1.

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали с оглед на постоянната практика на Съда рекламните практики на концесионер не са недопустими при условията на държавен монопол върху хазарта, трябва да се направи обща преценка дали в релевантния период се е стигнало до действително разрастване на пазара на хазартни игри, или е достатъчно рекламата да има за цел да стимулира активното участие в игрите, по-конкретно като ги представя като обикновена дейност, като им придава положителен образ, тъй като събраните приходи се използват за дейности от общ интерес, или пък като увеличава притегателната сила на игрите посредством съблазнителни рекламни послания, примамващи с големи печалби?

2.

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува освен това в смисъл, че рекламни практики на предприятие в монополно положение, ако съществуват такива, при всички случаи разкриват несъгласуваност на уредбата на монопола, или може, ако са налице съответни рекламни действия на частни доставчици, активното участие в хазартните игри да бъде стимулирано от предприятието в монополно положение, като например хазартните игри да се представят като обикновена дейност, като им се придава положителен образ, свързан с факта, че събраните приходи се използват за дейности от общ интерес, или пък като се увеличава притегателната им сила посредством съблазнителни рекламни послания, примамващи с големи печалби?

3.

Длъжен ли е сезираният национален съд, който в рамките на неговата компетентност трябва да приложи член 56 ДФЕС да осигури по свой почин пълното действие на тези разпоредби, като не приложи норма на националното право, която по негова преценка им противоречи, включително когато Конституционният съд е потвърдил съвместимостта на въпросната национална норма с правото на Съюза?