—

да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2019 г. съгласно член 4 от правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), с което се отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателя от 13 ноември 2019 г. за достъп до документи по този регламент,

—

да разпореди на Европейската комисия да предостави на жалбоподателя достъп до неповерителните варианти на документа, изброяващ адресатите на данъчни становища, представен от Люксембург на 22 декември 2014 г. в отговор на писмото на Комисията от 19 юни 2013 г., който е посочен в съображение 4 от решението на Комисията от 7 март 2019 г. за откриване на официална процедура по разследване на държавна помощ по преписка Държавна помощ SA.50400 (2019/NN-2) — Люксембург — Възможна държавна помощ, и приетите от данъчната администрация на Люксембург данъчни становища, посочени от Европейската комисия в съображения 4 и 7 от споменатото решение на Комисията от 7 март 2019 г.,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че установената от съдебната практика обща презумпция за неоповестяване е приложима по отношение на заявката на жалбоподателя за достъп до исканите документи.

2.

Второ основание: ако се приеме, че презумпцията за неоповестяване би се приложила към настоящия случай (quod non), липсата на всякакво възможно нарушаване на интересите, защитени от член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент 1049/2001, би осуетила прилагането на тази презумпция (първа част от второто основание). В допълнение жалбоподателят твърди, че тази презумпция във всички случаи би била оборена, тъй като има императивни съображения от общ интерес, които обосновават оповестяването на исканите документи (втора част от второто основание).

3.

Трето основание: Комисията е нарушила изискването за мотивиране, установено в член 296 ДФЕС, и правото на жалбоподателя на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.