24.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/84

(1)

Химическото замърсяване на повърхностните води представлява заплаха за водната среда с такива последици, като остра и хронична токсичност за водните организми, натрупвания в екосистемата, загуба на естествени местообитания и на биологично разнообразие, а също така и опасност за човешкото здраве. Приоритетно следва да се определят причините за замърсяването и да се вземат мерки срещу емисиите при източника им по най-ефективния от икономическа и екологична гледна точка начин.

(2)

В съответствие с член 174, параграф 2, второ изречение от Договора политиката на Общността в областта на околната среда се основава на принципa на предпазните мерки и на принципите на превантивните действия, които следва да се предприемат, на приоритетното отстраняване при източника на замърсяване на околната среда и на това, че „замърсителят плаща“.

(3)

Съгласно член 174, параграф 3 от Договора при изготвяне на политиката си в областта на околната среда Общността взема предвид наличните научни и технически данни, условията на околната среда в различните региони на Общността, както и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на регионите ѝ, както и потенциалните предимства и недостатъци на действията или липсата на действия.

(4)

В Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (3) се посочва, че околната среда, здравето и качеството на живот са един от ключовите екологични приоритети на тази програма, като се подчертава по-специално необходимостта от установяване на по-конкретно законодателство в областта на политиката за водите.

(5)

С Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите (4) се определя стратегия за борба със замърсяването на водите, като се изискват понататъшни конкретни мерки за контрол върху замърсяването и стандарти за качество на околната среда (СКОС). В настоящата директива се определя СКОС в съответствие с разпоредбите и целите на Директива 2000/60/ЕО.

(6)

В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално параграф 1, буква а) от него, държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8 от същата директива с цел прогресивно намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и пълното или поетапното прекратяване на емисии, зауствания и загуби на приоритетни опасни вещества.

(7)

От 2000 г. досега са приети многобройни актове на Общността, които съставляват мерки за контрол на емисиите на отделни приоритетни вещества в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО. Освен това много от мерките за опазване на околната среда попадат в обхвата на друго действащо законодателство на Общността. Ето защо следва да се отдели приоритетно внимание по-скоро на изпълнението и преразглеждането на съществуващите инструменти, отколкото на въвеждането на нови мерки за контрол.

(8)

По отношение на мерките за контрол върху емисиите на приоритетни вещества от точкови и дифузни източници, посочени в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, изглежда икономически по-ефективно и пропорционално за държавите-членки, в допълнение към мерките за прилагане на други действащи законодателни актове на Общността, да включат, когато е необходимо, подходящи мерки за контрол съгласно член 10 от Директива 2000/60/ЕО в програмата от мерки, която следва да се разработи за всеки район на речен басейн в съответствие с член 11 от същата директива.

(9)

Държавите-членки следва да подобрят познанията си и наличните данни за източниците на приоритетни вещества и за начините на замърсяване, за да установят целеви и ефикасни възможности за контрол. Държавите-членки следва, наред с другото, да определят подходяща честота на мониторинга съответно на седиментите и флората и фауната, така че да предоставят достатъчно данни за надежден дългосрочен анализ на тенденциите за тези приоритетни вещества, които имат склонност за натрупване в седиментите и/или във флората и фауната. Резултатите от мониторинга, включително мониторинга на седиментите и флората и фауната, следва, доколкото това се изисква в член 3 от Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите (5), да бъдат на разположение, така че да бъдат използвани в бъдещи предложения на Комисията съгласно член 16, параграфи 4 и 8 от Директива 2000/60/ЕО.

(10)

В Решение № 2455/2001/ЕО е установен първият списък от 33 вещества или групи вещества, които са с приоритетно значение за действия на общностно равнище. Сред тези приоритетни вещества някои са определени като приоритетни опасни вещества, по отношение на които държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки с цел пълно или поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите. За естествените вещества или веществата, образувани в резултат на естествени процеси, прекратяването или поетапното намаляване на емисиите, заустванията и изпусканията от всички възможни източници е невъзможно. Някои вещества бяха подложени на преглед и следва да бъдат класифицирани. Комисията следва да продължи прегледа на списъка с приоритетни вещества, като подрежда веществата според приоритетната нужда от действия спрямо тях, въз основа на съгласувани критерии, които посочват опасността за или посредством водната среда, в съответствие с графика, предвиден в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и да представи подходящите предложения, както е уместно.

