Иск, предявен на 15 юли 2021 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-432/21)

(2021/C 452/05)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes, G. Gattinara и D. Milanowska)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

Основания и основни доводи

Според Комисията Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета (Директива за местообитанията), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива за птиците) и Орхуската конвенция.

В рамките на първото основание Комисията твърди, че с въвеждането през 2016 г. в Закона за горите от 1991 г. на разпоредбата на член 14b, параграф 3 — съгласно който с горската стопанска дейност, извършвана въз основа на добрата практика, не се нарушават никакви разпоредби относно опазването на природата — е извършено неправилно транспониране на директивите, тъй като са пренебрегнати предвидените в тях задължение за установяване на строги системи за опазване на животинските видове и задължение за опазване на дивите птици. Всъщност с тази нова формулировка на разпоредбата на член 14b, параграф 3 от Закона за горите се въвежда широка дерогация от разпоредбите на директивите и се създава само правна фикция, що се отнася до съответствието с изискванията за опазване на видовете, предвидени в членове 12 и 13 от Директивата за местообитанията и членове 5 и 9 от Директивата за птиците. Освен това член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и член 4, параграф 1 от Директивата за птиците изискват да се приемат мерки по опазване за конкретни зони. Прилагането на член 14b, параграф 3 от Закона за горите би означавало, че в Полша вече няма нужда от приемане и въвеждане на мерки по опазване за тези конкретни зони.

В рамките на второто основание Комисията твърди, че не е осигурена възможност организациите за защита на околната среда да обжалват решенията на министъра на околната среда, с които се утвърждават плановете за управление на горите, а това не съответства на разпоредбите от Орхуската конвенция. Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията във връзка с член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция всъщност изисква решенията относно плановете и проектите по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да подлежат на обжалване по съдебен ред от организациите за защита на околната среда.

(1)  ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

(2)  ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.