1)

Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива № 1999/70/ЕО (Директива на Съвета относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), наричана по-нататък „Директивата“) (1), озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, и разглеждана във връзка със съображения 6 и 7 и с клауза 4 от това споразумение („Принцип на недискриминация“), както и в светлината на принципите на равностойност, на ефективност и на принципа за полезния ефект на правото [на Европейския съюз], национална правна уредба, в конкретния случай член 24, алинея 3, буква a) и член 22, алинея 9 от Закон 240/2010, която позволява на университетите да използват, без ограничения в количествено отношение, срочни договори за изследовател с тригодишна продължителност и които могат да бъдат продължени с две години, без сключването и продължаването им да се обуславя от каквото и да било обективно основание, свързано с временни или извънредни нужди на учебното заведение, което ги разпорежда[,] и която предвижда — като единствено ограничение за използването на многобройни срочни трудови правоотношения със същото лице — само продължителност, непревишаваща дванадесет години, включително непоследователни?

2)

Допуска ли посочената клауза 5 от Рамковото споразумение, разглеждана във връзка със съображения 6 и 7 от Директивата и с посочената клауза 4 от това споразумение, както и в светлината на полезния ефект на правото [на Европейския съюз], национална правна уредба (в настоящия случай член 24 и член 29, алинея 1 от Закон 240/2010), доколкото позволява на университетите да назначават единствено изследователи за определен срок, без да обвързва съответното решение с наличието на временни или извънредни нужди, без налагането на каквито и да било ограничения, посредством потенциално неопределен брой последователни срочни трудови договори, за обичайните преподавателски и научноизследователски нужди на тези университети?

3)

Допуска ли клауза 4 от същото рамково споразумение национална правна уредба като член 20, алинея 1 от Законодателен декрет 75/2017 (съгласно тълкуването, дадено му в посоченото циркулярно писмо № 3/2017 на министъра), която, въпреки че признава възможността за стабилизиране на изследователите на срочни трудови договори в публичноправните научноизследователски институции — но само ако са прослужили поне три години до 31 декември 2017 г. — не я допуска за университетските изследователи на срочен трудов договор само защото член 22, алинея 16 от Законодателен декрет 75/2017 е причислил трудовото им правоотношение, макар и основаващо се по закон на трудов договор, към „публичноправния режим“, независимо от това че член 22, алинея 9 от Закон 240/2010 подчинява изследователите в научноизследователските институции и университетите на същото правило за максимална продължителност, която могат да имат поддържаните срочни трудови правоотношения, под формата на договори по член 24 или на ваучери за изследвания, посочени в същия член 22, с университетите и с научноизследователските институции?

4)

Допускат ли принципите на равностойност и на ефективност, и този за полезния ефект на правото на ЕС, във връзка с Рамковото споразумение, както и принципът на недискриминация, съдържащ се в клауза 4 от него, национална правна уредба (член 24, алинея 3, буква a) от Закон 240/2010 и член 29, алинея 2, буква d) и алинея 4 от Законодателен декрет 81/2015), която въпреки наличието на уредба, приложима за всички работници с публичноправен и с частноправен режим, съдържаща се понастоящем в същия Декрет № 81 и която определя (считано от 2018 г.) максималната продължителност на срочно трудово правоотношение на 24 месеца (включително удължавания и подновявания) и обуславя използването на такъв вид трудови правоотношения в публичната администрация от наличието на „временни и извънредни нужди“, позволява на университетите да назначават изследователи по силата на срочен тригодишен договор, който може да бъде продължен с две години при положителна оценка на научноизследователските и преподавателските дейности, извършени по време на същия тригодишен период, без да обвързва нито сключването на първия договор, нито продължаването му с наличието на тези временни или извънредни нужди на учебното заведение, позволявайки им също в края на петгодишния период да сключат със същото или с други лица още един срочен договор от подобен вид, с цел удовлетворяване на същите преподавателски и изследователски нужди, свързани с предходния договор?

5)

Допуска ли клауза 5 от посоченото рамково споразумение, включително в светлината на принципите на ефективност и на равностойност и на горепосочената клауза 4, национална правна уредба (член 29, алинея 2, буква d) и алинея 4 от Законодателен декрет 81/2015 и член 36, алинеи 2 и 5 от Законодателен декрет 165/2001) да изключва за университетските изследователи, назначени по срочен договор за три години, който може да бъде продължен с още две години (съгласно посочения член 24, алинея 3, буква a) от Закон 240/2010), възможността за последващо установяване на безсрочно правоотношение, при положение че не съществуват други мерки в рамките на италианското право, които биха могли да предотвратят и санкционират злоупотребите при използването на последователни срочни правоотношения от страна на университетите?