Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социална таксономия — предизвикателства и възможности“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/03)

Докладчик:

Judith VORBACH

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	123/26/12

1.   Заключения и препоръки

1.1.

С настоящото становище ЕИСК изяснява идеята за социална таксономия с цел да насърчи дебата по темата. ЕИСК призовава Комисията да публикува закъснелия доклад, в който се описват разпоредбите, които ще се изискват, за да се разшири обхватът на таксономията така, че да включва „други цели за устойчивост, включително социални цели“ съобразно отправеното в Регламента за таксономията (1) (Регламента) искане. ЕИСК се застъпва за оперативно жизнеспособна и концептуално солидна социална таксономия, за да бъдат реализирани възможностите, като същевременно се преодоляват предизвикателствата. Таксономията на ЕС следва да бъде съгласувана с всеобхватен подход, който да включва както екологичната, така и социалната устойчивост. Предвид предизвикателствата на екологичния преход, икономическите и социалните последици от пандемията, войната в Украйна, предизвикана от агресията на Русия, и причиненото от нея геополитическо напрежение, ЕИСК отново отправя искане за балансирана икономическа политика и за засилен акцент върху социалните цели.

1.2.

Минималните гаранции в Регламента се приветстват и следва стриктно да се прилагат. Те обаче не са достатъчни, за да се гарантира социална устойчивост за работниците, потребителите и общностите. Една таксономия на ЕС би помогнала за посрещане на неотложните инвестиционни нужди в социалната сфера, канализирайки инвестициите в тази посока. Тя дори ще придобие по-голямо значение, ако е част от цялостна политика, ориентирана към социална справедливост и приобщаване. Справедливият преход изисква устойчиви социални условия, а социалната таксономия би могла да осигури дългоочакваните насоки. ЕИСК призовава Комисията да предостави оценка на необходимите средства за прилагането на Европейския стълб на социалните права. Като цяло публичните инвестиции ще продължат да играят съществена роля в областта на обществените услуги. Финансирането на социалното подпомагане от публичните разходи и стабилните системи за социална сигурност остават от първостепенно значение. Въпреки това една общоприета социална таксономия би могла да осигури насоки за инвестиции с положително социално въздействие.

1.3.

ЕИСК препоръчва в доклада на Комисията да се възприеме многостепенният и разнообразен подход, предложен от Платформата за финансиране за устойчиво развитие (2) (Платформата). Би било полезно социалната таксономия да бъде включена в законодателната среда на ЕС в областта на устойчивото финансиране и управление, като се има предвид, че предстои много работа. По-конкретно предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) би била важно допълнение към социалната таксономия, спрямо която биха могли да се анализират и оценяват мерките. Една добре разработена социална таксономия би допринесла и за справяне с потенциалния проблем със заблуждаващия социален пиар. ЕИСК препоръчва да се започне с прости и ясни насоки, предвиждащи лесни и прозрачни процедури, които постепенно да се допълват на по-късен етап. Крайната цел следва да бъде една по-тясна интеграция на социалните и екологичните таксономии, но като първа стъпка би било полезно да се въведат взаимни минимални гаранции.

1.4.

Таксономията на ЕС следва да набелязва дейностите и предприятията, които допринасят съществено за социалната устойчивост и които представляват златен стандарт, отразяващ по-високо от предвиденото в законодателството равнище на амбиция. ЕИСК приветства предложените цели на Платформата за достоен труд, подходящ жизнен стандарт и приобщаващи и устойчиви общности. Макар че за основа следва да служат различните международни принципи и принципи на ЕС, ЕИСК препоръчва по-специално да се включи препратка към Европейския стълб на социалните права и съответните цели за устойчиво развитие (ЦУР), например ЦУР 8 относно достойния труд. При всяко положение спазването на правата на човека и на работниците трябва да бъде условие за постигане на съответствие с таксономията. Придържането към колективните трудови договори и механизмите за съвместно вземане на решения съгласно съответното национално и европейско законодателство е от решаващо значение и следва да представлява принцип за НЗВ (3). Насоките с положително социално въздействие, които се основават на съгласието на социалните партньори, следва да се считат за съответстващи на таксономията. Трябва да се има предвид, че равнището на обхвата на колективното договаряне варира значително в отделните държави членки и е спаднало в 22 от тях — проблем, който е разгледан в Директивата относно минималните работни заплати.

