52022IE0484

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022IE0484 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022IE0484

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно енергийния и цифровият преход на селските райони (становище по собствена инициатива)

EESC 2022/00484

OB C 486, 21.12.2022, p. 59–66 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/59

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно енергийния и цифровият преход на селските райони

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/09)

Докладчик:	John COMER
Съдокладчик:	Luís MIRA

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	30.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	173/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че не е отделено очакваното равнище на внимание и подкрепа на комбинирана стратегия за енергиен и цифров преход в селските райони. ЕИСК призовава за бързо изпълнение на дългосрочната визия на Комисията за селските райони на ЕС и за мобилизиране на заинтересованите страни чрез Пакта на ЕС за селските райони. Най-уязвимите селски райони се нуждаят от специално внимание, така че никой да не бъде пренебрегнат. От жизненоважно значение е да се постави акцент върху енергийната бедност и районите, белязани от бедност, характерна за селските райони.

1.2.

ЕИСК е убеден, че бъдещият успех на Европа ще зависи до голяма степен от начина, по който се отнасяме към селските райони, така че те да са в равновесие с градските райони. Селските общности не следва да бъдат поставяни в неравностойно положение, когато става въпрос за цифровизация и възможности за използване на енергия, например необходимото използване на лични автомобили поради липса на обществен транспорт.

1.3.

Ролята на местните общности трябва да се използва в максимална степен за постигане на справедлив енергиен преход, съчетан с развитие на общностите, чрез създаване и разрастване на общности за енергия от възобновяеми източници и граждански енергийни общности, включващи доброволно обединяване на граждани, местни органи и МСП с цел насърчаване на социалните и икономическите ползи.

1.4.

ЕИСК призовава за укрепване на следните политики и инструменти:

—

Политика в областта на енергията от възобновяеми източници: основното съображение, определящо настоящата политика в областта на енергията от възобновяеми източници, е необходимостта от увеличаване на капацитета, а не увеличаването на синергиите с благосъстоянието на селските общности. Необходимостта от максимално увеличаване на капацитета за възобновяема енергия е от съществено значение; също толкова важна е необходимостта от количествено определяне и постигане на резултати по всички въпроси, свързани с развитието на селските райони.

—

Политика в областта на обществените поръчки: настоящата политика в областта на обществените поръчки за инсталации за възобновяема енергия не помага на селските общности поради факта, че основният акцент е поставен върху намаляването на разходите, а не върху социално-икономическите нужди на гражданите в селските райони. Целта следва да бъде всички инсталации за енергия от възобновяеми източници да бъдат създадени по възможно най-разходоефективен начин и да допринасят в значителна степен за социално-икономическите нужди на селските общности и на гражданите в селските райони.

—

Съхраняване на електроенергия: необходимо е секторът на съхраняването на електроенергия да се разрасне. Едно от основните предизвикателства ще бъде сезонната сигурност на доставките на електрическа енергия. В това отношение ще помогнат съоръжения за акумулаторно съхранение на енергия, изграждане на интелигентна електрификация, в съчетание с реакции от страна на потреблението. Съхранението на чист водород ще бъде необходимо като резервен вариант.

—	Специално финансиране чрез заделяне на средства за националните планове за възстановяване и устойчивост, като по този начин се гарантира, че средствата действително се изразходват в селските райони.

1.5.

ЕИСК призовава Комисията да предложи Законодателен акт в областта на цифровите технологии за селските райони (Digital Rural Act) като трети компонент на стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии, заедно със Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги. По-специално по отношение на младите хора цифровизацията ще разкрие нови възможности, които биха могли да променят демографските тенденции, като позволят на хората да работят от дома си и от работни центрове в селските райони.

1.6.

ЕИСК подчертава, че за да се използва напълно приносът на селските райони за плановете за възстановяване и устойчивост на ЕС или на държавите членки, е задължително на цялата територия да бъде осигурена високоскоростна интернет връзка, включително в слабо населените зони. ЕИСК настоятелно призовава правителствата или да създадат условия за частните оператори да предоставят тази услуга, или да използват държавно дружество за предоставяне на услугата.