(11)

В интерес на Общността и с цел по-ефективно регулиране на защитата на повърхностните води е уместно да се определят СКОС за замърсителите, класифицирани като приоритетни вещества на общностно равнище, и да се остави на държавите-членки възможността да определят, когато е необходимо, правила на национално равнище за останалите замърсители, подчинени на прилагането на съответните общностни правила. Въпреки това осем замърсители, които попадат в обхвата на Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО (6) и които съставляват част от групата вещества, за които държавите-членки следва да прилагат мерки с цел постигане на добро химично състояние до 2015 г. съгласно членове 2 и 4 от Директива 2000/60/ЕО, не бяха включени в списъка на приоритетните вещества. Общите стандарти, определени за тези замърсители, обаче се оказаха полезни и следователно е уместно да се запази тяхното регламентиране на общностно равнище.

(12)

Следователно разпоредбите относно настоящите целеви показатели за качество на околната среда, установени в Директива 82/176/ЕИО на Съвета от 22 март 1982 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на живак от отрасъла на хлор-алкална електролиза (7), Директива 83/513/ЕИО на Съвета от 26 септември 1983 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на кадмий (8), Директива 84/156/ЕИО на Съвета от 8 март 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за изхвърлянията на живак от други отрасли, освен този на хлор-алкалната електролиза (9), Директива 84/491/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на хексахлорциклохексан (10) и Директива 86/280/ЕИО, стават излишни и следва да бъдат отменени.

(13)

Водната среда може да бъде засегната от химическо замърсяване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план и затова като база за определяне на стандартите за качество на околната среда следва да се използват данните както за острите, така и за хроничните последици от замърсяването. За да се гарантира необходимата степен на защита на водната среда и здравето на човека, следва да се определят СКОС, изразени в годишни средни стойности, осигуряващи защита срещу дългосрочно излагане на въздействието на замърсяването, и максимално допустими концентрации за защита срещу краткосрочно излагане на такова въздействие.

(14)

В съответствие с правилата, установени в раздел 1.3.4 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО, когато се извършва мониторинг на съответствието със СКОС, включително тези, изразени като максимално допустими концентрации, държавите-членки могат да въвеждат статистически методи, като например изчисляване на процентна стойност, за определяне на отклоненията. като например крайни отклонения от средната стойност и на неверните показания, с цел да осигурят приемлива степен на надеждност и точност. За да се гарантира сравнимост на извършвания от държавите-членки мониторинг, е уместно посредством процедурата на комитета да се предостави възможност за установяване на подробни правила за използване на подобни статистически методи.

(15)

По отношение на по-голямата част от веществата установяването на стойности на СКОС на общностно равнище следва на този етап да се ограничи само до повърхностните води. Въпреки това по отношение на хексахлорбензена, хексахлорбутадиена и живака не е възможно да се осигури защита срещу косвени въздействия и вторично отравяне на общностно равнище посредством СКОС единствено за повърхностните води. Ето защо по отношение на тези три вещества е уместно на общностно равнище да се установят СКОС за флората и фауната. За да се даде възможност на държавите-членки да бъдат гъвкави в стратегията си за мониторинг, държавите-членки следва да могат да извършват мониторинг и да прилагат тези СКОС спрямо флората и фауната или да установят по-строги СКОС по отношение повърхностните води, осигуряващи същата степен на защита.

(16)

Освен това държавите-членки следва да могат да въвеждат СКОС за седименти и/или флора и фауна на национално равнище и да прилагат тези СКОС вместо СКОС за водите, установени в настоящата директива. Такива СКОС следва да се установяват посредством прозрачна процедура, включваща нотифициране на Комисията и на другите държави-членки с цел да се гарантира степен на защита, еквивалентна на установените на общностно равнище СКОС за водите. Комисията следва да обобщи тези нотификации в докладите си относно изпълнението на Директива 2000/60/ЕО. Наред с това седиментите, флората и фауната остават важна матрица за мониторинг на определени вещества със значителен потенциал за натрупване. За да се оцени дългосрочното въздействие на антропогенната дейност и тенденциите в тази област, държавите-членки следва да предприемат мерки при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО с цел гарантиране, че съществуващите нива на замърсяване на флората и фауната и седиментите няма да се увеличат значително.

(17)

В съответствие с член 13 и приложение VII, буква A, точка 5 към Директива 2000/60/ЕО всички изключения от прилагането на СКОС за приоритетни вещества, приложени за водни тела в съответствие с член 4, параграфи 4, 5 и 6 от същата директива, като се взема предвид член 4, параграфи 8 и 9 от нея, следва да се отразяват в плановете за управление на речните басейни. При условие че са изпълнени изискванията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, включително условията за освобождаване, може да бъдат осъществявани дейности, включително драгиране и корабоплаване, водещи до зауствания, емисии и загуби на приоритетни вещества.