1.5.

ЕИСК настоятелно призовава законодателите да включат социалните партньори и организациите на гражданското общество в пълна степен в изготвянето на социалната таксономия, както поради факта, че тя има пряко отношение към тях и те трябва да изпълняват задълженията си за отчитане, така и за да се гарантира тяхната ангажираност. ЕИСК изразява съмнение относно прекомерното ползване на делегирани актове в областта на таксономията, тъй като се засягат широк спектър от политически въпроси. Целта на таксономията е да се осигури прозрачност за инвеститорите, предприятията и потребителите. В бъдеще следва да бъде надлежно оценено и обсъдено потенциалното ѝ използване от държавните институции като отправна точка за програмите за помощ и финансиране. Всякакво по-широко ползване трябва да бъде обект на подходящ процес на взимане на решения. Трябва да се осуети неоправданото вмешателство в националното законодателство и автономността на социалните партньори. И накрая, трябва да се изключи опасността от заблуждаващ социален пиар. Следва да се предвидят механизми за подаване на жалби за синдикатите, работническите съвети, потребителските организации и други представители на организираното гражданско общество, и да се повиши отговорността на компетентните национални органи да извършват своите задачи по контрол.

1.6.

ЕИСК би искал да изтъкне допълнителните ползи, свързани със социалната таксономия. Първо, нарастващото търсене на социално ориентирани инвестиции следва да бъде подпомагано чрез осигуряване на надеждна таксономия, която да представлява съгласувана концепция за измерване на социалната устойчивост. Второ, нанасящите социални вредни дейности биха могли да се превърнат в икономически рискове, а таксономията би могла да спомогне за свеждането им до минимум. Трето, прозрачността е от решаващо значение за ефективността на капиталовите пазари и би могла да допринесе за социалния вътрешен пазар съобразно посоченото в член 3 от ДФЕС. Тя би благоприятствала еднаквите условия на конкуренция, би осуетила нелоялната конкуренция и би направила по-видими предприятията и организациите, които допринасят за социалната устойчивост. Четвърто, ЕС следва да надгражда силните си страни и да се стреми да бъде модел и лидер в областта на екологичната и социалната устойчивост. Следва да се поднови дебатът за създаването на рейтингова агенция на ЕС. Освен това ЕИСК подновява призива си за подходящо регулиране и надзор на доставчиците на финансови и извънфинансови данни.

1.7.

Също така ЕИСК подчертава предизвикателствата и възможните решения. Първо, възникват опасения за евентуално затваряне на пазара. Инвестициите обаче се основават и на други критерии, например очаквана възвръщаемост, което би могло да вземе превес над целите за устойчивост; а има много случаи на синергии между интересите на инвеститорите и на други заинтересовани страни. При всяко положение липсата на съответствие с таксономията не трябва да се счита за нанасящо вреда и това следва да бъде ясно посочено от Комисията. Следва да се постави по-голям акцент върху въздействието на устойчивите инвестиции върху дейностите на реалната икономика. Второ, определянето на това какво следва да бъде включено в таксономията ще предизвика полемика. Именно по тази причина процесът на определяне следва да бъде предмет на демократичен дебат и демократично вземане на решения. По този начин би могла да се разработи една обща и надеждна концепция за устойчивост, на която отделните участници биха могли и би трябвало да се опират. Успехът на таксономията е свързан с надеждността ѝ, а включените дейности трябва да отговарят на едно общоприето определение за устойчивост. Трето, социалната таксономия може да доведе до допълнителни изисквания за отчитане. ЕИСК призовава Комисията да ги сведе до минимум, като същевременно избягва евентуални припокривания. Предоставянето на консултации и свързани с таксономията услуги от законово упълномощена агенция би могло да бъде полезно, особено за малките и средните предприятия, кооперациите и предприятията с нестопанска цел. Освен това финансовите институции следва да бъдат насърчени да предоставят оценки на социалното въздействие на инвестициите, както понастоящем се прави от банките, основани на ценности, в световен мащаб.

2.   Контекст на становището

2.1.

Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие следва да спомага за насочване на частните финансови потоци към устойчиви икономически дейности. Планът за действие относно финансирането за устойчиво развитие от 2018 г. се състои от таксономия, режим за оповестяване за дружества и инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки, докато обновената стратегия за финансирането за устойчиво развитие от 2021 г. се съсредоточава върху финансирането на прехода към устойчивост на реалната икономика, както и върху приобщаващия характер, издръжливостта, приноса на финансовия сектор и глобалните цели. В тази рамка ЕС работи по най-различни законодателни инициативи, при които таксономията на ЕС играе ключова роля. ЕИСК насочва вниманието към своите становища по темата (4).

2.2.

Таксономията на ЕС следва да осигурява прозрачност за инвеститорите и предприятията и да ги подпомага при идентифицирането на устойчиви инвестиции. Регламентът представлява система за класификация, която се съсредоточава върху шест екологични цели в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към изменението на климата, водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика. Една екологично устойчива инвестиция трябва да има значителен принос за постигане на една или повече от тези цели, да не нанася значителни вреди на някоя от тях (принцип за ненанасяне на значителни вреди, НЗВ) и да отговаря на праговите стойности за резултатност (наричани „технически критерии за проверка“). Тя също така трябва да отговаря на минималните социални и свързани с управлението гаранции (член 18). По тази причина предприятията трябва да прилагат процедури, за да гарантират съгласуваност на всяка дейност с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия (МНП), Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека (РПООН), Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа и Международната харта за правата на човека.

2.3.

С член 26 от Регламента Комисията се задължава до края на 2021 г. да публикува доклад, в който се описват разпоредбите, които ще се изискват, за да се разшири обхватът на горепосочения регламент, така че да включва и „други цели за устойчивост, включително социални цели“. Това разкрива намерение за разширяване на обхвата на Регламента, но не изисква прилагането на социална таксономия. В съответствие с Регламента подгрупата за социалната таксономия на Платформата е натоварена със задачата да проучи разширяването на таксономията с включването на социални цели. Окончателният ѝ доклад относно социалната таксономия беше публикуван през февруари 2022 г. (5), по-късно от обявеното, и се очаква Комисията да изготви своя доклад на тази основа. Освен това към Платформата е отправено искане да посъветва Комисията относно прилагането на член 18, т.е. да даде насоки относно начина, по който предприятията биха могли да спазват минималните гаранции, и относно евентуалната необходимост от допълване на изискванията на члена.

2.4.

Платформата предлага структура за социална таксономия в рамките на настоящата законодателна среда на ЕС относно финансирането за устойчиво развитие и управлението. При прилагане на евентуална социална таксономия допълнителните разпоредби биха осигурили регулаторна среда, която включва предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), която ще замени Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ) и ще въведе задължителни стандарти относно отчитането във връзка с устойчивостта за целия ЕС, Регламента относно оповестяването на информация за финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) и Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ). По-специално предложената ДОПУ изисква от предприятията да вземат под внимание широк кръг от информация по социални теми и да дават отчет за управленските фактори, като се очаква това да подобри оповестяването по социални въпроси. Това би било важно допълнение към една социална таксономия, спрямо която тези въпроси могат да бъдат измервани и оценявани.

2.5.

Въпреки някои разлики Платформата предлага да се следват структурните аспекти на екологичната таксономия. Тя предлага три основни цели, придружени от подцели. Целта за достоен труд включва подцели, като например укрепване на социалния диалог, насърчаване на колективното трудово договаряне и заплати, гарантиращи жизнен минимум и достоен живот. Целта за подходящ жизнен стандарт включва здравословни и безопасни продукти, качествено здравеопазване и качествено жилищно настаняване, а целта за приобщаващи и устойчиви общности следва също така да насърчава равенството и приобщаващия растеж и да подпомага устойчивия поминък. Предложените минимални гаранции се отнасят до екологични, правителствени и социални цели, за да се избегнат несъответствия, като например предприятие, извършващо устойчиви дейности, но участващо в нарушения на правата на човека. Освен това следва да се обърне внимание на съответните заинтересовани страни, по-специално на работната сила на субекта и на работниците от веригата за създаване на стойност, крайните потребители и засегнатите общности. Предлагат се и свързани със социалната сфера критерии за ненанасяне на значителни вреди и са изброени вредните дейности.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК призовава за икономическа политика, която да съответства на целите, посочени в член 3 от Договора за ЕС, и на ЦУР. Необходим е балансиран акцент върху ключови цели на икономическата политика, по-конкретно: екологична устойчивост, устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и добро качество на труда, справедливо разпределение, здраве и качество на живот, равенство между половете, стабилност на финансовите пазари, ценова стабилност, балансирана търговия въз основа на справедлива и конкурентоспособна промишлена и икономическа структура и стабилни публични финанси. Също така ЕИСК отбелязва програмата за конкурентоспособна устойчивост, чиито четири измерения — екологична устойчивост, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност — са поставени на равна основа, за да се постигнат подсилващ ефект и успешен екологичен и цифров преход (6). Предвид войната в Украйна, предизвикана от агресията на Русия, ЕИСК подчертава призива си за балансирана икономическа политика, която да допринася за смекчаването на икономическите и социалните последици от войната, и изтъква текста на Устава на МОТ от 1919 г., според който „всеобщ и траен мир може да бъде постигнат само въз основа на социална справедливост“.