1.7.

ЕИСК счита, че държавните органи и доставчиците на услуги трябва да разработят лесни за ползване приложения, специално адаптирани към реалностите на начина на живот и дейностите в селските райони. Прилагането на тези технологии например ще намали въглеродния отпечатък на селското стопанство (прецизно земеделие) и ще спомогне за подобряване на достъпността на отдалечените райони (дронове). Публичният сектор трябва да се намеси, ако частният сектор не успее да предложи тези решения.

1.8.

ЕИСК подчертава, че на потребителите от селските райони на различна възраст трябва да бъдат предоставени възможности за подходящо обучение и повишаване на квалификацията, за да използват тази нова цифрова технология. Приобщаването в по-малко облагодетелстваните райони трябва също да позволява достъпа до нужните устройства посредством споделено ползване или държавна субсидия за тяхното закупуване.

1.9.

ЕИСК заключава, че внедряването на цифрови технологии в селските райони е необходимо за подпомагане на енергийния преход. Енергийната система в селските райони трябва да бъде децентрализирана, което предполага огромна нужда от повече и по-добра взаимосвързаност, което само по себе си изисква внедряването на цифрови технологии, за да се постигне съответствие между предлагането и търсенето и да се гарантират ефективни енергийни потоци. Цифровото приложение на равнището на селските райони ще трябва да бъде с висока енергийна ефективност поради по-ниската степен на използване и по-ниската гъстота на населението. ИТ свързаност с ниско енергийно потребление е задължително условие за селските райони.

1.10.

ЕИСК подчертава, че тъй като 30 % от населението на ЕС живее в селски райони, справедливият енергиен преход в селските райони е ключов елемент в справедливия преход към неутрален по отношение на климата, устойчив и проспериращ Европейски съюз в съответствие с Териториалната програма до 2030 г.

1.11.

Комисията предложи 20 % от средствата по линия на NextGenerationEU да бъдат инвестирани в цифрови технологии. ЕИСК препоръчва всички държави членки да отделят най-малко 10 % от тези средства за цифрови технологии в селските райони, без да налагат ненужна бюрокрация.

2. Енергийният преход на селските райони

Въведение

2.1.

Сред учените съществува общо съгласие, че най-вероятният начин, по който човечеството влияе на глобалното изменение на климата, е посредством отделянето на въглероден диоксид при изгарянето на изкопаеми горива.

2.2.

Климатологът Майкъл Ман казва в книгата си The New Climate War („Новата климатична война“), че затоплянето на планетата ни е достигнало опасни нива и че все още не предприемаме необходимите мерки да предотвратим най-голямата глобална криза, пред която някога сме се изправяли.

2.3.

Изменението на климата вече е опасно на някои места поради покачването на морското равнище. Венеция и Маями са изправени пред сериозни предизвикателства в това отношение. Районът на Амазонка е претърпял мащабни обезлесявания и причинена от изменението на климата суша. По-бързото от очакваното топене на арктическата ледена шапка е повод за сериозно безпокойство.

2.4.

Необходими са действия от страна на всички заинтересовани страни в световен мащаб, за да бъдат предприети незабавни стъпки по отношение на изменението на климата посредством мерки за смекчаване и приспособяване за намаляване на емисиите на парникови газове. Бързото намаляване на използването на изкопаеми горива трябва да бъде непосредствен приоритет.

Селски райони

2.5.

130 милиона души или 30 % от населението на ЕС живеят в селски райони. Селските райони са различни и повлияни във висока степен от своето местоположение. В много райони, особено в Южна Европа, изменението на климата постепенно ще увеличава недостига на вода, ще влошава наводненията и ще увеличава силата и честотата на горските пожари. В Северна Европа увеличените валежи и бури могат и ще причинят значителни и скъпи щети на инфраструктурата. По-високите температури ще интензифицират водния цикъл и ще увеличат честотата на силните бури. Тези обстоятелства показват необходимостта от възможно най-бърз енергиен и цифров преход в селските райони.

2.6.

