—

идентифицира и анализира проблемите с въздуха в училищата, като се обръща особено внимание на вентилацията, конструкцията на сградата, поддръжката и почистването,

—

оцени ефективността на подходящата вентилация за намаляване на замърсеността на околния въздух в училищните сгради,

—

оцени въздействието на изменението на климата (зачестилите вълни от горещина или студ, замърсяването на околния въздух) в училищата върху здравето на децата,

—

оцени въздействието на мерките за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух, включително на краткосрочните мерки, върху качеството на въздуха в училищата и върху експозицията на децата в училищната среда,

—

направи уместни препоръки, за да се пристъпи към разрешаване на проблемите с въздуха в помещенията в училищната среда.

1.

Да се проведат измервания в помещенията в училищата с цел получаване на нови данни за концентрациите на основните замърсители в училищата.

2.

Да се оцени как съчетанието от транспорта (пътното движение) и изменението на климата влияе върху средата в училищата.

3.

Да се оцени въздействието от експозицията на замърсителите на въздуха в помещенията върху децата и да се направят препоръки за превенция и намаляване на заболеваемостта от болести на дихателните органи, чрез подобряване на качеството на средата в училищата и чрез други сходни мерки.

4.

Да се направи системно проучване на количественото разпределение на източниците на замърсяване на въздуха в помещенията в училищна среда. Идентифицирането на основните източници ще подпомогне за намаляването на замърсяванията. В този контекст повишаването на знанията ни за емисиите на химическите вещества от различните потребителски продукти и строителни материали е приоритетна задача.

5.

Да се проучат механизмите на химичните и биохимичните взаимодействия във въздушните смеси, които като правило са налице във въздуха в училищата при различни географски ширини, и да се разработи методология за по-добро предоставяне на информация за процеса на оценка на здравния риск.

6.

Въз основа на гореизложеното да се разработят европейски насоки за по-здравословни европейски училища.

—

През 2001 г. Комисията подкрепи проект за здравословното състояние по отношение на дихателните органи в училищата в пет европейски града в Дания, Франция, Италия, Норвегия и Швеция. Констатациите, направени при провеждането на този проект, показаха наличието на общи проблеми като лоша вентилация, висока концентрация на частици, плесени и алергени. Заключението от провеждането на проекта бе, че подобно изследване, обхващащо всички държави-членки, би било извънредно полезно (3).

—

През 2008 г. бе официално представен пилотен проект за експозицията на химикали от въздуха в помещенията и за възможните рискове за здравето, финансиран от Европейския парламент. Анализите в този проект включваха също така и училища и детски градини в градове в избрани държави-членки на ЕС. Основните констатации подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания, за да се облекчи тежестта от възникналите вследствие на замърсяването на въздуха в помещенията проблеми върху общественото здраве (по-специално в среда на закрито, където децата често прекарват дълго време, т.е., в училища и детски градини) в Европейския съюз (4).

—

През 2009 г., с оглед на достъпните бюджетни средства, бе заключено, че пилотният проект следва да има по-широк географски обхват сред държави-членки на ЕС и да обърне особено внимание на новите държави-членки. Страните кандидатки за членство от Централна и Източна Европа също трябва да бъдат включени. Целта е да се изработят насоки за коригиращи мерки, за да бъде обхванат по-широк спектър от ситуации в Европа.

—

Пилотният проект следва да надгражда върху постигнатото при предишни проекти и да взаимодейства в позитивен план със съществуващи проекти в тази област (напр. HITEA) (5).