3.2.

ЕИСК изяснява концепцията за социална таксономия с цел да стимулира дебата и да повиши осведомеността по темата. ЕИСК се застъпва за добре замислена, оперативно жизнеспособна и концептуално солидна социална таксономия, за да се подложат на проверка свързаните с нея значителни възможности, като същевременно се преодолеят различните предизвикателства, както е посочено по-долу. Също както икономическата политика като цяло, концепцията за устойчивост в областта на финансите и по-специално таксономията на ЕС следва да бъде съгласувана с всеобхватен и многоизмерен подход, при който да се стремим да поставим екологичната и социалната устойчивост на равна основа. Освен това екологичният преход може да бъде вреден от социална гледна точка. Поради това е необходима защита и подобряване на стандартите в социалната сфера, с акцент върху това никой да не бъде пренебрегнат. Справедливият преход изисква устойчиви социални условия, а социалната таксономия би могла да осигури насоки.

3.3.

ЕИСК счита социалната таксономия за важно и необходимо допълнение към социалното измерение на ЕС и призовава Комисията своевременно да публикува доклада, както се изисква в член 26. Трябва да се спазва многостепенният и разнообразен подход от доклада на Платформата. Стремежът към съвършенство и едновременното включване на всички аспекти на социалната устойчивост обаче биха могли да доведат до големи закъснения в прилагането на социалната таксономия и дори до риск от пълно изоставяне на проекта. Затова ЕИСК препоръчва процесът да започне своевременно с прости и ясни насоки и с лесни процедури, осигуряващи прозрачност, след което да продължи да се допълва постепенно. Що се отнася до връзката между екологичната и социалната таксономия, целта следва да бъде стремеж към съгласуваност и тясна интеграция на двата подхода. Все пак като първа стъпка би било полезно да се въведат взаимни минимални гаранции.

3.4.

ЕИСК приветства факта, че платформата публикува проект на своя доклад относно член 18 от регламента, за да посъветва предприятията как да прилагат изискванията на този член и евентуално да се даде възможност за неговото изменение. По-специално в контекста на социалната устойчивост е изключително важно да се оценяват действителните резултати на предприятията в областта на правата на човека, колективните трудови правоотношения и достойния труд. Макар че минималните гаранции на екологичната таксономия горещо се приветстват и следва стриктно да се прилагат, те никога не биха заменили една социална таксономия. Те съвсем не са достатъчни, за да гарантират социална устойчивост за работниците, потребителите и общностите (7). Освен това ЕИСК препоръчва сътрудничество с местните социални партньори, организациите на гражданското общество и социалните предприятия с цел наблюдение и насърчаване на положителното въздействие на икономическите дейности върху заинтересованите страни.

3.5.

Социалната таксономия ще стане по-важна, ако е част от цялостна политика, ориентирана към социална справедливост, и е придружена от подходящи правила, например относно дължимата грижа в областта на правата на човека. Тя обаче никога няма да замени стабилното държавно регулиране и социалната политика. Финансирането на социалното подпомагане от публичните разходи и стабилните системи за социална сигурност остава от първостепенно значение. Таксономията не трябва да служи като инструмент за изтласкване от пазара или приватизация. Публичните инвестиции продължават да изпълняват ключова роля в областта на обществените услуги и често стимулират допълнителни частни инвестиции. Социалната таксономия обаче би могла да предостави критерии за устойчивост в областта на инфраструктурата, здравеопазването, образованието и обучението, и социалното жилищно настаняване за всички инвеститори, за да се улеснят социално устойчивите инвестиции в реалната икономика и да се избегне заблуждаващият социален пиар. В бъдеще таксономията може да се използва и от държавните институции като отправна точка за програмите за помощ и финансиране. Това ще трябва да бъде надлежно оценено и обсъдено.