Идеята за енергиен преход в селските райони не е получила очакваната степен на внимание. Това е изненадващо, тъй като ресурсите, необходими за производството на възобновяема енергия, са тясно свързани със селските райони. По-голямата част от инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници, като вятърни турбини, предприятия за производство на биогаз и слънчева енергия, се намират в селски райони. Електроенергийните мрежи също са част от селския пейзаж. Много живущи в селските райони смятат, че тези структури са им наложени и предоставят по-големи ползи на градските райони.

2.7.

Селските райони имат разнообразни и различни нужди в зависимост от местоположението си. Селските райони могат да бъдат обозначени по следния начин:

—	Селски райони в рамките на зоните за придвижване до работно място на даден град (радиус от 60 км) и чието развитие е включено в това на града.

—	Селски райони, които не са част от градския пазар на труда, но в които се осъществява движение на стоки и екосистемни услуги и други икономически дейности в посока към региона и от него.

—	Отдалечени селски райони, в които местната икономика до голяма степен зависи от износа на основни дейности като селскостопански продукти от региона. По-специално тенденцията в тези райони е населението да живее разпръснато и обществените услуги да са недостатъчни.

2.8.

Тези различни селски райони са изправени пред множество и разнообразни предизвикателства при изпълнението на енергийния преход, което показва значимостта на справедливия преход, за да се постигне желаната цел.

2.9.

Множество селски райони са физически изолирани и с ниска степен на икономическо разнообразие и ниска гъстота на населението. В много случаи ниските доходи и застаряващото население увеличават уязвимостта на селските общности. Хора, които живеят сами в изолирани селски райони с малко социално взаимодействие, представляват огромен проблем при изпълнението на енергийния преход. В тези райони енергийната бедност е значителен проблем.

2.10.

Въвеждането на интелигентни измервателни уреди е съществена част от енергийния преход в селските райони. Понастоящем изглежда, че в селските райони въвеждането на интелигентни измервателни уреди е твърде бавно. Освен това трябва да гарантираме, че домакинствата с ниски доходи и хората с ограничени компютърни умения могат да се възползват в най-голяма степен от интелигентните измервателни уреди, като част от справедлив енергиен преход, при който никой не е пренебрегнат. По Механизма за възстановяване и устойчивост са отпуснати 25 милиарда евро в подкрепа на цифровите умения и образованието. Държавите членки трябва да заделят адекватен дял от този фонд за обучение в областта на цифровите умения и грамотността за хората в селските райони. Недопустимо е, че някои части на Европа нямат интернет, и това положение трябва да бъде коригирано възможно най-скоро.

2.11.

В своето становище „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските/градските райони“ (1) ЕИСК подчерта, че политиките за селското стопанство, храните и селските райони трябва да са съгласувани с политиките за изменението на климата и биологичното разнообразие. Многофункционалността на селското стопанство е също толкова важна, колкото насърчаването на неселскостопански дейности като създаването на предприятия в сектора на услугите за чиста енергия с цел създаване на възможности за работа. Трябва да бъде проучен потенциалът на електронната търговия.

2.12.

В съобщението Дългосрочна визия за селските райони на ЕС (2) е включен Пакт за селските райони, чиято цел, наред с другото, е да се насърчи териториалното сближаване и да се създадат нови възможности за привличане на иновативни предприятия. Изпълнението на тази визия би улеснило в голяма степен справедливия енергиен преход в селските райони. ЕИСК приветства този подход в становището си „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“ (3).

Транспорт

2.13.

Предоставянето на транспорт в селските райони е от ключово значение поради недостатъчния обществен транспорт, слабата гъстота на населението и отдалечеността от магазини и услуги. Също така хора от селските райони, работещи в градски центрове, често изминават дълги разстояния до работните си места.

2.14.

Необходими са местно и национално планиране за предоставянето на мултимодална транспортна система за прехода към енергия от възобновяеми източници. Такава система трябва да предоставя избор и алтернативи за транспорт на хора и стоки.

2.15.