(18)

Държавите-членки трябва да спазват Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (11) и да управляват повърхностните водни тела, използвани за черпене на питейна вода, в съответствие с член 7 от Директива 2000/60/ЕО. Затова настоящата директива следва да се изпълнява, без да се засягат онези изисквания, които може да изискват по-строги стандарти.

(19)

В близост до мястото на заустване от точкови източници концентрациите от замърсители са обикновено по-високи в сравнение с концентрации в заобикалящите води. Затова държавите-членки следва да могат да използват зони на смесване, доколкото това не засяга спазването на съответните СКОС в останалата част от повърхностното водно тяло. Зоните на смесване следва да бъдат ограничени в близост до точката на заустване и следва да бъдат пропорционални. В съответствие с член 3, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите-членки осигуряват по целесъобразност координирането за целия район на речен басейн на изискванията на настоящата директива за постигане на екологичните цели, установени съобразно член 4, включително посочването на зони на смесване в трансгранични водни тела.

(20)

Необходимо е да се проверява съобразяването с целите за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, и да се осигури прозрачност на оценката за изпълнение на тези задължения, по-специално по отношение на отчитането на произтичащи от дейността на човека значителни и незначителни емисии, зауствания и загуби. Освен това графикът за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването може само да се свързва с инвентаризация. Следва да съществува и възможност за оценка на прилагането на член 4, параграфи 4—7 от Директива 2000/60/ЕО. Необходим е и подходящ инструмент за измерване на загубите от вещества, които настъпват по естествен път или са резултат на природни процеси, като в този случай пълното или поетапното прекратяване на замърсяването от всички потенциални източници е невъзможно. За да отговори на тези потребности, всяка държава-членка следва да изготви инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите за всеки район на речен басейн или част от район на речен басейн, който се намира на нейна територия.

(21)

За да се избегне дублиране на усилията при изготвянето на тези инвентаризации и да се осигури съгласуваност на инвентаризациите с други съществуващи инструменти в областта на защитата на повърхностните води, държавите-членки следва да използват информацията, събрана съгласно Директива 2000/60/ЕО и Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (12).

(22)

С оглед гарантиране на последователното опазване на повърхностните води, държавите-членки, които делят повърхностни водни тела, следва да координират своите мониторингови дейности и, по целесъобразност, изготвянето на инвентаризации.

(23)

С оглед по-добро отчитане на техните потребности, държавите-членки следва да имат възможността да изберат подходящ едногодишен референтен период за измерване на основните елементи, които фигурират в инвентаризацията. При все това следва да се отчита фактът, че загубите вследствие употребата на пестициди може да варират значително от година на година поради различните дози на приложение, дължащи се например на разлика в климатичните условия. Следователно по отношение на някои вещества, за които се прилагат разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (13), държавите членки следва да могат да изберат 3-годишен референтен период за тези вещества.

(24)

За да се оптимизира използването на инвентаризациите, е уместно да се определи краен срок за проверка от страна на Комисията на осъществения напредък по отношение на емисиите, заустванията и загубите за изпълнение на целите, установени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, при условията на член 4, параграфи 4 и 5 от същата директива.

(25)

Следва да се разработят технически насоки за подпомагане хармонизацията на методологиите, използвани от държавите-членки за съставяне на инвентаризации на емисиите, заустванията и загубите, включително загубите от замърсявания, натрупани в седиментите.

(26)

Няколко държави-членки са засегнати от замърсяване, чийто източник се намира извън пределите на националната им юрисдикция. Затова е уместно да се поясни, че дадена държава-членка не би била в нарушение на своите задължения съгласно настоящата директива, ако в резултат на трансгранично замърсяване е надхвърлена стойността на даден СКОС, при условие че са спазени определени условия и че са приложени, ако е уместно, съответните разпоредби на Директива 2000/60/ЕО.

(27)

На основата на доклади от държавите-членки в съответствие с член 15 от Директива 2000/60/ЕО Комисията следва да преразгледа нуждата от изменение на съществуващите актове и нуждата от допълнителни конкретни общностни мерки, като контрол на емисиите, и ако е уместно, да внесе съответните предложения. Комисията следва да докладва заключенията от това преразглеждане на Европейския парламент и на Съвета в контекста на доклада по член 18, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО. При внасянето на предложения за мерки относно контрола на емисиите, като има предвид член 10 от Директива 2000/60/ЕО, Комисията следва да вземе предвид съществуващите изисквания за контрол на емисиите, като тези съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (14), и най-новите разработки в областта на технологиите за намаляване на замърсяването.

