Становище на Европейския комитет на регионите относно бъдещето на регионалните летища — Предизвикателства и възможности

(2021/C 440/10)

Докладчик: Wladyslaw ORTYL (ЕКР/PL), маршал на Подкарпатското воеводство

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Актуално състояние на регионалните летища

1.

изтъква, че на равнището на ЕС няма общоприето определение за термина „регионално летище“. За целите на настоящото становище се счита, че това понятие се отнася за летища, които не са възлови и обслужват основно район, който не включва столицата на съответната държава. Европейската комисия следва обаче да изясни понятието въз основа на критерии като вида на предлаганите връзки, броя на пътниците и броя на връзките с други летища. Поради това Комитетът призовава Европейската комисия да изготви критерии за определяне на различните категории регионални летища (онези в специфични периферни, островни и най-отдалечени региони или по-слабо развитите региони), както и правилата за финансиране и политиката в областта на конкуренцията, които следва да се прилагат за тези категории;

2.

посочва, че секторът на въздухоплаването е един от най-засегнатите от пандемията от COVID-19 и че положението на регионалните летища е особено тревожно. Девет месеца след началото на кризата с COVID-19 (1) над 6 000 маршрута, обслужвани от европейските летища през 2019 г., все още не бяха възстановени. По-малките регионални летища отчетоха най-голям спад в преките въздушни връзки, особено по отношение на пътническите полети. Например Тревизо (Италия) загуби 95 % от своите връзки, Вааса (Финландия) — 91 %, Кемпер (Франция) — 87 %, а Бургас (България) — 82 %; големите товарни летища в Европа обаче, например Лиеж (Белгия), отбелязаха увеличение на товарните полети с 10,7 %;

3.

отбелязва, че според оценки на организации като Евроконтрол (2) през 2020 г. авиокомпаниите, летищата и доставчиците на аеронавигационно обслужване са понесли нетни загуби в размер на 56,2 милиарда евро, броят на пътниците е намалял с 1,7 милиарда, броят на полетите с 6,1 милиона (в най-добрия случай често наполовина), а непосредствено загубените работни места в Европа възлизат на 191 000. Според оценката на ACI (3) внезапният спад в пътникопотока е намалил значително приходите на европейските летища през 2020 г. с приблизително 33,6 милиарда евро (-68,8 %); Евроконтрол прогнозира, че при най-оптимистичния сценарий въздушното движение ще се върне към равнищата от 2019 г. през 2024 г., а при най-песимистичния — през 2029 г.;

4.

отбелязва, че според анализа на ACI Europe в средносрочния сценарий през 2021 г. летищата могат да загубят още 25 милиарда евро приходи в сравнение с 2019 г.;

5.

посочва, че резкият спад в приходите постави някои летища в толкова трудна ситуация, че без външна подкрепа те са застрашени от изпадане в несъстоятелност. През октомври 2020 г. не по-малко от 193 летища в Европа бяха изложени на риск от несъстоятелност през следващите месеци (4). Това са главно регионални летища, обслужващи местните общности. Взети заедно, тези летища осигуряват 277 000 работни места и генерират БВП от 12,4 милиарда евро. Изпадането им в несъстоятелност би имало драматично въздействие върху заетостта и икономиката на регионите, в които се намират;

Обвързване на въздухоплаването с Европейския зелен пакт

6.

отбелязва, че Европейската комисия изложи своята визия за декарбонизация на въздухоплаването в стратегията си за устойчива и интелигентна мобилност (5), резултатът от която следва да бъде намаляване с 90 % на емисиите на парникови газове, свързани с транспорта, до 2050 г. Въздухоплаването и летищата трябва да спомогнат за постигането на целите на Европейския съюз за декарбонизация. В Европейския зелен пакт се подчертава, че качеството на въздуха в близост до летищата следва да се подобри чрез решаване на проблема с емисиите на замърсители от самолетите и летищните операции, включително чрез постепенното повишаване на дела на алтернативни горива, които са неутрални по отношение на климата, прехода към центрове за мултимодална мобилност и създаването на летища с нулеви емисии. Регионалните летища биха могли да бъдат идеални пионери в областта на екологичните иновации, тъй като се отличават с това, че са по-малки, по-гъвкави, по-приспособими към по-нови и по-екологосъобразни видове въздухоплавателни средства;

7.