Транспортът на стоки в селските райони се нуждае от специално внимание по отношение на енергийния преход. Например важна част от планирането на енергийния преход трябва да се отнася до доставките на селскостопански средства за производство и събирането на селскостопански продукция. Целта, която трябва да бъде постигната, е да има електрически тежкотоварни автомобили и тежкотоварни автомобили, задвижвани с водород. В краткосрочен план за намаляването на емисиите на парникови газове могат да помогнат устойчиви биогорива и хибридни превозни средства.

2.16.

Значителното увеличаване на онлайн покупки, особено в селските райони, показва колко е важно да се намалят емисиите на парникови газове на микробусите за доставка. При инсталиране на достатъчно инфраструктура за зареждане за тази цел би послужило използването на електрически микробуси. Също така куриерските предприятия трябва да финансират закупуването на електрически микробуси. Непосредственият приоритет е да започнем да намаляваме емисиите по всеки възможен начин.

2.17.

В селските райони трябва да се даде приоритет на по-доброто предоставяне на обществен транспорт, като по този начин се постигат едновременно целите за намалени емисии на парникови газове и социално приобщаване и се създават възможности за развитие на селските райони. Общественият транспорт в селските райони трябва да бъде разглеждан като обществено благо в контекста на енергийния преход и затова се изисква публично финансиране, което да насърчи и улесни устойчивия обществен транспорт.

2.18.

Частните автомобили се считат за незаменимо средство от транспорта в селските райони, тъй като животът в селските райони би бил труден без тях. Приоритетът трябва да бъде да се помогне на и да се насърчат живущите в селските райони да намалят използването на частни автомобили, когато е възможно, и да преминат към превозни средства с ниски емисии възможно най-скоро. Финансовата помощ за насърчаване на закупуването на електрически превозни средства трябва да бъде ключова цел за енергийния преход на селските райони.

2.19.

Съоръженията за акумулаторно съхранение на енергия са ефективен начин за снижаване на кривата на нетното търсене на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. В това отношение би могло да помогне широкоразпространеното използване на електрически превозни средства. Когато електрическите превозни средства могат да връщат електроенергия в мрежата, съвкупността от електрически автомобили може да служи като ценна система за акумулаторно съхранение на енергия в допълнение към други форми на акумулаторно съхранение на енергия. За потребителите трябва да бъде финансово привлекателно да връщат електроенергия от електрически превозни средства към мрежата, както е посочено в становището на ЕИСК относно „Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива“ (4).

Туризъм

2.20.

Селските райони често зависят от туризма като важен източник на доходи. Следователно селските райони трябва да имат достатъчна инфраструктура за алтернативни горива, която да насърчи туристическата индустрия, като същевременно намалява емисиите на парникови газове. Предприятията за автомобили под наем трябва да бъдат насърчени да преминат към превозни средства с ниски емисии и за предпочитане електрически превозни средства. Енергийният преход в селските райони изисква действия за подпомагане на по-висок доход от туризъм.

Електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници

2.21.

Електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници като вятър, слънце и биогаз, е основен компонент в селския пейзаж. Хармонизирането на законодателството между държавите членки трябва да насърчава и защитава интересите на произвеждащите потребители и да стимулира инвестициите в инфраструктури за енергия от възобновяеми източници. Във всички държави членки трябва да стане възможно произведената енергия да се продава в националната мрежа. Трябва да има подходящи схеми за компенсиране на разликата между енергията от възобновяеми източници, произвеждана от произвеждащите потребители, и потребената енергия, за да се гарантира енергийната независимост на селските райони.

2.22.

Проведените неотдавна търгове за централизирано възлагане на обществени поръчки за електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се разпространиха все по-широко и в много случаи успяха да намалят разходите за изграждане на съоръжения за производство на вятърна и слънчева енергия. Като цяло развитието на електроенергията в селските райони е свързано предимно с декарбонизацията на енергийния сектор и не съществуват синергии с целите за развитие на селските райони. Живущите в селски райони често възразяват срещу подобни развития, тъй като предвиждат малка полза за местната общност.

2.23.