(28)

Критериите за установяване на веществата, които са устойчиви, биакумулативни и токсични, както и вещества с друго подобно въздействие, и по-специално на изключително устойчивите и изключително биокумулативни вещества, посочени в Директива 2000/60/ЕО, са установени в Документа за техническо ръководство за оценка на риска в подкрепа на Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. относно принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от вещества, нотифицирани в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета (15), Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (16) и Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (17). За да се осигури съгласуваност на законодателството на Общността, към подлежащите на преразглеждане съгласно Решение № 2455/2001/ЕО вещества следва да се прилагат само тези критерии, а приложение Х към Директива 2000/60/ЕО следва да бъде съответно заменено.

(29)

Задълженията, установени с директивите, изброени в приложение IX към Директива 2000/60/ЕО, вече са включени в Директива 2008/1/ЕО и в Директива 2000/60/ЕО, като се гарантира поне равностойна степен на защита, ако СКОС са запазени или са преразгледани. За да се гарантира последователност на подхода към химичното замърсяване на повърхностните води, както и за да се внесе яснота и да се опрости съществуващото в тази област законодателство на Общността, е уместно считано от 22 декември 2012 г. съгласно Директива 2000/60/ЕО да се отменят директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО.

(30)

Бяха взети под внимание посочените в Директива 2000/60/ЕО препоръки, и по-специално препоръките на Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда.

(31)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(32)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно постигането на добро химично състояние на повърхностните води чрез установяване на СКОС за приоритетни вещества и някои други замърсители, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, предвид необходимостта от поддържане на еднаква степен на защита на повърхностните води в цялата Общност, следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност,посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(33)

Мерките, необходими за изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (19).

(34)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да изменя приложение I, част Б, точка 3 към настоящата директива. Тъй като тази мярка е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи на настоящата директива или да я допълни чрез добавяне на нови несъществени елементи, тя трябва да бъде приета в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение № 1999/468/ЕО,

а)

прилагат за живака и неговите съединения СКОС от 20 μg/kg и/или за хексахлорбензена СКОС от 10 μg/kg и/или за хексахлорбутадиен СКОС от 55 μg/kg, като тези СКОС са за тъканите (мокро тегло) и се подбира най-подходящият индикатор сред рибите, мекотелите, ракообразните и друга флора и фауна;

б)

установяват и прилагат СКОС, различни от споменатите в буква а), за седименти и/или флората и фауната по отношение на определени вещества. Тези СКОС осигуряват най-малко същото равнище на защита като СКОС за водите, посочени в приложение I, част А;

в)

определят за веществата, посочени в букви а) и б), честотата на мониторинга на флората и фауната и/или седиментите. При все това мониторингът се осъществява най-малко веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал; и

г)

нотифицират Комисията и другите държави-членки чрез Комитета, посочен в член 21 от Директива 2000/60/ЕО, относно веществата, за които са установени СКОС в съответствие с буква б), причините и основанията за използването на този подход, установените алтернативни СКОС, включително данните и методологията, посредством която са получени алтернативни СКОС, категориите повърхностни води, към които ще се прилагат, и честотата на планирания мониторинг, наред с обосновка за тази честота.

а)

подходите и методологиите, приложени за определянето на такива зони; и

б)

мерките, взети с оглед бъдещото намаляване обхвата на зоните на смесване, като тези съгласно член 11, параграф 3, буква к) от Директива 2000/60/ЕО или чрез преразглеждане на разрешенията, посочени в Директива 2008/1/ЕО, или предишни регламенти, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО.

а)

ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;

б)

пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за емисии на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти, като например разрешителни и/или позволителни, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО, както и всяко друго приложимо общностно законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники и на член 10 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално след преразглеждане на тези предишни регламенти.

а)

превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция;

б)

в резултат на това трансгранично замърсяване тя не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС; и

в)

тя е приложила механизмите за координация, предвидени в член 3 от Директива 2000/60/ЕО, и ако е уместно, се е възползвала от разпоредбата на член 4, параграфи 4, 5 и 6 от същата директива за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.

а)

заключенията от преразглеждането, посочено в параграф 1 от настоящия член;

б)

мерките, предприети за намаляване обхвата на зоните на смесване, посочени съгласно член 4, параграф 1 от настоящата директива;

в)

резултатите от проверката, посочена в член 5, параграф 5 от настоящата директива;

г)

положението във връзка със замърсяването с произход извън територията на Общността.