подчертава, че поради допълнителните разходи, свързани с островното местоположение, изграждането на инфраструктура за преминаване към летища с нулеви емисии на островите ще бъде много по-скъпо в сравнение със същия вид проект в континентален регион; призовава държавите членки да осигурят специфична финансова подкрепа за регионалните органи и/или дружества, за да се даде тласък на прехода към летища с нулеви емисии на островите;

8.

отбелязва, че летищата са неравномерно разпределени между държавите членки и регионите. В някои региони, като страните от Бенелюкс, Германия или Северна Италия, те са с много по-голяма гъстота, а в други, като Централна Източна Европа, функционират сравнително много малко на брой регионални летища. Това обхваща по-широк проблем, свързан с неравнопоставеността в достъпа до транспорт, както за гражданите, които живеят извън централните територии на Европейския съюз, така и за предприятията, чиито седалища се намират там. Поради това следва да се предприемат стъпки за намаляване на тези различия и за намаляване на броя на регионите без регионално летище;

9.

отбелязва, че въздухоплаването е вторият най-голям източник на емисии на парникови газове в транспортния сектор след автомобилния транспорт и оказва въздействие върху климата чрез отделянето на вещества, различни от CO2 (напр. водна пара и сулфати на голяма височина). Счита се, че тези въздействия са толкова значителни, колкото и въздействието на емисиите на самия CO2 (6). Въпреки че в последно време горивната ефективност се подобри, ползите за околната среда бяха неутрализирани от постоянното нарастване на въздушния трафик (между 2005 г. и 2017 г. въздушното движение нарасна с 60 % и се очаква да се утрои до 2050 г.). Очаква се много резкият спад на трафика, свързан с кризата с COVID-19, да бъде временен;

10.

би искал в същото време да отбележи, че съгласно политическия обзор на Европейския университетски институт (EUI) (7) при осъществяването на дейността си летищата могат да контролират непосредствено едва около 2 % от всички световни емисии от въздухоплаването;

11.

припомня, че преразгледаната през 2011 г. Бяла книга, която е ключов документ за транспортната политика на ЕС, има за цел намаляване на зависимостта на европейския транспорт от вноса на петрол, повишаването на неговата ефективност, както и намаляването на емисиите на СО2. В документа се подчертава и значението на интермодалността и комодалността чрез ефективно използване на различните видове транспорт, самостоятелно и в комбинация с други видове транспорт, което води до оптимално и устойчиво използване на природните ресурси; във връзка с това подчертава необходимостта от постоянен обмен на опит между държавите членки и местните и регионалните власти с цел подобряване на интеграцията на видовете транспорт, по-специално на въздушния и железопътния транспорт, например въвеждането на комбинирани билети за железопътен и въздушен транспорт или възможността за регистрация и за предаване на багажа на железопътната гара преди пристигане на летището. В дългосрочен план следва да се обмисли целесъобразността на премахването на полетите на къси разстояния и замяната им с инвестиции в железопътни връзки и високоскоростни влакове;

12.

подчертава, че за да се улеснят интермодалността и комодалността, в близко бъдеще трябва систематично да се изграждат привлекателни влакови връзки, включително високоскоростни и товарни влакове до летищата, и като услуга за пътниците, от авиокомпаниите, железопътните и автобусните компании следва да се изисква да продават комбинирани билети, даващи възможност на пътниците да закупят един билет за комбинирано пътуване; въпросите във връзка с пропуснатите връзки трябва да бъдат разгледани в рамките на Регламента относно правата на пътниците;

13.

подчертава положителното въздействие на въздухоплаването върху икономическото развитие на регионите, включително сектора на туризма. Припомня становището си от 2020 г. относно „Към по-устойчив туризъм за градовете и регионите в ЕС“, в което призовава за внедряване на възможности за по-добра свързаност на европейските градове и региони чрез подкрепа на по-малко замърсяващи варианти и подобрения в областта на интермодалността, в съответствие с крайната цел на Европейския зелен пакт;

14.

препоръчва да се направи оценка на опита, натрупан по време на пандемията, както и оценка на въздействието на намаленото въздушно движение върху околната среда и климата, но също така и върху икономическото развитие на регионите и градовете, като се предоставят данни за по-нататъшни дискусии и решения във връзка с бъдещите стратегии за устойчив туризъм и бъдещето на регионалните летища;

15.