Кооперациите и други организации на място трябва да бъдат включени в процеса на постигане на споразумение за разполагане на съоръжения за електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, както навътре в сушата, така и в крайбрежните райони. Местните общности трябва да имат дялово участие и да се извличат ползи от подобни съоръжения на местно равнище.

2.24.

При такива големи проекти разработването на възобновяеми енергийни източници е свързано предимно с декарбонизацията на енергийния сектор; на развитието на селските райони е отделено малко внимание. Малките вятърни паркове, малките слънчеви съоръжения и съоръженията за анаеробно разграждане, управлявани от кооперации и местни лица, могат да бъдат насочени в по-голяма степен към развитието на селските райони, както и към социалното и икономическото приобщаване на селските общности. Необходимо е да бъде постигнат баланс между тези две системи. Общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности осигуряват начин за постигане на справедлив енергиен преход, съчетан с развитие на общностите.

2.25.

Един пример от селските райони в Швеция (Ейдемо и Сьодерхолм, 2015 г.) показва, че при липсата на общностни схеми за обезщетяване възможностите за заетост са много скромни в контекста на развитието на селските райони.

2.26.

Гражданската енергийна общност е правен субект, при който граждани, МСП и местни органи се обединяват като крайни потребители, за да си сътрудничат в производството на възобновяема енергия. Пример за това идва от община Фелдхайм, малко село на югоизток от Берлин, което е постигнало енергийна самодостатъчност. В дворовете са изградени вятърни турбини и е инсталирана независима мрежа. Местните жители плащат минимални цени за електричество. Създаването на предприятие за производство на биогаз позволи на селото да създаде местна топлофикационна мрежа. Това е отличен пример за общност за възобновяема енергия в действие и също така демонстрира, че за бъдещето на селските райони е от съществено значение да се възприеме подход „от долу нагоре“ (5).

2.27.

Чрез реакцията от страна на потреблението електропотреблението се измества към времеви периоди, когато системата може да се справи с него. Трябва да изгладим кривата на нетното търсене на електроенергия по време на пиковите периоди на търсене, с цел да избегнем изключвания, докато започне да се произвежда повече „зелена електронерегия. Използването на акумулаторно съхранение на енергия, съхранението на водород и интелигентната електрификация ще предоставят гъвкавост при снижаването на кривата на нетното търсене.

2.28.

В Дъблин пред ирландски парламентаристи Кадри Симсон, комисар по въпросите на енергетиката, заяви, че войната в Украйна е принудила Брюксел да предприеме по-активни и по-бързи действия, с цел да прекрати вноса на руски горива. Тя заяви, че съгласно предложенията, които предстои да бъдат одобрени, ЕС ще се стреми към целта за покриване на 45 % от потреблението си на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. Това ще бъде увеличение спрямо настоящата цел от 32 % и повече от два пъти над дела от 22 % през 2020 г. ЕИСК подкрепя тази нова цел, но предупреждава, че тя може да бъде постигната единствено чрез бърз напредък с нови и по-големи инвестиции в енергийния преход в селските райони.

2.29.

Невинаги духа вятър, затова ще бъде необходим резервен вариант. Чистият водород може да предостави резервен вариант за задоволяване на разнообразното търсене на електроенергия и може да бъде съхраняван, до момента, в който има нужда от него.

Селско стопанство

2.30.

Селскостопанската дейност заема централно място в развитието и благоденствието на повечето селски райони. Този сектор от селската икономика е изправен пред огромни предизвикателства при постигането на енергийния преход.

2.31.

Не е извършена значителна работа за намаляване на въглеродния отпечатък на селскостопанските машини.

2.32.

В близко бъдеще изглежда, че използването на устойчиво биогориво предоставя най-добрата възможност за намаляване на емисиите, тъй като съществуващите машини могат да бъдат използвани, ако се модифицират подходящо.

2.33.

Производството на устойчиви горива не е евтино и цената им може да бъде повече два пъти по-висока от цената на дизеловото гориво. С времето цените може да намалеят малко.

2.34.

В бъдеще, когато електрическите селскостопански машини станат по-широкодостъпни, ще бъде възможно емисиите да бъдат значително намалени.

2.35.

