—

да осъди Комисията да заплати обезщетение, съответстващо на лихвата за забава, за да се изпълни решение на Общия съд Campine (1) за периода, считано от момента на временното плащане на глобата от Campine на 11 декември 2019 г. Тази лихва следва да се изчисли по приложимия лихвен процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта — т.е. в размер на 300 637,32 EUR, или при условията на евентуалност по лихвен процент, който Съдът счете за уместен,

—

да осъди Комисията да заплати лихва за забава, т.е. обезщетение, съответстващо на лихвата за забава върху отменената част на глобата. Тази лихва следва да се изчисли по приложимия лихвен процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта (изчислено върху обезщетение от 300 637,32 EUR, което възлиза на 28,83 EUR на ден), или при условията на евентуалност по лихвен процент, който Съдът счете за уместен. Тази лихва следва да се изчисли за периода, считано от момента на връщането от Комисията на основната сума на 11 декември 2019 г., или при условията на евентуалност — от момента на постановяване на решението на Общия съд по това дело, или при условията на евентуалност спрямо предходното — за периода, считано от момент, който Съдът счете за уместен,

—

при условията на евентуалност да отмени писмото на Комисията от 13 януари 2020 г., или евентуално електронното писмо на Комисията от 10 декември 2019 г., в което Комисията е отказала да заплати на ищците лихва за забава въз основа на решението по дело T-240/17, и да осъди Комисията да заплати обезщетение на основание член 340 ДФЕС, или при условията на евентуалност да постанови подходящи мерки, за да се осигури пълното изпълнение на решението на Общия съд от 7 ноември 2019 г. с оглед на изискванията на член 266, първа алинея ДФЕС,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: Комисията е трябвало да заплати обезщетение по член 266, втора алинея ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Ищците твърдят, че в изпълнение на решение Campine на Съда Комисията е била длъжна на основание член 266, първа алинея ДФЕС, съобразно с тълкуването му в съдебната практика, не само да върне основния размер на глобата, но и да заплати лихва за забава като обезщетение по основния лихвен процент за пропуснатата възможност за ползване на тази сума за референтния период (т.е. за периода между временното плащане на глобата от ищците и връщането на сумата от Комисията), като в това отношение Комисията няма свобода на преценка. Предвид обратното действие на съдебното решение за отмяна, Комисията следва да заплати обезщетение, съответстващо на лихва за забава, за да изпълни решението на Общия съд по дело Campine.

2.

Второ основание: Комисията е трябвало да заплати лихва за забава върху дължимото обезщетение. Ищците изтъкват, че принципът на restitutio in integrum изисква Комисията да заплати лихва за забава върху обезщетеното, което съответства на лихвата за забава върху отменената част на глобата.

3.

Трето основание: писмото на Комисията от 13 януари 2020 г. или евентуално електронното ѝ писмо от 10 декември 2019 г., в което Комисията отказва да заплати лихва за забава, е незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено. Ищците поддържат, че тези актове са незаконосъобразни, тъй като нарушават член 266, първа алинея и член 296, първа алинея ДФЕС.