3.6.

Социалната таксономия би осигурила подробна структура на положителните и отрицателните социални въздействия от икономическите дейности. Много от разглежданите въпроси са тясно свързани с теми, които традиционно са предмет на дискусии между социалните партньори и сред организациите на гражданското общество. ЕИСК призовава за пълноценно участие на организираното гражданско общество при изготвянето на социалната таксономия, по-специално на (под)целите, критериите за НЗВ и принципите за предоставяне на гаранции. Работодателите, работниците, потребителите, другите заинтересовани страни и общностите са засегнати от формулирането на целите и/или трябва да изпълняват задължения за отчетност. ЕИСК посочва също така пенсионните фондове като пример за това, че служителите са и бенефициери на инвестициите. Участието на заинтересованите страни е жизненоважно и за гарантирането на тяхната ангажираност. ЕИСК очаква, че изготвянето на социална таксономия ще може да се осъществи чрез преразглеждане на Регламента, което би означавало прилагане на обикновената законодателна процедура. Прекомерното използване на делегирани актове в контекста на финансирането за устойчиво развитие и по-специално при прилагането на таксономията е спорно, тъй като се засягат широк спектър от политически въпроси, които далеч надхвърлят техническите спецификации.

3.7.

ЕИСК подчертава значението на повишаването на качеството на информацията в областта на социално устойчивите инвестиции и предотвратяването на дезинформацията относно социалното положение, за да се избегне отрицателното въздействие върху всички заинтересовани страни. Една добре разработена социална таксономия би допринесла значително за решаването на такива проблеми, като ясно посочи дейностите и субектите, които допринасят съществено за социалната устойчивост. Тя следва да представлява златен стандарт, отразяващ по-високо от предвиденото в законодателството равнище на амбиция, и същевременно да е добре балансирана между това да бъде прекалено глобална и прекалено ограничена. Докато екологичните критерии се основават повече на науката, социалната таксономия във вида, в който е предложена от Платформата, би разчитала в по-голяма степен на стандарти и договорени на глобално равнище рамки, които може да не са с предписателен характер, а да служат като насоки, за да насърчават социално устойчивите дейности.

3.8.

Спазването на правата на човека и на работниците трябва да бъде условие за постигане на съответствие с таксономията. По същия начин, придържането към колективните трудови договори и механизмите за съвместно вземане на решения съгласно съответното национално и европейско законодателство е от решаващо значение и следва да представлява принцип за НЗВ. Освен това насоките, предвиждащи лесни и прозрачни процедури с положително социално въздействие, които се основават на съгласието на социалните партньори, следва да представляват икономическа дейност, съответстваща на таксономията. В това отношение е важно да не се забравя, че равнището на колективното договаряне се различава значително между държавите членки — от само 7 % в Литва до 98 % в Австрия. От 2000 г. насам колективното договаряне е намаляло в 22 държави членки и се изчислява, че от колективен трудов договор са обхванати вече поне 3,3 милиона по-малко работници. Важна роля в прилагането на социалната таксономия играят новата Директива относно минималните работни заплати и разширяването на прилагането на колективните трудови договори (8). Освен това ЕИСК препоръчва да се дадат ясни насоки относно прилагането на минимални гаранции в самия предложен законодателен акт, евентуално въз основа на доклада на Платформата относно член 18 от Регламента.

3.9.

За основа на социалната таксономия могат да послужат различни международни норми и принципи и такива на ЕС. Що се отнася до (под)целите, ЕИСК препоръчва да се включи препратка към Европейския стълб на социалните права и свързания с него план за действие и съответните ЦУР, а именно ЦУР 8 (достоен труд и икономически растеж), ЦУР 1 (изкореняване на бедността), ЦУР 2 (нулево равнище на глад), ЦУР 3 (добро здраве и благосъстояние), ЦУР 4 (образование и обучение), ЦУР 5 (равенство между половете), ЦУР 10 (намаляване на неравенствата) и ЦУР 11 (устойчиви градове и общности). Важен източник биха могли да бъдат и рамките, договорени от социалните партньори. ЕИСК смята, че идеята на Платформата за прилагане на минимални гаранции, основани на насоките на РПООН и ОИСР, е много важна. Освен това Европейската социална харта, Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и предложената ДДГДУ също биха били ценни отправни точки за социалната таксономия. Последно, следва да бъдат изключени дейности, които се считат за нанасящи значителни вреди, т.е. дейности, които в основата си и при всякакви обстоятелства влизат в разрез с целите за устойчивост и чието вредно въздействие няма как да се намали. Тук следва да бъдат включени оръжия, забранени с международни споразумения, като касетъчни бомби или противопехотни мини. ЕИСК препоръчва също да бъде разработена концепция за това как да се подхожда към агресивни и войнствени режими.