Селското стопанство е предимно начинание с ниска печалба и затова би било изключително трудно да се финансират капиталовите разходи за преход към електрически машини. Преодоляването на проблема с финансирането на прехода към електрически машини или машини, задвижвани с водород, ще бъде основен аспект от енергийния преход на селските райони.

2.36.

Използването на слънчеви панели на селскостопански сгради ще позволи на земеделските стопани да използват „зелена“ електроенергия и тъй като селското стопанство е голям потребител на електроенергия, това ще е значителен напредък в енергийния преход. Всеки излишък може да бъде продаден обратно на електроенергийната мрежа.

2.37.

Прецизното земеделие е задвижван от данни подход за управление на земеделието, който може да подобри производството и добива и да намали въглеродния отпечатък на земеделието. Това е възможно благодарение на напредъка в цифровите технологии с дистанционно наблюдение, GPS и сателитни системи за управление на трактори. Всичко това ще бъде важно за енергийния преход в земеделието, в съчетание с условието за инвестиции, обучение и повишаване на квалификациите.

2.38.

Земеделските стопани може да имат възможност да продават излишъка от електроенергия на мрежата, тъй като производителите на млечни продукти и говеждо месо имат обширни покриви на селскостопанските си сгради. Някои земеделски стопани може да имат възможността да станат партньори при създаването на електроцентрали с използване на биомаса и да продават газ на газовата мрежа. Използването на горскостопански отпадъци в електроцентралите на биомаса е важно при улесняването на управлението на горите в тези райони, в които подобни материали са налични.

2.39.

Последиците от войната в Украйна означават, че трябва отново да обърнем внимание на продоволствената сигурност в ЕС. Земята трябва да се използва приоритетно за производството на храни. Не би следвало да има конкуренция между инсталирането на слънчеви панели в промишлен мащаб и производството на биомаса като възобновяем източник на енергия; те следва по-скоро да са допълващи.

Биометан

2.40.

Биометанът е биогаз, от който са отстранени въглеродният диоксид, сероводородът и водата; може да бъде впръскан директно в газовата мрежа или използван в превозни средства, задвижвани с газ.

2.41.

Съоръженията за анаеробно разграждане трябва да бъдат изграждани близо до места, където е наличен достатъчно полутечен оборски тор. Може да се използва и излишъкът от тревен и царевичен силаж, при условие че не е в противоречие с производството на храни и фуражи.

2.42.

Необходими са допълнителни научни изследвания за подобряването на ефикасността на съоръженията за анаеробно разграждане и за намаляването на разходите, свързани с процеса.

2.43.

Използването на съоръжения за анаеробно разграждане трябва да бъде насърчавано и финансирано като част от енергийния преход в селските райони.

2.44.

Енергията от биомаса може да се използва за производство на топлинна или електроенергия. Биомасата ще играе жизненоважна роля в производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Селските къщи

2.45.

За много селски домакинства съществува възможност да инсталират технология за микрогенерация на електроенергия, като слънчеви панели и малки вятърни турбини, излишъка от която да продават обратно на електроенергийната мрежа.

2.46.

Домакинствата с ниски доходи имат нужда от финансова помощ за инсталирането на съоръжения за микрогенерация. Това би довело до значителен енергиен преход в селските домакинства.

2.47.

Селските къщи като цяло са по-лошо изолирани и по-малко енергийноефективни от градските къщи. Много селски домове са самостоятелни къщи, разположени на места, изложени на метеорологичните условия.

2.48.

Като част от енергийния преход е необходима мащабна инвестиционна програма за модернизация на селските къщи за подобряване на изолацията и енергийната ефективност. Такава инвестиция ще бъда значителна стъпка напред в намаляването на потреблението на енергия и декарбонизацията на отоплението на селските домове. Ще бъде необходима схема за безвъзмездни средства, тъй като капиталовите разходи за основна схема за модернизация са много високи. Домакинствата с ниски доходи и тези в енергийна бедност ще имат нужда от специална помощ за постигането на такъв преход.

3. Цифровият преход в селските райони

3.1.

