1)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, производителят на оригинални лекарствени продукти, притежател на патент върху производствен процес за активна съставка, станала достъпна за свободно използване, и от друга, производителите на генерични лекарствени продукти, които се готвят да навлязат на пазара на лекарствения продукт, съдържащ тази активна съставка, в спор дали този патент е действителен или дали съответните генерични лекарствени продукти го нарушават, са в потенциална конкуренция, когато е установено, че производителят на генерични лекарствени продукти действително е твърдо решен и има собствен капацитет да навлезе на пазара и че пред навлизането му на пазара не са налице непреодолими пречки — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да прецени.

2)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че спогодбата за уреждане на висящо съдебно производство между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти, които са в потенциална конкуренция, относно това дали патентът върху производствен процес за активната съставка на оригинален лекарствен продукт, станала достъпна за свободно използване и притежавана от първия производител, е действителен и дали генерична версия на този лекарствен продукт нарушава патента, с която спогодба посоченият производител на генерични лекарствени продукти се задължава да не навлиза на пазара на лекарствения продукт, съдържащ тази активна съставка, и да не поддържа иска си за обявяване на недействителността на патента през срока на действие на спогодбата в замяна на прехвърляне на средства в негова полза от производителя на оригинални лекарствени продукти, представлява споразумение, което има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията:

3)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че доказването, че спогодба за уреждане на спор, като разглежданите в главното производство, има съществени потенциални или реални последици за конкуренцията а следователно и квалифицирането ѝ като „ограничение с оглед на резултата“, не предполага да е констатирано, че при липсата на тази спогодба производителят на генерични лекарствени продукти, страна по спогодбата, вероятно е щял да спечели делото за разглеждания патент върху процес или че страните по спогодбата вероятно са щели да сключат по-малко ограничителна спогодба за уреждане на спора.

4)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато производител на оригинални лекарствени продукти, съдържащи активна съставка, станала достъпна за свободно използване, но чийто процес на производство е защитен с патент върху процес, действителността на който патент е оспорена, пречи — въз основа на този патент — за навлизането на генерични версии на лекарствения продукт на пазара, за целите на определянето на съответния продуктов пазар следва да се вземат предвид не само оригиналната версия на лекарствения продукт, но и генеричните ѝ версии, дори да е възможно последните да не са в състояние да навлязат законно на пазара преди изтичането на срока на споменатия патент върху процес, ако съответните производители на генерични лекарствени продукти са в състояние да се появят на съответния пазар в кратък срок с достатъчно икономическа мощ, за да представляват сериозен противовес на производителя на оригинални лекарствени продукти, вече присъстващ на пазара — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

5)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че стратегията на предприятие в господстващо положение, притежател на патент върху процес за производството на активна съставка, станала достъпна за свободно използване, в резултат на която то сключва с превантивна цел или след завеждането на съдебни дела за оспорване на действителността на този патент, поредица от спогодби за уреждане на спор, които най-малкото водят до временното задържане извън пазара на потенциални конкуренти, произвеждащи генерични лекарствени продукти, които съдържат тази активна съставка, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на цитираната разпоредба, щом като тази стратегия е в състояние да ограничи конкуренцията и в частност да има изключващи последици, които надхвърлят антиконкурентните последици, присъщи на всяка от спогодбите за уреждане на спор, част от същата стратегия — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.