за да намалят емисиите си, летищата могат да променят летищните такси, плащани от авиокомпаниите, въз основа на екологични критерии, например чрез намаляване на летищните такси за въздухоплавателни средства, които произвеждат по-малко шум и изпускат по-малко замърсители на въздуха. Могат също така да дават предимство на авиокомпаниите с по-високи коефициенти на натоварване с цел намаляване на емисиите на пътник. Освен това летищата могат да използват стимули, за да подкрепят използването на нови горива или намаляването на шума, забранявайки излитанията след определен час вечер или въвеждайки забрана за нощни полети за самолети, които не са от последното поколение. И накрая, те могат да въведат ограничения на слотовете въз основа на типовете самолети и други цели;

16.

настоява, че съответствието с целите на Европейския зелен пакт и спазването на принципа за „ненанасяне на вреда на околната среда“ следва да бъдат условие за публични инвестиции в регионални летища (чрез европейско финансиране или схеми за държавна помощ);

17.

приветства факта, че Европейската комисия увеличава усилията си за намаляване на емисиите от въздухоплаването, и че държавите — членки на ЕС, подкрепят Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA);

Значението на регионалните летища

18.

посочва, че през 2018 г. въздухоплаването в Европа e представлявало 25,9 % от световния пътнически трафик. То е донесло на икономиката 991 милиарда щатски долара, осигурявайки пряко и косвено над 13,5 милиона работни места, от които около 1,7 милиона, свързани непосредствено с операторите на летищата и работещите с летищата институции и дружества (8);

19.

подчертава, че регионалните летища са от ключово значение за осигуряване на достъпност до транспорт в отдалечените от основните транспортни възли, икономически по-слабо развитите региони, както и островните и най-отдалечените региони, поради което имат важен принос за икономическото развитие и създаването на нови работни места в тези региони. Те създават импулс за развитие, който улеснява изпълнението на целите на политиката на сближаване в областта на териториалното, икономическото и социалното измерение;

20.

отбелязва, че регионалните летища предоставят и професионално комплексно наземно обслужване на самолети от сектора на авиацията с общо предназначение (General Aviation), който играе важна роля, по-специално в областта на летателното обучение;

21.

би искал да отбележи, че регионалните летища са извънредно важен елемент от критичната инфраструктура, която е от решаващо значение за сигурността на една държава и нейните граждани. Те са от съществено значение за медицинските полети (спасителни операции по въздух или транспортиране на пациенти), за наблюдателните полети (засичане на пожари) и за гасенето на горски пожари, но също така и в извънредни ситуации (природни или други бедствия, наводнения) и по този начин допринасят за безпрепятственото функциониране на спасителните служби, публичната администрация, институциите и предприятията;

Устойчивото развитие на региона зависи от неговата достъпност

22.

освен това отчита, че темпът на развитие на регионите зависи до голяма степен от качеството на тяхната свързаност и че регионалните летища играят важна роля за териториалното сближаване на ЕС, особено в случая на архипелазите, където регионалните летища са от съществено значение за вътрешното сближаване на региони без алтернативи като железопътен или автомобилен транспорт и в случая на слабо населените, периферните и най-отдалечените или по-слабо развитите региони, където липсват други удобни и екологосъобразни транспортни средства;

23.

припомня, че териториалното сближаване е цел на ЕС, призната от Договора от Лисабон като трето измерение на целта за сближаване, наред с икономическото и социалното сближаване;

24.

приветства във връзка с това споразумението относно бъдещия регламент относно Европейския фонд за регионално развитие, в който, в съответствие с препоръките на Европейския комитет на регионите в становището му относно ЕФРР (9), се признава специфичното положение на отдалечените региони и регионалните летища. Регламентът изключва инвестициите на ЕС в летищна инфраструктура, с изключение на отдалечените региони и съществуващите регионални летища, при условие че тези инвестиции подкрепят целенасочени мерки за смекчаване на въздействието върху околната среда или във връзка с безопасността и сигурността;

Бъдещето на регионалните летища

25.

според Комитета е настъпил моментът да се направи оценка на целесъобразността на мрежата от регионални летища в Европа. В оценката трябва да се разгледа ролята им по отношение на свързаността им за техните граждани, регионалното икономическо развитие, включително туризма и товарния транспорт, да се вземат предвид опитът и въздействието на пандемията от COVID-19, както и техният принос за амбициозната политика на ЕС в областта на климата;

26.