През 2021 г. Европейската комисия представи своята визия за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. На първо място тя подчерта необходимостта законодателните предложения за Законодателен акт за цифровите пазари и Законодателен акт за цифровите услуги да гарантират по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на потребителите са защитени, и да създадат еднакви условия на конкуренция за европейските предприятия в цифровия свят.

3.2.

За изхранването на увеличаващото се световно население с минимално въздействие върху околната среда и по начин, който насърчава въглеродна неутралност, са необходими цифрови и технологични инфраструктури в селските райони, които да улеснят ефикасното и прецизно използване на ресурси в земеделието. Въпреки факта, че 30 % от населението на Европа живее в селски райони и че тези райони се равняват на 80 % от територията на 27-те държави членки, в селските райони цифровизацията е изправена пред по-големи трудности, които, ако не им бъде обърнато внимание, ще подкопаят цифровите амбиции на Европа. Европейската законодателна рамка за Законодателния акт в областта на цифровите технологии за селските райони е предназначена за справяне с тези трудности чрез насърчаване на следното:

—

гарантиране на еднакво покритие на широколентова мрежа за всички европейски райони: понастоящем покритието е добро в големите градски центрове и лошо в селските райони; за да бъдат постигнати целите на цифровизацията, на този въпрос трябва спешно да се обърне внимание, с цел да не се изострят допълнително различията между районите;

—	инфраструктура: осигуряване на частни инвестиции за развиването на инфраструктурата в крайната отсечка (т.нар. „последна миля“), като се вземат предвид нефинансовите ползи като социално-икономически външни ефекти;

—	изграждане на капацитет: подобряване на цифровата грамотност на хората, живеещи в селските райони;

—	пригодност: насърчаване на създаването на приложения, които посрещат нуждите на селскостопанската и селската общност, които се възползват слабо от цифровите услуги, предназначени за градската среда.

3.3.

Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони, като законодателен механизъм на Европейската комисия, също като Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги, ще бъде набор от правила, задължения и отговорности, целящи да гарантират, че европейските селски райони, които поради ниската гъстота на населението са икономически неблагоприятни за частни инвестиции, имат достъп до набор от инициативи, инструменти и начини на достъп. По този начин Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони ще гарантира, че в селските райони, където необходимостта от цифровизацията е обратнопропорционална на получената финансова възвръщаемост се тя все пак се провежда.

3.4.

На последно място, Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони ще бъде най-големият предшественик на Европейския зелен пакт, на стратегията „От фермата до трапезата“ и на европейската въглеродна неутралност през 2050 г., тъй като преходът към справедлива, здравословна и зелена продоволствена система ще бъде възможен единствено ако технологията и цифровизацията са налични и достъпни за селскостопанския и селския свят.

3.5.

Както се подчертава в становището на ЕИСК относно „Подобряване на равнищата на приобщаване, сигурност и надеждност на цифровизацията за всички“ (6), значението на цифровизацията не може да бъде подценявано, тъй като тя може да „подкрепи и по-голямата мобилност на пазара на труда, да повиши производителността и гъвкавостта на работното място и да даде възможност за интегриране на професионалния и личния живот, когато работниците работят дистанционно от дома“. За тази цел е необходим всеобхватен набор от цифрови умения, независимо от това дали работниците живеят в градски или селски райони. На отдалечени места обаче съществуват допълнителни многостранни бариери. Поради това ЕИСК призовава за специална програма за цифрови умения в подкрепа на европейските граждани, живеещи в селските райони. Този подход, който ще бъде в центъра на Законодателния акт за цифровите технологии за селските райони, следва едновременно да спомогне за преодоляване на цифровото разделение и за извличане на ползите от цифровата трансформация на обществото.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 49).

(2) COM(2021) 345 final.

(3) Становище на ЕИСК относно „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 137).

(4) Становище на ЕИСК относно „Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 138).

(5) Доклад от семинар на Европейския селски парламент семинар 21.

(6) Становище на ЕИСК относно „Подобряване на равнищата на приобщаване, сигурност и надеждност на цифровизацията за всички“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 11).

Top

Choose the experimental features you want to try