4.   Възможности, свързани със социалната таксономия

4.1.

ЕИСК настоятелно препоръчва да се използва потенциалът на таксономията за насочване на инвестициите в социално устойчиви дейности и субекти и за създаване на достойни работни места. Над 22 % от гражданите на ЕС са изложени на риск от бедност; пандемията изостри неравенствата, а войната в Украйна допълнително ще увеличи икономическото и социалното напрежение. Според оценките, за да се постигнат ЦУР, в глобален план трябва да бъдат мобилизирани приблизително от 3,3 до 4,5 трилиона щатски долара годишно. Стоките, произведени чрез нарушаване на правата на човека в сферата на труда, имат връзка с пазара в ЕС, на който се внасят. В ЕС са спешно необходими и социални инвестиции, например за намаляване на бедността, учене през целия живот и в здравеопазването (9). Минималният недостиг на инвестиции в социална инфраструктура за периода 2018—2030 г. се оценява на около 1,5 трилиона евро (10). ЕИСК призовава Комисията да представи актуализирана оценка на нуждите от инвестиции, за да се постигне съответствие с Европейския стълб на социалните права и да се изпълнят водещите цели на ЕС за 2030 г. За да се наложи социалната устойчивост, са необходими значителни публични и частни инвестиции.

4.2.

С помощта на социалната таксономия инвеститорите и предприятията биха могли да оценяват социалното въздействие на своите инвестиции или дейности и доброволно да го разглеждат като своя съществена цел. ЕИСК отбелязва нарастващото търсене на социално ориентирани инвестиции и приветства отвореността на инвеститорите към финансирането за социално устойчиво развитие. За сметка на това липсват определение и стандартизация, а анализът на рейтингите за екологични, социални и управленски аспекти и свързаните резултати разкриват фундаментални различия в зависимост от това кой предоставя рейтингите, което затруднява социално устойчивите инвестиции. Социалната таксономия би представлявала съгласувана концепция за определяне, постигане и измерване на напредъка в социалната устойчивост. Тя има потенциала да повиши отчетността и да предостави ясни насоки. Поради това би подкрепила решително амбициите на инвеститорите и би могла да представлява стимул за други участници на пазара да инвестират в тази област, като в същото време ще спомогне за предотвратяване на социално заблуждаващия пиар.

4.3.

Нанасящите социални вреди дейности биха могли да се превърнат в икономически рискове. Съществува риск от бойкоти, ако дадено предприятие се асоциира с нарушения на правата на човека, и предприятията рискуват да бъдат изключени от договори за обществени поръчки, ако пренебрегват дължимата грижа в областта на правата на човека. Те също така биха могли да бъдат въвлечени в скъпоструващи съдебни дела за нарушения на правата на човека, а веригите на доставки биха могли да бъдат прекъснати заради стачки. Икономическите и политическите рискове, дължащи се на нарастващата пропаст между богати и бедни, също биха могли да засегнат инвестициите. Този набор от рискове би могъл да бъде сведен до минимум чрез инвестиционни решения, основаващи се и на социална таксономия. ЕИСК изтъква и действията на ЕЦБ за укрепване на наблюдението и управлението на системните рискове, дължащи се на пренебрегване на факторите на устойчивост. ЕИСК подчертава, че екологичните рискове често са съпътствани от социални рискове, например когато хората губят домовете си поради наводнение. Като цяло рисковете в областта на социалната устойчивост следва да бъдат изрично взети под внимание и да бъдат обхванати от действията на ЕЦБ относно свързаните с устойчивостта рискове.

4.4.