очаква Европейската комисия, държавите членки, регионите, научните среди и предприятията да предприемат координирани действия, за да предложат нова всеобхватна транспортна система в Европа, която да запази въздушния транспорт, насочвайки го към устойчив растеж; Тези мерки следва да доведат до по-голяма издръжливост на сектора на въздухоплаването в кризисни ситуации, до по-тесни връзки с други видове транспорт, по-специално железопътния транспорт, и до включването му в усилията за изпълнението на ангажиментите, произтичащи от Парижкото споразумение;

27.

подчертава значението на постигането на баланс между спазването на екологичните изисквания, насочени към декарбонизация на сектора на въздухоплаването, и зависимостта на някои периферни, островни или най-отдалечени региони от техните регионални летища, за които няма жизнеспособни алтернативи;

Държавна помощ и помощ от ЕС

28.

счита, че като първа стъпка Европейската комисия би могла да изиска от държавите членки да представят краткосрочни и дългосрочни стратегически планове за регионалните летища, включително разработването на специални инструменти в подкрепа на смекчаване на въздействието върху климата от сектора на въздухоплаването и за подкрепа на екологичния преход;

29.

отбелязва, че съгласно секторните насоки на Европейската комисия относно правилата за държавна помощ и задълженията за извършване на обществени услуги, както и правилата, приложими за сектора на въздушния транспорт по време на пандемията от COVID-19, държавите членки могат, при определени условия, да подкрепят дружества, засегнати от пандемията от COVID-19, включително регионални летища;

30.

подчертава обаче, че регионалните летища, по-специално тези, които се намират на острови, в слабо населени, периферни и най-отдалечени региони или по-слабо развити региони, са до голяма степен структурно неспособни да покриват капиталовите и оперативните разходи и следователно се нуждаят от допълнителни ресурси. Тези летища оперират при неблагоприятни условия на конкуренция, което не им позволява да компенсират постоянните си разходи поради тесния обхват на дейност;

31.

призовава във връзка с това Европейската комисия, в рамките на своите законодателни действия, да разработи още по-гъвкави и по-ефективни правила за държавна помощ, които да позволяват на държавите членки да предоставят финансова подкрепа в съответствие със съответните разпоредби на ЕФРР и МВУ за инвестициите в регионалните летища, разположени в периферни, островни, най-отдалечени или по-слабо развити региони, където не съществува по-ефективна и устойчива алтернатива (напр. железопътен транспорт);

32.

предлага също така държавите членки да могат да прилагат всеобхватен подход към регионалните летища по отношение на екологичните изисквания, като вземат предвид действията, предприемани както от самите регионални летища, така и от онези субекти, които си сътрудничат непосредствено с тях по места;

Мястото на въздухоплаването в новата финансова перспектива на ЕС за периода 2021—2027 г.

33.

призовава Европейската комисия да одобри, по линия на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. и при предварително определени условия, предоставянето на помощ на регионалните летища под формата на средства за инвестиции, които пряко подкрепят процесите на декарбонизация и се вписват в модела на нисковъглеродна кръгова икономика;

34.

призовава също така Европейската комисия да въведе нови правила за държавните помощи за малките регионални летища, които не са в конкуренция с други летища, и чийто среден годишен пътникопоток не надхвърля 1 милион пътници, като ги освободи от задължението за уведомяване за публична помощ за инвестиции и оперативна помощ (когато не могат да генерират собствен принос от 25 %);

35.

призовава Европейската комисия да задели достатъчно европейски ресурси за развитието на инфраструктура за безопасност и сигурност, както и за внедряването на иновативни технологии и цифровизацията на летищата, за да се постигнат целите на Европейския зелен пакт;

36.

счита, че за да се създаде по-екологосъобразна система за въздушен транспорт, е необходимо да се гарантира, че европейските фондове подкрепят научноизследователската и развойната дейност и внедряването на нейните резултати, свързани по-специално с намаляването на шума и емисиите от авиационните двигатели чрез използването на алтернативни горива;

37.

подчертава, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (10) предвижда области на намеса, свързани със „системи за сигурност, безопасност и управление на въздушното движение за съществуващите летища“ и „подпомагане на летищата в най-отдалечените региони“, при условие че тези мерки „изцяло зачитат стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852“. Затова държавите членки, в сътрудничество с Европейската комисия, следва внимателно да оценят степента на възможна подкрепа за регионалните летища в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост;

38.

