изцяло освободен от санкцията, посочена в член 16, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО?

а.

Допуска ли член 49, параграф 3 от Хартата, в който е прогласен принципът на пропорционалност, определянето на глоба с фиксиран размер като санкция за липсата на връщане на квотите за емисии, предвидена в член 16, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, след като тази разпоредба не позволява да се наложи санкция, съразмерна на извършеното от оператора нарушение?

б.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли принципът на равенство, прогласен в член 20 от Хартата, [както и] общият принцип на добросъвестност и този на „fraus omnia corrumpit“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат по отношение на санкцията с фиксиран размер, която трябва да се наложи съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, към която автоматично се прибавя публикуването, предвидено в член 20, параграф 7 [от Закона от 23 декември 2004 г.], добросъвестният само небрежен оператор, който освен това е вярвал, че е изпълнил задълженията си за връщане на права за емисии преди изтичането на релевантния краен срок 30 април, да бъде третиран по същия начин като оператор с измамно поведение?

в.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, съответстват ли на член 47 от Хартата, който гарантира съществуването на ефективни правни средства за защита, прилагането на санкцията с фиксиран размер без възможност за изменение от националния съд, освен при непреодолима сила, [както и] автоматичната санкция за публикуване?

г.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, с оглед на членове 47 и 49, параграф 3 от Хартата, потвърждаването на фиксирана парична санкция въз основа на изведена по този начин на преден план воля на европейския законодател, [както и] автоматичната санкция за публикуване, без прилагане на принципа на пропорционалност, с изключение на стриктно тълкувания случай на непреодолима сила, не е ли отстъпление на националния съд пред предполагаемата воля на европейския законодател и неоснователна липса на съдебен контрол?

д.

Compte tenu de la réponse apportée à la question précédente, l’absence de contrôle judiciaire du juge national, dans le contexte de la sanction forfaitaire prévue à l’article 16, paragraphe 3, de la directive 2003/87/CE, [de même que] la sanction automatique de publication prévue à [l’]article 20, paragraphe 7, [de la loi du 23 décembre 2004] ne revient-elle pas à rompre le dialogue essentiellement fructueux engagé entre la CJUE et les juridictions suprêmes nationales sous l’effet d’une solution préfixe entérinée par la CJUE, sauf le cas de force majeure strictement entrevu, équivalant à une impuissance de dialogue effectif de la part du juge suprême national auquel il ne reste qu’à entériner la sanction, une fois le cas de force majeure jugé non vérifié ?