ЕИСК също така отбелязва, че прозрачността е съществен елемент от пазарната ефективност. Това се отнася не само до капиталовите пазари. Социалната таксономия би могла да служи и като инструмент за поддържане на баланс между икономическите свободи и социалните и трудовите права (11). Повишавайки прозрачността, тя би могла да допринесе за социалния вътрешен пазар съобразно посоченото в член 3 от ДФЕС и да насърчи лоялната конкуренция. Освен това социалната таксономия би благоприятствала еднаквите условия на конкуренция и би повишила видимото присъствие на предприятията, които спазват правата на човека и на работниците и допринасят значително за социалната устойчивост, като им помага да привличат инвеститори. Потенциалната трансформативна роля на таксономията би се наложила, ако стане по-широко известна. В този контекст ЕИСК отново отбелязва положителната роля, която финансовите инструменти могат да играят за развитието на предприятията със социално въздействие (12).

4.5.

И накрая, самият ЕС се е утвърдил като световен лидер в областта на финансирането за устойчиво екологично развитие и активно допринася за тези глобални усилия. ЕИСК приветства тези усилия, но напомня на Комисията, че е необходимо да се постигне напредък в областта на социалната устойчивост и да се насърчава изпълнението на ЦУР. Също в контекста на социалната устойчивост ЕС следва да се стреми да бъде модел и лидер, като повдига въпроса за обсъждане в рамките на международните форуми. Особено по време на война и международно напрежение една международна архитектура на финансиране за устойчиво развитие трябва да включва и социалната устойчивост.

5.   Предизвикателства и възможни решения

5.1.

Намеренията на финансовите инвеститори да реализират социално и екологично устойчиви инвестиции се приветстват горещо и трябва да бъдат подкрепяни. Участниците на финансовите пазари обаче като цяло основават инвестиционните си решения на очаквания за възвръщаемост, риск, ликвидност и падеж. Тези мотиви биха могли да бъдат в разрез с интересите на други заинтересовани лица и да са в противоречие с целите за екологична или социална устойчивост или дори да вземат превес над тях. ЕИСК обаче отбелязва и множеството потенциални синергии между интересите на инвеститорите и на други заинтересовани страни, например когато повишаването на участието на работниците увеличава производителността на предприятията или когато дадена икономическа дейност допринася за благоденствието на общностите. При всяко положение икономическите дейности или субекти, които не могат да спазват таксономията, не трябва автоматично да бъдат считани за нанасящи вреди. В този контекст възникват опасения за евентуално затваряне на пазара и ЕИСК отправя искане към Комисията за разяснение и добре балансиран подход. Следва да се постави по-голям акцент върху въздействието на устойчивите инвестиции върху дейностите на реалната икономика.

5.2.

Несъвместимост може да възникне, тъй като социалните въпроси се регулират на равнището на държавите членки и между социалните партньори, докато организираното гражданско общество като цяло се стреми да участва в социални, екологични и други политически въпроси. ЕИСК обаче приветства написаното в доклада на Платформата относно рисковете от нарушения на други нормативни разпоредби и предполага, че в предложението си Комисията ще се постарае да избегне противоречиви припокривания и вмешателство в националните социални системи, колективни трудови правоотношения и нормативна уредба. Освен това социалната таксономия би се основавала на общи международни и европейски декларации и принципи, като Европейския стълб на социалните права, и би представлявала основа за доброволно взимане на решения, без да налага конкретна социална политика. Всяко по-широко ползване на таксономията съобразно посоченото по-горе обаче трябва да бъде обект на подходящ процес на взимане на решения. Трябва да се избегне ненужно вмешателство в националното законодателство и автономността на социалните партньори и да се отчетат разликите в националните модели на трудовия пазар и системите за колективно трудово договаряне.

5.3.

Разработването на социална таксономия и, следователно, на структуриран преглед на социално устойчивите дейности и сектори, засяга и въпроса за политическите ценности. Ще бъде трудно да се определи коя икономическа дейност и/или кой икономически сектор се считат за съответстващи на таксономията. Именно поради тази причина обаче изготвянето на таксономия следва да бъде обект на политически дебат и демократичен процес на вземане на решения (13). Само при тези условия може да се разработи обща идея за социална устойчивост, на която отделните участници биха могли и следва да разчитат и на която да се позовават. ЕИСК подчертава, че и в социалната сфера успехът на таксономията зависи от широкото ѝ приемане. Включените дейности и сектори трябва да отговарят на общоприето определение за устойчивост и да се основават на общопризнати ценности, като човешко достойнство, равенство между половете, справедливост, приобщаване, недискриминация, солидарност, достъпност, благополучие и многообразие. Запазването на надеждността на таксономията е от ключово значение, за да не се излага на риск цялостният проект.