очаква също така Европейската комисия да насърчи регионалните летища в най-отдалечените региони да се възползват от европейските фондове по националните и регионалните програми, които ще бъдат изпълнявани в рамките на новата финансова перспектива на ЕС за периода 2021—2027 г. за инвестиции, свързани с опазването на околната среда, или да бъдат придружени от инвестиции, необходими за смекчаване или намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда;

Ролята на местните и регионалните власти

39.

отбелязва, че местните и регионалните власти отговарят за проектирането и внедряването на услугите за обществен транспорт на своята територия, както и за насърчаването на регионалното икономическо развитие. Много местни и регионални власти притежават или управляват регионални летища, предоставят необходимата инфраструктура и други услуги, свързани с тяхното функциониране, и понякога допринасят значително за тяхното финансиране;

40.

подчертава, че ролята на местните и регионалните власти следва да бъде постоянен стремеж към подобряване на моделите на мобилност и избор на най-подходящите видове транспорт, включително отчитане на предимствата и недостатъците на достъпа до регионални летища. За тази цел следва да се подкрепят проекти за транспорт, който е неутрален по отношение на климата, по-специално за колективна, но и за индивидуална мобилност с ниски или нулеви емисии, инфраструктура за немоторизирано придвижване и иновативни станции за зареждане на превозни средства за обществения транспорт, както и интегриране на колективния транспорт. По-специално, там където е възможно, следва да се обърне внимание на необходимостта на жителите да се гарантират железопътни връзки с летищата, което води и до намаляване на емисиите в икономиката;

41.

посочва, че местните и регионалните власти, в сътрудничество със сектора на въздухоплаването, играят важна роля в подготовката на съвместни регионални комуникационни кампании за повишаване на обществената осведоменост относно безопасността на полетите, екологосъобразните иновации в самолетите и осигуряването на безопасността на летищата, но също така и относно ползите от мултимодалността, основана на въздушния, железопътния, автомобилния и морския транспорт;

42.

счита, че организациите, които управляват летищата, трябва незабавно да преразгледат своите стратегии за развитие, за да ги адаптират не само в контекста на променящия се авиационен пазар в резултат на пандемията от COVID-19, но преди всичко с оглед на необходимостта от инвестиции в устойчивото развитие и приноса на неутралния по отношение на климата транспорт;

43.

припомня, че в Стратегията за хората с увреждания за периода 2021—2030 г., приета от Комисията през март 2021 г., се посочва необходимостта от интегриране на правата на хората с увреждания във всички политики и области, включително транспорта; във връзка с това подчертава, че е важно регионалните летищни оператори да пригодят изцяло регионалните летища към нуждите на хората с увреждания, за да имат те пълен достъп до всички предлагани услуги;

Бързите и координирани действия са ключът към икономическото възстановяване

44.

призовава Европейската комисия да въведе решения, които биха подпомогнали свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз по време на пандемията. Единните правила, като например Цифровия COVID сертификат на ЕС, несъмнено ще спомогнат за възстановяването на мобилността, включително и на въздушния транспорт и тясно свързания с него туристически сектор, но те не трябва да бъдат дискриминиращи по никакъв начин по отношение на пътниците и въвеждането им не бива да обременява само регионалните летища, включително във финансов план.

---

(1)  Доклад на Международния съвет на летищата (ACI) относно свързаността на въздухоплавателния сектор.

(2)  EUROCONTROL Think Paper #8: Impact of COVID-19 on European Aviation in 2020 and Outlook 2021.

(3)  ACI Advisory Bulletin: The impact of COVID-19 on the airport business, 8.12.2020 г.

(4)  Прогноза на Международния съвет на летищата (ACI), 27.10.2020 г.: Airports Council International Europe | ACI EUROPE — Media (aci-europe.org).

(5)  Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност.

(6)  Проучване на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), ноември 2020 г.

(7)  Policy brief 2021/02 (Политически обзор 2021/02), януари 2021 г.

(8)  Група за действие в областта на въздушния транспорт, Aviation Benefits Beyond Borders, октомври 2020 г.

(9)  COTER-VI-046, становище на Европейския комитет на регионите „Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд“.

(10)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г.