5.4.

Съществуват и опасения, че социалната таксономия би могла да доведе до свръхнатоварване на предприятията с допълнителни изисквания за отчетност и с необходимостта да предоставят сложна и трудна информация, съчетана със скъпоструващи процедури по одитиране. ЕИСК призовава Комисията да сведе до минимум тези тежести и да изготви прости и лесни за наблюдение критерии, като същевременно се опира на припокриванията с други изисквания за отчетност. ЕИСК приветства подхода на Платформата за структуриране на целите на социалната таксономия по подобие на предложената структура на ДОПУ. Като цяло ЕИСК призовава за добре организиран и съгласуван набор от правила без излишна сложност и дублиране, който да работи на практика, като същевременно осигурява необходимото ниво на прозрачност. Предоставянето на консултации и свързани с таксономията услуги от една специализирана правно упълномощена агенция на предприятия и други организации, които искат да постигнат съответствие с таксономията, би могло да бъде полезно. Това би гарантирало, че достъп до таксономията ще имат и предприятията с по-малко ресурси за отчитане. Финансовите институции обаче могат да предоставят оценки на социалното въздействие на инвестициите, както понастоящем се прави от банките, основани на ценности в световен мащаб.

5.5.

Въпреки че целта на таксономията е да осигури надеждна рамка за социално устойчиви инвестиции, не може да бъде изключена опасността от заблуждаващ „зелен“ или социален пиар. ЕИСК споделя мнението на Платформата, че ако само се прави проверка на ангажиментите и политиките, това няма да гарантира ефективно изпълнение и спазването на правата на човека, нито да подкрепя развитието на социално устойчиви дейности. Изключително трудно е да се упражнява надзор и да се налага съответствие на дадено предприятие с обявените цели за социална устойчивост, както и да се оценяват постигнатите резултати по протежението на днешните често много сложни вериги на доставки. От друга страна, Платформата отбелязва обещаващото развитие в областта на количествено определимите социални данни, например в контекста на преразгледания набор от социални показатели и ЦУР. Като цяло социалната таксономия трябва да бъде прозрачна, надеждна и непрекъснато да се актуализира. ЕИСК предлага например работническите съвети и организациите на гражданското общество също да бъдат привлечени за участие в тези усилия.

5.6.

ЕИСК предлага да се поднови дебатът за създаването на рейтингова агенция на ЕС, която сега би могла да съсредоточи вниманието си върху устойчивостта, и така да се укрепи ролята на ЕС на първопроходник в тази област. Освен това ЕИСК подновява призива си за подходящо регулиране и надзор на доставчиците на финансови и извънфинансови данни. Следва да се предвидят механизми за подаване на жалби за синдикатите, работническите съвети, потребителските организации и други представители на организираното гражданско общество в случай на неверни твърдения или съответствие на таксономията. ЕИСК отчита факта, че в Регламента приложимите мерки и санкции за нарушения са оставени на преценката на държавите членки. Във всеки случай следва да се повиши отговорността на компетентните национални органи (14) да извършват своите задачи по контрол, като това се допълни със задължения за отчитане пред парламентите и гражданското общество.

---

(1)  ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(2)  Платформа за финансиране за устойчиво развитие | Европейска комисия (europa.eu).

(3)  НЗВ = ненанасяне на значителни вреди.

(4)  ОВ C 517, 22.12.2021 г, стр. 72.

(5)  Final Report on Social Taxonomy (Окончателен доклад относно социалната таксономия) (europa.eu).

(6)  ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50.

(7)  ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 97.

(8)  Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, член 4, параграф 2, предварително споразумение. Определеният там праг от 80 % за обхвата на колективното договаряне, който налага на държавите членки изискването да предприемат мерки за повишаване на неговото равнище, следва да бъде подкрепен в рамките на социална таксономия.

(9)  Final Report on Social Taxonomy (Окончателен доклад относно социалната таксономия) (europa.eu).

(10)  Европейска комисия, Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа, Документ за обсъждане 074/януари 2018 г.

(11)  ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50.

(12)  ОВ C 194, 12.5.2022 г,, стр. 39.

(13)  Вж. по-горе, глава 3.

(14)  Вж. Регламент за таксономията, член 21.